— Наистина ли имаш нужда от всичко това? — попита Винъс, докато се настаняваше на задната седалка.

— Разбира се, скъпа, а и ти трябва да имаш същото — каза той с хитра усмивка. — Спестява данъци.

„Господи, какви големи зъби имаш“ — помисли си тя, докато той се протягаше към бутилката „Кристал“ и й сипваше чаша шампанско. Обкръжаваше ги тиха рапмузика.

Тя прие чашата и се замисли за писмата, които получаваше.

— Как се оправяш с писмата от поклонници? — попита тя.

— Никога не ги чета, не искам и да ги виждам — отговори той и отпи шампанско, сякаш че беше вода. — Получавам много побъркани писма.

— И аз също. Напоследък някакви неприлични писма пристигат направо в дома ми. Някой ги оставя на стълбището пред вратата.

Той отново напълни чашата си.

— Охраната ти как позволява да се случи такова нещо?

Тя сви рамене.

— Загадка.

— Трябва да приключиш с това. Засили охраната и увеличи броя й в помещенията.

— Прав си.

— Ще ти препоръчам някои хора — каза Джони и ръката му небрежно се плъзна по бедрото й. — Щом ще работим заедно, и двамата трябва да имаме охрана през цялото време.

— Исках да поговоря с тебе за това — заяви тя и нехайно отмести ръката му. — Алекс е решил да даде ролята на Лесли Кейн. Аз няма да участвам във филма.

— Няма начин! — възкликна Джони и се намръщи.

— Страхувам се, че е така.

— Невъзможно. Кой ти го каза?

— Фреди Леон.

— Искаш ли да направя нещо в тази връзка?

— Ако ти желаеш — каза Винъс. — Само че не очаквай да ти връщам някакви услуги.

— Не се безпокой, скъпа — и Джони глътна още шампанско. — Когато Джони каже, че ще направи нещо — смятай, че е направено.

— Благодаря ти — сериозно отговори Винъс.

* * *

— Късно е — каза Лесли, когато Джеф се втурна в къщата. — Къде беше?

— Исусе! Задържах се в гимнастическия салон, не разбрах колко е часът — отговори той съвсем без дъх.

— Облечена съм и съм готова за тръгване — отбеляза Лесли. — Трябва да излезем в седем и петнадесет.

— Извинявай — рече той. — Взимам си един душ и след минута съм готов — и той се понесе към банята.

Той каква си мислеше, че е тя? Идиотка? Бил е с друга жена — можеше да го усети навсякъде около него. А дори и да не можеше, жена му се беше обаждала да злорадства. Да, Джеф беше женен. Обаче някак си изглеждаше, че е развил малка амнезия, когато трябваше да й каже.

— Аз съм Амбър — беше казала жената по телефона. — Съпругата на Джеф. Ако не ми вярваш, погледни в края на албума му — брачното ни свидетелство е скрито зад последната снимка.

— Защо се обаждаш? — безизразно беше попитала Лесли.

— Помислих си, че трябва да знаеш.

— Благодаря. Сега знам.

Това стана преди няколко дена. Нямаше представа защо се е обадила жена му, пък и всъщност не я беше грижа, защото Джеф нямаше да остане още дълго. Джеф й беше просто удобен, докато си върне Купър.

Тя все пак провери в албума му. Той беше женен мъж. Лъжлив женен мъж. Колко глупаво беше от негова страна да се измъква тази вечер, за да се види с жена си. Колко глупаво беше от негова страна да се измъква коя да е нощ, откакто беше с нея.

Тя го последва в банята. Той вече беше под душа и търкаше тялото си с насапунисана гъба.

— Кой още беше в салона? — попита тя. — Някой, когото познавам?

— Не, беше доста спокойно — извика той през нос изпод течащата вода.

Господи, той беше лош актьор, нищо чудно, че не беше пробил.

Тя взе шишенце парфюм от горната поличка и щедро пръсна зад ушите си и между гърдите. Купър обичаше парфюмите, миризмата го подлудяваше.

Тя се зачуди с кого ще се появи Купър тази вечер. Беше чела в клюкарските колони, че той се е появявал в обществото с няколко жени. Първо, с разведената съпруга на известен спортист; после — с водещата на телевизионно шоу, и, трето — с един немски супермодел.

Тя се надяваше да е първата — конкуренцията щеше да е по-малка.

Джеф изскочи изпод душа и започна енергично да се трие.

— Косата ти е мокра — отбеляза тя.

— Ще ми отнеме само две минути, ако заема сешоара ти.

— Знаеш го къде е.

Тя излезе от банята. Той беше тъп. Много тъп.

Ама какво им ставаше на мъжете? Очевидно разумът и ерекцията не можеха да вървят заедно.

* * *

Приятелката на Купър, Вероника, беше известен от ревюта и каталози модел, специализиран в представянето на секси, но все пак прилично бельо. Беше я срещнал в самолета и бяха излизали няколко пъти. Бе открил, че е привлекателна и доста интелигентна за модел. Не се беше залепила за него. Той обичаше такива жени. Единственото нещо, което не харесваше у нея, беше дълбокият й гърлен глас — тя звучеше като мъж.

— Здрасти, Купър — каза тя, когато той звънна в апартамента й. — Веднага слизам.

Вероника пътуваше много — от Ню Йорк до Париж и Лондон — и винаги беше в движение. Имаше апартаменти в Лос Анджелис и в Ню Йорк.

— Сигурна ли си, че не искаш да се кача? — попита той по домофона и автоматично си помисли, че може би едно духане няма да е лоша идея. Досега се беше държал като джентълмен. Но тази вечер планираше да приключи с това.

— Добре — обади се тя не много ентусиазирано.

Той взе асансьора до четиринадесетия етаж.

— Влизай — поздрави го тя на вратата, шикозно облечена в кремава рокля без ръкави; дългите й ръце имаха хубав тен и здрави мускули. Беше висока почти метър и осемдесет и пет, с дълга до раменете права коса, котешки очи, интересна захапка и малко по-дълъг нос. Ставаше.

Купър влезе в апартамента й — вече беше възбуден.

— Купър — тя веднага го забеляза, — ти си непоправим! Никога не съм срещала някой като тебе.

— Какво да направя, като ми е толкова приятно да те видя? — каза той, хвана ръката й и я постави върху възбудения си член.

— Спести го — изцвили тя. — За по-късно.

Ако беше направил това с Винъс Мария, тя би го извадила от панталоните му и би му дала каквото иска. Вероника беше малко по-студена, отколкото му харесваше. Тя беше звезда в собствената си област — може би твърде много звезда. Но като всеки известен модел и тя таеше мечтата да стане прочута актриса. Това беше нейната слабост.

Той промени тактиката си, плъзна ръка по деколтето й и я изненада. Тя не носеше сутиен.

— Хубави гърди — отбеляза той.

— Знам — каза тя и уверено се усмихна. — Ще тръгваме ли?

* * *

Чаят с Доминик беше като просветление. Тин Лий седеше изправена на покритото с тежка дамаска канапе и разгръщаше албума на Доминик — разглеждаше снимките на Алекс като дете. В началото на албума имаше негови снимки с баща му, как играе на брега, язди кон, плува. След това идваха снимките на рождените дни, където Алекс беше и с двамата си родители — и тримата бяха безгрижни и се смееха. Доминик беше посветила три болезнени страници на погребението на бащата на Алекс. Снимките на Алекс бяха сърцераздирателни — малкото му лице се беше превърнало в тържествена маска на скръбта, докато стоеше до ковчега. След това беше спрял да се усмихва и беше сериозен на всички снимки. Там седеше с баба си и дядо си, гледаше през прозореца, стоеше неудобно на двора. В края на албума имаше няколко снимки на Алекс в униформата на военната академия. Изоставена фигура в строга сива униформа с тъжно и самотно лице.

— Алекс имаше нужда от дисциплина — каза Доминик малко отбранително. — Аз не можех да се грижа за него — трябваше да уредя собствения си живот. Бях още млада, когато почина съпругът ми. Имах определени… потребности. Сигурна съм, че никой не е очаквал от мене да изоставя всичко.

— Разбирам — тихо се обади Тин Лий, без изобщо да разбира.

— Но Алекс не разбира — горчиво продължи Доминик. — Той ме обвинява за всичко.

— За какво? — с интерес попита Тин Лий.

— За смъртта на баща си — начервените устни на Доминик се нацупиха. — Алекс мисли, че с постоянните скандали аз съм тласнала Гордън към смъртта. Но не знае истината. Гордън беше безнадежден алкохолик и голям женкар. Имах всички основания да се карам с него.

— Двамата обсъждали ли сте някога това? — отново попита Тин Лий и отпи чай от крехка китайска чашка.

Доминик поклати глава.

— Не, Алекс отказва да говори за лични неща. Виждаме се само защото чувството му за вина му подсказва, че е длъжен да го прави.

— Ако мога да кажа нещо — намеси се Тин Лий. — Може би вие двамата не се разбирате така, както трябва, защото вие постоянно го критикувате.

— Критикувам го, за да привлека вниманието му — остро произнесе Доминик. — Ако аз не го критикувах, кой тогава?

— Мисля, че това прави Алекс нещастен — осмели се да каже Тин Лий, като се надяваше, че не прекалява.

— Не ставай експерт по неговите проблеми, скъпа — язвително рече Доминик. — Това, което става между мене и моя син, не е твоя работа.

Наказана своевременно, Тин Лий се изправи.

— Трябва да вървя — каза тя. — Алекс мрази да чака.

— Ела с мене, преди да си тръгнеш — нареди Доминик и я поведе към спалнята си.

Тин Лий я последва покорно. Доминик отиде до бюрото си и отвори стара кадифена кутия за бижута, която лежеше отгоре му. Извади оттам изключителен диамантен кръст на тънка платинена верижка.

— Виждаш ли това? — попита тя. — Принадлежеше на бабата на Алекс. Искам да го вземеш. Носи го довечера.

— О, не мога да го приема — сепна се Тин Лий. — Прекалено е скъпо.

— Не, скъпа, вземи го — каза Доминик и й го подаде. — Хубаво е да знам, че Алекс има някого, който да се грижи за него — момиче, което не е хукнало подир парите му.

Тин Лий застана пред огледалото и закачи диамантения кръст на деликатния си врат.

— Прекрасно! — ахна тя.

— Радвай му се — насърчи я Доминик. — Радвай му се още тази вечер. Това, че Алекс ще те води на вечеря с колеги, е добър знак.