— Ние се обичахме един друг, Джони — каза тихо тя.

— Имаш ли си представа какво е да си на снимки? На третата седмица вече ти е толкова досадно, че си готов да чукаш и овца.

— Много красноречиво — обади се Лъки, докато го следваше в другата спалня.

Даниела беше седнала на леглото и се беше увила в един чаршаф, за да прикрие голотата си.

— Това е Лъки Сантейнджело — представи я Джони. — Съпругата на Лени Голдън. Можеш да повториш това, което ми каза. Ще ви оставя насаме — и той излезе от стаята.

Лъки се взря във френското момиче на повикване. Беше много хубава — много повече, отколкото на снимките.

— Ъъъ… Сигурна съм, че знаеш, че след онази нощ, която се предполага Лени да е прекарал с тебе, той катастрофира с лека кола — беше й много неудобно.

— Много съжалявам — каза Даниела и наведе очи. — Има две неща, в които трябва да те уверя. Първо, той не е прекарал онази нощ с мене. И, второ, нямах представа, че са планирали да го убият.

— Значи, ти си сигурна, че той е бил убит? — сърцето на Лъки беше започнало да бие неистово.

— Не съм глупачка — изрече Даниела. — Разбрах, че по някакъв начин са му поставили капан. Моята работа беше да го прелъстя. Фотографът трябваше да ни хване в леглото. Обаче съпругът ти нямаше желание да прави любов с мене. — Кратка пауза. — Никога не е имало мъж, който да ме отблъсне, ако всичко друго е наред, а с твоя съпруг всичко си беше съвсем наред — и Даниела позволи на чаршафа да се свлече и да разкрие прекрасните й гърди. — Погледни ме, Лъки. Аз не съм скромна — красотата ми е всичко, което имам. Живея, за да обслужвам мъжете.

Лъки дълбоко си пое дъх.

— Кой те нае, Даниела?

— Уреди го моята мадам в Париж. С нея се свързала някаква жена от Америка. Казаха ми да отида в Корсика, да се видя с онзи мъж, който може да ме вкара във филма, и да прелъстя съпруга ти.

— А какво ще кажеш за снимките, където ти и Лени сте заедно?

— Изрязаха така наречения ми приятел от снимката, която направихме на плажа. Аз се държах като наивна обожателка, а Лени беше изключително любезен.

— Ами другите снимки?

— Отидох в хотелската му стая през нощта, застанах на вратата и свалих робата си, молейки го да ме покани вътре. Фотографът ни снима в коридора.

— Защо си толкова честна с мене?

Даниела сви рамене.

— Нямам причина да не бъда. Струва ти много пари да ме доведеш тук, така че явно това означава много за тебе. Съпругът ти е мъртъв. Сигурна съм, че ще ти стане по-леко, ако знаеш, че не ти е изневерявал.

— Оценявам честността ти.

— Понякога честността е всичко, което имаме.

Лъки се върна в другата стая. Джони пушеше тънка пура и гледаше борба по телевизията.

— Тръгвам си — каза тя. — Благодаря ти, оставам ти длъжница.

Качи се в колата си и потегли към дома си.

„Лени, скъпи мой Лени, какво направих? Спах с Алекс, за да си отмъстя. Сега разбирам, че не е имало за какво да си отмъщавам. Предадох те и се чувствам толкова зле, защото трябваше да зная, че ти никога не би ме предал.

Прости ми, любов моя. Винаги ще те обичам.“

ГЛАВА 61

— Днес ще си върна студиото — обяви Лъки.

— Колко хубаво — възкликна Бриджит. — И как успя?

— Не знам — каза Лъки със самоиронична физиономия. — Аз мога да направя всичко.

— Започвам да го разбирам — изкиска се Бриджит.

Тя и Нона стояха в предното антре с готови куфари.

— Бих искала да останете по-дълго — изрече Лъки.

— И ние бихме искали — отговори Нона. — Само че плакатът на Бриджит ще стане готов всеки момент, а и има много планирани неща, свързани с пресата. Плюс това трябва да се срещнем с новия агент, който ти уреди.

Лъки дръпна Бриждит настрани.

— А това момче, с което излизаш? — попита тя.

— Айзък е забавен — каза Бриджит. — Но сега разбирам, че не е за мене.

— Не отбягвай мъжете само защото си се сблъскала с неколцина гадняри — предупреди я Лъки.

— Няма. Обещавам.

— Лени те наблюдава отгоре — той ще направи така, че да откриеш истинския.

Бриджит я прегърна.

— Благодаря ти, Лъки. Много ще ми липсваш.

— И ти на мене — Лъки също я прегърна. — Планирай скоро да дойдеш пак.

Изпрати ги до лимузината, след това се върна в къщата и се обади на Джино, който звучеше като преди. Нищо не можеше да повали Джино — той наистина можеше да оцелява.

Кога ли и нейният живот щеше да се върне в нормалния си ритъм? Тъжно осъзнаваше, че без Лени нещата никога не могат да бъдат същите.

В един и тридесет следобед тя вече седеше зад бюрото си в „Пантър“. Тук бяха и собствените й мебели, а Киоко се беше настанил на своето бюро в предния офис — точно като в добрите стари времена.

— Дона Ландсман ще пристигне в два и половина — каза Буги. — Тя знае, че ще присъства на събрание на директорите на продукция.

— Добре — произнесе Лъки. — Точно така искам да стане.

— Мики ще бъде тук също в два и половина за среща с един от дистрибуторите си за чужбина. И двамата трябва да са точни.

Буги беше прав. Мики влезе в паркинга точно една минута след Дона Ландсман. Те се сблъскаха един с друг, докато Дона излизаше от колата си, и влязоха в зданието заедно. Не можеше да бъде по-добре.

Мики видя Киоко в предния офис и се намръщи.

— Къде е Изабел? — попита той раздразнено.

— Веднага ще се върне, господин Столи.

Мърморейки на себе си нещо за секретарките, Мики поведе Дона в офиса си и бързо спря.

Лъки се завъртя на стола си, за да ги поздрави.

— Изненада! — каза тя. — Не е ли точно като преди?

Зъбите на Мики изтракаха.

Лицето на Дона Ландсман се втвърди.

— Какво е това? — извика Мики. — Какво, по дяволите, става?

— Върнах се — спокойно отговори Лъки; наслаждаваше се на тяхното объркване. — Точно както казах, че ще стане.

— Как е възможно това? — острото лице на Дона беше пребледняло от гняв.

— Просто — небрежно заяви Лъки. — Сдобих се с още единадесет процента от акциите на „Пантър“ и сама гласувах да се върна. И знаеш ли какво, Дона? Никога вече няма да поемеш контрола, така че можеш да започнеш да ми продаваш акциите си. — Кратка пауза, докато Дона смели новините. — Разбира се — продължи Лъки, — може и да претърпиш солидни загуби, но хей — това са само пари.

— Какво, по дяволите… — изпуши Мики. — Аз имам шибания си договор.

— Дай ме под съд — спокойно каза Лъки. — Ще ми е приятно да се видим там.

— Къде са мебелите ми? Файловете ми? Проклетите ми награди? — крещеше той.

— Всичко е откарано в дома ти, Мики. Убедена съм, че всичко стои на сигурно място на автомобилната ти алея. Абигейл ще е много щастлива.

— Това няма да ти се размине — на челото на Мики пулсираха сини вени.

— Хей, все някой печели, нали? Съжалявам, Мики, но този път ти се оказа губещият.

Дона се взря в Лъки — нейния дяволски враг.

— Ще съжаляваш за това — каза тя през стиснатите си зъби. — Никой не може да ми се изпречва на пътя. Никой.

— О — произнесе Лъки. — Вече ми се разтрепериха гащите.

Дона се обърна и излезе, Мики я следваше по петите.

— Киоко — обади се Лъки — чувстваше се в много приповдигнато настроение. — Донеси шампанското. Ще празнуваме.

* * *

— Коя е тази с Джони? — Алекс попита Франс, докато Джони Романо влизаше в голямата банкетна зала, където щеше да се чете сценарият.

— Нямам представа — отговори Франс. — Може би е неговата приятелка.

— Не знаех, че има такава.

— Според Лили по една на ден — дяволито изрече Франс.

След малко дотича и Винъс и седна точно до Джони.

— Запознай се с една много добра моя приятелка от Париж — каза Джони. — Даниела, това е Винъс.

— Здравей, Даниела — произнесе Винъс и се усмихна топло.

Даниела кимна предпазливо. Работата й обикновено не включваше присъствието й на четене на филмов сценарий, но Джони плащаше, така че какво я беше грижа? Беше се обадила в Париж и казала на детегледачката, че няма да се върне в близките няколко дена. Джони беше излязъл за малко, докато тя говореше по телефона.

— На кого се обаждаш? — беше попитал той.

— Казвам на детегледачката си, че няма да се върна, както обещах.

Той изглеждаше изненадан.

— Ти имаш дете?

— Тя ще се оправи. Свикнала е да ме няма.

— На колко е?

— На осем години.

— Трябва да си била дете, когато си я родила.

— Бях на шестнадесет.

— Значи, предполагам, че си била сама и е трябвало да я издържаш. Затова ли си започнала… ъъъ… в този бранш?

— Точно така.

Алекс влезе в залата и седна начело на масата — от едната му страна седеше първият му асистент, от другата — продуцентът на филма. След няколко минути той се изправи и се обърна към актьорите.

— Сега не очаквам днес някой да изпълни ролята си брилянтно — каза той и се огледа наоколо. — Помнете, че това е само прочит, за да видим как вървят репликите, какво взаимодействие може да се създаде помежду ви. Всъщност това е само проба, на която можете да се насладите — той отметна назад непокорна къдрица черна коса и ги заслепи с убийствената си усмивка. — Ако някой има възражения срещу свои реплики, да си запише и да дойде при мене. Много съм отворен за други идеи. Добре, някакви въпроси? Ако няма, да започваме и да се забавляваме, защото точно такова трябва да бъде правенето на филм.

Винъс сбута Джони — лицето й пламтеше.

— Това е първият път, когато правя такова нещо във филм. Обикновено просто те хвърлят на гримьорите и фризьорите и те бутат пред камерата.

— Да — каза Джони. — Страхотно е. — Той се извърна, за да погледне Даниела, която седеше зад него, след това пак се обърна към Винъс. — Имала ли си някога духовна връзка с някого? — попита той. — Както когато срещнеш някого и знаеш, че е точно това и, човече, направо си мъртъв.