Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

Даниела пиеше „Перно“ с вода. Джони пиеше шампанско „Кристал“.

Даниела пушеше силна френска цигара. Джони пушеше марихуана.

И я гледаше… и не можеше да спре да я гледа, защото тя беше най-класическата блондинка, която някога бе виждал. Тя седеше срещу него като младата Катрин Деньов — хладна и съсредоточена, с кръстосани крака, с внимателно изражение — всичко в нея беше перфектно.

Бяха си разменили няколко баналности — като например „как мина пътуването ти?“, „хотелът е много хубав“ и т.н. Сега тя търпеливо чакаше той да направи първата стъпка. И макар Джони да знаеше, че Лъки нетърпеливо кръстосва другата спалня с подслушвателно устройство, улавящо всяка тяхна дума, не беше склонен да бърза с тази малка сцена.

Даниела разбра, че е по-добре тя да вземе инициативата.

— Какво ти харесва, Джони? — попита тя с ниския си гърлен глас. — Какво наистина те възбужда?

„Харесва ми да те гледам — искаше да каже той. — Харесва ми акцентът ти… Харесва ми меката ти, гладка кожа… както и краката ти… лицето ти… Харесва ми цялата ти класическа външност.“

Не можеше да повярва, че е проститутка. Трябваше да има някаква грешка.

— Гледала ли си някой от моите филми, скъпа? — той зададе въпроса, докато щракаше с пръсти — нервен навик, който беше придобил, след като „Уорнър“ го бяха изритали. — Известен ли съм в Париж?

— О, да, Джони — отговори тя, без да е сигурна. — Много си известен.

Истината беше, че тя едва бе чувала за него и определено не беше гледала нито един негов филм. Въпреки че си спомняше корицата на „Пари мач“, където той се беше снимал в дома на „Плейбой“, обграден от блондинки. Типично.

— Предполагам, че навсякъде ме дублират на френски, а? — попита той, отчаяно опитвайки се да я впечатли.

— Разбира се — промърмори тя.

— Надявам се, че поне ангажират правилния актьор — каза той с трепет. — Какво мислиш за гласа, който използват?

— Прекрасен е — отговори тя, макар изобщо да нямаше представа за какво говори той.

В другата спалня Лъки не можеше да повярва. Ама какво искаше Джони? Рецензия?

Може би трябваше сама да се срещне с Даниела и да си зададе въпросите. Вече беше твърде късно.

Докато беше в хотела, Буги бе организирал нападението над сейфа на Дона. Беше платил на един от прислугата на семейство Ландсман за скица на къщата и знаеше точно къде е сейфът. Семейство Ландсман бяха на вечеря, а мъжът, когото бе наел, беше експерт, който можеше да отвори сейфа, да вземе каквото искаше Лъки, да го затвори и Дона изобщо да не разбере, че нещо липсва, докато сама не започне да го търси.

Лъки си пое дълбоко въздух. Утре щеше да си върне „Пантър“. Нямаше търпение да види лицето на Дона. Това на Мики — също. Тези двамата напълно си подхождаха един на друг.

Джони все още се въртеше около популярността си във Франция. Какво му ставаше? Тя се беше обърнала към Джони, защото се предполагаше, че той е чукачът на века. Обаче той вероятно бавно включваше — нито тази, нито някоя друга жена можеше да го възбуди.

Даниела се изправи и съблазнително смъкна сакото на розовия си костюм на Шанел. Отдолу носеше бяла блуза без ръкави.

— Горещо ми е — измърмори тя, докато си правеше вятър с ръце.

— Да, тук е доста горещо — съгласи се Джони. — Искаш ли да включа климатика?

Американски идиот — помисли си Даниела. Можеше и да е кинозвезда, но беше пълен идиот. Защо не правеше нищо?

Ах, добре… Очевидно тя трябваше да го прелъсти. Надяваше се, че няма да бъде като последната й американска кинозвезда… Лени Голдън. Лени напълно беше устоял на нейния чар.

На Даниела това никога не й се беше случвало преди. По онова време тя беше твърде шокирана, след това — впечатлена, защото нямаше нищо по-привлекателно от неподатливия мъж.

Разкопча бавно блузата си, остави я да се свлече и откри бял дантелен сутиен, изрязан там, където трябваше да са зърната. Гърдите й бяха прикрити, зърната — разголени. Джони изохка одобрително. След това тя разкопча и полата си и я свали. Отдолу носеше старомодни бели жартиери, дълги чорапи и бял дантелен колан.

Лениво се приближи към Джони и застана пред него с разтворени крака, така че чаталът й беше на равнището на очите му.

— Ти си на ход — измърка тя провокиращо.

Той веднага се възбуди. Тази жена беше вечната му фантазия. Дама в дневната. Курва в спалнята. Той се зачуди дали тя може и да готви.

— Мислила ли си някога да участваш във филм? — попита той, докато стискаше бедрата й от вътрешната страна.

— Не — отговори тя. — Никога.

— Трябва да пробваш. Ти си великолепна, скъпа.

— Благодаря ти — и тя насочи пръстите му към колана си и бавно му помогна да го свали, докато пухкавият й рус пубис се оказа само на сантиметри от лицето му.

Той се загледа в него, след това вдигна поглед към зърната й — толкова розови и възбудени. Исусе! Достатъчно. Можеше да вземе толкова много. Той се изправи.

— Обгърни врата ми с ръце — нареди той. Тя направи каквото поиска. — Сега обвий крака около кръста ми.

Тя направи и това.

Той я отнесе в спалнята и я остави на ръба на леглото. Тя се отпусна назад и го загледа очаквателно. Той сграбчи глезените й и разтвори краката й.

— Да те съблека ли? — попита тя; беше забелязала очевидната му възбуда.

— По-късно — каза той. — Точно сега смятам да ти я изям.

— Не! — бързо изрече тя. Знаеше, че е глупаво да възразява срещу нещо, което е пожелал клиентът, но беше твърде изморена, за да я е грижа.

Не беше лесно да откажеш Джони.

— Скъпа, повечето жени се молят дори за съвсем малко работа с езика.

— А защо аз да не те изям? — предложи тя и се опита да седне.

Той я бутна обратно назад.

— Ти си моят подарък — значи, аз имам право на избор. Така че затвори очи и се отдай на удоволствието.

Джони напълно беше забравил, че Лъки чака в другата стая. А и дори да си спомняше, това нямаше значение. Това беше нещо, което той трябваше да направи сега!

На Лъки й се струваше, че тя определено не е избрала правилния човек. Джони да не се опитваше да я възбуди? Ама какво ставаше с него?

Звънна клетъчният й телефон. Тя го грабна.

— Мисията изпълнена — каза Буги.

— И двете неща?

— Всичко.

— Заключи ги в сейфа си. Не ги искам в дома си. Веднъж да открие, че ги няма, и може да ми отвърне със същото. О, Буг — добра работа свърши.

Тя затвори телефона и продължи да се вслушва в шумовете, идващи от спалнята.

Пъшкане и въздишки. Тежко дишане и стонове. Някой си прекарваше доста добре за нейна сметка.

Бяха минали двадесет минути, преди грухтенето и охкането да спре и Джони най-сетне да се захване за работа.

— Ъъъ… Даниела — чу го тя да казва.

— Да?

— Знам какво се е случило между тебе и Лени Голдън.

Лъки сдържа дъха си. „Започна се — помисли си тя. — Ето къде ще открия самата истина.“

— Моля?

— Лени ми беше добър приятел — рече Джони. — Той беше в Корсика и снимаше филм, а ти си отишла при него… прелъстила си го.

Дълга пауза.

— Откъде знаеш това? — най-сетне се обади Даниела.

— Видях снимките.

Поредната дълга пауза.

— Правя това, за което ми плащат. Платиха ми да прелъстя Лени. Но не стана.

— Искаш да кажеш, че не си го чукала?

— Не. Той настояваше цялата нощ да си говорим за жена му.

— Без майтап?

— Не искаше да има нищо общо с мене.

Лъки слушаше внимателно. Лени… Нейният Лени… О, тя не го беше преценила правилно.

Джони се беше захванал здраво.

— Кой ти плати? — попита той.

— Не мога да го издам.

— Със сигурност можеш.

Даниела се опита да стане от леглото. Джони я сграбчи за ръката и я задържа.

— Наистина ми харесваш — каза той.

— Правило номер едно — изрече Даниела. — Никога не бъди мил с курва, която те обслужва.

— Ти не си курва. Ти си красива жена, на която просто й плащат за това, което повечето сладурчета в този град правят безплатно. Така, както аз го разбирам, ти имаш и морал. Също така имаш и най-хубавия чифт цици, които някога съм виждал.

— Твои са, Джони — за тази нощ. Утре се връщам в Париж.

— Мога да ти платя и повече, ако останеш.

— И защо би го направил?

— Може би защото ми харесва да съм с тебе. Можеш да останеш в дома ми и седмица.

— Сигурна съм, че можеш да ме накараш да остана, обаче не съм убедена, че ще си прекараш чак толкова добре.

— Защо не?

Тя сви рамене.

— Значи… Не искаш да участваш във филм, не искаш да се възползваш от славата ми, което означава, че не си с мене само защото съм Джони Романо — ти си тук, защото ти плащат. Дотук добре. Хубав, чисто делови ангажимент. Знаеш ли какво? Ти си първата жена, която някога съм чукал за пари — само дето не са моите пари.

— Колко интересно — и тя прикри отегчената си прозявка.

Джони скочи от леглото.

— Трябва да се срещнеш с една моя приятелка.

— За тройка се плаща допълнително.

— Без секс, скъпа. Само ще си поговорим. Чакай тук.

— Исусе! — каза Лъки, когато той влезе в стаята. — Добре си използваш времето.

— Мислех си, че искаше да направя така, че да си струва парите ти.

— И определено го направи, че и повече. Не съм очарована, че трябваше да слушам.

— Но трябва да си очарована от това, което тя каза. Нали чу — Лени не е бил с нея.

— Ама ти не можеш ли да правиш нещо друго, освен да чукаш? Знам, че си много надарен, Джони. Няма нужда да ми го навираш в лицето.

— Даниела наистина е нещо специално — изрече замечтано той. — Почакай, докато я видиш. Лени наистина трябва много да те е обичал, щом й е устоял.