— Ау! — възкликна тя. — Сигурно с това поддържаш страхотна форма.

— Точно затова го правя.

— Изпотена съм.

— Да вървим в къщи и да си вземем душ.

— Алекс — намръщи се тя. — Моля те, помни какво ти казах — само приятели.

— Хей, но аз нямах предвид заедно — той размаха пръст срещу нея. — Ти и мръсното ти подсъзнание, госпожице Сантейнджело.

Тя се засмя — чувстваше се добре с Алекс.

— Закарай ме в къщи. Имам да преглеждам цял тон документи.

— Не може ли платонично да вечеряме заедно?

— Не.

— Ами тогава да обядваме? Ще ти купя хотдог.

— Не ям хотдог.

— Ти си американка, нали?

— Не ми го напомняй — изохка тя.

— Ще те заинтересувам ли с италианска салата?

— Италианска салата? Ти да не си луд? — възкликна тя. — Аз имам италианска кръв. Да вървим да си вземем по една голяма порция спагети по болонски. И след това и двамата ще се приберем в къщи и ще работим. Добър ли е планът?

— Ти — в твоята къща, а аз — в моята?

— Че какво му е лошото на това?

— Мога ли да ти задам един въпрос?

— Давай.

Той се взря в нея в очакване на отговора.

— Кога ще си готова за връзка?

Мина известно време, преди тя да отвърне.

— Това не е въпрос, на който мога да отговоря в момента — най-сетне произнесе тя. — Но когато мога, ти ще си първият, който ще научи.

* * *

— Моля? — каза Джордж по телефона — бледото му лице беше почервеняло.

— Кой е? — нетърпеливо попита Дона.

— Веднага идваме — Джордж тресна слушалката, което изобщо не беше в негов стил. — Е… — той клатеше глава, сякаш изобщо не беше повярвал на това, което току-що чу. — Това писмо на компютъра на Санто, за което ми говореше, не е било за тебе.

— Откъде знаеш?

— Изглежда, той е писал порно писма до онази певица, Винъс Мария. Хванали са го в имението й, докато се е опитвал да остави последното си творение.

— Не! — извика Дона шокирана.

— О, да — отговори Джордж. — По-добре да отиваме там, преди да са извикали полицията.

* * *

— Имам изненада — каза Нона. — Ще вземем такси до Таймс скуеър.

— Плакатът ми е готов! — въодушеви се Бриджит.

— Да.

— Айзък знае ли?

— Вероятно го зяпа, откакто са го закачили!

— Да му се обадя ли? — несигурно попита тя.

— Не започвай отново — предупреди я Нона. — Айзък не е за тебе.

— Добре, добре, той е вече минало.

Втурнаха се надолу, метнаха се в таксито и след петнадесет минути бяха там.

Нона плати таксито, докато Бриджит изскачаше навън, крещейки възторжено.

— О, Боже мой! — каза тя. — Фантастичен е!

— Изглеждаш невероятно! — присъедини се към нея Нона. — Онзи задник Мишел Ги ще има да съжалява, че се е разделил с твоята кариера!

Взряха се в гигантския плакат на Бриджит и Айзък, облечени само в плътно прилепнали сини джинси и с широки усмивки.

Снимачен екип от „Ентъртейнмът тунайт“ мина покрай тях и започна да снима огромния плакат.

Нона сръга Бриджит.

— Само ако знаеха, че стоиш точно тук… Хмм… Мисля, че трябва да им кажа.

— Недей — паникьоса се Бриджит. — Изглеждам ужасно.

— Не е вярно, изглеждаш фантастично. Да завъртим машината на общественото мнение. Момиче, приготви се — защото ти ще станеш най-великата.

Нона се приближи към снимачния екип.

— Извинете — каза тя. — Да не би да снимате плаката на джинсите?

Операторът се обърна към нея.

— Да, кампанията е съвсем прясна. И сигурно ще има много да се говори за нея.

— А какво мислите за модела?

— Красавица.

— Аз съм Нона, нейният импресарио. А тя стои ей там. Името й е Бриджит Браун. Запомнете го — тя ще стане следващият голям супермодел.

Операторът не можеше да повярва на късмета си.

— Може ли да говорим с нея?

— Абсолютно — обяви Нона. — Оттук моля.

* * *

Спряха да обядват в малък италиански ресторант на брега. Лъки си поръча спагетите, за които жадуваше, а Алекс си взе пържола. Поделиха си бутилка червено вино.

— Наистина съм щастлив, че всичко около тебе се подреди добре — каза Алекс, докато й наливаше още вино. — Няма да имаш повече неприятности с Дона Ландсман.

— Забавно — замисли се Лъки. — Никога не мога да мисля за нея като за Дона Ландсман. За мене тя винаги ще си остане Бонати.

— Преодолей го, Лъки.

Тя съсредоточено се взря в него.

— Не, Алекс, ти не разбираш. Тя никога няма да се откаже — не и докато аз не направя нещо за това.

— Вече направи нещо — върна си студиото.

— Дона е сицилианка — няма начин да спре.

— И какво още би могла евентуално да направи?

— Всичко, за което се сети — мрачно каза Лъки.

— Не можеш да изживееш остатъка от живота си, обградена от телохранители.

— Нямам и намерение.

— А какво имаш намерение да правиш?

За момент тя се загледа в морето — наблюдаваше русокос сърфист сред вълните.

— Семейство Сантейнджело решават проблемите си по свой собствен начин — най-сетне произнесе тя. — Винаги е трябвало да постъпваме така.

— Изобщо не си помисляй да взимаш правосъдието в собствените си ръце — каза Алекс. — Веднъж си се измъкнала, но втория път няма да е същото. И още отсега ти казвам — няма да ти идвам на свиждане в затвора. В никакъв случай.

— Имай ми доверие — знам какво правя.

— Не, ти ми имай доверие — настояваше той. — Когато бях във Виетнам, преживях неща, които ме преследват и днес. Изобщо да не ти хрумва да направиш нещо, за което ще съжаляваш.

Тя отпи глътка червено вино.

— Хей, Алекс — ти си писател — меко изрече тя. — Това трябва да ти харесва.

— Лъки — той беше много сериозен. — Обещай ми, че каквото и да решиш, първо ще го обсъдиш с мене.

— Имам си своя политика — отговори тя. — Отказвам да давам обещания, които не съм сигурна, че мога да изпълня.

Той задълго се вгледа в нея. Чудеше се докъде е готова да стигне тя.

Не, тя нямаше да направи нищо драстично. Вече не беше дивото момиче, което бе застреляло Енцо Бонати. Беше жена с отговорности, която няма да е чак толкова глупава, че да навреди на семейството си.

— Просто помни — каза той. — Имаш три малки деца. Направи нещо тъпо и можеш да останеш в затвора до края на живота си. Не мисля, че би искала да направиш такова нещо на децата си — не и след като загубиха Лени.

Тя въздъхна.

— Време е да ме откараш в къщи, Алекс. Имам да мисля за много неща.

Той я закара до дома й и я изпрати до входа.

— Ще тичаш ли и утре сутринта? — попита той, докато стояха пред вратата.

— Може би — поколеба се тя.

— Кафе. По същото време. На същото място — и той леко я целуна по бузата — искаше му се да го покани вътре.

Но тя не го направи. Влезе в дома си, без да погледне назад.

Госпожица Студената. Само че този път тя беше дошла при него — това поне беше прогрес.

Лъки пусна телефонния си секретар. Имаше няколко обаждания, съобщения от Винъс и от Буги.

Не беше в настроение за телефонни разговори.

Качи се горе, в спалнята си, и отвори вратата на терасата, за да може да помирише и да чуе морето. Тази стая много й напомняше за Лени. Лени… Нейната любов… Нейният живот…

И докато Дона Ландсман беше жива, тя никога нямаше да е в състояние да премахне болката.

ГЛАВА 67

Дона и Джордж се качиха в ролса си и бързо потеглиха към дома на Винъс.

— Слава Богу, че се обадиха на нас, а не на полицията — каза Дона, като си представи възможните последствия.

Джордж се съгласи.

— Трябва да направиш нещо за Санто — рече той. — Трябва да бъде изпратен в по-различна среда — някъде, където ще се научи на дисциплина.

— Знам — неохотно призна Дона.

Охраната ги посрещна на вратата. Винъс се разхождаше из двора с Купър и не изглеждаше особено щастлива.

— Къде е той? — попита Дона.

— В къщичката на портиера — отговори Купър.

Дона надникна през стъкленото прозорче на малката къщичка. Санто се беше сгушил в един ъгъл, захлупил глава на коленете си.

Винъс се държа доста цивилизовано по повод на инцидента.

— Добре поне, че не е някой откачен — каза тя. — Направете ми обаче една услуга — повече да няма никакви такива писма.

— Не се безпокой — увери я Джордж. — Давам ти дума, че Санто никога повече няма да те безпокои.

— Махайте го оттук и да забравим всичко това! — Купър нямаше търпение да се отърве от проблема колкото се може по-бързо.

Санто ги чуваше как говорят за него, сякаш не съществува. Това го изпълваше с гняв.

После Винъс изпрати да извикат асистента й, който се появи с копия от всичките му писма, прилежно подредени в папка. Мамка му! Майка му щеше да прочете откачените му писма!

— Погледнете — Купър протегна папката на Джордж. — Аз ви предлагам веднага да заведете момчето на психиатър. То има нужда от помощ.

— Благодарим ви, че не извикахте полиция — каза Джордж.

— Не бих понесла шума, който щеше да се вдигне — обясни Винъс и завъртя очи.

Охраната изведе Санто и го вкара в ролса. Той се сви на задната седалка.

Дона се извърна и злобно изгледа сина си. Беше отвратена. За първи път го виждаше такъв, какъвто е всъщност — огледален образ на Сантино.

„Приеми го — каза си тя. — Санто е същият като баща си — порочна, пощуряла за секс свиня.“

— Повръща ми се от тебе — каза тя яростно. — Ти си отвратителен, долен перверзник… също като баща си. Дори изглеждаш също като него.

— Баща ми беше велик човек — успя да каже Санто, преизпълнен с омраза. — Джордж не е достатъчно добър дори и да му бърше задника.

— Затваряй си мръсната уста! — студено и ядно го сряза Дона. — Ще се разправям с тебе, когато се приберем.