Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

Тя пристъпи в предната стая — красива и дребна в лятната си бяла рокля и сандали с каишки.

— Чудесно! — възкликна тя, докато се оглеждаше. — Защо не живееш тук през цялото време?

— Това е убежището ми за края на седмицата — каза той. — Идвам тук да мисля, да работя.

— Извинявай, че ти се натрапвам.

— Хей, слушай, не е заради тебе. Бесен съм, защото Доминик ме влудява.

Тин Лий му съчувстваше.

— А защо й го позволяваш, Алекс?

— Защото ми е майка. Не разбираш ли, това е като гатанка. Но няма нито рими, нито причина да е измислена.

Той излезе на терасата. Тин Лий го последва.

— Искаш ли едно питие? — попита той и си помисли да си сипе още една водка.

— Не, Алекс — каза рязко. — Искам да ме любиш.

Това беше последното нещо, което би желал да прави.

Преди да я спре, тя разтвори ципа на гърба на бялата си лятна рокля. Тя се свлече на купчинка в краката й.

— Не! — протестира той.

— Да, Алекс — настоя тя. — Защо да ме гониш, след като ме желаеш?

Тя се приближи към него — прекрасно тяло с изключителни форми в бели бикини и нищо друго. Малките й гърди слабо се повдигаха, тъмнокафявите й зърна започваха да се възбуждат.

Той не трябваше да пие повече. Усети, че и у него започва да се надига желание.

Ръката му се протегна към ципа на панталоните му и бързо го дръпна надолу. Каква беше онази прочута фраза? А, да… „Възбуденият член не може да разсъждава.“

Хей — той беше свободен, бял и навършил двадесет и една години — значи, можеше да прави каквото си иска. Нямаше на кого да бъде верен.

Тин Лий падна на колене, хвана се за колана му и смъкна панталоните и бельото му надолу до глезените. Той постави ръцете си на тила й, хвана блестящата й черна коса и насочи втвърдения си член към малката й уста. Тя без малко да го поеме, но се дръпна назад и каза:

— Моля те, Алекс, не може ли да отидем в спалнята?

— Не — каза той, твърд като вековна скала. — Харесва ми тук.

Той не я беше канил, тя сама бе дошла при него. Сега трябваше да си понесе последствията.

Музиката беше силна, пулсираща и чувствена, декорът — опушен и тъмен, с мъгляви светлини, създаващи съвсем декадентска атмосфера.

Снимките бяха вдигнали адреналина на Винъс — тя обичаше това, което правеше. Единственият проблем беше, че това бе осмият им дубъл, а Родригес го проваляше всеки път. Той просто не беше професионалист.

— Скъпи — каза тя и го дръпна настрани. Мислеше, че трябва да обвинява само себе си, задето го е включила. — Трябва да си починеш. Всичко, което трябва да правиш, е да стоиш на бара, докато аз се плъзгам по тялото ти, раздирам ризата ти и те целувам. Това сме го правили достатъчно пъти в реалния живот, така че какъв ти е проблемът?

Той беше раздразнен. Родригес искаше да успява във всичко, което прави, а това не вървеше добре.

— Съжалявам — произнесе той с наведени очи, а дългите му мигли ги засенчваха.

— Помисли за мене, скъпи — измърка тя съблазнително. — Забрави за камерата и се концентрирай върху мене.

— Ще го направя — увери я той.

— О, Родригес. Каквото и да правиш, не гледай право в камерата. Става ли?

— Да, скъпа моя — отговори той. — Следващия път ще стане отлично.

— По-добре да стане, защото ме излагаш — промърмори тя под носа си, докато отиваше да поговори с Дориан.

— Вече не можем да го заменим — каза Дориан. — Трябва да приключим със снимките днес.

— Знам.

— Кога вие, момичетата, ще се научите? — въздъхна Дориан и сви устни. — Има само едно място за някой възбуден член — в къщи.

Винъс не можа да се удържи да не се разкикоти.

— Може би трябва да го отведа в гримьорната си и да го изчукам — замисли се тя. — Това ще го отпусне!

Дориан сепнато вдигна вежди.

— О, ама каква уста имаш само!

— Аз пък предполагам, че ти нямаш — натърти тя остро.

Накрая, след още два часа, Родригес се справи. Всички си отдъхнаха с облекчение.

След като приключиха, Винъс се втурна към телефона и се обади на Фреди.

— Трябваше да се чуем днес — обвини го тя.

— Чакам Алекс да ми се обади — каза той. — С промените в „Пантър“ всичко е в пълен хаос.

— Знам, Фреди, но снимките на „Гангстери“ ще започнат всеки момент. Имам план, по който работя.

— Веднага след като се свържа с Алекс, ще ти се обадя.

Тя не беше доволна от отговора му.

— Да не е заради Мики Столи? — поиска да знае тя. — Той ли е против това, да играя?

— Не съм го обсъждал с Мики.

Тя не беше сигурна, че му повярва.

— Добре, добре. Обади ми се, когато разбереш нещо.

Един от танцьорите от миманса мина покрай нея.

— Исках само да ти кажа, че беше такова удоволствие да се работи с тебе, Винъс — каза момчето с точната доза благоговение в гласа.

— Благодаря — отвърна тя и го огледа. Изглеждаше почти толкова добре, колкото и Родригес.

Какво толкова я привличаше в красивите мъже? Само обвивка и никакво съдържание — така казваше Рон. Тя се ухили, когато видя Родригес да разговаря с гримьорката, и бързо изчезна.

Колата и шофьорът й я чакаха пред студиото.

— В къщи! — нареди тя и се сви на задната седалка. Всеки мускул по тялото й я болеше — това, от което имаше нужда, беше да покисне в горещата вана.

Когато влязоха в двора, същият пазач, който ги беше спирал и преди, махна на колата.

Винъс свали прозореца.

— Сега какво има? — попита тя нетърпеливо.

— Съпругът ви, Купър Търнър, е тук.

— Тук?

— Помислих си, че ще е добре — след като е ваш съпруг — да го пусна в къщата.

Зелените й очи се присвиха от яд. Този да не би да беше кретенът на столетието или какво?

— Уволнен си — отсече тя.

— Добре ли си прекарваш? — попита Айзък.

— Супер — изкиска се Бриджит.

Да, тя наистина си прекарваше добре. Седеше в претъпкан ресторант с Айзък и ядеше каквото й душа поиска, обкръжена от неговите приятели. Беше ударила няколко водки и си бе поделила една цигара марихуана с едно от момичетата в дамската тоалетна.

В началото на вечерта беше скована, но питиетата я бяха отпуснали, а марихуаната я беше накарала да се чувства много по-естествено с тази нова група приятели.

— Хей, трябва да се поотпуснеш — каза Айзък. — Трябва да се отървеш от тази скованост.

— Това е, защото обикновено съм със сковани хора.

— Да. Е, сега си като отвързана, нали разбираш какво искам да кажа? — и той й подаде едно шишче. — Сдъвчи го, момиче, изцапай ръцете си. Знаеш как да го направиш, нали?

— Знам — отговори тя, взе шишчето и изкусително засмука месото.

— Дотук — много добре — засмя се Айзък.

След час напуснаха ресторанта и се отправиха към един частен клуб. Бриджит беше посещавала по няколко пъти повечето от дискотеките в Манхатън, но тази, в която я заведе Айзък, беше дълбоко във Вилидж — тъмна, опушена и с много фънк и соул.

Той не й беше намерил пистолет.

— Работя по въпроса — бе я уверил.

Но по това време вече не й пукаше.

Групичката се състоеше от Айзък, две чернокожи момичета модели, много надрусан бял младеж, превъзбуден пуерториканец и китайски танцьор травестит. Нона не би одобрила. Нона обичаше да се движи сред най-преуспяващите. Тази група беше в другия край — точно там, където Бриджит беше решила, че й е мястото.

Останаха в първата дискотека до три часа сутринта, след това се преместиха на друго място в Манхатън, където не започваха преди зазоряване. Първо спряха в едно кафене, за да погълнат маса сандвичи с пастърма и сирене.

— Имаме нужда от сили — пошегува се Айзък. — Ще танцуваш цяла нощ, момиче — това е нещо!

Беше много готин и приятелски настроен. Когато я целуна на дансинга, изглеждаше съвсем естествено. Тя му отговори много горещо.

— Искаш ли да дойдеш с мене у дома? — прошепна той в ухото й.

Тя не знаеше колко е часът. Но не й пукаше.

— Да — каза тя.

Взеха такси до собствената му стая във Вилидж. След като затвори вратата, той започна да я целува. Започна от устата и бързо се спусна надолу по врата. Ръцете му я докосваха навсякъде и тя усещаше огромното му желание.

Отговаряше му пламенно. Искаше да бъде с мъж. Искаше да бъде с Айзък. Това беше единственият начин да се отърве от всички спомени за Мишел и унизителните неща, които той я беше принудил да прави.

Айзък започна да я съблича. Тя изобщо нямаше нищо против. Всъщност дори го искаше.

Паднаха върху леглото и той вече беше отгоре й, ръцете му бяха върху гърдите й и я водеха натам, откъдето нямаше връщане. Точно преди той да влезе в нея, й хрумна неясна мисъл.

— Имаш ли… предпазни средства? — едва проговори тя.

— Разбира се, скъпа — отговори той, без да спре дори за момент. — Наоколо има по тузар с пистолет в ръката на всеки ъгъл.

Той се засмя. Тя се изкиска. На кого му пукаше все пак? Тя изцяло се отдаде на нощта.