Лъки добре го помнеше.

— Сега ти си голяма звезда — напомни тя на приятелката си. — Мики няма да ти създава повече проблеми.

Един агент дойде на тяхната маса — с мисията да накара Винъс да прочете сценария на негов клиент. Той поздрави Лъки съвсем кратко — след всичко станало какво струваше тя вече? — и се съсредоточи само върху основната си молба.

Лъки позволи на мислите си да се носят и за момент се замисли за Алекс Уудс. С него беше прекарала добре, но това беше всичко — той беше постигнал целта си. А и бележката, която й беше изпратил, и цветята доказваха, че не означава нищо за него. За нея също беше добре. Било каквото било.

Джак Пайтън, водещ на ток-шоу, пристъпи към масата им.

— Лъки — рече той; проницателните му зелени очи се впиваха в нея. — Съжалявам за това, което чух.

— Какво си чул, Джак? — попита тя спокойно.

— Разбирам, че вече не ръководиш „Пантър“.

— Не е странно — каза Лъки. — Добрите новини наистина се разнасят бавно, но лошите се разпространяват бързо.

— Хей, не исках да кажа нищо лошо — обясни Джак. — Ела в шоуто ми и ще поговорим за това. Ще ти отпусна цял час.

— За какво толкова има да говоря, Джак?

— Хората се очароват от вътрешните работи на Холивуд, а ти си една от малкото жени — вероятно единствената жена, — които са притежавали и ръководили студио. Можем да направим интересно предаване.

— А защо не ме покани, когато студиото беше мое?

— Защото твоят шеф на връзките с обществеността нямаше да ме пусне на по-близо от шест-седем метра от тебе.

Тя не искаше да му се ядосва. Джак Пайтън беше едно от добрите момчета, ток-шоуто му беше интересно и динамично, далеч по-добро от останалото безсмислено дърдорене в късната нощ.

Джак се изнесе, а Винъс се отърва от агента. Поръчаха си пържоли и бутилка червено вино. Винъс започна да разказва забавни истории за Родригес, имитирайки акцента му и любовните му техники.

Лъки откри, че се отпуска, докато слуша приятелката си. Винъс беше силна и сладкодумна жена. За разлика от повечето жени звезди тя бе запазила приземения си хумор и винаги беше готова да ритне някого отзад. Също така отказваше да се примирява с глупостите на мъжете, когато ставаше дума за правене на кино. Режисьори и продуценти винаги се бяха опитвали да я принудят да върши на екрана неща, които тя смяташе за неприемливи. Винъс винаги се противопоставяше твърдо — никога не се боеше от нещо или от някого.

— Той наистина е много сладък. Проблемът му е, че толкова много се старае. Чак да те заболи! — приключи Винъс историите със своя Родригес.

— А Купър? — попита Лъки. — Липсва ли ти?

— Какво значи да ми липсва? — каза Винъс презрително, защото не желаеше да застане лице в лице с фактите — да, той много й липсваше, но вече нямаше връщане назад.

Лъки огледа помещението. Чарли си плащаше сметката, което означаваше, че след малко ще дойде при тях.

— Какво мислиш за Чарли Долар? — попита тя небрежно.

— Старият Чарли е най-великият — отговори Винъс, докато предъвкваше парче пържола. — Проблемът е, че винаги е друсан.

— Това не е ли част от чара му?

— Кокаин и чар не вървят ръка за ръка — твърдо произнесе Винъс. — Въпреки че чувам, че е доста добър в леглото.

— Наистина ли?

— Не че смятам да пробвам — бързо добави Винъс.

— Би ли излязла с него? — попита Лъки.

Винъс енергично поклати глава.

— Опасна територия — каза тя. — Няма начин Чарли да е способен да поддържа благоприлична връзка — твърде дълго е бил кинозвезда. С жените му е толкова лесно. Затова не дава и пукната пара за тях.

Лъки се съгласи.

— Обвързването не е точно в негов стил — изрече тя. — Вече не е и в моя. Единствените, с които съм обвързана, са децата ми и с това, да си върна студиото.

По времето, когато Чарли си пробиваше път към тяхната маса, Лъки поиска сметката.

— Ето, идва любимата ви кинозвезда — каза той с обичайната си маниашка гримаса. — Готов съм да доставям удоволствие и да забавлявам.

— Не се притеснявай — меко произнесе Лъки. — Ние се забавляваме една друга.

Той се придвижи към Винъс.

— Искаш ли да ударим по клубовете? Танцува ли ти се цяла нощ с грохнала стара икона?

— Трябва да си лягам рано, Чарли — извини се тя. — Утре ще снимам. И освен това… — добави тя палаво. — Какво ще правиш с мене? Вече съм на повече от осемнадесет!

Той благосклонно й направи друга гримаса на маниак.

— Мога да ти даря такива торбички под очите, че никога няма да ги забравиш — предложи той.

— Благодаря, но този път ще пропусна.

За голямо огорчение на Чарли те си тръгнаха малко след това — оставиха го в компанията на застаряла кинозвезда с лошо тупирана коса и на страстна привърженичка на „Лейкърс“ с огромен силиконов бюст. Чарли се разбираше с всекиго.

Пред ресторанта почакаха колите си.

— Трябва скоро отново да го направим — каза Винъс. — С тебе ми е по-забавно, отколкото с любовника ми.

— О, благодаря ти — засмя се Лъки. — А след това дори не трябва да ме разкарваш!

— Какво успокоение!

— Обади ми се след пробните снимки.

— Ще ти се обадя — обеща Винъс, докато се качваше в черната си лимузина, шофирана от въоръжен телохранител.

Пиколото докара червеното ферари на Лъки. Двете си махнаха за довиждане и потънаха в нощта.

* * *

Лъки подкара бързо към къщи по магистралата Сен Винсънт — тихоокеанското крайбрежие. Последните двадесет и четири часа бяха изтощителни и тя нямаше търпение да се свие в леглото си и добре да поспи. Трябваше да си почине, за да може да започне да работи по въпроса, как да се справи с последната си загуба, защото, всичко на всичко, беше това — временна загуба.

Докато още не беше уведомила Буги за това, какво трябваше да се направи, тя планираше да отведе децата и да ги остави при Джино в Палм Спрингс за дълга ваканция.

Обади му се от телефона в колата, за да го предупреди.

— Отново ти — въздъхна Джино. — Трябва да си се захванала с нещо, дечко. Първо ме посещаваш неочаквано, сега ми се обаждаш късно през нощта.

— Не те събудих, нали?

— Нямаше начин. Пейдж и аз седим тук и гледаме „Кръстникът“. Гледам го веднъж в годината. Но само „едно“ и „две“ — „три“ го забрави.

— Поддържаш връзка със старите приятели, а? — пошегува се Лъки.

— Някой ден ще ти разкажа истинската история на моя живот, дечко — той щастливо се засмя на спомените си. — „Джино — ранни години“. Какъв филм само би могъл да стане!

— Не се и съмнявам. За тебе съм чувала разни истории от повече хора, отколкото ти познаваш.

— Добре. А сега какво има? — попита той. — С нещо мога ли да ти помогна?

Тя реши да не му казва истината. Защо да го товари с проблемите си?

— Мислех си да ти доведа децата за дълъг уикенд.

— Искаш да кажеш, че аз изобщо си виждам внуците?

— О, хайде, Джино, виждаш ги достатъчно често.

— Само те дразня, дечко. Ще накарам Пейдж да подготви всичко.

Джино звучеше толкова доволен. Изобщо не изглеждаше да му липсва животът в големия град. Очевидно му харесваше да живее в Палм Спрингс в голямата си къща и с Пейдж, която да му прави компания.

Тя се зачуди дали не трябва да направи точно това — да купи къща в Санта Барбара и да забрави за филмовия бизнес — просто да се махне оттук и постоянно да бъде с децата си.

Нямаше начин. Щеше да й стане досадно само след няколко дена. Тя имаше нужда от действие — при това от много действие. Включи касетофона и се заслуша в дрезгавия глас на Джо Кокър, който пееше „Ти си толкова красива“. Беше една от любимите песни на Лени. Безразсъдно подкара по-бързо и превиши разрешената скорост, стремейки се да се прибере у дома си.

Профуча по алеята, скочи от колата и влезе в къщи. Всички бяха заспали. Първо провери децата, след това се качи горе в спалнята си на втория етаж, излезе на малката тераса и си припомни времето, когато тя и Лени се любеха направо на пясъка отдолу и единствено шумът на разбиващите се вълни им правеше компания.

Телефонът иззвъня. Тя вдигна.

— Знаеш ли колко трудно беше да се свържа с тебе? — каза един сърдит Алекс Уудс.

По един или друг начин беше намерил телефонния й номер. Тя не беше доволна.

— Не бях точно на разположение — изрече тя — не желаеше да спори с него.

— Обаждах ти се в студиото сутринта — обвини я той. — Оставих няколко съобщения.

— Сигурна съм, че знаеш какво стана днес. Не бях в настроение да отговарям на телефонните обаждания.

— Да, чух — последва дълга пауза. — Ти добре ли си?

— Да, благодаря ти.

— Ъъъ… За бележката, която дойде с цветята. Получи ги, нали?

— Не трябваше да се безпокоиш.

— Погрешните цветя. Погрешната картичка.

— Наистина ли?

— Въпреки че се чудя защо изобщо ти изпратих нещо, след като ти ме заряза тази сутрин.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Слушай, Алекс — нека да бъдем честни един с друг. Това си беше само за една нощ. Аз имах нужда да бъда с някого и ти се случи там.

Той не беше доволен.

— О, това е чудесно — произнесе той равно. — Как мислиш, че се чувствам след такова признание?

— Това не означава нищо за никого от нас… Направих го, за да си върна на Лени. Съжалявам.

Настъпи дълго мълчание.

— След като не се чухме с тебе, останах във Вегас — най-сетне рече той.

— Какво правиш там?

— Оглеждаме местата за снимки. Ще се върна утре — и отново дълго мълчание. — Може ли да се видим утре вечер?

Тя въздъхна.

— Ама ти не чу ли какво казах току-що?

— Лъки — настоя той. — Имаш нужда от мене във време като това.

— Какво можеш да направиш, Алекс? — уморено каза тя. — Да ми държиш ръката, докато други хора поемат контрола над студиото ми?

— Не ти се обадих, за да се караме.

— Тогава защо се обади?

— За да ти кажа, че миналата нощ беше… специална.