Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

Вечерята у семейство Столи продължаваше.

Джеф се напиваше все повече, Лесли се цупеше. Абигейл се суетеше още повече. Мики ставаше все по-дързък, Алекс — все по-ядосан, Тин Лий — все по-напрегната, Джони — все по-възбуден. Винъс флиртуваше още повече. Джордж беше млъкнал напълно, Дона бе съвсем потисната. Вероника говореше все по-силно, а Купър ставаше все по-резервиран.

Веднага след като сервираха кафето, Алекс скочи.

— Хайде — каза той на Тин Лий и грубо я изправи на крака. — Кажи „довиждане“.

Бяха застанали отвън, пред къщата, до забележителните си коли.

— Не би ли искал да дойда с тебе в дома ти? — попита Тин Лий и кротко постави на бедрото му малката си ръка.

— Знаеш ли, Тин Лий — той осъзнаваше, че няма никакво желание да я залъгва повече. — Това не е подходящо за никого от нас.

— Моля, Алекс? — обади се тя и отдръпна ръката си.

— Аз не мога да те направя щастлива.

„О — помисли си тя тъжно. — Това «аз не мога да те направя щастлива», преведено направо, означава: «Ти не можеш да ме направиш щастлив.»“

Очите й се напълниха със сълзи. В течение на месеците, през които беше с него, въпреки че не бе най-големият любовник на света, тя беше свикнала той да бъде винаги край нея. Дълбоко в себе си усещаше, че и той има нужда от нея, защото тя беше спокойното влияние върху неговия иначе бурен живот. Дали обаче той го разбираше?

— Алекс… — започна тя.

Той я отряза.

— Сега не искам да говорим — рязко изрече той.

— Но ако не поговорим сега, кога?

— Виж какво, започвам да правя филма си, много съм зает. Дори изобщо не трябваше да излизам.

— Тази вечер посетих майка ти — тихо проговори тя. — Проведохме интересен разговор. Разгледах семейния ви албум. Бил си много сладко момченце, Алекс.

— Защо го направи? — беше побеснял от това, че Доминик си е позволила такава недискретност.

— Майка ти е самотна, Алекс. Тя много те обича.

— Не желая да слушам какво мислиш за мене и за майка ми — ядно отговори той. — Искам да ни оставиш на мира. Доминик не е твоя приятелка, нали?

Тин Лий въздъхна.

— Какво искаш от една жена, Алекс? — попита тя. — Какво може да те направи щастлив?

Той не й отговори веднага — просто обмисляше въпроса.

— Мир — каза най-накрая. — Това, което искам, е мир.

Винъс и Джони Романо си тръгнаха почти веднага след Алекс. Разположил се удобно на задната седалка в колата си, Джони протегна дългите си крака и наля на Винъс още шампанско.

— Беше наистина досадно, скъпа — заяви той. — Тези хора изобщо не знаят как да се забавляват.

— Може пък това да е тяхната представа за забавления — отбеляза Винъс.

Джони приглади назад силно напомадената си коса — като на истински латиноамерикански филмов любовник.

— Е, те водят доста тъп живот.

— Абигейл не мисли така.

Той отпи шампанско направо от бутилката.

— И защо ми каза да не споменавам нищо за филма?

Тя пусна една малка триумфална усмивка.

— Защото… аз получавам ролята.

Той се усмихна широко.

— Хей, скъпа, сигурно е заради нещо, което аз съм казал.

— Сигурна съм, че е така, Джони.

— Тогава да празнуваме — предложи той. — Искаш ли да отидем у нас?

— Че какъв празник ще е това?

— Не се отказвай, преди да си видяла — проточи той. — А искаш ли да видиш, скъпа?

— Какво? — попита тя, сякаш изобщо не беше разбрала намека му.

Той направи похотлива гримаса. Вече беше възбуден — това беше съвсем очевидно при плътно прилепналите му черни панталони.

Винъс извърна очи и се прозина престорено.

— Повече ме интересува един здрав сън… сама.

— Хей, скъпа — той се отметна малко. — Джони Романо никога не се е натискал на някого. Никога. Но ти казвам — добави той гордо. — Нямаш представа какви хубавини пропускаш.

— Господи, колко голямо е твоето его — провлече тя.

— Да, и е най-добре да те изям с него.

Тя не можа да се удържи да не се разсмее. Поведението на Джони беше абсурдно старомодно.

— Хей — и той се протегна за още шампанско. — Видя ли лицето на онова дебело момче, когато те видя?

— Какво дебело момче?

— Синът на семейство Ландсман. Той ти хвърли едно око и едва не се изпразни в панталоните си!

— Джони!

— Може би е най-големият ти почитател, сладурче.

— Не съм го и забелязала.

— Толкова си студена. Той има да говори за тебе месеци наред, а ти дори не си забелязала горкото дете.

— Видях обаче как дъщерята на семейство Столи върти халката на пъпа си в твоята посока.

— Шестнадесетгодишна? Твърде е млада.

— С колко? — тя се забавляваше. — С около три месеца?

Той се засмя.

— Много си забавна. Ще си прекараме страхотно, докато снимаме този филм.

— Обзаложи се, Джони. Първо ще работим много сериозно, а след това ще си прекарваме чудесно.

— Ще наема къща във Вегас. Там ще има място за още някого.

— Благодаря, Джони, но ще си наема собствена къща. Това му е хубавото да бъдеш звезда — мога да правя каквото си искам. А точно сега искам да бъда оставена на мира.

— Утре рано имам снимки — каза Вероника и многозначително погледна Купър.

Той разбра намека и стана.

— Тези каталози, в които се появяваш, много ми харесват — обади се Мики, докато отсъстващо поглаждаше плешивата си глава. — Много са секси, Вероника. Наистина много секси.

— Благодаря ти, Мики — отговори Вероника и се извиси над него.

Мики се приближи малко по-близо. Той харесваше високи жени — те придаваха съвсем ново значение на френската любов.

— Мислила ли си някога да участваш във филм? — попита той.

— Всъщност — да. Миналата седмица подписах с Уилям Морис — освен за филма и за търговското му представяне.

— Добър ход.

Тя го дари с конската си усмивка.

— Радвам се, че мислиш така.

Той облиза плътните си устни — тази определено го възбуждаше. Щеше да му хареса да притисне члена си между големите й гърди и да се просне отгоре й по цялата й дължина.

— Обади ми се в студиото някой път. Може би ще мога да ти помогна.

— Непременно ще го направя, Мики.

Купър целуна Абигейл по двете бузи.

— Хубава вечеря, Аби. Благодаря — но изобщо не мислеше така.

— Трябва да я повторим — засия Абигейл. Винаги й беше приятно Купър да й гостува.

— Абсолютно — каза Купър и си помисли: „В никакъв случай!“

Хвана ръката на Вероника и я изведе през входната врата.

— Извинявай за вечерта — тихо произнесе той, докато чакаха колата му.

— Сигурна съм, че смяташ да я компенсираш — измърка провокиращо Вероника.

— Определено — отговори той автоматично, въпреки че мислите му бяха при Винъс. Да я види с Джони Романо — това наистина го беше разстроило.

Той подкара право към апартамента на Вероника, слезе от колата и я придружи вътре.

В асансьора тя внезапно се хвърли към него, притисна раменете му към стената и го целуна с най-настоятелния език, с който той се беше сблъсквал някога. Господи, колко беше силна!

Това си беше направо ново двайсет — той беше този, който беше свикнал да започва атаката.

— Хей — възрази той, докато ръцете й интимно се плъзгаха надолу по тялото му и докосваха члена му. — Да не се увличаме.

— Не се дразни толкова де — каза тя, докато изследваше лявото му ухо с опитния си език. — Чувала съм каква репутация имаш. Всички момичета умират да разберат.

— Какви момичета?

Нисък гърлен смях.

— Имаме си малък клуб на супермоделите. Нали знаеш, да видим коя е изчукала най-много милиардери или кинозвезди.

— Това наистина е впечатляващо — саркастично се обади той.

— Не — рече тя — ръката й здраво беше обхванала члена му. — На това му викам аз впечатляващо.

И преди той да може да каже каквото и да е, тя натисна бутона за спиране, асансьорът престана да се движи, а тя започна бързо да разкопчава колана му.

Купър се чувстваше като момиче, чийто приятел се е възбудил прекалено много. Тази да не смяташе да го изнасили? „О, Боже! Винъс, къде си точно когато имам нужда от тебе?“

Преди да разбере, Вероника вече беше смъкнала панталоните до глезените му и сега усърдно се трудеше да свали и бельото му.

Струваше му се, че всеки момент някой може да извика асансьора, вратите да се отворят и той да се окаже изложен на погледите на всички.

— Да отидем в апартамента ти — предложи той.

— Искам да го направим тук — възрази тя. Дишаше тежко, докато смъкваше ципа на гърба на роклята си. Позволи й да се плъзне по дългото си, мършаво тяло.