Очите й се напълниха със сълзи.

— Какво?

— Продължи, докато снимахме филма. Това се случва често в този бизнес.

— Да не би да ми казваш, че не означавам нищо за тебе?

— На времето — да, Лесли. Но не и сега.

Изпълниха я смесени чувства. Мразеше го. Обичаше го. В гърлото й заседна буца и й се искаше да изкрещи силно.

— Не прави от това голям проблем — предупреди я Купър. — Ти провали брака ми, Лесли. Ето защо не можем отново да бъдем заедно. Защото — може да не съм прав — но ти си виновна за това.

— Аз съм виновна? — задъха се тя.

— Да — отговори той. — Така че стой далеч от мен, Лесли. По-добре е за всички.

* * *

— Трябва да пийна нещо, преди да отидем у семейство Столи — каза Лъки. — Не може ли да спрем някъде?

— Така и така сме закъснели — отговори Алекс. — Няма проблеми.

— Само едно питие, това е всичко. Нямам намерение да върша това, което направих онази нощ.

— Защо не? — меко се обади той. — Наслаждавах се на всяка минута от нашето приключение.

Влязоха в бара на „Льо Дом“. Той си поръча водка, а Лъки — „Перно“ и вода.

— Значи, сега ти твърдиш, че смяташ Дона Ландсман за виновна за смъртта на Лени? — попита Алекс, когато напитките им пристигнаха.

Лъки кимна.

— Точно така.

— Дори без доказателства?

— О, хайде, Алекс. На кого са му нужни доказателства? Със сигурност знам, че тя е наела онзи стрелец да се погрижи за Джино и шофьорът й е бил връзката.

— Откъде знаеш?

— Защото този мъж беше по-рано днес в дома ми, вързан на един стол в гаража. За щастие, копелето беше пълен аматьор. Призна си. Тя може и да е много умела бизнес дама, само че определено не знае какво да прави, когато трябва да наема мускули.

Той беше шокиран.

— Бил е у вас?

— Точно така.

— Защо не го предаде на полицията?

— Бъди сериозен, Алекс. Какво щях да им кажа? „О, здрасти, господин Детектив. Моля ви, арестувайте този стрелец. О, да, и мисля, че Дона Ландсман е инсценирала катастрофата, при която беше убит съпругът ми. Пак тя е наела този човек да застреля баща ми — всъщност именно този. Тя е много лошо момиче и трябва да бъде прибрана в затвора.“ Не мисля така!

— Предполагам, че си права.

— Знам, че съм.

— Исусе! Ти наистина казваш това, което мислиш.

— Ти правиш същото във филмите си.

Той пресуши водката си и махна с ръка за още една.

— Да, на екрана аз пресъздавам чувствата, които не съм способен да изразя в реалния живот. Много от моя гняв се появява във филмите ми. Теорията ми е, че по тази причина никога се съм печелил „Оскар“. Разбира се, филмите ми са номинирани, защото знам как, по дяволите, силно да изразя всичко, но гневът в тях отблъсква някои от членовете на Академията. Резултатът е, че не гласуват за мене.

— Това моментно откровение ли е, или ходиш на терапия?

— Имах психоаналитик. Момчето ми каза много неща. Но е по-добре да слушам тебе. Знам, че трябва да взема в ръцете си собствения си живот. Това е ключът към вътрешния покой.

— Каза го съвсем точно. Виж ме мене — не съм водила точно мирен живот, но се научих да се справям с това. Можеш да се обзаложиш, че никога не съм имала язва.

— Ти си щастлива жена, Лъки. Беше омъжена за човек, когато обичаше, имаш три хубави деца — той спря за момент. — Знаеш ли, никога не съм обичал някого, никога не съм имал смислена връзка, никога не съм искал такава. Единствените ми близки отношения са с майка ми и те са толкова шибани, че дори не можеш да си представиш.

— Вземи се в ръце — каза Лъки. — Силата е вътре в тебе. Използвай я.

— Може би си права.

Той се вгледа в нея продължително. Тя внезапно го почувства много близък. Беше й необходима цялата сила, която притежаваше, за да откъсне поглед от него.

Разбираше, че Алекс е прав — имаха недовършена работа, но сега не беше моментът.

ГЛАВА 50

— Надрусана съм — изкиска се Табита. — Това си е истинска яка трева. Откъде я намери?

— От училище — отговори Санто и си помисли, че тя наистина изглежда супер с оранжевата си минипола от „Спандекс“, която едва покриваше задника й, и с оскъдното си бюстие, което оставяше гола по-голямата част от корема й. Очите му се спряха на златната халка на пъпа й. Той възпря внезапния си порив да я дръпне. Дали тя щеше да пищи? Дали щеше да потече прясна кръв? Нямаше нищо против да опита.

— Хей, в кое училище ходиш? — попита тя и прокара ръка през правата си, боядисана в червено коса.

— Защо? — подозрително произнесе той.

— Не е учтиво да се отговаря на въпроса с въпрос.

— А ти къде ходиш на училище? — той забеляза, че ноктите на ръцете й са лакирани в плътно черно — сякаш че участваше в някой филм за вампири.

— В пансион — отговори тя. — В Швейцария. Дай — и тя измъкна марихуаната от ръцете му и я захапа. — За мене повече. Иначе ще им кажа, че си се скрил тук, за да се друсаш.

— Няма да го направиш — Санто все още се опитваше да се отърси от шока, че е видял Винъс от плът и кръв — по-прекрасна и по-секси, отколкото на снимките.

— Мога да правя каквото си поискам — похвали се тя. — Аз съм дъщерята на домакините.

Той беше виждал момичета като нея да висят около заведенията в събота вечер. Обикновено те седяха на бордюра на тротоара или се бутаха едно друго, преди да се стълпят, за да гледат някоя лигава рок-банда. Богати пънкарки. Никога не си беше падал по тях. Предпочиташе златния „Ролекс“, неограничения кредит и много скъпите коли.

— Значи — обади се Табита и дръпна от марихуаната. — Майка ти е тази, която изрита Лъки Сантейнджело от „Пантър“, а?

— Предполагам — измърмори той.

— Баща ми мрази Лъки Сантейнджело — продължи Табита по същество. — Тя го изхвърли от „Пантър“. Никога не съм я срещала, но мисля, че сигурно е готина. А дядо ми казва, че е най-добрата.

— Имаш супер дядка, а?

— Да, не могат мнозина да се похвалят с такъв. Знаеш ли кой е той?

— Кой?

— Ейб Пантър — възгордя се тя. — Той е основал студиите „Пантър“.

— Е, да, а пък моят баща беше убит — Санто се опитваше да навакса в резултата.

Табита не обърна внимание на тази уместна информация.

— Защо си толкова дебел? — поиска да знае тя.

— Ти пък защо си толкова груба? — върна й го той. Вече я мразеше — и глупавата й външност, и тъпата й коса. Коя беше тая, че да му вика „дебел“? Беше пълна скръб.

— Предполагам, че вече трябва да се присъединим към купона — замърмори Табита. — Добре, дебеланко, да вървим.

— Не ми викай така — сопна се той и я намрази още повече.

Тя се изкиска.

— Дай още една марихуана и няма.

* * *

Абигейл се оглеждаше. За нейно успокоение всички си прекарваха добре. Тя погледна часовника. Беше осем и половина. Къде беше Алекс Уудс? От гостите го нямаше единствено него. Тя не мислеше, че ще е учтиво да покани останалите на масата за вечеря, докато не пристигне той.

— Тин Лий, скъпа — заговори тя, отивайки към бара. — Алекс даде ли ти някаква информация за това, по кое време ще пристигне?

— Мислех си, че ще е тук преди мене — отговори Тин Лий. — Трябва да са го задържали. Доколкото знам, започва да снима в понеделник, така че е много зает.

— Можеше поне да звънне, че ще закъснее — Абигейл едва успяваше да прикрие обвинителния си тон.

— Сигурна съм, че няма да има нищо против, ако започнем без него.

— Хмм… — Абигейл никак не беше доволна.

Тъкмо отиваше към кухнята, когато забеляза Табита, която влачеше Санто подире си. О, Господи, как се беше облякла! Мики сигурно щеше да получи инфаркт, като я види. Тя застана на пътя на дъщеря си и я спря.

— Мамо — обади се Табита и подръпна нагоре оранжевата си пола. — Познаваш ли Санто?

— Да, запознах се със Санто — произнесе Абигейл през зъби. — Ела, скъпа, искам да говоря с тебе.

Табита вече усещаше въздействието на марихуаната и се изкиска глупаво.

— За какво ще си говорим, мамо? За секс? Ти и татко още ли го правите?

Абигейл сграбчи ръката на дъщеря си и беше на път да я изкара от хола, когато видя Алекс Уудс да влиза в компанията на Лъки Сантейнджело.

Лъки Сантейнджело спря рязко. Табита използва възможността да се измъкне от хватката й и да избяга.

— Извинявай, Аби — гласът на Алекс изобщо не звучеше извинително. — Задържаха ме на една среща.

И преди тя да може да произнесе и една дума, той и Лъки вече влизаха в хола.

Тя побърза след тях, отчаяно опитвайки се да улови погледа на Мики. Обаче той разговаряше толкова интимно с Винъс, че не я забеляза.

Тин Лий скочи от високото си столче до бара и се втурна да поздрави Алекс.

— Закъснях да те взема от апартамента ти — започна да обяснява тя, но изведнъж видя Лъки и млъкна.

Най-големият кошмар на Алекс се сбъдна.

— Ти какво правиш тук? — каза той, почти излязъл от търпение. — Не получи ли съобщението ми?

— Какво съобщение?

— Ти трябва да си приятелката на Алекс — обади се Лъки — напълно беше схванала сцената и й стана жал за горкото момиче. Беше съвсем искрена — момичето беше толкова хубаво. — Извинявай, че го задържах. Алекс и аз имахме делова среща. Той ми предложи да намина за едно питие.

— Сигурен съм, че всичко ще е наред, ако останеш и за вечеря — бързо произнесе Алекс. — Ще кажа на Абигейл. — Той се отправи към Абигейл, която все още се опитваше да привлече вниманието на Мики. — Аби — обърна се той към нея. — Лъки ще остане за вечеря.

— Лъки Сантейнджело не е любимият човек на Мики — натърти Абигейл. — Двамата си имат стара вражда.

— Тя случайно е моята приятелка.

— Не, Алекс — отговори Абигейл. — Твоята приятелка е Тин Лий, която — ако нямаш нищо напротив — те чака тук вече от половин час.

— Приятелката ми е Лъки Сантейнджело — той не падаше по гръб. — Тин Лий е излишната.