И какво от това, по дяволите? Вратата в подножието на стълбите беше отключена — вероятно знак, че той няма нищо против посетители?

Пое нагоре по каменните стъпала, като ги взимаше по две наведнъж, докато остана без дъх.

Спря за момент.

„Какво правиш? — помисли си тя. — Защо му даваш аванси? Отблъсна го и той си отиде и сега какво се опитваш да направиш? Да си го върнеш?

В никакъв случай. Просто ми харесва неговата компания, разговорите с него. Няма нищо общо със секса. Какво му е лошото на това, да имаш платоничен приятел? Платоничен. Глупости. Ти го харесваш. Не е вярно. Ами, не е.“

В края на стъпалата имаше друга врата, тя я отвори и пристъпи в неговото владение.

Алекс седеше на терасата си, заобиколен от лаптоп, сценария си, вестници, кана кафе, портокалов сок, препечени филийки и закуска от зърнени храни.

— Хей — махна тя и се отправи към него. — Неочакван посетител.

Той погледна и се сепна.

— Лъки — на лицето му цъфна огромна усмивка. — Каква приятна изненада.

— Тичах по плажа и случайно се озовах пред дома ти — небрежно произнесе тя. — Това кафе само за един ли е, или и аз да си донеса чаша?

— Сядай. Ще извикам икономката си. — Той натисна един бутон и отнякъде се появи японка с мрачно изражение. — Още една чаша, Юки.

Лъки се отпусна на стола до него и протегна дългите си крака с хубав тен.

— Не знаех, че си такава голяма спортистка — отбеляза той, очарован, че тя е тук. След като се беше отдръпнал, тя сама бе дошла при него.

Тя се засмя.

— И не съм. Просто имах нужда да се освободя от всичкото натрупало се в мене напрежение.

— Мога да измисля по-добри начини за това — каза той и остави сценария си.

Юки се върна с нова чаша и я напълни с кафе. Лъки отпи една глътка.

— Нямам търпение да се върна в студиото в понеделник — и тя свали слънчевите си очила и ги остави на масата.

— А аз нямам търпение да започна „Гангстери“ — рече Алекс. — По-приятно ми е да правя филми от всеки друг път.

— Така е, защото това е твоят начин да избягаш.

— Права си — иронизира я той. — Понякога се чудя от какво ли толкова бягам. Не поддържам връзка с майка си, нямам жена и деца — всъщност изобщо нямам никакви връзки.

— Твоят живот е правенето на филми — отбеляза Лъки. — Актьорите и екипът са твоето семейство.

— Да, отново си права — отвърна той, докато отхапваше от една тънка препечена филийка. — Знаеш ли, аз съм един от малкото режисьори, които наистина обичат актьорите. Веднъж работих с един продуцент, който дойде при мене, след като бях обядвал с най-талантливия от тях, и ядосано ми каза: „Ти смяташ да се храниш с актьорите?“ — като че ли те са някаква низша форма на живот.

— Аз също обичам актьорите — каза Лъки. — Всъщност омъжих се за актьор. Истината е, че ги смятам за малко повредени, но пък невероятно необходими.

— Всички ти изглеждат повредени — забеляза той. — Трябваше да станеш психоаналитик.

— Щях да бъда добра — и тя си открадна от препечените му филийки.

— Е — обади се той. — Искаш ли да ми разкажеш какво стана с френската проститутка?

— Ами… тя ме увери, че никога не е спала с Лени.

— О-хо.

— Повярвах й. Нямаше причина да ме лъже. Мислила си е, че от някакво списание са й платили да прелъсти Лени. Всъщност била е изненадана, че той е устоял на прелестите й. И нека да ти кажа — много е чаровна. Великолепна е.

Той я погледна с любопитство.

— Как го разбра?

— Докарах я тук като подарък за рождения ден на Джони Романо.

Лъки никога не преставаше да го учудва.

— Какво си направила?

— Джони ми дължеше една услуга, така че той се зае с работата.

— Тя да не е една изкусителна блондинка?

— Точно така.

— Помислих си, че я познавам отнякъде. Той я доведе на четенето. Не я ли видя?

— Не, когато аз пристигнах, Джони вече го нямаше.

— Тя определено беше с него.

Лъки направи физиономия.

— Трябва да са се сприятелили. Довери се на Джони и той ще си падне по някоя проститутка. Даниела трябваше да си замине за Париж на следващата сутрин.

— Предполагам, че не го е направила.

— Как е майка ти? — попита Лъки и си сипа още кафе.

— Не съм говорил с нея напоследък.

— И защо не си?

— Когато говорихме онзи ден, ти ме накара да видя нещата по-ясно. Права си — ако аз не искам да я виждам, това не трябва да ме кара да се чувствам виновен.

— Сега вече започваш да схващаш.

— Доминик не беше точно най-страхотната майка на света — добави той, докато си мислеше за проваленото си детство.

— Да разбираш слабостите на хората е ключът към здравата връзка — каза мъдро Лъки. — Приеми я такава, каквато е, и тя ще престане да те тревожи.

— Последната й игричка беше да хвърли Тин Лий в ръцете ми. Резултатът беше, че това буквално я изхвърли от живота ми.

— Тин Лий изглежда сладка — и Лъки отново си взе препечена филийка. — И очевидно те обожава.

— Да, тя е много сладка и търпелива. Всъщност според моя лекар, когото не съм виждал от шест месеца, има причина да излизам само с азиатки.

— О, да. И каква е тя?

— Няма значение, защото откакто ти влезе в живота ми, ме накара да разбера, че на добрата стара американка й няма нищо.

Тя му хвърли насмешлив поглед.

— Стара?

Той се засмя.

— Знаеш какво искам да кажа.

— В такъв случай съм поласкана.

Поседяха в приятелско мълчание няколко минути.

— Ами ти, Лъки? Ти как се чувстваш?

Тя взе слънчевите си очила и отново си ги сложи, за да се скрие зад тъмните стъкла.

— Много ми е гадно за нас двамата. Спах с тебе само за да си върна на Лени, а сега разбирам, че не е имало за какво да си връщам.

Нейните извинения му бяха дошли до гуша — те не го караха да се чувства добре.

— Не смяташ да ставаш монахиня, нали? — попита той доста остро.

Тя не пожела да продължи.

— Беше твърде скоро, Алекс — отговори тихо.

Той се изправи и смени темата.

— Какво ще правиш днес?

Тя колебливо сви рамене.

— Нямам планове. Ами ти?

— Ще поработя върху сценария си и може би ще сляза до гимнастическия салон — да потренирам малко кикбокс. Гледам постоянно да поддържам форма.

— Би ми се искало и аз да опитам.

— Ела с мене.

— Нямам нищо против.

— Ще те взема след един час.

Тя скочи.

— Имам по-добра идея — закарай ме до къщи и ме изчакай. Не съм в настроение да тичам по целия обратен път.

Той неодобрително поклати глава.

— Липса на издръжливост.

— Я го повтори още един път.

Погледнаха се един друг и избухнаха в смях.

* * *

Винъс се събуди, протегна се и й беше много приятно да открие, че Купър спи до нея. Тя се претърколи и плътно се притисна към широкия му гръб.

— Знаеш ли — промърмори тя. — Ти си страхотен любовник… Някой някога казвал ли ти е, че също така е страхотно да се сгуши в тебе?

— Можеш ли да повярваш? — полузаспало каза той, обърна се и още по-плътно притисна топлото й тяло.

— Какво? — попита тя; чувстваше се невероятно удобно.

— Ти ме отказа от другите жени. Излекуван съм! Сякаш съм като преодолял страстта си алкохолик.

— Още едно пиене и ще ти откъсна топките — шеговито го заплаши тя.

Той направи опит да седне.

— Прекарваш прекалено много време с Лъки — неодобрително изрече той. — Започваш да говориш като нея.

— Нямам нищо против. Мисля, че Лъки е върхът.

— И аз мисля така. Само че не може да си държи езика зад зъбите.

— Куп! За световноизвестен женкар като тебе… има моменти, когато се държиш отвратително благоразумно.

— Жените трябва да изглеждат добре, а не да псуват.

— Много забавно — тя го обгърна с единия си крак и се сгуши още повече. — Знаеш ли какво ми се иска? — измърмори.

— Какво, дете мое? — попита той, докато галеше платиненорусата й коса.

— Точно това — произнесе тя триумфално. — Искам да имам дете — наше дете.

— Ти беше тази, която някога казваше…

— Знам — прекъсна го тя. — Казвах, че не искам. Но си мислех — след като завърша „Гангстери“ — да забременея.

— Може да е хубаво — той не беше сигурен.

— Хубаво! — възкликна тя и седна. — Купър, ела на себе си. Ти и аз ще имаме най-хубавите малки бебчета на света!

— За бебе ли говорим или за бебета? — попита той кисело.

— Мислех си, че едно или две няма да навредят.

— О, едно или две, а? — и той палаво я хвана за гърдите. — А когато бебето суче от тях, аз какво се предполага да правя?

— Ще се възбуждаш.

— Искам да се възбудя още сега — рече той, лапна едното й зърно и усърдно го засмука.

Интеркомът звънна.

— Обади се ти, Куп — каза тя, докато се измъкваше от леглото.

— Това е твоята къща.

— Нашата къща — поправи го тя и се протегна за халата си. — Където виждам, че ти определено си се нанесъл отново.

— Мъдра жена — и той вдигна телефона. — Да?

— О… ъъъ… господин Търнър… Тук е братът на госпожица Винъс. Казва, че спешно трябва да я види.

— Брат ти — каза Купър и прикри слушалката с ръка. — Емилио кога се е довлякъл обратно в града?

— Какво иска? — намръщи се тя.

— Охраната казва, че е спешно.

— Ще дойдеш ли да го видиш заедно с мене?

— Приготви се сама. Аз по-скоро бих го изритал по дебелия задник.

— Емилио има нужда точно от това — някой завинаги да го изрита от живота ми.

* * *

Санто се събуди с ужасен зъбобол. Осведоми майка си, като очакваше тя да му съчувства. Но не би.

— Агонизирам — проплака той, без да спира да трие бузата си.

Тя се обади на зъболекаря и веднага записа час.

— Закарай ме дотам, а, мамче?

— Не — отговори тя рязко. — Време е да научиш какво е наказание. Когато започнеш да се отнасяш към мене с уважение, тогава и аз ще се отнасям към тебе по същия начин.