Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

— Ти на кого си мислиш, че ще повярвам? — меко попита Лъки.

— На мене? — едва изрече Бриджит.

— Разбира се, че на тебе, сладка моя.

Бриджит скочи на крака и прегърна Лъки.

— Благодаря ти — каза тя. — Ти си най-добрата!

— Знаеш ли, ако Лени беше жив, щеше да откъсне топките на шибания Мишел — рече Лъки.

— Лени много ми липсва — тъжно измърмори Бриджит. — Липсва ми всеки ден.

Лъки кимна, очите й се замъглиха.

— И на мене — тихо произнесе тя. — На всички нас.

Рано на другата сутрин Лъки замина за Ню Йорк с чартърен полет. Беше инструктирала Бриджит и Нона да останат в дома й в Лос Анджелис, докато тя се върне. Което, ако всичко вървеше по плана й, щеше да стане по-късно същия ден. Даниела Дион пристигаше в града, а тя беше следващата в списъка на Лъки, с която трябваше да се срещне.

Междувременно личният й адвокат приключваше с детайлите по връщането на студиото.

Мортън се беше обадил късно снощи и звучеше паникьосано.

— Какво ще стане, ако Дона Ландсман покаже записите на жена ми? — попита той. — Какво мога да направя, за да я спра?

— Това е нещо, което трябва да уредиш с Дона — отговори му тя. Не я беше особено грижа за неговите проблеми след всичко, което й беше причинил.

— Господи, Лъки, ако това излезе наяве, то ще ме провали.

— Първо трябваше да дойдеш при мене — каза тя — донякъде го съжаляваше. — Можех да се погрижа за това.

— Направих грешка — нещастно призна той.

„Голяма грешка, Мортън.“

Днес се чувстваше свежа и непобедима. Понякога силата вътре в нея беше толкова голяма, че тя беше убедена, че може да направи всичко.

Самолетът се приземи плавно. На летището я чакаше кола. Шофьорът пое по магистралата към града, след това подкара по малките улички към центъра на Манхатън, където беше офисът на Мишел Ги. Лъки влезе без предварително уредена среща, като пропусна да забележи двете секретарки.

— Не можете да се видите с господин Ги, без първо да имате уговорка — каза едната объркана секретарка, докато бързаше след нея.

— Нека ви поправя — обади се Лъки. — Мога да правя каквото, по дяволите, ми хрумне.

Мишел Ги седеше в офиса си с крака върху бюрото и пушеше дебела хаванска пура.

Лъки съвсем го изненада. Пурата падна от устата му, той си свали краката от бюрото и сепнато попита:

— Qui18? Какво мога да направя за вас?

— Знаете ли коя съм аз? — взря се в него Лъки.

Той й върна погледа. Определено не беше модел, но пък беше изключително красива жена с като че ли познато лице.

— Не — най-сетне отговори той. — Трябва ли да знам?

— Може би ще разпознаете името ми — Лъки Сантейнджело?

Аха, сега той знаеше точно коя е тя — наскоро беше чел интервю с нея в „Нюзтайм“.

— Вие притежавате студио в Холивуд — и той се чудеше какво, по дяволите, търси тя в неговия офис. — Как мога да ви помогна?

— Помислих си, че може да ви е интересно да научите самоличността на заварената ми дъщеря.

— Заварената ви дъщеря? — празно повтори той.

Секретарката стоеше на вратата и се взираше в Лъки.

— Добре, Моника, можеш да ни оставиш — каза Мишел и й махна да си върви.

Лъки седна непоканена и си запали цигара.

— Изглежда, че тя не ви е казала.

— Кой какво не ми е казал? — Мишел беше едновременно и раздразнен, и заинтригуван.

Гласът на Лъки внезапно беше станал студен и твърд. Тя се изправи и се надвеси над бюрото му.

— Знаете ли какво, Мишел? Вие сте шибан гадняр с малък член.

— Моля? — изрече той. Поведението й вече започваше да го безпокои.

— Schifoso19. Знаете ли какво е това на английски?

— Аз съм французин — отговори той.

— Долен боклук — и Лъки издуха цигарен дим в лицето му. — Това исках да кажа.

— Какво желаете? — той реши, че е по-добре да повика помощ.

— Искам да ви разкажа една малка история — каза Лъки и отново седна. — Обърнете й внимание, Мишел — тя е кратка и проста.

Това вече беше прекалено.

— Точно сега съм зает — обади се той. — Предлагам ви да си уредите среща и да дойдете друг път.

— Аз построих хотели във Вегас — два — тя не обърна внимание на думите му. — Докато строяхме, един от моите инвеститори се опита да си скатае парите, които дължеше — въпреки че имахме твърдо споразумение. Същата нощ нахлух в апартамента му с неколцина приятели, които да ми помогнат, в случай че той е достатъчно глупав да окаже съпротива. Той се събуди и откри хубав, остър нож, насочен към главичката на пениса му. — Дълга, многозначителна пауза. — Сега… Какво мислите, че направи?

— Не знам — обади се Мишел; той осъзнаваше, че тя е напълно луда.

— Вложи парите. Плюс това, разбира се, си запази безценния член, а аз си запазих хотела. — Кратко мълчание. — Накрая всички бяхме щастливи.

Той се изправи, като хвърляше по едно око към вратата.

— Какво искате от мене?

— Името на заварената ми дъщеря е Бриджит Станислопулос. Може би вие я познавате по-добре като Бриджит Браун.

Той пребледня.

— О — празно произнесе той. — Нямах представа коя е тя.

— Обзалагам се, че не сте имали. Обзалагам се и че сте си помислили, че тя е просто едно малко момиченце, с което можете да си поиграете. Може би изнудване? Или да я използвате за своя играчка? — гласът й режеше като нож. — Тя е само на деветнадесет, Мишел. Не се ли срамувате от себе си?

Беше прочел всичко за Лъки Сантейнджело. Тя беше влиятелна. Имаше връзки. Той не искаше да се намери в самолета на път обратно за Париж с отрязани и натъпкани в устата му топки.

— Казвам ви — той заговори бързо. — Нямах представа. Когато онази жена ме помоли да направя снимките…

— Каква жена? — попита Лъки, но вече знаеше кого има предвид той.

— Тя ми плати цяло състояние — думите на Мишел се застъпваха една друга. — Ако знаех, че Бриджит ви е роднина, никога нямаше да го направя.

— Каква жена? — повтори ледено Лъки.

— Дона Ландсман. Тя ми плати да направя компрометиращи снимки на Бриджит. Аз… Аз не се чувствам добре.

— Наистина ли? Не сте добре, а? — спокойно каза Лъки и взе от бюрото му някаква лупа в рамка от слонова кост. Тонът й се промени. — Виждаш ли това, шибан перверзнико? Трябва да ти го натикам право във френския задник, защото точно това заслужаваш. Но вместо това ти и аз ще отидем да вземем снимките.

— Изпратих ги на госпожа Ландсман — бързо изрече той.

— Сигурна съм, че си запазил негативите и пълен комплект снимки за себе си.

— Не.

Тя завъртя лупата в ръцете си, за да разгледа по-добре яката дръжка от слонова кост.

— Ти не чу ли историята, която току-що ти разказах? Мога да ти обещая, Мишел — нож в чатала ти е нищо в сравнение с това, което съм планирала за тебе, ако не получа всичко веднага. Така че да вървим в апартамента ти, или където ги държиш. И да не губим повече време. Capisce?

Погледът в смъртоносните й черни очи го убеди да направи точно каквото каза тя.

Лъки изобщо не се забави — беше на път обратно за Лос Анджелис веднага след като получи снимките и негативите от Мишел Ги. Тя го беше накарала също така да подпише едно писмо, според което вече не беше агент на Бриджит.

— Повярвай ми, Мишел, отърваваш се много леко — беше му казала Лъки.

Да залъгва Лъки щеше да бъде огромна грешка, а Мишел беше твърде умен, за да допусне подобна грешка.

Буги я посрещна на летището в Лос Анджелис и двамата мълчаливо потеглиха към дома й.

Когато се прибра в къщи, Бриджит беше заспала. Лъки плъзна плика с компрометиращите снимки и негативите под вратата й и след това си легна.

Сутринта се събуди рано и включи телевизора, докато се обличаше.

Мортън Шарки и Сара Дърбън присъстваха в сутрешните новини.

В единадесет часа предната вечер той беше пръснал главите и на двама им.