Лъки беше седнала с един сериозен тридесетгодишен чернокож и красноречиво говореше за бъдещето на студиото.

— „Пантър“ правят филми, каквито обичам да гледам — каза тя спокойно, прокарвайки ръка през разбърканите си черни къдрици. — В моя тип филми жените са фини. Те не са закрепостени към кухнята, спалнята или публичния дом. Те са силни, добре образовани жени, които имат своя кариера и живеят свой собствен живот, който не се живее чрез мъжа. Това е, което интелигентните жени искат да видят. Аз правя и продуцирам филмите, които Холивуд трябва да прави.

Алекс Уудс й се обади по средата на интервюто.

— Мога ли да те взема за онова посещение при баща ти? — попита той ниско и бързо. — Какво ще кажеш за този уикенд?

— Ъъъ… Не знам — отговори тя колебливо. — Трябва да го уредя с Джино.

Алекс звучеше като някой, натоварен с мисия.

— Ще дойдеш с мене. Важно е.

Тя не беше планирала да го придружава.

— Този уикенд няма да съм тук — каза тя, чудейки се защо й беше необходимо да обяснява.

— А къде? — настоя той, сякаш имаше право да знае.

„Изобщо не е твоя работа.“

— Ъъъ… Ще прекарам няколко дни със съпруга си.

— Не знаех, че си омъжена.

„О, така ли? Че ти къде живееш?“

— За Лени Голдън.

— Актьора?

— Точно така.

Той пропусна сарказма й покрай ушите си.

— Кога можем да отидем? — попита нетърпеливо.

— Ако толкова гориш от желание, ще го уредя за следващата седмица.

— А ти ще дойдеш ли? — беше много настоятелен.

— Ако мога.

Алекс Уудс беше от този тип мъже, с които можеше да има неприятности. Преди Лени… преди животът й да стане толкова подреден с децата, със студиото, което ръководеше, и с всички други неща, тя беше имала връзки с такива като него.

Тя се опита да върне вниманието си към интервюиращия, но две мисли продължаваха настоятелно да жужат из главата й.

Алекс Уудс беше опасно изкушение.

Лъки отказваше да бъде изкушавана.

ГЛАВА 5

Резиденцията на Дона Ландсман, бившата Донатела Бонати, наподобяваше испански замък, разположен на върха на една могила над каньона „Бенедикт“. Тя беше тук със съпруга си Джордж, бивш счетоводител на предишния й съпруг Сантино, и със сина си, Сантино младши, агресивен шестнадесетгодишен младеж с наднормено тегло. Другите й три деца бяха останали в къщи — те имаха желанието да правят каквото и да е друго, само да не живеят със своята доминираща и контролираща ги майка.

Сантино младши — или Санто, както беше известен — беше избрал да остане, защото беше единственият, който успешно можеше да я манипулира. Плюс това беше достатъчно умен, за да разбере, че някой трябва да наследи семейното богатство и че този някой щеше да бъде той.

Санто беше най-малкото дете на Дона и нейният единствен син. Тя го обожаваше. Според нея той не можеше да направи нищо лошо. За шестнадесетия му рожден ден — въпреки съвета на Джордж — тя беше купила на Санто зелена корвета и солиден златен „Ролекс“. След това, в случай че подаръците не са достатъчни, му беше дала и карта на „Америкън Експрес“ с неограничен кредит, пет хиляди долара в брой и му беше организирала невероятно пищно тържество в хотел „Бевърли Хилс“.

Тя искаше синът й да притежава света. Санто беше напълно съгласен. Обаче Джордж не беше.

— Ще го развалиш — многократно беше предупреждавал той Дона. — Ако му даваш всичко на толкова ранна възраст, какво ще може да очаква той по-нататък?

— Глупости — отговаряше Дона. — Той загуби истинския си баща и има право на всичко, което мога да му осигуря.

Джордж се беше предал. Битката не си струваше. Дона имаше труден и сложен характер и понякога той чувстваше, че изобщо не я разбира.

* * *

Донатела Лиони беше родена в малко сицилианско селце в бедно и трудолюбиво семейство. Първите шестнадесет години от живота си тя беше прекарала, грижейки се за многобройните си по-малки братя и сестри, докато един ден един по-възрастен братовчед, който живееше в Америка, посети селцето й и я отведе със себе си за съпруга на много влиятелния американски бизнесмен Сантино Бонати. Баща й се съгласи, че това е отличен избор, и въпреки че никога не беше срещал Сантино, той прие хилядата долара в брой и я изпрати за Съединените щати, без да се замисли за нейните чувства.

Истината беше, че той я продаде на един непознат в далечна страна, принуждавайки я да напусне любовта на живота си, Фурио — младеж от тяхното селце. Сърцето на Донатела беше разбито.

След пристигането си в Америка тя беше отведена право в къщата на Сантино Бонати в Лос Анджелис. Той я разгледа с присвити очи и кимна на братовчед й:

— Добре, добре, не е красавица, но ще стане. Купи й някакви дрехи, научи я да говори английски. Нека тя да разбере кой съм аз, за да нямаме никакви недоразумения.

Братовчед й я отведе в дома на приятелката си — блондинка с папагалско лице от Бронкс. Тя остана там няколко седмици, докато русокоската се опитваше да й преподава английски. Беше катастрофа. И малкото английски думи Донатела успяваше да произнесе със силен сицилиански акцент.

За втори път видя Сантино на сватбата им. Тя носеше дълга бяла рокля и имаше уплашено изражение. След церемонията Сантино се перчеше нагоре-надолу, пушеше дебела кубинска пура и си разменяше мръсни шеги с момчетата, докато тя стоеше напълно пренебрегната.

Братовчед й каза да не се безпокои — всичко щяло да се оправи. По-късно тя откри, че Сантино му беше платил десет хиляди долара в брой, за да му я доведе.

След приема те се върнаха в дома на Сантино. Той не приличаше на любимия, когото беше оставила в Сицилия — беше по-възрастен, около тридесетгодишен, с тънки устни, с къса и остра коса и с изключително космато тяло. Тя го видя, когато той съблече дрехите си, хвърляйки ги на пода с нетърпелив жест.

— Съблечи се, сладурче — каза той похотливо. — Дай добре да ти го начукам.

Тя избяга в банята със стичащи се по страните й сълзи, шумолейки със сатенената си сватбена рокля, докато Сантино нахлу вътре и без да се церемони, разкопча роклята й, съдра сутиена й, смъкна чорапогащите й и като я наведе над мивката, влезе в нея отзад, грухтейки като шопар.

Болката беше толкова силна, че тя запищя пронизително. Сантино не го беше грижа. След като затвори устата й с косматата си ръка, той продължи да чука, докато не свърши. След това излезе без нито една дума, оставайки я в банята със стичаща се между краката й кръв.

Това беше началото на техния брак. Тя набързо му роди две дъщери, надявайки се, че това ще го направи щастлив. Но не би. Ядът му, че не му е родила син, се изливаше всекидневно върху нея — той желаеше да има наследник, който да продължи великия род на Бонати. Когато тя не забременя отново, той я изпрати по доктори, които я мушкаха и ръчкаха, но не откриха нищо нередно. Сантино постоянно омаловажаваше всичко, свързано с нея, казваше й, че като съпруга била пълен провал.

Един ден тя предложи той да тестува спермата си. Беше чела американски списания като „Космополитън“ и й беше светнало, че причината за безплодието не винаги беше в жената.

Сантино беше бесен. Той я удари така яростно по лицето, че й изби два зъба. Удряше я за първи път, но със сигурност не и за последен. С течение на времето тя откри, че той имаше много любовници. Не я беше грижа — колкото по-малко идваше при нея, толкова по-добре.

Тя намери утешение в приготвянето на огромни количества спагети, които изяждаше на закуска, обяд и вечеря. Тя печеше и меки и мазни рула, които също изяждаше. В супермаркета се нахвърляше върху сладкишите, шоколада и сладоледа. Скоро вече беше затлъстяла.

Сантино беше отвратен. Той прекарваше все повече и повече време със своите любовници, въпреки че от време на време посред нощ се нахвърляше и върху Донатела, когато беше достатъчно пиян, и насилствено я обладаваше.

Той никога не й достави сексуално удоволствие, тя служеше само за удовлетворяване на неговата слабост. Защото всичко, което Сантино искаше, беше син.

Накрая тя отново забременя и той беше удовлетворен, но когато се оказа, че и третото им дете е момиче, беше толкова ядосан, че се изнесе за шест месеца. Донатела прие тези шест месеца за най-щастливите в брака й. Когато Сантино се върна в къщи, тя започна да се държи свадливо с него. Беше вече по-възрастна и по-мъдра и отказа повече да се задоволява с остатъците от него.

Сантино прие новото й отношение. От глупаво селско момиченце тя се беше превърнала в заядлива и твърда жена. Най-сетне той имаше съпруга, която можеше да уважава. Той правеше любов с нея един път месечно, за да я накара да млъкне, докато тя отново забременя и този път роди момченце. Нарекоха го Сантино младши и най-сетне Сантино беше щастлив.

Донатела отдаде цялата любов, която не беше получила от съпруга си, на сина си. Сантино също обичаше момчето. Те се надпреварваха кой да обръща повече внимание на малкия Санто — с това име го наричаха. Щом момчето стигна до възрастта, когато вече можеше да разбира, то ги настройваше един срещу друг, въпреки че винаги предпочиташе баща си.

Донатела реши, че животът й не е толкова лош. Тя живееше в Бел Еър, в имение за три милиона долара — бившата резиденция на оттеглила се от света телевизионна звезда. Беше съпруга на голям бизнесмен. Имаше четири здрави деца и беше в състояние редовно да изпраща пари на роднините си в Сицилия.

От време на време Сантино й предлагаше да научи по-добре английски, обвинявайки я, че силният й акцент го дразни. Също така й натякваше, че трябва да свали килограми. Тя отхвърляше предложенията, смеейки се в лицето му.

Един ден през лятото на 1983 година Стивън Баркли, чернокож адвокат, отвори вратата й и я информира, че Сантино е най-низшата форма на живот на Земята. Ха! Като че ли не го знаеше. Тя го покани, любопитна да разбере какво има да каже той. Той хвърли брой на порнографско списание на масата й за кафе и ядосано й съобщи, че голата жена на корицата била неговата годеница.