Алекс дойде да го поздрави.

— Джони — каза той, след като си размениха по едно здраво мъжко ръкостискане. — Благодаря ти, че правиш това. Винъс също ти благодари.

— Хей, мъжки, всичко е наред — рече великодушно Джони. — За тебе ще направя каквото кажеш.

„Да, разбира се. Ако ти отърва.“

— Е… — започна Алекс. — За какво е цялата дандания? Чух, че си искал Армани да изработи дрехите ти. Всички знаем, че Армани не може да бъде открит в момента. На когото му е хрумнала тази идея, явно е достатъчно тъп.

Дори и от най-малкия намек, че някой може да го помисли за тъп, на Джони му се завиваше свят.

— Разбира се, Алекс — съгласи се той. — Армани. Ха! Кой, по дяволите, го е измислил това?

— Знаех си, че не си ти — каза Алекс.

— Хей, мъжки, по никой начин — заяви Джони.

— От гардероба ще изработят специални костюми за твоя герой. Ще ти харесат. Тази роля е създадена за тебе, Джони, ще си велик в нея.

— Знам — рече Джони нескромно. — И, Алекс, трябва да направим сценарно събрание. Има няколко неща, които искам да променя.

— Разбира се — мило изрече Алекс, докато си мислеше: „Майната ти, задник такъв. Няма да променя нито една дума от моя сценарий.“

— Къде е дамата? — попита Джони, докато заставаше зад камерата.

— Идва насам.

— Не съм виждал Винъс от известно време — заяви небрежно Джони. — Беше твърде неприлично, а също и глупаво, че се омъжи за Купър Търнър, щом можеше да има мене.

„О, Господи! — помисли си Алекс. — Никога не я е чукал и това го дразни.“

— Добър ден, Джони — каза Лили и му стисна ръката за добре дошъл.

Джони я дари със заспала усмивка.

— Здрасти, прекрасна. Как така този мъж те е пуснал да излезеш от офиса?

— За да те видя, разбира се — Лили се включи добре в тона му.

Алекс се усмихна на себе си. Лили винаги знаеше какво точно да каже, за да направи щастлива коя да е суперзвезда.

Винъс се появи на снимачната площадка с няколкоминутно закъснение — беше облечена с къса прилепнала алена рокля, а косата й беше по-руса от всякога. Изглеждаше великолепно. Придружаваше я антураж, по-малък от този на Джони — само трима души — фризьор, гримьор и Антъни, на когото беше позволила да дойде с нея като специално отношение.

— Лелеее! — подсвирна Джони възхитено, когато я видя да влиза. — Изглеждаш добре, момиче. Изглеждаш много възбуждащо!

— Здравей, Джони — каза тя небрежно, като добре знаеше, че той просто иска да я вкара в леглото си.

— Знаеш ли какво, скъпа? — и той силно я прегърна. — Имам усещането, че най-сетне ще бъдем заедно. Време е, момиче.

— Репетиция — нареди се Алекс, нетърпелив да започнат, преди двамата да се заемат един с друг.

— Готова съм — произнесе Винъс, измъквайки се от смазващата прегръдка на Джони.

Тя не беше в най-добро настроение, като се има предвид фактът, че Емилио й се беше обадил тази сутрин, за да й каже, че иска още пари. А когато излизаше от къщи, същият глупав пазач й беше подал писмо, оставено в къщичката на охраната, докато идиотът напуснал поста си, за да пусне една вода. Изглеждаше, че това е поредното любовно порнопослание от почитателя й номер едно. Какъв ужас! Тези писма я караха да се чувства несигурна.

Но, от друга страна, Родригес я беше любил предната вечер с голям финес. Трябваше да признае, че всеки следващ път той ставаше все по-добър. Реши, че определено ще го включи в клипа си, ще му осигури тази тръпка — той беше млад и пламенен и заслужаваше награда.

Алекс беше динамит на снимките. Движеше се бързо като бродеща черна пантера, знаеше всичко, което става, и беше близо до всекиго. Никой не смееше да се мотае, докато Алекс Уудс снима. Пробите вървяха добре. Джони се държеше по най-прекрасен начин, а Винъс наистина беше влязла в ролята.

Когато приключиха, Алекс каза:

— И двамата свършихте чудесна работа, благодаря ви.

Той беше впечатлен от представянето на Винъс. Ако изглеждаше така и на екрана, ролята беше нейна.

— Да — съгласи се Джони. — Тук моята Винъс е една пламенна малка палавница, нали, скъпа? — и той интимно я потупа по задника.

Тя веднага му го върна, като силно го ощипа.

— Не съм твоя, Джони — мило изрече тя. — Когато я закъсам, ще ти се обадя. Става ли?

Джони избухна в смях.

— Бива си я!

На Винъс започна да й изглежда, че работата с него ще бъде кошмар, защото егото му вероятно беше толкова голямо, колкото Емпайър стейт билдинг.

Джони се обърна към Алекс със сериозно изражение.

— Хей, мъжки — каза той. — Кога ще се съберем за сценария? Искам си поправките.

— Виж какво ще ти кажа, Джони. Напиши забележките си и аз ще ги погледна. Точно сега съм в разгара на предпродукцията и нямам време.

Винъс знаеше, че Алекс просто иска да разкара Джони. Не беше изненадана, защото Джони беше твърде глупав, за да го разбере. Той беше зает да бъде господин Голямата-филмова-звезда и не възприемаше нищо друго освен себе си. Беше направо срамно — той беше по-самовлюбен и от Чарли Долар — приемаше това, че е звезда, много по-сериозно.

Тя се отдръпна от двамата мъже, горда със себе си — беше сигурна, че се е справила добре.

Антъни беше пламнал от въодушевление, че е бил на снимки и толкова близо до Джони Романо.

— Ти си чудесна! — увери той Винъс, когато си тръгнаха. — Страшно съм впечатлен.

Тя реши, че Антъни също заслужава награда. Щеше отново да покани Рон — и двамата се нуждаеха от малко окуражаване. Усмихна се и се отправи към колата си. Доколкото можеше да го направи, щеше да отстрани всички пречки.

ГЛАВА 35

Бриджит се събуди в собственото си легло в апартамента, където живееше с Нона и Зандино. Полежа много тихо за момент, гледайки празно към тавана. Сълзите й отдавна бяха изсъхнали. Всичко от снощи й изглеждаше като обвито в мъгла. Спомняше си как Мишел я беше качил в едно такси с думите:

— Каквото и да правиш, Бриджит, това е нашата тайна. Само ще се нараниш, ако разкажеш на някого. Знам, че не би искала много твои снимки да станат общоизвестни, нали?

За няколко безкрайни часа Мишел и Робъртсън я бяха превърнали в своя играчка. Верен на думата си, Мишел не я беше докоснал, но беше наблюдавал всичко. А въпреки протестите й Робъртсън беше вършила каквото й хрумне. Все още се чувстваше уязвена и на показ — въпреки че изпитанието й бе свършило.

Защо не беше послушала Нона? Въпреки че Нона нямаше и представа колко перверзен е Мишел, тя си беше помислила, че е просто поредният похотлив плейбой. Тъжната истина беше, че Мишел се възбужда, когато наблюдава жени — особено ако едната от тях е неволна жертва — завързана и безпомощна.

Когато Сантино Бонати беше злоупотребил с нея, под ръка се беше оказало оръжие и тя го беше използвала, без да се разкае нито за момент. Но нямаше нищо, с което да се пребори с Мишел — нямаше друг избор, освен да лежи там и да понася ставащото.

Когато се прибра в къщи, Зан и Нона бяха заспали. Вмъкна се в банята, където стоя дълго под очистителния душ, преди мизерно да пропълзи в леглото си, където дълго лежа будна, преди да заспи неспокоен сън.

Сега беше вече сутрин и тя можеше да чуе Нона и Зан в кухнята. Реши, че е по-добре да стане. „Бъди спокойна — предупреди себе си. — Не им казвай какво стана. Това може да провали всичко.“

Когато стана от леглото и се протегна за робата си, забеляза червени следи по китките си. След като погледна надолу, видя още следи по глезените си и от вътрешната страна на бедрата. Обви се с робата и плътно я стегна.

— Хмм… — обади се Нона, когато видя Бриджит да влиза в кухнята. — Какво стана снощи?

Подозираше ли Нона? Не. Това просто си беше нейният начин да събере информация.

— Нищо особено — колебливо отговори тя, отвори хладилника и извади кутия мляко.

Нона беше решила да научи всичко.

— Не ми пробутвай това „нищо“. Той нахвърли ли ти се? Големият любовник получи ли си, каквото искаше?

— Не… — уклончиво произнесе Бриджит. — Той беше джентълмен.

— Мишел — джентълмен? — изсумтя Нона, без да повярва на нито една дума. — Сега вече чух всичко.

Бриджит си наля чаша кафе. Въпреки че изглеждаше изключително спокойна, отвътре трепереше. Седна на масата и взе вестника. Зан засия насреща й. Никога нищо не го притесняваше.

— Добре, значи, не искаш да говориш — каза Нона малко раздразнена. — Хайде, Зан, трябва да отидем при родителите ми тази сутрин. — Тя се обърна към Бриджит: — Не забравяй днес да отидеш в студиото на Антонио, за да се срещнеш със стилиста, гримьора и фризьора. Това е уредено отдавна.

Бриджит кимна.

— Добре.

— Ето адреса — и Нона й подаде лист хартия. — Искаш ли да се срещнем там?

— Ще се оправя и сама.

— Довечера ще ходим да гледаме новия филм на Ал Пачино. Искаш ли да дойдеш?

— Аз… Не мисля.

— Хмм… — каза Нона неодобрително. — Ще се видиш ли отново с Мишел?

— Не. Мисля, че довечера трябва да си легна рано — нали знаеш, утре имам снимки — провлече тя — искаше Нона вече да тръгва.

— Добро разсъждение — оживи се Нона и хвана ръката на Зан. — Между другото, родителите ми планират един от техните малки купони следващия петък. Не планирай друго.

След като Нона и Зан излязоха от апартамента, тя вдигна телефона и се обади на Айзък, модела от кампанията на джинсите „Рок-енд-рол“.

Той звучеше, сякаш беше заспал. Толкова по-зле за него.

— Помниш ли ме? — попита тя весело. — Бриджит Браун, партньорката ти за джинсите.

— Хей, скъпа — посъживи се той. — Трябва да ти кажа, че днес съм много зает.

— Направи ми една услуга — каза тя направо.

— Каква?

— Не мога да ти обясня по телефона. Може ли да се срещнем за обяд?

— Добре — съгласи се Айзък и предложи малък италиански ресторант на Второ авеню.

Бриджит пристигна първа и почака отвън, нетърпеливо обикаляйки нагоре-надолу по тротоара.