Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

— Благодаря ти.

Тя предполагаше, че той не си спомня тяхната нощ на необуздана страст в едно бунгало в хотел „Бевърли Хилс“ — с нея и с още две момичета. Беше платил десет хиляди долара за трите и се беше държал като разгонена свиня.

— Не, аз ти благодаря — отговори Джони и тежко се втренчи в очите й. Ако не успееше при Винъс, тази червенокоса красавица определено можеше да го обезщети.

В този момент се появи Мики — изкъпан и избръснат. Плешивата му глава блестеше. Беше облечен с риза от „Търнбол & Асър“, с костюм на Дъг Хейуърд Инглиш и вратовръзка на Бриони.

— Добре дошли на всички — сияещ каза той на гостите си. Когато забеляза Винъс, се направи, че ги оглежда още веднъж. — Добър вечер, скъпа моя — обърна се към нея с толкова прелъстителен чар, колкото можеше да докара. — Не те очаквахме.

— Знам колко обичаш изненадите, Мики — тя започна автоматично да флиртува. — И ето ме тук.

— Да — добави Джони. — Аз и Винъс сме двойка.

— Двойка? — включи се и Абигейл, докато си мислеше, че роклята на Винъс е абсурдно къса.

Джони стисна ръката на Винъс.

— Хей, Мики, помислихме си, че след като ще играем заедно в „Гангстери“, бихме могли да ти направим и допълнителна реклама. Таблоидите ще се нахвърлят на това.

Мики бързо погледна Лесли. Тя говореше с Джеф и, изглежда, не чуваше. Слава Богу.

Абигейл обаче беше чула. Тя хвана Мики за ръка и каза:

— Извинете ни за момент.

Заведе го в другия край на стаята и остро изрече:

— За какво говори Джони? Никой ли не е казал на Винъс, че няма да играе в „Гангстери“?

Мики кимна.

— Да, да, скъпа, за всичко съм се погрижил. Не безпокой малката си главичка с това.

— Малката ми главичка? — високомерно попита тя. — С кого си мислиш, че разговаряш — с някоя от твоите безмозъчни звездички?

— Имаше промяна в плана — намръщи се Мики. Не можеше да понася Абигейл, когато тя се надува.

— Какво искаш да кажеш с „промяна в плана“? — тросна се Абигейл.

— Намерих по-добър филм за Лесли. Помислих си, че ако първо на нея изпратя сценария, тя ще се въодушеви. Ще играе заедно с Гиър.

— Ричард?

— Не, Макси — той вдигна вежди. — Ти какво си мислиш? Разбира се, че Ричард.

Държанието на Абигейл изведнъж се промени, когато си представи Ричард Гиър на някоя от бъдещите си вечери.

— О, това е много хубаво. Тя ще бъде очарована.

— Казах ти го, нали? Алекс е твърде груб за нея. Няма да направи нищо друго, освен да я наскърби. Правя й нещо като услуга. Но няма да го обявяваме тази вечер.

— Защо не?

— Защото не искам Винъс да разбере. Тя вероятно ми е ядосана. Както и Алекс. Всички са ми ядосани. Аз ръководя студиото, а никой не ме харесва.

— Това е абсурдно, Мики — всички те обичат.

Той трябваше да я върне към задълженията й.

— Благодаря, скъпа. Сега да се отпуснем и да прекараме приятна вечер. Дръж си устата затворена — по този начин ще си спестим неприятностите.

— Не, Мики — величествено каза Абигейл. — Ти си дръж устата затворена. Твоята е по-голяма.

Тя забърза обратно към гостите си. Винъс и Джони бяха излезли навън, при басейна. Лесли и Джеф разговаряха разпалено на бара. А Купър Търнър и неговата приятелка току-що влизаха.

— Абигейл, сладурче — рече Купър и я целуна по двете бузи. — Това е Вероника.

— Здравей, скъпа — Абигейл изпъна врат, за да поздрави високия модел.

Лесли, която на четири очи кастреше Джеф, че е бил толкова мил с Винъс, се огледа и видя Купър да влиза. Позата й незабавно се промени.

— Купър — усмихна му се тя за добре дошъл. — Колко е хубаво да те видя.

— Здрасти, Лесли — каза той. — Запознай се с Вероника.

Лесли кимна и продължи да се усмихва, докато си мислеше: „О, Господи, той е с онзи долнопробен модел, дето позира в онези каталози за секси бельо, които ти хвърлят в пощенската кутия — независимо дали ги искаш или не. В реалния живот тя не е толкова пламенна. Изглежда като кобила, толкова е висока, има такива огромни зъби!“

— Вероника — спокойно продължи Купър. — Кажи „здравейте“ на Лесли Кейн и на приятеля й Джеф.

— Здрасти, Купър — Джеф протегна ръка, без изобщо да е засегнат от това, че тя и Купър някога са били любовници.

Винъс и Джони се върнаха вътре. Тъкмо навреме, защото почетните гости — Дона и Джордж Ландсман — влизаха в салона, а зад тях се влачеше нацупеният Санто.

Като домакиня Абигейл се втурна към тях.

— Дона — започна излиянието си тя. — Очарована съм да се запозная с тебе. Мики толкова ми е говорил за тебе. Добре дошла в Холивуд! Щастливи сме, че Мики се върна в „Пантър“.

Будният Мики също се задейства.

— Дона — каза той, неволно игнорирайки Джордж. — Добре дошла в дома ми.

Дона вече беше забелязала Купър Търнър, Джони Романо и Винъс Мария и беше напълно уплашена. Можеше да се справи с всичко, свързано с бизнеса, но да бъде заедно с толкова известни хора, беше съвсем ново за нея. Тя сграбчи Санто, който се криеше зад нея, и го избута пред себе си.

— Това е синът ми Санто.

— Здравей, Санто, скъпи — изрече Абигейл, докато се чудеше защо са позволили на момчето да надебелее толкова.

Санто забеляза Винъс през стаята и сърцето му започна да бие неистово.

Винъс. Неговата Винъс. От плът, само на няколко метра от него. Тъмна червенина се разля по цялото му лице.

— Трябва да отида до банята — промърмори той.

— Сега? — изсъска недоволно Дона.

— Да, сега.

Абигейл се обади великодушно:

— В антрето вляво, скъпи.

Санто се втурна вън от помещението. Винъс беше ли го забелязала? О, Господи! Не беше планирал да се срещнат по този начин.

Влетя в тоалетната и тресна вратата зад себе си. За щастие, беше си донесъл една цигара марихуана. Бръкна в джоба си, запали я и вдиша дълбоко, френетично опитвайки се да се вземе в ръце.

Докато слизаше, Табита видя дебелото момче да влиза в банята за гости. Изсмя се. То ставаше — тя щеше да го взриви и да го побърка. Ха-ха! Това щеше да научи майка й да не я принуждава да присъства на никоя от кретенските й вечери.

Стигна до вратата на банята за гости и я отвори. Санто, който беше забравил да я заключи, подскочи почти три метра във въздуха. Бяха го хванали с цигара марихуана на един сантиметър от устата му.

На сцената се появи Табита. Бърза като светкавица, тя заключи вратата.

— Ти трябва да си синът на персоната Дона — каза тя.

— Да — измърмори той. — Санто.

— Аз съм Табита, дъщерята на семейство Столи. Забелязвам, че имаш хубава, дебела цигара марихуана. Дай и на мене и аз няма да кажа на никого.

Арън Колински, дежурният портиер в сградата, където беше апартаментът на Алекс, го беше заболял стомахът. Някои от обитателите бяха достатъчни, за да разболеят всекиго с глупавите си искания: „Разходи кучето ми.“ „Измий колата ми.“ „Отиди до магазина.“

Те какво си мислеха, че е той? Момче за всичко? Другият на смяна беше младо пънкарче. Не знаеше нищо. Арън разбра, че той ще трябва да се погрижи за всичко.

В седем вечерта той приключи. Стигаше му. От седем сутринта до седем вечерта беше достатъчно за когото и да било, за да му се додрайфа от тези богаташи и от постоянните им искания.

Той си тръгна много преди да се появи Тин Лий. Така или иначе нямаше значение — напълно беше забравил инструкциите на Алекс.

Тин Лий отиде до портиерната, заяви, че се качва до апартамента на Алекс, взе асансьора нагоре и позвъни на вратата му. Никакъв отговор.

След пет минути тя отново слезе долу. Беше закъсняла с повече от половин час, Алекс вероятно беше побеснял и беше тръгнал първи.

— Господин Уудс оставил ли е съобщение за мен? — попита тя.

— Не, мадам — каза новият портиер; беше му по-интересно тайно да си чете брой на „Плейбой“.

— Сигурен ли сте?

— Да. Тук няма нищо.

— Имате ли телефонен указател?

Той й подаде голям и дебел указател на Лос Анджелис. За щастие, Мики Столи фигурираше в него. Тя си преписа адреса в Бевърли Хилс и взе колата си от пиколото, като си мислеше, че ще пристигне на вечерята тъкмо когато се сяда на масата. Алекс щеше да е очарован от нейната находчивост.

Някак си усещаше, че тяхната връзка ще премине в нещо ново. И при това — всеки момент. Тин Лий чувстваше, че е време да започне да отстоява себе си.