Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

Вече минаваше десет часа вечерта, когато Лъки и Алекс пристигнаха в „При Армандо — палата на стриптийза и игрална зала“ — безвкусно разположено заведение, което също изглеждаше в средата на никъдето.

— Поредната класическа дупка — отбеляза Лъки, хвърляйки око на надписите, които рекламираха обичайното — „ГОЛИ МОМИЧЕТА НА ЖИВО“ — и необичайното — „ГОЛИ ПОРОЧНИ ДИВИ ЖЕНИ“!

— Сигурна ли си, че искаш да влезеш? — попита Алекс и спря на претъпкания паркинг точно след жълтия шевролет на Дейзи.

— Да — каза Лъки — главата й беше олекнала и тя беше готова на всичко. — Изглежда като място, където нещо може да се случи.

Алекс осъзна, че няма начин да я разубеди. Не и Лъки Сантейнджело. Не и тази жена.

— Добре, да влизаме — каза той и паркира поршето си.

Когато излязоха от колата, ги посрещна Дейзи.

— Аз трябва да вляза от задния вход — промърмори тя недоволна. — Шибаните правила на Армандо. Къде са ми стоте долара?

— Не ми ли вярваш? — попита Лъки и си помисли, че точно на тази жена най-малко й отиваше името Дейзи.

— Не съм в бизнеса, за да вярвам на някого — натърти Дейзи с ръце на кръста.

Лъки бръкна в чантата си, извади стодоларова банкнота от портмонето си и й я подаде.

— Кажете на момчето на вратата, че сте ми приятели — изкряка Дейзи. — Иначе ще получите лоши места — все още смеейки се, тя се затътри на високите си токчета.

— Лъки — обади се Алекс с дълбока въздишка на отчаяние. — Какво, по дяволите, правим тук?

— Ще пийнем по едно — каза тя, отхвърляйки назад дългата си тъмна коса.

— А какво ще кажеш да хапнем? — добави той с мек глас. — Да напълним дървения ти крак?

— Ха-ха!

Те влязоха в „При Армандо“. Беше четири пъти по-голямо от предишното място и също толкова претъпкано. Три игрални маси се простираха от едната страна на помещението. Някаква група свиреше на живо известна песен на Лорета Лин, а дълъг извит бар, върху който се кълчеше червенокоса стриптийзьорка, беше окупиран от смучещи бира каубои и жени.

— Хм… — каза Лъки и огледа помещението преценяващо. — Изглежда, че това е някой от онези кънтри-салони с музика. Имаш ли нещо против да стъпваш по-бързо, партньоре?

— Има нещо в тебе, което наистина не е наред — рече сериозно Алекс.

— Защо? — попита тя; чувстваше се достатъчно добре.

— Ти не си нормална.

— Какво е нормалното? — отвърна тя фриволно и реши, че въпреки всичко Алекс все пак е спортен тип.

— Е… — той се замисли за момент. — Не си особено кротка.

Тя избухна в смях.

— А, ясно. Ти си падаш по кротките сервилни жени, така ли?

— Знаеш какво искам да кажа — отговори той виновно.

Не. Тя не знаеше какво иска да каже той, а и точно в момента не я беше грижа. Той беше тук с определена цел, а тази цел беше да я забавлява. Боже! Започна да й се завива свят. По-добре да се хване за нещо. По-добре да се хванат заедно.

Нямаше свободни маси, така че те отново намериха две места на бара, промъквайки се през тълпата начумерени каубои. Алекс бутна двадесетачка на сервитьорката и я осведоми, че очаква първата свободна маса.

— Исусе! — промърмори той, когато седнаха. — Ако тази вечер не се сбия с някого, ще съм най-големият късметлия на света.

Лъки отново отметна назад дългата си коса и се засмя. Знаеше, че е пияна, но това нямаше значение. Тази вечер не беше Лъки Сантейнджело, шеф на филмово студио, майка на три деца. Тази вечер беше сама и свободна и можеше да прави каквото си иска. А точно сега й се искаше едно питие. Единственият проблем беше, че Алекс не продължаваше с нейното темпо.

— Текила — поръча тя и се закиска. — Ще видим какво ще направи Дейзи, ще изиграем една игра на рулетката и тръгваме. Обещание на Сантейнджело.

— Ти с твоите обещания — каза той мрачно и се зарадва, че е останал сравнително трезвен. Все някой трябваше да знае какво правят.

— Не, наистина — настоя Лъки. — По-късно ще се срещнеш с Джино. Историите му ще ти харесат.

Алекс знаеше, че няма начин да стигне някъде близо до Джино тази вечер.

— Да, да — съгласи се той.

— Знаеш ли, Алекс — каза Лъки и с разбиране постави ръка на рамото му. — През цялото време говорех все аз. Не е ли време да се заемем с тебе?

— Защо? — попита той с каменно лице.

— Все още не мога да разбера защо никога не си се женил.

— Хей, слушай, само защото ти си се омъжвала три пъти…

— Предположението ми е, че трябва да имаш прекалено силна майка, която тайно мразиш.

— Това не е забавно — намръщи се той.

— Да не би да уцелих?

Той не отговори.

Сервитьорката дойде да им каже, че за тях е приготвена маса до подиума. Те се преместиха точно когато Дейзи изскочи на сцената като динамо. Вместо прът при Армандо имаше изкуствена сребърна палма, поставена в средата на дългия подиум. Дейзи работеше палмата, сякаш тя беше най-интимният й любовник, и правеше неща, за които хората могат само да си мечтаят.

Публиката започна да хвърля пари и да изказва одобрението си с тропане на крака и с подсвиркване. Аплодираха Дейзи неистово. Тя се отпусна надолу в шпагат и започна да събира доларовите банкноти.

— Забележителен мускулен контрол — промърмори Лъки. — Надявам се като следващ номер да изкарат някое момче.

— Ти луда ли си?

— Хайде, Алекс, ти да не би да си против равенството между половете?

— Глупости.

— Наемаш режисьор, а пък той се оказва шовинист — подигра се тя.

— Ама на тебе какво ти става? — попита той, излязъл от търпение.

— Нищо, което ти би разбрал.

По това време Дейзи беше събрала всичко. Публиката беше станала неконтролируема. Дейзи явно знаеше как да работи тълпата. Когато приключи, тя се присъедини към тях на масата им — останала без дъх и триумфираща, с тъмна кожа, блестяща от пот.

— Какво искате да знаете? — попита тя и се отпусна на стола.

— Говори ти, Алекс — каза Лъки.

Той я погледна. Тя го вкара в тази работа, а сега на това отгоре очакваше той да задава въпросите. Тя със сигурност знаеше, че той не даваше и пукнат цент за тази черна стриптийзьорка, въпреки че жената наистина имаше невероятно тяло. Все пак… визуално… Дейзи определено щеше да се впише във филма му. Особено с номера със събирането на пари с бедрата.

— Каква е твоята история, Дейзи? — попита той с горчив жест. — Баща ти те е чукал? Вторият ти баща те е пребивал? Чичо ти те е изнасилил? След това си избягала от къщи… Приближавам ли се?

Дейзи прокара пръсти през дългата червена перука и си поръча бира.

— Моят старец беше баптистки свещеник — започна тя. — Не позволяваше да се говори за секс в къщи. Татенцето ми беше много строг кучи син. Аз ли? Аз просто работя, имам две деца и любовник. Правя всичко възможно, за да гледам децата си добре.

— Не е точно историята, която ти очакваше, а, Алекс? — обади се Лъки и се наведе към него.

— Къде е любовникът ти тази вечер? — попита Алекс, като пренебрегна Лъки и се съсредоточи върху Дейзи.

— Гледа децата. Тя си стои в къщи.

— Тя? — повтори Алекс.

Дейзи кимна на Лъки.

— Скъпа, ти знаеш какво искам да кажа. След като веднъж си била с жена, вече не искаш да се занимаваш с някакъв голям, мръсен, стар мъж. Членът не е това, за което всички го мислят, нали, мила?

— Благодаря ти, че сподели това — каза Алекс, недоволен от посоката, която беше поел разговорът.

— Е — произнесе Лъки; неудобството на Алекс я забавляваше. — Къде можем да те открием?

Дейзи глътна бира от бутилката.

— Защо ви е да ме намирате?

— За в случай че Алекс реши да те включи във филма си.

Дейзи вдигна и двете си ръце, наслаждавайки се на дългите си извити нокти, лакирани в блестящо тъмномораво.

— Аз не съм актриса — каза тя скромно.

— Това не се изисква — рече Алекс.

— Съвсем не — прибави Лъки. — Ще участваш в стриптийзьорска сцена. Нали ги знаеш — онези, дето двама мъже си говорят…

Дейзи схвана.

— Да, онези стари сцени — каза тя. — Двама мъже с някаква мацка зад тях, която навира големите си цици в лицата им.

— Точно! — рече Лъки. Дейзи беше по-умна, отколкото си бе мислила.

Двете се засмяха.

— Запиши телефонния номер там, където хората от екипа ми могат да те открият — произнесе Алекс и й подаде блокче листчета и писалка.

Дейзи надраска името и телефонния си номер.

Алекс искаше да си ходи.

— Сега можем ли да тръгваме? — обърна се той към Лъки.

— Една игра на рулетката. Ти ми обеща.

Той погледна към игралните маси и му беше приятно да види, че всички бяха заети.

— Няма свободна маса — рече той, като се опитваше да не звучи много доволен.

— Ще осигуря маса — каза Лъки и скочи.

— Не — промърмори той. — Изчезваме оттук, докато още можем да вървим.

Очите му бяха потъмнели и гледаха предизвикателно. Тя харесваше мъже, които не се предаваха.

— Не си проси боя.

Беше прекалено трезвен, а тя — прекалено пияна. Не си струваше да спори. Казаха „лека нощ“ на Дейзи и се отправиха към паркинга. Студеният нощен въздух удари Лъки като циментов блок. Тя се препъна и почти падна. Алекс я хвана в ръцете си.

— Какво става с дървения ти крак? — попита той, вдишвайки чувствения й парфюм с аромат на мускус.

— Не се чувствам много добре — промърмори тя и тежко се облегна на него.

Той не можа да се удържи да не се наслади на тази внезапна уязвимост. Това беше новата зависима Лъки. Жените трябваше да бъдат такива. Без да мисли, той наведе устни към нея и я целуна бурно, страстно.