Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

— Дона е започнала вендета срещу семейство Сантейнджело.

— Някаква проклета жена? — натърти той с гримаса.

— Да, Джино, жена.

— Да не би да твърдиш, че кучката е уредила да стрелят срещу мене? — пламенно изрече той.

— Сигурна съм, че е тя — отговори Лъки. — Тя е заговорничила, за да ми вземе студиото. И по някакъв начин е организирала смъртта на Лени. — Пауза. — Тази автомобилна катастрофа не е била случайна.

— И сега какво ще правим? — ядно рече Джино. — Какво, по дяволите, ще правим?

Очите на Лъки бяха черни и смъртоносни.

— Не „ние“, Джино. Ти си на осемдесет и една. Току-що преживя нещо много травматизиращо. Не можеш да участваш.

Джино стисна зъби.

— Кажи тогава кой! — настоя той.

— Да кажем, аз, Джино.

Погледите им се срещнаха. Навремето би се опитал да подчини волевата си дъщеря. Сега нямаше никакъв шанс.

— Ще изпратя Мария, бебето и Сиси при Боби и роднините му в Гърция — продължи Лъки по същество. — През това време ще оправя нещата по моя си начин.

— И какъв е твоят начин? — попита той войнствено — знаеше много добре колко дива е дъщеря му.

Тя се засмя невесело.

— Спомни си семейното мото: „Не се ебавай със Сантейнджело.“

Той поклати глава.

— Какво мислиш да правиш, Лъки? Да пръснеш главата на шибаната кучка?

— Не… Все още не все пак. Точно сега работя по въпроса да си осигуря контрола над достатъчно акции, за да мога да я изхвърля по същия начин, по който ме изхвърли тя.

— Чуй ме, Лъки — предупреди я той. — Нещата не са такива, каквито бяха навремето. Това не са отминалите дни, когато управляваше насилието.

— Знам — отвърна тя и си помисли, че той най-сетне е пораснал.

— Пейдж ми каза, че някакъв детектив си пъха носа в нашите работи и се опитва да открие нещо. В твоето положение трябва много да внимаваш.

— Детектив Ролинс — обади се тя пренебрежително. — Не се безпокой за него, той е глупак. На мнение е, че са стреляли бандити.

— Донякъде е така, а? — Джино поклати глава невярващо. — Какво ще кажеш?

— Главното е, че ти си защитен. Уредих постоянна охрана. Сега, след като ти си на сигурно място в къщи, този следобед тръгвам за Лос Анджелис. Все още имаш оръжие, нали?

— Попът пази ли си евангелието?

Въпреки всичко тя се усмихна.

— Спокойно, Джино. Помни, че вече не си толкова млад като навремето. Макар ти да си мислиш, че още си.

Той мрачно се разсмя.

— В мислите ми трябва да съм спрял накъде на тридесет и пет. Хей, дечко — много се палех на тридесет и пет.

— И сега много се палиш — тя отиде до леглото и го целуна.

— Слушай — той внезапно стана сериозен. — Един телефонен разговор и за тази кучка ще се погрижат. И изобщо няма да бъде шибан проблем.

— Не, Джино. Това не е начинът, по който аз смятам да действам.

— Съвсем е чист.

— Но не е моят начин.

— Добре, добре.

Тя стана от леглото и повтори една фраза от детството си:

— Значи, ще те видя, Джино.

Той си спомни и направи гримаса. След това неговите черни очи се срещнаха с нейните черни очи — приличаха си във всичко — и той каза:

— Значи, ще те видя, дечко. Не прави нищо, което аз не бих направил.

Тя му върна гримасата.

— Ето това обичам — голяма свобода на действие.

Буги чакаше долу. Вече беше натоварил багажа й в колата и беше готов за тръгване. Лъки се плъзна на мястото до шофьора.

— Ти карай — обади се тя, нетърпелива да се върне в Лос Анджелис.

Буги беше осигурил отлична охрана. Двама въоръжени мъже се сменяха в къщата в Палм Спрингс; Енрико щеше да придружи децата и Сиси в Гърция, а Дийн пазеше дома й на брега.

По обратния път тя се опита да поспи — безсмислено упражнение, защото в главата й се въртяха твърде много мисли.

Дона Ландсман, бившата Донатела Бонати. Тази жена беше чакала четири години, за да си отмъсти напълно за смъртта на законния си съпруг и баща на децата й, и го беше направила по един умен и заобиколен начин. Доколкото Лъки можеше да прецени, Дона беше много по-опасна, отколкото някога са били мъжете от семейство Бонати. Обаче колкото и да беше умна, тя си нямаше и представа колко незабавно и смъртоносно може да е правосъдието на Сантейнджело.

Лъки отново преживя сцената в офиса си. Трябваше да го разбере, трябваше да го види в очите на Дона. Защо не беше забелязала омразата в тях? Защо не беше го осъзнала по-рано?

„Тя уби Лени. Моят Лени. Моята любов. Дона Ландсман не заслужава да живее.“

Лъки знаеше, че трябва да се погрижи за нея. Каквото и да казваше Джино, нямаше друг начин. Първо, трябваше да си върне студиото. След това да си отмъсти съответно за прострелването на Джино и за смъртта на Лени.

Буги караше бързо и уважаваше мълчанието й. Тя си помисли, че когато е имало проблеми, Буги винаги се беше справял — бе го доказвал толкова много пъти в миналото. Той беше и най-добрият в своята работа — за четиридесет и осем часа бе открил всичко, което тя трябваше да знае за Дона Ландсман. Беше се добрал до данъчните й плащания, банковите сметки, кредитите. Знаеше името на лекаря й, размера на дрехите й, адреса й, колите, които караше. Дори се беше сдобил с пълна информация за цялата пластична хирургия, на която тя се бе подложила.

— Познаваш ме — бе казал и скромно бе свил рамене. — Веднъж като започна да ровя, всичко е свършено.

Беше открил също, че Мортън Шарки има много млада приятелка. Името й беше Сара Дърбън и живееше в апартамент, за който плащаше Мортън.

Адвокатът в Пасадена, който се грижеше за интересите на госпожа Сморг, беше отказал да даде адреса на клиентката си.

— Не се притеснявай — Буги уверяваше Лъки. — Намерих кой да се справи с него. Всеки момент ще влезем във файловете му.

Що се отнася до „Конкуест инвестмънтс“, агентите на Буги все още ровеха из камарите информация, опитвайки се да открият кой точно контролира компанията.

Пристигнаха в къщата в Малибу точно след пладне. Буги я последва в предната стая.

— Каква ще е първата ни крачка?

— Ще ударя, когато имам цялата информация пред себе си — каза Лъки. — Днес трябва да се погрижа за личните си работи. Утре ще посетя Сара Дърбън — да видя какво има да каже за много женения си приятел. — Тя спря за момент, посягайки за цигара. — Знаеш ли, Буг, Мортън е ключът към това, да си върна студиото.

— Има някой, с когото искам да се срещнеш по-късно — обади се Буги. — Може да дойде тук в шест следобед.

— Кой? — попита тя любопитно.

— Личност, с която ще ти е интересно да поговориш.

Беше се научила никога да не задава въпроси на Буги.

Беше успокоително да си бъде у дома, въпреки че пощенската й кутия бе пълна, а телефонният секретар преливаше от съобщения — включително и няколко от Алекс Уудс.

Позвъни на Киоко, който забърза насам, нетърпелив да се върне на работа. Беше напуснал „Пантър“ същия ден, в който си бе тръгнала и Лъки. Хубавото беше, че той знаеше всичко, което става, а и негов близък приятел все още работеше в студиото. Според всички доклади, Мики Столи го ръководеше като полудял тиранин — уволняваше хора и ги заменяше със собствения се екип колкото се може по-бързо.

— Променил ли е плана? — попита тя.

— Нищо от това, което се прави в момента — отговори Киоко.

— Какво става с „Гангстери“?

— Все още е в ход.

— Ами Ландсман — тя там ли е?

— Обядва всеки ден в ресторанта на студиото — на твоята маса.

Лъки побесня, като си представи как Дона седи там, преглъща и си мисли, че е победила, че е по-умна от Лъки Сантейнджело.

Но не задълго… О, не, не задълго… Възмездието щеше да доведе ада със себе си.

„Никога не се ебавай със Сантейнджело.“