Бриджит беше в екстаз, след като беше намерила снимките под вратата си.

— Обещавам никога повече да не правя нещо, което да те накара отново да се срамуваш от мене — произнесе тя пламенно. — Няма да правя нищо друго, освен да работя, да работя, да работя и ти наистина ще се гордееш с мен.

— Вината не беше твоя — каза Лъки. — Дори не си го и мисли.

— Ти… ъъъ… видя ли снимките? — попита смутено Бриджит.

— Не — излъга Лъки. Трябваше да ги погледне, за да е сигурна, че са точно онези. Не й спомена, че има още един комплект. Буги вече беше уредил професионален касоразбивач да проникне в дома на Дона.

— Какво каза Мишел? — попита Бриджит.

— Забрави за това нищожество — отговори Лъки. — Добрите новини са, че твоят договор с него е анулиран, че той няма да получи комисионна от сделката с джинсите и че аз ще те изпратя в друга водеща агенция.

— Благодаря, Лъки — Бриджит беше вече спокойна и щастлива. — Никой освен тебе не можеше да го направи.

По-късно същия ден Лъки се обади на Джони Романо.

— Ще ми отделиш ли десет минути, ако намина?

— За тебе, скъпа — винаги.

Тя подкара към дома му — неокласическо имение в Бел Еър с повече мрамор, отколкото в мавзолей. Сковано чернокожо момиче, облечено в тесен бял костюм и на изключително високи тънки токчета, я въведе в игралната зала, където Джони играеше на рулетка с неколцина приятели. Той я поздрави с прегръдка и целувка.

— Имам нужда от една услуга — каза тя. — Малко е ексцентрична…

— Нищо не е твърде ексцентрично за мене — и Джони я поведе към игрален автомат с футуристичен дизайн.

— Е… — започна тя, докато наблюдаваше как Джони се забавлява с новата си играчка. — Има едно много скъпо френско момиче на повикване…

— Разкажи ми повече — заинтригува се той.

— Тя лети към Лос Анджелис от Париж с впечатлението, че е била купена като подарък за твоя рожден ден.

Той се засмя.

— За мене?

— Точно така.

— Скъпа, но аз дори нямам рожден ден!

— Това го знам.

Заспалите му очи светнаха.

— Това да не е някаква твоя ненормална сексуална игричка? Защото ако е така, знаеш, че и аз съм вътре.

— Много по-сложно е от това — свързано е с Лени — тя реши да не споделя с него подозренията си. — Докато тя е с тебе, аз ще съм в съседната стая с подслушвателно устройство.

— Детективска работа — и той кимна на себе си. — Харесва ми! Кога ще го направим?

— Тя пристига довечера. Резервирала съм й бунгало в хотел „Бевърли Хилс“. Буги ще я вземе от летището и ще я откара направо там. Ще направиш ли такова нещо за мене?

— Скъпа, можеш да разчиташ на Джони Романо — той е твоят човек!

* * *

Офицерът от имиграционната служба огледа забележителната блондинка в костюм на Шанел, която ухаеше на нещо невероятно екзотично, и реши, че тя заслужава цялото му внимание.

— Колко време смятате да останете в Америка? — попита той, докато очите му се плъзгаха по заоблените й гърди с набъбнали зърна, които опъваха блузата й.

— Може би няколко дена — колебливо отговори Даниела Дион.

— По работа ли идвате или за удоволствие? — поиска да знае той и се наведе през бюрото си, за да погледне сензационните й крака, подаващи се изпод изключително къса пола.

— По малко и от двете.

— И с какво се занимавате?

— С дамско бельо — отговори тя.

— Дамско бельо — повтори той — гърлото му внезапно беше пресъхнало.

— Точно така — и тя пусна малка провокираща усмивка.

Той удари печат в паспорта й и съсредоточено я загледа как се отдалечава от бюрото му. Нямаше търпение да се прибере в къщи и да изчука дебелата си жена — тази блондинка определено го беше възбудила.

Даниела мина и през митницата и забеляза шофьора, който стоеше отвън с името й, отпечатано върху голям бял картон.

— Моля, последвайте ме, госпожице Дион — учтиво каза Буги и взе пътната й чанта. — Това ли е единственият ви багаж?

Тя кимна.

— Тогава можем да се отправим право към колата — и той я поведе надолу по ескалатора, след това през вратите, зад които беше паркирана лимузината.

Докато й държеше задната врата отворена, той наблюдаваше как тя се плъзна на лъскавата кожена седалка. Беше изключителна. Дори Буги беше впечатлен.

Той седна зад волана на лимузината и подкара.

— Отиваме направо в хотел „Бевърли Хилс“ — каза той, без да спира да я разглежда в огледалото за обратно виждане. — Освен ако не пожелаете първо да спрем някъде другаде?

— Не — произнесе тя. — Можете да ме отведете направо в хотела.

— Отзад има „Евиан“, скоч и водка. Моля, налейте си сама.

— Не, благодаря ви.

— Това първото ви пътуване до Лос Анджелис ли е? — той беше много разговорлив.

— Изморена съм — отговори тя малко сприхаво. — Не желая да разговарям. Моля, затворете междинното стъкло.

Той затвори тъмното междинно стъкло и се обади на Лъки в хотела.

— На път сме — каза кратко той.

* * *

— Хей, скъпа, да знаеш, че съм си отменил една среща, за да те придружавам тази вечер — рече Джони, докато се разхождаше из луксозното бунгало на хотел „Бевърли Хилс“.

— Значи съм ти длъжница — каза Лъки. — След като си върна студиото, можеш да дойдеш при мене с всеки сценарий, който искаш да направиш, и сделката е сключена. Обещавам.

— Нищо не ми дължиш, Лъки. Ти си тази, която направи обрат в кариерата ми.

— Ти вероятно също би го направил някой ден.

— Да, но ти ме промени.

— Не. Всичко, което направих, беше да те накарам да разбереш, че има и друг, по-свестен начин. Защо си мислиш, че Клинт Истууд се задържа на екрана през всичките тези години? Или Робърт Редфорд. Те няма да играят роли на мъже, които бият жени. Те са героите, които всеки обича. Знаех, че и ти също можеш да бъдеш такъв. И сега вече си.

— Можеш да заложиш финия си задник — обади се той с гримаса.

Сексизмът му не я безпокоеше — тя беше свикнала с Джони и той й напомняше на весела кукла.

— Може ли отново да се върнем на въпроса? — попита тя.

— Давай, скъпа — изрече Джони.

— Добре. Когато вече си с нея в леглото, ще й кажеш: „Знам за тебе и за Лени в Корсика.“ Тогава тя вероятно ще ти отвърне: „Ама ти за какво говориш?“ След това ти казваш: „Бяха ти платили, за да го прелъстиш.“

— И после?

— Е, тя е гола в леглото ти, уязвима, в чужда страна. Предполагам — в зависимост от това, какво ще каже, — че ще вляза в стаята и ще я попитам сама.

— Хей, Лъки — той направи лукава физиономия. — Ти плащаш всичките тези пари, а искаш за мене да остане удоволствието?

— Щом ти е паднало.

Той поклати глава и се засмя.

— Никога не съм плащал на жена и, скъпа, нямам намерение да започвам отсега.

— Нека да ти напомня — аз плащам, а тя е много скъпа. Може би все пак ще трябва да придадеш някаква стойност на парите ни.

— Няма достатъчно голям презерватив, който да може да попречи на Романо — магическото око — да се справи с някоя проститутка.

Романо — магическото око! Той да не се шегуваше?

— Много деликатно казано — тя се опитваше да не се разсмее.

— Просто ти обяснявам как стоят нещата.

— Добре — Лъки се надяваше Джони да може да се справи. — Просто помни — тя е подарък за твоя рожден ден. След като аз получа отговорите на моите въпроси, можеш да правиш каквото ти харесва.

* * *

Даниела седеше на задната седалка на лимузината и празно гледаше през прозореца. Пътуването не й беше харесало — полетът беше дълъг и изморителен, въпреки че тя трябваше да е свикнала да прекарва дълги часове в самолет, защото нейната работа често я водеше вън от Париж. Един от постоянните й клиенти беше саудитски принц, който й плащаше по цяло състояние, за да го посещава в двореца му в Саудитска Арабия веднъж месечно. Друг клиент беше индийски махараджа, заради когото тя отиваше в Бомбай няколко пъти годишно. Освен това имаше и един австралийски медиен бос, който я викаше в Сидни два пъти в годината — да забавлява него и съпругата му на рождените им дни.

Тя си помисли за това, че един ден състоянието й ще достигне определено равнище и тогава ще може просто да приключи и да изчезне. Щеше да вземе малката си дъщеричка и да купи старинна ферма около Тоскана, където те биха могли да живеят спокойно.

На Даниела не й пукаше, че не се среща втори път с някой мъж. Те бяха животни — всичките. Плащаха й за секс и си представяха, че я притежават. Глупаци. Никога не я бяха притежавали — просто наемаха тялото й за определено време.

Отвори чантата си, извади сложно изработено, солидно златно огледало — подарък от принца — и разгледа лицето си. „Красива съм — помисли си тя, — но дали това е всичко, което виждат? Да — каза тя на себе си, — само това виждат.“

Извади и един валиум от чантата, пъхна го в устата си и го преглътна с малко „Евиан“. След това бръкна под блузата си, докосна гърдите си с върховете на пръстите си и запритиска зърната си, докато започнаха да се втвърдяват.

След като се беше възбудила сама, пъхна ръка под полата си, разтвори крака и методично започна да гали половите си органи. Беше така обучена в изкуството на самозадоволяването, че й отне само няколко секунди, преди да достигне до задоволителен оргазъм. Дишайки тежко, падна на седалката, затвори очи и остави сладкото усещане да я погълне.

Още в началото на кариерата си беше решила, че на нито един мъж няма да бъде дадена привилегията да я доведе до оргазъм. Тя искаше да има власт над тях — и нямаше друг начин. Оттогава винаги сама се грижеше за себе си преди някой ангажимент. По този начин беше сигурна, че каквото и да й правят, тя винаги е в състояние да контролира чувствата си.

Оправи полата си, седна изправена и се подготви за предстоящата вечер с Джони Романо. Той можеше и да е кинозвезда, но това не беше необичаен клиент за Даниела. Преди него беше имала много други кинозвезди. Беше имала крале и принцове. Също и политици. А веднъж — дори и един президент.