— Съдействай ми, Мортън — студено каза тя. — И аз ще уредя всяко копие от записите — включително и оригиналът — да бъде унищожено. А ако не… Е… Лично ще се погрижа жена ти да ги види, защото си бил много лошо момче и заслужаваш да бъдеш наказан.

Раменете му потръпваха — той беше пред припадък.

— Исусе! Какво съм направил? — измърмори той.

Лъки въздъхна и поклати глава.

— Не разбираш ли? Не се предполага свестните хора да изневеряват на жените си — особено с малолетни проститутки. Не е хубаво. Бракът е договор. А в моя свят договорът означава нещо.

Тя се обърна и си тръгна и остави Мортън сам. Лицето му беше придобило пепеляв цвят.

* * *

Лесли прекара нощта с Джони Романо и се върна в дома си чак рано на другата сутрин. Влезе в спалнята си и беше доволна да види, че Джеф беше точно на мястото, където го беше оставила, напълно облечен и хъркащ. Идиотът дори не беше разбрал, че я е нямало цяла нощ.

Влезе в банята си, взе си душ, облече се и се гримира. След това забърза към гардероба на Джеф и напъха всичките му дрехи в куфар, който изтика до входната врата.

След като направи това, седна и му написа кратка бележка:

Скъпи Джеф,

Това вече не ме устройва. Ще бъда навън до три следобед. Когато се прибера в къщи, искам тебе да те няма. Моля те, остави ключовете ми на кухненската маса.

Лесли

Остави бележката върху куфара и подкара към „Четирите сезона“, където остана през целия ден. Ако имаше нещо, което Лесли мразеше, това бяха преките сблъсъци.

* * *

Алекс се втурна в офиса си като стрела — работоспособен и пълен с енергия. Бе се събудил рано и беше решил, че засега е по-добре да забрави Лъки и отново да се концентрира върху филма си. След като веднъж взе това решение, започна да се чувства по-добре.

— Какво става? — попита той, след като влезе и тупна Франс по задника, докато минаваше покрай нея.

— Алекс! — произнесе Франс. Не беше възражение — просто друг начин да му каже „благодаря“.

Лили беше очарована да го види в толкова добра форма.

— Да не би да се е върнал старият Алекс? — попита тя и го последва в офиса му.

— Какво искаш да кажеш? — отговори й той с въпрос.

— Не беше съвсем на себе си напоследък — дрезгаво рече Лили.

— Не говори глупости — отряза я Алекс.

— Просто казах истината.

— Добре — бързо се съгласи той и премина към по-важните неща. — Ето каква е работата. Лесли е извън играта. Винъс получава ролята. Обади се на агента й, потвърди го при Мики и уреди тя да дойде в четири часа. Днес ще прегледам костюмите на Джони. В четвъртък да се събере целият състав — за пълен прочит. Разбра ли?

— Да — щастливо се усмихна Лили. — Ще изпращаме ли цветя на някого?

— Съвсем не — спокойно отговори Алекс. — Връщаме се на работа, Лили. Тук правим филми. Време е да се организираме.

* * *

След като видя Мортън, Лъки се срещна с Инга. Беше й се обадила рано сутринта и й бе предложила да поговорят.

— За какво? — подозрително беше попитала Инга.

— За нещо, за което съм сигурна, че не искаш Ейб да знае.

Това беше достатъчно да накара Инга да се размърда. Тя се съгласи да се срещне с Лъки за обяд в хотел „Бевърли Уилшър“.

Когато Лъки влезе, Инга вече седеше на една маса.

— Здравей — каза Лъки и се плъзна на един стол с гръб към прозореца, така че да може да наблюдава помещението.

Инга кимна, широкото й, грубо шведско лице беше безизразно — както винаги.

— Можех да дойда у вас — изрече Лъки. — Само че си помислих, че не искаш Ейб да чуе разговора ни.

— За Ейб ли е? — попита Инга. Силната й брадичка беше издадена напред.

— Не — отговори Лъки и се зачуди дали Инга би възразила тя да си запали на масата. — Е, казвам „не“, но донякъде има връзка и с него.

— Как така? — отново попита Инга.

Да. Инга определено щеше да бъде недоволна, ако тя запалеше.

— Ще поръчваме ли? — обади се тя и махна на сервитьора. Той дотича с менютата.

— Аз обикновено не обядвам — каза Инга. — Може би само една ябълка и парче сирене.

— Колко скромно — Лъки прегледа менюто и си поръча пържола и пържени картофи. — Имам нужда от сили — и тя слабо се усмихна на Инга. — Толкова много хора ме удрят в гърба напоследък, че съм отслабнала много. Този следобед може да повдигам малко тежести. Ти правила ли си го някога? Страхотна терапия е.

— Не — отвърна Инга. — Моето упражнение е да преплувам десет дължини на басейна всеки ден.

— Много хубаво — и Лъки си представи как Ейб седи край басейна и я наблюдава.

Инга си поръча салата. Вече беше нетърпелива да разбере какво има да й казва Лъки.

— Колко добре познаваш Мортън Шарки? — най-сетне попита Лъки и опря лакти на масата.

Инга сви рамене.

— Всъщност — не много добре — войнствено произнесе тя.

— Кажи ми как се запозна с него. Чрез Ейб?

— Да — потвърди Инга.

Лъки кимна.

— Спомням си, преди да купя „Пантър“, Ейб ми препоръча Мортън. Беше го използвал за няколко сделки и му имаше доверие. Трябва да кажа, че аз също му се доверявах. Каква глупачка съм била. Доверих му се дори когато ме принуди като частно лице да продам голяма част от акциите. Той предложи да разнообразя вложенията си — да продам шестдесет процента от „Пантър“ и да използвам парите за други инвестиции. Съгласих се. Разбира се, трябваше да си запазя петдесет и един процента, но… Последвах съвета на Мортън. Той каза, че има на разположение инвеститори, които могат да бъдат контролирани, и че никога нищо няма да тръгне зле…

Инга започваше да се чувства неудобно.

— Какво целиш?

— Ти знаеш какво целя, Инга — гласът на Лъки стана по-твърд. — Не си глупачка… Или трябва да те наричам госпожа Сморг?

— Ейб е вече на деветдесет — безцеремонно каза Инга. — Аз живях с него през последните четиридесет години. Като придобих част от акциите на „Пантър“, аз си осигурих бъдещето.

— Нямам нищо против — произнесе Лъки спокойно. — Но защо застана на страната на Дона Ландсман?

— Мортън ме посъветва да постъпя така.

— О, имаш предвид партньора си Мортън Шарки, заедно с когото притежаваш „Конкуест инвестмънтс“?

— Ейб никога не е направил нищо за мене — Инга беше преизпълнена с горчивина. — На мое име няма нито пари, нито нищо. Знам, че когато той умре, внуците му ще наследят всичко.

— Ти си омъжена за него, Инга — спокойно отговори Лъки. — Според законите в Калифорния ти наследяваш половината от неговото състояние.

Инга се загледа в пространството.

— Ейб направи няколко неоспорими завещания още преди да се оженим. Аз предварително подписах, че се отказвам от дял от неговото състояние. Той ми оставя сто хиляди долара. Това е всичко — и тя въздъхна тежко. — Аз вече не съм млада. Трябва да поддържам определен начин на живот.

— Докато защищаваше себе си, ти прецака мене — отсече Лъки. — Не ми даде никакъв шанс, като застана на страната на Мортън.

— Трябваше да направя това, което той ми каза — той се грижи за моите инвестиции.

Лъки премина направо към своите условия:

— Ето как стоят нещата, Инга. Ако не искаш Ейб да научи за изключителната ти активност, продай ми акциите си веднага. Ти лично притежаваш шест процента, а половината от „Конкуест“ са още пет. Това ще ми върне единадесет процента. — Тя спря, за да си поеме дъх. — Адвокатът ми е готов с документите. Бъди спокойна — ще получиш максималната цена. С тези пари ще можеш направо да си купиш Ай Би Ем.

Инга беше наясно, че няма избор.

— Много добре — сковано отговори тя. — Ще направя каквото казваш.

* * *

— Имам страхотно главоболие — изръмжа Мики.

— Съжалявам, че чувам такова нещо — със симпатия отговори Лесли.

Бяха седнали в ресторанта на студиите „Пантър“.

— Не е от махмурлука — Мики разкърши рамене. — Въпреки че бях пил.

— Вечерята ви беше много хубава — обади се Лесли, без наистина да го мисли, но можеше просто да накара Мики да се почувства добре.

— За тебе може и да е била хубава — буйно отговори Мики. — Но дъщеря ми завършила с това, че изчукала онова хлапе Санто у тях, и аз трябваше да отида да я прибера.

— Нима? — Лесли беше страшно шокирана.

— Ама какви са тези днешните деца, Лесли? — попита той тъжно. — Правят секс, употребяват наркотици — сякаш че не е кой знае какво. Когато аз бях на шестнадесет години, беше голяма работа само да си купиш презерватив.

— Съжалявам, че Табита ти създава големи неприятности — каза Лесли. Очевидно дъщерята беше поела по пътя на баща си.

Той изпи половин чаша минерална вода „Евиан“.

— Неприятности, проблеми… Предполагам, че детето просто си гледа собствения живот. След няколко седмици се връща в пансиона.

Лесли посегна към салатата си. Вече беше време да поговорят за нея.

— Е, вероятно ще си доволен да научиш, че последвах съвета ти.

— Какъв съвет, сладурче?

— Джеф вече е минало.

Мики кимна одобрително.

— Добър ход. Момиче като тебе може да има когото си пожелае — и той заби пръст в нея. — Трябва да поддържаш това, че си звезда, Лесли. Работи по въпроса.

— Сигурна съм, че си прав — промърмори тя.

— И като говорим за това… Намерих подходящ за тебе сценарий.

— Наистина ли?

— Мислих си за кариерата ти. „Гангстери“ не става — твърде си хубава, за да изиграеш такава никаква роля.

— Какъв сценарий, Мики? — нетърпеливо попита тя.

— За момче и момиче, които се срещат в Париж, влюбват се, разлюбват се, след това се влюбват отново. Такава объркана история — публиката направо ще я глътне.

— Звучи чудесно. Ще го изпратиш ли и на Купър?

— Да, да, ще му го изпратя. Но, Лесли, ти трябва да разбереш — Купър е като дърта курва — дай му достатъчно пари и той ще застане на главата си и ще казва азбуката. Прави го само за мангизите.