— И никога не те арестуваха?

— Не. Джино имаше връзки. Плюс това го направих да изглежда, като че ли се бях защитавала.

Алекс помълча известно време, преди да отговори.

— Ето това е история — изрече той най-сетне.

— Знаеш ли, Алекс — замисли се тя, — ако чакаш законно да се предприемат някакви действия, нищо няма да стане. Ако някой твой близък е бил убит, ще седиш ли в съдебната зала и да ги наблюдаваш как се мотаят година или две? Или ще се оправиш сам и ще получиш истинско правосъдие?

Той спря на червено и я погледна.

— Не знам какво бих направил, Лъки.

— Арабите са го казали най-добре: око за око.

— Може би… — произнесе той бавно.

— Хей, да не би да искаш убиецът да е заключен в затвора и да работи за освобождението си, докато ние плащаме сметките?

— Не и аз.

— А какво ще кажеш да чуеш как е открил Бога, колко се е променил — всичките тези глупости? Защото и двамата знаем, че точно това става. Повярвай ми, Алекс, ако някой направи нещо на мене или на семейството ми, ще му го върна, без да си поплювам.

— Съгласен съм, че смъртната присъда може да възпре някого и затова трябва да се прилага много по-често. Но да вземеш правосъдието в собствените си ръце…

— Защо не? — ядоса се тя. — Да не би законът да е толкова шибано умен? Не мисля така.

Продължиха в мълчание, докато стигнаха до хотела. Лъки хвърли фаса си и излезе от колата. „Шато Мармон“ беше свързан с холивудските скандали и беше толкова обичан от актьорите и артистичното общество.

— Луда съм по това място — призна тя, докато минаваха през входните врати. — Винаги очаквам да видя Ерол Флин или Кларк Гейбъл във фоайето.

— Не знаех, че си падаш по старите филми — изненада се той.

— Обичам старите филми. Това е единственото, което гледам по телевизията. Старите филми и соул-музиката са двете ми страсти.

— Обичаш соул-музика?

— Луда съм по нея. Марвин Гей, Смоуки Робинсън…

— Дейвид Ръфин, Отис Рединг…

— Хей, ама и ти си падаш по нея — усмихна се тя.

— Имам голяма колекция от оригинални грамофонни плочи.

— И аз!

— Е — каза Алекс. — Какво се опитваме да открием тази вечер?

— Това момче Рико е отговаряло за статистите. Дженифър каза, че блондинката от снимките е била една от тях. Вероятно се е ангажирала само за да вкара Лени в капан.

— И ти мислиш, че Рико може да ти помогне?

— Той е ангажирал всички. С всичките тези съюзи и лични състави не е чак толкова лесно да попаднеш във филм.

— Дори и в Корсика?

— Все пак продукцията беше американска.

— И ако откриеш, че Дона Ландсман е отговорна за това, после какво?

Тя го погледна дълго и насмешливо.

— Хайде сега, Алекс, да не искаш да й ставаш защитник?

Той се почувства така, сякаш преминаваше през сцена в някой от собствените си филми. Правилата на Лъки бяха различни от тези на всеки друг.

Дженифър чакаше във фоайето.

— Радвам се, че успя да дойдеш — каза тя и забърза насреща им.

— Запознай се с Алекс Уудс — представи го Лъки.

— Приятно ми е — хубавото й лице пламна. — Рико иска веднага да се качим в стаята му. Ще му се обадя и ще му кажа, че си тук — тя отиде до рецепцията и вдигна вътрешния телефон.

— Хубаво момиче — отбеляза Алекс.

— Твоят тип? — попита Лъки.

— Не, Лъки, ти си моят тип.

— Хмм… Не си падаш по калифорнийски блондинки, а? Това те прави различен.

Дженифър се върна и тримата влязоха в асансьора.

Лъки донякъде беше доволна, че Алекс е с нея. Беше й трудно да открие, че на Лени е бил заложен капан, а добрият й инстинкт й подсказваше, че това наистина е било капан. Не само че й бяха отнели Лени, ами я бяха накарали да си помисли, че той я е предал. Дона Ландсман беше студена и непочтена кучка.

Рико се втурна да отвори вратата на хотелската си стая. Той беше нисък, мургав испанец с оживено изражение и с тънки, като изрисувани мустачки. Говореше особено и бързо на английски — повтаряше думите по два пъти, докато ръкомахаше във въздуха.

— Дженифър, моя Дженифър — поздрави той и силно я прегърна. — Не е ли тя най-прекрасното момиче, което някога сте виждали?

Дженифър се обърка от комплимента.

— Рико, това са Лъки Сантейнджело и Алекс Уудс.

— Мисля, че може би съм умрял и съм отишъл в рая на кинаджиите — възкликна Рико и завъртя изразителните си очи. — Господин Уудс, за мене е чест да се запозная с вас. Обожавам всеки от вашите филми. Един ден може би ще ми позволите да работя в някой от тях. Госпожице Сантейнджело, вие направихте няколко хубави филма в „Пантър“.

— Благодаря — каза Лъки. — Предполагам, че Дженифър ти е казала за какво става въпрос.

— Точно, точно — заяви Рико. — Дженифър ми каза и аз си спомням… Да, спомням си блондинката наистина много добре, наистина много добре. Красавица. Идва при мене и казва: „Рико, включи ме във филма.“ Аз й казвам, че няма начин. Тя казва „добре, добре“. Не мога да разбера защо красива жена като нея иска да бъде статистка, но се съгласих.

— Къде мога да се свържа с нея? — попита Лъки.

— Да, да. Асистентът ми прегледа файловете и ще ви дадем един адрес в Париж. Ето го — той й подаде лист хартия.

— Оценявам това — каза Лъки.

— За вас, мадам, всичко.

Напуснаха стаята му.

— Помислих си, че за тебе е важно сама да говориш с него — обади се Дженифър.

Лъки кимна.

— Радвам се, че го направих.

— Изглежда така, сякаш някой е искал да си мислиш, че Лени те е разигравал — продължи Дженифър. — Въпреки че те не може да са знаели, че той ще претърпи ужасна катастрофа на следващия ден.

— Не бъди толкова сигурна в това.

— Какво искаш да кажеш?

— Имам предвид, че е било планирано — бавно изрече Лъки. — Мога да те уверя, Дженифър, че смъртта на Лени не е нещастен случай.

* * *

Тин Лий подкара направо към дома на семейство Столи. Когато пристигна, предаде колата си на пиколото на паркинга и влезе през входната врата. Икономът я огледа.

— Мога ли да ви помогна, мадам?

— Аз съм придружителката на господин Уудс — изрече тя и съобщи името си на мъжа.

Той погледна в списъка си.

— А, да… Моля, заповядайте.

Тя мина през огромното антре и влезе в дневната. Абигейл я видя да идва.

— Ти трябва да си с Алекс — каза тя. — Аз съм Абигейл Столи.

— Да, госпожо Столи — Тин Лий се чувстваше малко неудобно, че е пристигнала сама.

— Къде е Алекс? — попита Абигейл и погледна зад нея.

— Не е ли тук?

— О, разбирам… Той ти е казал да се срещнете тук. Не се безпокой, скъпа, сигурна съм, че ще пристигне всеки момент. Върви на бара и си вземи нещо за пиене.

Тин Лий покорно отиде на бара, където върху нея се нахвърли малко пияният Джеф.

— Я виж, я виж, я виж — възкликна той със сантиментална гримаса. — И това ако не е Тин Лий. Как я караш?

Тя почувства облекчение, като видя познато лице. Джеф и тя бяха посещавали един и същ актьорски клас.

— Добре съм, Джеф. А ти как си? Мина повече от година, откакто не сме се виждали.

— Хубава си както винаги — той си преплиташе езика, докато я хващаше за ръката.

— Ти с кого си? — попита Тин Лий, дискретно дърпайки се от неговия дъх.

— Живея с Лесли Кейн — гордо заяви той. — Тя е моето момиче.

— С онази Лесли Кейн?

— Можеш да заложиш готиния си малък японски задник.

— Аз не съм японка, Джеф — отвърна тя неприветливо.

— Както и да е — поколеба се той; не беше наясно, че се е държал агресивно. — А ти с кого си?

— С Алекс Уудс.

— Страшна работа! — той се засмя прекалено високо. — Не я ли караме много добре?

* * *

Лесли отиде при Купър и се опита да го въвлече в разговор. За нещастие, Вероника се беше залепила за него като клей. Плюс това той държеше Винъс под око, докато тя беше заета да разговаря с Мики.

— Помолиха ме да направя представяне на нашия филм — каза Лесли. — Искат да отлетя за Лондон и Париж. Ти няма ли да дойдеш?

— Изобщо не съм мислил за това — Купър все още наблюдаваше Винъс.

— Сигурна съм, че това ще е добре за филма.

— Ти и сама ще свършиш добра работа.

Отношението му я огорчи. Когато връзката им беше тайна и той можеше да я чука, когато си поиска, беше изцяло неин. Но след като ги бяха хванали, той се държеше зле с нея, а това не й беше приятно.

— Може ли да се пуши в тази къща? — на Вероника й беше досадно.

— За тебе не е добре да пушиш — напомни й Купър.

— Аз правя всичко, което не е добро за мене — натърти Вероника и показа конските си зъби в неприятна усмивка.

Купър се засмя.

— Ще си запаля край басейна — каза Вероника; наистина беше убедена, че може да прави каквото си иска.

— Ще дойда с тебе — предложи Купър.

— Не, чакай малко — Лесли сдържано положи ръка върху неговата. — Трябва да говоря с тебе.

— Не се безпокой, Купър — обади се Вероника. Дълбокият й глас му лазеше по нервите. — Ще се видим след минута — и тя се повлече към терасата.

Купър се взря в Лесли, сякаш двамата не бяха нищо повече от случайни познати.

— Какво има? — попита той тежко.

— Искам да ти задам един въпрос.

— Давай.

— Какво съм ти направила, че се държиш толкова студено с мене?

— Нищо — неспокойно отговори Купър. Чувстваше се хванат в капан.

— Ние правехме любов всеки ден, преди жена ти да разбере. Сега се държиш така, сякаш едва ме познаваш. Въпреки че вече не си с нея.

Купър помълча за момент. Знаеше, че не се е отнесъл почтено с Лесли, но това не означаваше, че тя трябва да му виси завинаги на врата. В края на краищата, момичето беше бивша проститутка, а не точно сладката малка девственица.

— Слушай, скъпа — той се надяваше да се отърве окончателно от нея. — Приеми го като чукане по време на снимки.