— Как мина днес? — попита тя и сипа твърде много черен пипер.

— Добре — отговори Бриджит, като си мислеше, че изобщо не беше добре. Никога не минаваше добре. О, Боже! Може би беше обречена да се провали.

Анна отметна кичур коса от очите си.

— Искат ли те?

— Ха! — недоволстваше Бриджит. — Искат да смъкна пет килограма!

— Но ти не си дебела.

Бриджит направи физиономия.

— Да не би да не го знам! — отвърна тя и придърпа изключително късата си пола. — Казаха, че съм имала детски тлъстинки.

— Детски тлъстинки?

— Да. Сигурно съм бавноразвиваща се!

Анна продължи да бърка яйцата.

— И сега какво?

Бриджит сви рамене.

— Ще продължавам да опитвам.

По-късно си поръча пица по телефона, седна до противопожарния изход и я изяде — вътре беше толкова неуютно горещо! Можеше да живее в луксозен мансарден апартамент с климатик на Парк авеню. Но това не беше за нея — предпочиташе да се бори.

Докато дъвчеше парче пица, се замисли за живота си и за резките обрати в него. Понякога й беше трудно да повярва. Друг път избухваше в плач без никакви причини. Понякога споменът за Тим Уийлт продължаваше да я преследва и тя не можеше да си го избие от главата. Тим Уийлт. Нашумялата млада кинозвезда. Той бе отнел девствеността й, когато тя беше петнадесетгодишна. А после го убиха. Колко добре си го спомняше! Колко нощи бе тръпнала при тези спомени! Горкият Тим се бе изпречил на пътя на Сантино Бонати — отколешния враг на семейство Сантейнджело — тъкмо насред опита му да отвлече Бриджит и по-малкия й полубрат Боби.

Хората на Сантино брутално бяха убили Тим и го бяха зарязали мъртъв в апартамента му, а нея и Боби бяха откарали в къщата на Сантино и ги бяха малтретирали сексуално. Все още си спомняше с всичките отвратителни подробности как се гърчеше гола и ужасена в средата на леглото на Сантино, а болният, перверзен, смахнат тип, само по бельо, събличаше брат й и се готвеше да го изнасили.

Тъкмо тогава забеляза пистолета, небрежно оставен на нощното шкафче, и когато ужасените писъци на Боби изпълниха стаята, тя знаеше, че трябва да направи нещо. Тихо ридаейки, пропълзя в леглото и протегна ръка към пистолета. Сантино беше твърде зает с Боби, за да забележи. С треперещи ръце тя вдигна оръжието, насочи го право към чудовището и натисна спусъка. Веднъж. Втори път. Трети път. Сбогом, Сантино.

Разтърси енергично глава — отчаяно се опитваше да прогони спомените.

„Отърси се от спомените, Бриджит. Забрави миналото. Съсредоточи се върху настоящето…“

* * *

— Смахната кучка! — ядосваше се Алекс.

— Тя дава парите за филма ти — меко му напомни Фреди.

— Какъв е шибаният й проблем? — кипеше Алекс.

— А, не знаех, че тя имала проблем.

— Исусе! Чу я какво каза!

Фреди въздъхна търпеливо.

— Какво каза?

— Иска да гледа увисналите членове на актьорите! Що за тъпотия? Не знае ли, че съществува двоен стандарт?

— Не се коси за това.

— Ама аз не се кося, мамка му — каза гневно Алекс, щом стигнаха до колите си.

— Защо? — попита Фреди с ръка на вратата на лъскавото си бентли континентал. — Каквото и да направи, тя трябва да внимава. Не може да си позволи филм, забранен до осемнадесет години — това ще убие приходите, а и кината няма да го искат. Ще го разбере.

— Тази кучка сигурно е някоя перверзница — измърмори Алекс.

Фреди се засмя.

— Да, ама и ти си намери майстора. Никога не съм те виждал такъв.

— Защото е тъпа!

— Не — бързо се обади Фреди. — Тъкмо такава не е. Тя пое „Пантър“ преди две години и се справя блестящо. Нямаше никакъв опит във филмовия бизнес и все пак определено се справя добре.

— Хубаво де, хубаво, гениална е, мамка й… Обаче няма да накарам никой от актьорите ми да се разкарва насам-натам по организъм!

— Спокойно, Алекс. Ще ти се обадя по-късно.

Фреди се качи в бентлито и потегли.

Алекс стоеше до черното си порше и още се ядосваше на казаното от Лъки. Тя не разбираше ли, че жените не се възбуждат от мъжката голота? Та това го знаеха всички.

Качи се в колата си и потегли към продуцентската си къща в Пико. Сградата беше негова собственост — една от най-добрите му инвестиции. Беше нарекъл продуцентската си компания „Уудсън продакшънс“ — звучеше доста добре, а и включваше името му.

Имаше две асистенткти. Лили — китайка с мека красота, около четиридесетгодишна, без която той признаваше, че не би могъл да се справи. И Франс, изключителна виетнамка на двадесет и пет, която бе открил в един бар в Сайгон, рицарски я бе спасил и довел в Америка. Беше спал и с двете, но това беше минало и сега те не му бяха нищо повече от доверени помощнички.

— Как мина срещата? — нетърпеливо попита Лили.

Той се отпусна в изтъркано кожено кресло зад огромното си разхвърляно бюро.

— Добре — отговори. — „Гангстери“ си имат нов дом.

Лили плесна с ръце.

— Знаех си!

Франс му донесе чаша горещ черен чай, застана зад него и започна да масажира раменете му с леки, отпускащи движения.

— Много си напрегнат — упрекна го тя. — Не е хубаво така.

Той усещаше натиска на малките й твърди гърди върху врата си, докато го разтриваше с учудващо силните си ръце.

— Да ви питам нещо — беше все още ядосан на Лъки.

— Да? — казаха и двете в един глас.

— Възбуждате ли се, като гледате голи мъже?

Докато Лили се опитваше да измисли какво да отговори, лицето й се менеше.

— Е? — настоя Алекс, не особено доволен от колебанието им.

— Какви голи мъже? — Лили се опита да спечели време.

— На екрана — отсече Алекс. — Актьори.

— Мел Гибсън? Джони Романо? — с надежда попита Франс.

— Исусе! — възкликна Алекс. Бързо губеше търпение. — Няма значение кои.

— О, напротив! — заяви Франс и рязко спря да го масажира. — Антъни Хопкинс — не! Ричард Гиър — да!

— Или Лиам Нийсън — добави Лили със замечтан поглед.

— Не говоря само за гръдния им кош — намръщи се Алекс. — Говоря за всичко — голи-голенички.

Лили отговори точно както очакваше той — макар да не мислеше точно така, тя знаеше как да угоди на шефа си.

— О, не — бързо изрече тя. — Не искаме да гледаме това.

— Точно така! — тържествуваше Алекс. — Жените не искат да гледат това!

— Аз искам — промърмори Франс достатъчно тихо, за да не я чуе той.

— Защо питаш? — обади се Лили.

— Защото Лъки Сантейнджело е луда кучка, която е останала с погрешното впечатление, че жените искат да се държат като мъже.

— Луда кучка — повтори като папагал Франс и си помисли, че Лъки Сантейнджело трябва наистина да е интересна жена и че няма търпение да се запознае с нея.

— Нищо не разбирам — измънка Алекс и реши, че когато следващия път види Лъки Сантейнджело, определено ще й изясни как стоят нещата. Тя трябваше да научи едно-друго… И от кого щеше да го научи по-добре, отколкото от самия господар!

ГЛАВА 4

Винъс Мария беше в отлична форма. За това работеше прилежно, ставайки всяка сутрин в шест часа, за да тича нагоре-надолу по Холивуд Хилс със Свен, личния си треньор, преди да се върне в дома си за един час мъчителна аеробика и вдигане на малки тежести.

Господи! Трябваше да правиш това-онова, за да останеш в отлична форма. Основните й усилия бяха насочени към най-големия й проблем — задника, но тя никога не се отпускаше, защото отпускането означаваше вече да няма най-хубавото тяло в Холивуд. Да вървят по дяволите — единственото нещо, за което не можеха да се хванат, беше великолепното й тяло.

Вирджиния Винъс Мария Сиера за първи път беше дошла в Холивуд малко след като навърши двадесет години, с приятеля си, Рон Мачио — момче, което искаше да стане хореограф. Двамата пристигнаха на стоп от Ню Йорк и оцеляха в Лос Анджелис, като приемаха всяка работа, която можеха да намерят. Винъс беше работила в супермаркет, където опаковаше храни, като гол модел на клас по изобразително изкуство, като статистка в киното и в различни нощни клубове, където пееше и танцуваше.

Рон се беше хващал като сервитьор, като момче за поръчки в куриерска служба и като шофьор на лека кола. Заедно бяха успели да преживеят, докато една нощ Винъс беше открита от продуцент на сингъли, който висеше в същите нощни клубове, които тя и Рон посещаваха често. След сериозно преследване тя го беше принудила да запише нейна плоча, а после тя и Рон бяха сглобили заедно скандален порноклип, който да върви с нея. Винъс беше обмислила типа и стила, докато Рон пристигна с всички необходими филми.

Цялата нощ се бяха трудили, но след шест седмици плочата им стана номер едно и Винъс Мария вече беше поела по пътя.

Сега, пет години по-късно, на двадесет и седем годишна възраст, тя беше известна суперзвезда с огромен брой почитатели. А Рон беше станал голям режисьор с два успешни филма зад гърба си. Помогнало беше и това, че настоящият приятел на Рон, Харис фон Щеп, изключително богат шоубизнесмен, беше финансирал първия филм на Рон. Както Винъс често посочваше — ако Рон не беше притежавал талант, това никога нямаше да му се случи. Тя не харесваше Харис, той беше с двадесет и пет години по-възрастен от Рон и невероятно деспотичен.

Като актриса критиката пишеше много за нея, още повече, че всеки от нейните филми носеше мега-печалби. Последният й филм „Откривател“ вече беше донесъл повече от осем милиона долара само за първата седмица. Тя беше една от малкото актриси-суперзвезди, които бяха в състояние да представят филм.

Обикновено повечето мъже критици я плюеха за това, как може една жена да си позволява да върши и да говори такива неща и в същото време да прави фантастична кариера. Журналистите винаги пишеха за нея унизителни неща — казваха, че с нея е свършено, изтрита е, отнесъл я е вятърът.

Свършено било! Ха! Последният й компактдиск с най-големите й хитове беше влязъл в класациите като номер едно и беше останал там седем седмици.