Най-известният модел на бельо в света не носеше такова. Тя беше висока, имаше хубава кожа, избръснат пубис и големи зърна. Беше и много, много гола.

— Целуни я — каза тя и бутна едната от гърдите си към устата му. — Целувай, смучи — хайде, любовнико, покажи ми какво можеш да правиш.

— Аз да не би да трябва да увелича твоя списък с милиардери и филмови звезди? — изпъшка той и лапна зърното.

— Може би ще бъдеш върхът на списъка — обеща тя и обгърна кръста му с дългия си крак — сръчно се опитваше да го вкара в себе си.

— Сигурна ли си, че в тези асансьори няма охранителни камери? — попита той и усети, че ерекцията му спада.

— Карай по програмата, скъпи — окуражи го Вероника с гърления си глас. — Направи ми го — направи ми го добре.

Чукане в изправено положение — като че ли точно това му се искаше.

Зачуди се какво ли прави сега Винъс. Беше ли в небезизвестната лимузина на Джони? Той наливаше ли я с шампанско, докато й казваше, че тя е най-секси жената в света? Джони беше твърде обикновен — Винъс нямаше да се върже на старомодните му глупости.

Докато си мислеше за Винъс, ерекцията му окончателно изчезна и той се отдръпна от Вероника. Тя не беше доволна.

— Какво има? — отсече тя — звучеше като сержант на плаца.

О, Боже, никак не му се искаше тя да изтича сред тълпата супермодели и да им докладва, че вече не му става.

— Не мога да го правя в асансьор — мястото е много публично — обясни той. — Не е в моя стил.

— Сексът на публични места ме възбужда — каза Вероника, показа изключително дългия си език и го завъртя срещу него. — Веднъж го направих в банята на Белия дом. Никой не знае.

— С изключение на президента — пошегува се той.

Тя не го разбра.

— Да видим дали не мога да те накарам да преодолееш страха си от асансьорите — изрече тя, падна на колене и налапа пениса му заедно с тестисите.

Този дребен ход не го възбуди, а го нервира. Тя имаше най-голямата уста, която някога беше виждал. С всеки изминал момент се смаляваше все повече.

— Това няма да помогне — той се опитваше да се измъкне от устата й, преди тя да е направила на парчета прекрасните му топки.

— Не те ли възбуждам, Купър? — попита тя с дълбокия си гърлен глас. — Всички мъже в Америка искат да ме чукат. Разлистват каталога ми, поглеждат дебелите си жени и: „Ах, Вероника… Моята фантазия. Искам да налапам гърдите й, да завра езика си в нея.“

— Проблемът е, че нямам дебела жена в къщи — каза Купър, вдигна панталоните си от пода на асансьора и бързо ги навлече. — Имам нужда да пийна нещо — добави той кратко.

— О, трябва да пийнеш, за да ти стане, така ли? — гадно изрече тя.

Тя започваше да му харесва все по-малко и по-малко. Въпреки външния й вид в нея нямаше нищо женствено.

— Бях женен за Винъс Мария — каза той. — Всъщност още съм. Но се разделихме.

— Тя е по-ниска, отколкото очаквах.

— Тя е много специална жена.

— Тогава защо сте разделени?

Добър въпрос.

Някой извика отдолу в асансьорната шахта:

— Да не сте заседнали?

Вероника спокойно скочи в роклята си.

— Вдигни ми ципа — изкомандва тя.

Той направи каквото тя искаше и натисна бутона. Асансьорът се раздвижи.

Вероника оправяше роклята си.

— На колко години си, Купър? — попита тя.

— Публична тайна — усмивката му не се промени, но той тайничко пребледня — тя не трябваше да задава такива интимни въпроси.

— Хмм… — кимна с разбиране тя. — Може би имаш нужда от доза тестостерон.

Кучка!

— Не, когато съм с жена си, нямам — отговори той и това изтри усмивката от конското й лице.

* * *

Единствените, които бяха останали на вечерята, бяха Абигейл и Мики, Дона и Джордж, пияният Джеф и скованата Лесли. Тя направо умираше да си тръгне още преди половин час, но беше невъзможно да помръдне Джеф. Той се беше проснал на едно канапе и на лицето му беше застинала глупава усмивка.

— Знаеш ли, Мики — каза той. — Някой ден бих искал да стана продуцент.

„По-добре първо се научи да играеш“ — помисли си кисело Мики. Нищо друго не мразеше повече от тълпата привлекателни момчета, които идваха в Холивуд и си въобразяваха, че могат да станат актьори, продуценти, режисьори. Този Джеф определено беше голям неудачник. Някой трябваше да налее малко разум в главата на Лесли.

— Къде мислите, че са децата? — обади се Дона — устните й бяха стиснати в тънка, неодобряваща черта.

— Не знам — доста безгрижно отговори Мики. — Може би филмът е продължил по-дълго, отколкото са очаквали.

— Разочарована съм — каза Дона, пренебрегвайки предупредителния поглед на Джордж.

— Как така? — попита Мики.

— Бяхте поканили Санто на вечеря тук, а след това го изпратихте на кино. Това не е много учтиво.

— Децата не искаха да седят на една маса с тълпа стари хора като нас — нападателно изрече Мики. — Табита ще се погрижи за вашето момче.

— Той няма нужда да се грижат за него — студено каза Дона. — Също така няма нужда да го водят безпътници.

— Какво искаш да кажеш с това? — бързо се включи Абигейл. Никой не можеше да си позволява да критикува дъщеря й.

— Санто е добро момче — отвърна Дона.

— Да не би да искаш да кажеш, че Табита ще има лошо влияние върху него? — наежи се Абигейл.

— Може би трябва да се обадя в къщи — предложи Джордж.

— Да — Дона се опитваше да овладее раздразнението си.

— Използвай телефона зад бара — предложи Мики.

Лесли стана и се отправи към банята за гости.

— Мога ли да разменя няколко думи с тебе, скъпа? — последва я Мики в хола.

— Разбира се, Мики — Лесли беше станала апатична, откакто Купър си беше тръгнал с мършавия, висок над един и осемдесет модел с огромния балкон.

— Изглеждаш изморена — каза той.

— Така ли мислиш?

— Знаеш ли, Лесли — продължи Мики и я прегърна през раменете. — Водещите дами трябва да са блестящи през цялото време. Кой е този боклук, с когото си тук?

— Имаш предвид Джеф?

— Какво общо имаш ти с неудачник като него? Да не би да е страшен в леглото? Защото аз мога да ти намеря друго момче, което хем ще е по-добро в леглото, хем има мозък и може да го използва.

— Наистина не ми харесва да се бъркаш в личния ми живот, Мики — подразни се тя. — Може и да играя в твой филм, но това не ти дава правото да коментираш с кого излизам.

— Скъпа — търпеливо каза той. — Опитвам се да те отуча от уличните навици. Никога недей да живееш с актьор. Те са егоцентрични копелета. Сигурно вече си го разбрала?

— Виж какво, признавам, че Джеф е малко… ъъъ… щастлив тази вечер, но това е само защото се радва, че е тук.

— Обзалагам се, че е така — изсумтя Мики.

— Както и да е, Мики, не се безпокой — той няма да е за постоянно. Използвам го по начина, по който мъжете използват жените.

— Никога не съм използвал жена през живота си — възмути се Мики.

„Не, разбира се, че не — помисли си тя. — А какво ще кажеш за онова ергенско парти, когато беше проснал едно момиче на масата и ядеше празничната торта от между краката й за радост на останалите момчета?“

— Както и да е, сега ще го прибера в къщи — каза Лесли. — Между другото, Мики, имам една идея.

— Каква?

— Купър няма ли да е страхотен в „Гангстери“?

— Ролите са разпределени, Лесли.

— Знам — очите й блестяха. — Но можеш ли да си представиш? Купър Търнър в „Гангстери“ — с Джони Романо и с мене — каква комбинация!

— Не завърши ли току-що един филм с Купър?

— Да. И той ще бъде велик. Защо не намериш друг сценарий за нас двамата? На екрана си пасваме направо сензационно.

— Да — и той си помисли, че именно това чакаше. — Идеята не е лоша. Ако попадна на нещо такова, ще направиш ли по-скоро него, отколкото „Гангстери“?

— Да — каза тя. — Стига да е с Купър.

— Хубава романтична комедия, нали?

— Отлично.

— Определено ще се заема с това. Ела да обядваме в студиото.

— С удоволствие, Мики.

— Междувременно откарай неудачника в къщи. Не искам да ми се излежава по канапетата.

* * *

— Чувам телефона да звъни — пропя Табита съвсем не на себе си. Двамата се бяха проснали в средата на леглото на Санто, надрусани до дупка.

След като бяха пристигнали в дома му, си бяха поделили още една цигара марихуана. След това Табита беше обърнала стаята му наопаки, търсейки нещо по-силно.

Той си спомни за хероина, който му беше продал Мохамед.

— Момичетата си падат — беше казал Мохамед.

Табита беше момиче. Имаше малки остри гърди, почти разголени от оскъдното й бюстие. Той нямаше нищо против да ги пипне — никога не беше пипал истинско момиче. Така че те изпушиха и хероина и се понесоха на красив син облак над света, наблюдавайки всички останали отгоре.

Санто беше преизпълнен с добри чувства. Всичко беше толкова хубаво, а той беше толкова радостен. Ау! Табита се чувстваше по същия начин. И двамата бяха тихи и мирни и им се стори съвсем естествено да свалят дрехите си и да се замерят един друг с тях, пищейки и смеейки се.

Санто продължаваше да мисли за Винъс на вечерята — за сините й очи, русата коса и за това, как изглеждаше в дръзката си червена рокля.

Той се съблече, погледна надолу и не можа да повярва колко се е втвърдил. Членът му напомняше ракета, готова за излитане. Преди да го осъзнае, Табита вече седеше отгоре му и те го правеха. Тя се движеше бързо, яздейки го като кон. Всичко, което можеше да види, беше как малките й остри гърди и пъпът й със златната халка подскачаха нагоре-надолу. Това му взе акъла. Когато тя падна от него, двамата избухнаха в неконтролируем смях и се затъркаляха по леглото.

Той се зачуди дали да не й покаже колекцията си, може би да й прочете някои от писмата, които беше изпратил на Винъс и на които прилежно беше направил копия. Нещо му подсказа, че тя може и да ревнува. Нямаше да му е от полза, ако тя и Винъс започнеха да се бият за него.