— Няма място на масата, Алекс.

— Сложи още един стол, Абигейл.

Те се втренчиха един в друг.

— Ще видя какво мога да направя — сопна му се тя.

* * *

Лъки преценяваше ситуацията. Познаваше всички участници с изключение на Джордж, съпруга на Дона Ландсман. Без да се колебае, тя се отправи право към нея и каза:

— Ето че се срещаме отново.

Дона беше шокирана да я види тук. Опита се да се вземе в ръце — беше наясно, че няма да е мъдро да направи някоя сцена. Това, че Мики беше поканил Лъки, беше голяма грешка и той щеше да си плати за нея.

— Как си? — попита тя студено.

— Всъщност доста добре — отговори Лъки. Беше се втренчила в Дона и се опитваше да сравни новия й имидж с този на старата Донатела. Нямаше ни най-малка прилика. — Като цяло, имах време да се позамисля, да се организирам, да реша какво ще правя по-нататък.

Купър се промъкна и я сграбчи изотзад.

— Здрасти, прекрасна! Страхотно е, че те виждам.

— Купър, познаваш ли Дона Ландсман?

— Естествено.

— Не е ли приятно да знаем, че имаме толкова опитна жена в „Пантър“. Имаш опит във филмовата индустрия, нали, Дона?

Вместо нея отговори Джордж:

— Мики Столи ще свърши отлична работа.

Лъки удостои Джордж с един поглед и веднага го прецени. Обожаваше жена си, вероятно никога не се беше чукал преди, цар на финансовите операции, нямаше представа с какво се е захванала Дона.

Тя отново се обърна към Купър.

— Имаш ли някакъв бизнес с „Пантър“? — поиска да знае тя.

— Трябва да питаш агента ми — Купър пусна една подмилкваща се усмивка.

— О, сигурна съм, че Дона ще те преследва. Вероятно всички агенти и менажери пълзят около задника й и я молят за сделки. И, Дона, трябва да ти кажа — той изглежда така, като че наистина може да ги подслони.

Преди Дона да може да отговори, Лъки вече беше продължила нататък. Дона беше бясна. Тя не беше дебела. Как си позволяваше хилавата кучка Сантейнджело да прави такива коментари. И защо Лъки се разхождаше наоколо толкова спокойна и уверена? Не й ли беше достатъчно, че е загубила съпруга си, студиото си и почти — баща си? Какво още трябваше да направи, за да приключи с нея?

— Чу ли това? — обърна се Дона към Джордж; лицето й беше почервеняло от яд. — Чу ли?

Джордж се опита да я успокои.

— Без сцени — тихо каза той. — Не трябва да позволяваш на тези хора да видят, че тя те разстройва.

— Какво прави тя тук? — кипеше Дона. — Мислех, че Мики я мрази.

— Ще разбера.

— По-добре го направи — озъби се Дона. Триумфалното й влизане в холивудското общество се беше провалило.

* * *

Абигейл най-сетне успя да откъсне Мики от Винъс.

— Видя ли кой е тук? — каза тя и се учуди, че той не е забелязал.

— Ама всичко върви страхотно, скъпа — глупава усмивка се разля по лицето му. — Какъв ти е проблемът?

— Проблемът ми е Лъки Сантейнджело.

— Какво за нея?

— Тя е тук! Алекс я доведе. А пък тук е приятелката му — и тя така погледна съпруга си, сякаш че вината беше негова. — Как смяташ да уредиш това?

Мики сви рамене.

— Нищо не можем да направим. Какво каза Алекс?

— Каза ми да сложа още едно място на масата.

— Направи го.

— Не искам тази жена в къщата си. Тя те уволни от „Пантър“.

— Вярно е, но в този град трябва да се погаждаш с всекиго — никога не знаеш кога ще ти потрябва. Така че, Аби, върви и кажи на прислужницата да сложи още едно място. Не е кой знае какво.

— „Не е кой знае какво“ — избухна Абигейл. — Това ще провали моето подреждане.

— Скъпа — меко каза Мики. — Вземи си проклетото подреждане и си го заври в задника! Прави каквото ти казвам.

Абигейл се оттегли, все още втренчена в него.

Мики тръгна право срещу Лъки.

— Виждам, че Лъки Сантейнджело е решила да удостои с присъствието си дома ни.

— Здрасти, Мики — каза тя студено. — Как е?

— Дяволски добре. Върнах се в „Пантър“, където ми е мястото. Сега всичко, което трябва да направя, е да продам на прилична цена цялата поредица глупави филмчета от твоя списък. Единственият добър е „Гангстери“.

— Сигурна съм, че ще завъртиш нещата, Мики. Само ти можеш да върнеш „Пантър“ на мястото, на което са били преди — многозначителна пауза. — В кенефа.

Джони се втурна към тях и се включи в разговора.

— Лъки, скъпа — обади се той. — Без майтап — ти си ми любимката.

— Всички са ти любимки, Джони — каза тя. — Направи една услуга на себе си и смени тактиката.

— Защо? — направи гримаса той. — Старата винаги ми е вършила работа.

Джеф се препъна и почти падна от столчето до бара при опита си да се присъедини към забележителната група. Това беше толкова добра възможност, за да я пропусне.

— Винаги съм искал да се запозная с тебе — обърна се той към Лъки, преплитайки език. — Ти си красива, богата и могъща. В Холивуд трябва да има повече жени като тебе. Аз съм Джеф. Актьор съм.

— Голяма работа, Джеф.

Той направи гримаса насреща й и леко се олюля.

— И си толкова красива, колкото казват всички.

Появи се Алекс и хвана Лъки за ръката.

— Ела тук, Лъки. Поговори с Винъс вместо мене.

— Сега какво?

— Ето каква е работата — тихо каза той. — Мики искаше Лесли да играе Лола, но след това промени мнението си — сега иска Винъс, обаче тя е останала с впечатлението, че няма да получи ролята. Кажи й, че я получава, но да не го споменава на никого тази вечер.

— Ама аз какво? Да не съм тукашният посредник?

— Направи го за мене, Лъки. Моля те.

Тя въздъхна.

— Да, разбира се. Като че ли нямам нищо друго наум.

* * *

Табита настани Санто на едно канапе и се погрижи накратко да му представи гостите.

— Виждаш ли жената с дългата червена коса? Това е Лесли Кейн, навремето е била проститутка. Баща ми не го вярва, нито пък майка ми, но аз го знам.

— Откъде знаеш? — попита Санто.

— Маникюристката на майка ми ми каза, тя знае всичко. А мъжът с нея — той е някакъв използвач, безработен актьор, който живее с нея. Ето там е Лъки Сантейнджело — онази с черната коса. Контето с нея е Алекс Уудс. Знаеш ли кой е той?

— Разбира се, че знам — нацупи се Санто. Мислеше си, че това момиче не се отнася много мило с него.

— Добре, значи, за него се говори, че си пада само по дръпнати очи. Предполагам, че онова там е неговата приятелка — онази със смешното име.

— Откъде знаеш всичко това?

— Наблюдавам — каза Табита, докато въртеше златната халка на пъпа си. — Виж Купър Търнър — чука всичко, което се движи. И Винъс Мария — тя също.

— Какво каза? — лицето на Санто почервеня.

— Чу ме. Винъс е голяма развратница. Чука наред.

— Не говори така за Винъс — разгневи се той.

— Защо? Познаваш ли я?

— Да. Тя е чудесна.

— Ха! Вижда се колко много знаеш. Точно сега чука масажиста си, защото не може да си намери никого другиго, откакто изхвърли Купър. Тази вечер се е прицелила в Джони Романо — той пък чука всичките си приятелки на задната седалка на колата си. Обзалагам се, че нощес ще си тръгне оттук с нея.

— Имаш мръсна уста — каза Санто.

— Да? — подигра му се Табита. — И се обзалагам, че ти би дал всичко, за да видиш мъничкото си членче в нея.

* * *

— Какво изобщо правим тук? — Лъки каза на Винъс. — А и какво правиш с Джони Романо?

— Добре, добре — хвана ме — много е долно — Винъс направи овча физиономия. — Исках да дойда тук тази вечер — дори само за да видя лицето на Мики, когато вляза. Той е останал с впечатлението, че ще му духам, ако ми даде ролята в „Гангстери“. Смятам да му пусна въдицата, а след това може би да му забия някой шамар, когато ми се пусне.

— Страхотна идея — произнесе Лъки. — Удряш плесница на Мики Столи, докато той ти се пуска — това определено е за корицата на „Нюзуик“.

Винъс се засмя.

— Да, ама никой няма да повярва. Ще кажат, че аз съм му се пускала.

— Нося ти добри новини — каза Лъки. — Тук става нещо доста сложно — и е свързано с Мики. Обаче според Алекс ти си Лола, а Лесли е извън играта, но не трябва да казваш нищо тази вечер.

— Сигурна ли си? — попита Винъс.

— Алекс сам ми го каза.

— О, Господи, какво успокоение! Сега няма да трябва да духам на Мики!

— Нали не си го мислила сериозно?

Винъс пак се засмя.

— Ама ти какво си мислиш? А между другото, как така ти си с Алекс?

— Ами той е… приятел.

— О, хайде, Лъки, говориш с мене. Алекс те следва навсякъде с онзи поглед. Нали знаеш кой поглед имам предвид?

— Нека да те питам нещо?

— Какво?

— За Алекс Уудс. Аз негов тип ли съм?

— Скъпа, ти си толкова готина, че можеш да си тип на всеки.

И двете се засмяха.

Алекс дойде при тях.

— Готово — обади се Лъки.

Той се усмихна на Винъс.

— Как си?

— По-добре, откакто чух новините.

— Да ги запазим за себе си. Ще говорим утре.

— Трябва обаче да озаптя Джони — той е решил да защитава честта ми и да ми осигури ролята.

— Но не му казвай защо.

— Разбира се, че не.

— И като говорим за озаптяване… — каза Лъки. — Какво смяташ да правиш с него на връщане за в къщи?

— Нищо, по дяволите — усмихна се Винъс. — Съвсем точно: nada17!

* * *

Абигейл направи, каквото й каза Мики — накара прислужницата да сложи още едно място на масата, докато самата тя се опитваше да не показва недоволството си. Мразеше нещата да не вървят по начина, по който искаше тя. Дъщеря й изглеждаше като емигрантка от лош клип на Мадона; синът на семейство Ландсман беше дебел и непривлекателен; Лъки Сантейнджело караше всички да се чувстват неудобно, а Мики се държеше като възбуден ученик — похотливо се влачеше подир Винъс, сякаш никога досега не беше виждал чифт цици.