Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

Алекс откъсна една жълта роза от градината си и я понесе със себе си, когато отиде да вземе Лъки. Щом излезе от колата си пред дома й, той внимателно хвана розата за бодливото й стебло — не беше свикнал да прави романтични жестове.

Лъки сама отвори вратата — изглеждаше зашеметяващо в черния вечерен костюм на Ив Сен Лоран, бяла блуза по врата и диамантени халки на ушите. Тъмната й коса обграждаше красивото й лице с немирни кехлибарени къдрици.

Алекс забеляза в дъното на стаята да се върти телохранител. Разсеяно се зачуди за какво й е охрана.

— Влизай — каза тя. — Моята къща е направо тъпа в сравнение с твоята.

— Не, не е — и той се огледа наоколо. — Много е уютна.

— Твоята е версията на „Аркитекчъръл дайджест“ на моята — добави тя печално. — Но пък аз имам деца, а ти нямаш, защото никога не си се женил, нали?

— Ти си спомняш за какво говорихме онази нощ?

Тя кимна.

— Разбира се.

— Беше прекалено пияна — знаеш го.

— Хей, сама мога да си преценявам. Може и да съм била пияна, но знам точно какво се случи — тя се засмя меко. — Спомняш ли си… как й беше името? А, да — Шофиращата мис Дейзи, това е.

— Как бих могъл да забравя някога?

— Ще я включиш ли в „Гангстери“?

— Може би — каза той и й подаде жълтата роза. — Между другото, тази вечер си много красива.

— Благодаря ти — и тя остави розата на масата. — Не знаех, че си такъв специалист по градинарство.

— Благодари на моя градинар. Аз само отивам и ги бера.

— Имаме ли време за по едно питие?

— Само ако и ти пийнеш едно.

— Нямам намерение да повтарям представлението.

— Едно питие, Лъки. И двамата сме пораснали.

Очите им се срещнаха за един интимен момент. Лъки първа отмести поглед — знак на слабост.

— Какво да бъде? — попита тя мило, докато отказваше да си позволи да бъде погълната. Алекс беше изключително чаровен мъж, но тя продължаваше да си повтаря, че за нея все още е много рано дори да започне някаква връзка.

— Водка с мартини.

Телефонът иззвъня.

— Ти се обади, а аз ще направя питиетата — каза той и се отправи към бара.

Тя вдигна телефона. Беше Дженифър.

— Приятелят ми Рико, този, за когото ти казах, че работи в Рим, е в Лос Анджелис и е отседнал в „Шато Мармон“ — Дженифър звучеше като останала без дъх. — Мисля, че трябва да чуеш какво може да каже той. Можем да се срещнем след половин час.

— Не може ли по-късно? — предложи Лъки.

— Не. В полунощ ще вземе самолета за Италия, а и има планове за вечеря. Трябва да е сега.

Лъки погледна как Алекс усърдно бъркаше коктейлите.

— Добре, сега — бързо реши тя.

— Да се срещнем във фоайето на хотела колкото е възможно по-скоро.

— Ще бъда там — каза Лъки и затвори телефона.

Алекс тръгна към нея с питието й.

— Много съм добър в това — обяви той необичайно щастлив. — Трябваше да стана барман.

— Как ще се чувстваш, ако се срещнем у семейство Столи? — попита тя. — Изникна нещо важно. Първо трябва да отида другаде.

Лъки Сантейнджело имаше труден характер.

— Шегуваш се, нали? — изрече той.

— Не, съжалявам.

— Тогава ще дойда с тебе.

Тя помълча за момент, опитвайки се да реши дали иска той да дойде с нея.

— Така ще закъснеем за вечерята — най-сетне каза тя.

— Голяма работа — отговори той, изпълнен с любопитство към това, къде трябваше да върви тя.

— Добре, да тръгваме. Ще ти обяснявам, докато караме.

Той глътна питието си.

Защо всеки път, когато се видеше с Лъки, това се превръщаше в приключение?

Самолетът на „Америкън ейърлайнс“ излетя от летище „Кенеди“ навреме.

— Сигурна ли си, че постъпваме правилно? — попита Бриджит.

— Да — спокойно отговори Нона. — Никоя от нас няма желание да работи с Мишел. Той е болен психар. Лъки ще каже как да се оправим с него.

— Чувствам се толкова зле — безпокоеше се Бриджит. — Всеки път, когато я оплескам, Лъки трябва да идва и да ме спасява.

— Какво искаш да кажеш?

— Е, онзи път с отвличането и всичко останало… — провлече тя. — Лъки пое цялата вина, когато застрелях Сантино Бонати. И известно време беше в затвора за нещо, което не беше направила тя.

— Да, но на процеса й ти стана и каза истината. Такива неща се случват, Бриджит. Трябва да се научиш да се справяш с тях.

— Тогава защо тичам при Лъки?

— Защото са те измамили. Всяка нощ ти и Айзък обикаляте града надрусани и пияни. Такъв ли искаш да бъде твоят живот?

— Не съвсем.

— Значи, време е да спреш да бягаш. Освен това искам да си с ума си, за да ми помогнеш да планирам сватбата си.

— Знаеш ли, помолих Айзък да ми намери пистолет.

— Не може да бъде.

— Напротив, направих го.

— И какво смяташе да правиш, ако ти беше намерил?

— Не знам. Да пречукам Мишел.

— Не ти вярвам. И без това имаш достатъчно неприятности.

— Предполагам, че си права.

— Още не е твърде късно нещата да се оправят — каза Нона успокоително. — Когато се отървем от Мишел, ще намерим някой уважаван агент. Кариерата ти тъкмо започва.

— Знам, че си права — Лъки е единственият ми шанс.

След като вечеряха и изгледаха един филм, и двете заспаха, докато стюардът обяви, че е време да се приготвят за кацане.

— Страхотен полет — произнесе Нона, докато затягаше колана си и будеше Бриджит. — Резервирала съм стая в „Хилтън“. Не мисля, че ще е много мъдро от наша страна да се натресем на Лъки непоканени.

— Искам да си там, когато й кажа — плахо каза Бриджит.

— Разбира се, че ще съм там.

Бриджит сложи ръката си върху тази на Нона.

— Благодаря ти, че си толкова добра приятелка.

— Хей — меко отговори Нона. — Единственото, което правя, е да си пазя десетте процента!

Лесли и Джеф пристигнаха първи у семейство Столи. Джеф беше с единствения си костюм на Армани, купен му от Лесли. А самата тя беше облякла бяла копринена рокля за коктейли на Ескада.

Абигейл ги посрещна на вратата. Жените си размениха въздушни целувки и комплименти. Джеф сияеше щастлив — как можеше да е такъв късметлия? Беше голям плюс за него да е в такава компания. Слава Богу, имаше много разбрана жена, която го беше оставила да урежда всичко в полза на общото им бъдеще.

— Мики ще слезе след минута — каза Абигейл и ги поведе през огромното антре към бара.

Красив барман скочи веднага.

— Бяло вино — поиска Лесли, докато нервно опъваше надолу полите на роклята си.

— Текила с лед — обади се Джеф несигурно.

Лесли му хвърли предупредителен поглед — той не можеше да носи много пиене и това го знаеха и двамата.

— Само една, готина — каза Джеф, след като улови погледа й.

Лесли го мразеше, когато я наричаше „готина“.

На Абигейл й се искаше някой друг да дойде бързо или Мики да си размърда задника и да слезе. Не й харесваше сама да се грижи за гостите. Всичко беше наред, когато те бяха много и можеха да говорят помежду си. Но сега тя трябваше да забавлява тези двамата, докато дойдеше още някой, защото всичко, което искаше, беше да е свободна да надзирава. Да не споменаваме пък това, че трябваше да провери Табита, която беше отказала да излезе от стаята си и да покаже какво ще облече. Малката мадам.

Абигейл отдалече чу звънеца на входната врата. След малко бавно влезе Джони Романо в компанията на Винъс Мария.

Абигейл се намръщи. Как си позволяваше Джони да не съобщи коя ще го придружава, след като тя беше толкова известна като Винъс. Този мъж нямаше никакви маниери. Ами да, какво можеш да очакваш от актьор? Особено от латиноамерикански актьор, който случайно беше забогатял от поредица от отвратителни порнографски филми. На Абигейл й беше удобно да забрави, че Мики беше отговорен за повечето от тях.

— Аби, скъпа — измърка Джони, като я удостои с прочутия си похотлив поглед на латиноамерикански любовник и с бързо потупване по задника. — Как е любимата ми холивудска съпруга? — и той се наведе да я целуне.

— Джони, скъпи — отговори Абигейл и сбърчи нос, когато вдиша силното ухание на странно екзотичния му одеколон. — Изглеждаш чудесно. О, Винъс, сякаш са минали векове! Толкова е хубаво да те видя отново.

— Благодаря, Аби — спокойно произнесе Винъс, макар че вътре в себе си кипеше, защото беше забелязала Лесли, а Джони не й беше споменал, че и тя ще бъде там.

Абигейл ги поведе към бара.

— Познавате ли Лесли и … — тя отново беше забравила името на Джеф.

Лесли, шокирана, гледаше диво и едва успя да заекне:

— Дж… Джеф.

Не беше виждала Винъс от ужасната нощ в дома си. Това беше живо нещастие. Сега нямаше никакъв шанс при Купър.

— Здравей, Лесли — студено каза Винъс.

За момент Лесли реши да не забележи поздрава. Но вместо това промърмори сковано:

— Здравей.

Джеф, изглежда, беше забравил към кого трябва да е лоялен.

— Винъс! — възкликна той с гримаса, която казваше: „Аз съм най-големият ти почитател.“ — Срещнахме се у Лесли, помниш ли? Каква нощ беше само!

През главата и на двете жени мина една и съща мисъл. Какъв задник!

Джони, който, доколкото си спомняше, не се беше срещал с Лесли по-рано, й стисна ръката и я задържа няколко секунди по-дълго.

— Чел съм много хубави неща за тебе — каза той. — Добре дошла в стратосферата.

Лесли успя да му се усмихне пресилено.