Беше сигурен в едно. Никога не беше срещал жена като нея. Тя вероятно щеше да се погоди с майка му — нямаше начин да не влезе в тона на Доминик. Представата за Лъки и Доминик го накара да се усмихне. Двете заедно… — какъв купон! Той трябваше да й даде урок, като изчезне и я остави да загази. След това реши, че не може да направи това — никой не заслужаваше да бъде оставен в тази бърлога. Освен това именно нейното студио финансираше филма му.

Той отново влезе вътре, за да я търси.

Барманът беше зает да пренася тежки каси с бира, но поклати пръст, когато видя Алекс — ако може да се каже така. „Не ти отново.“

— Виждал ли си дамата, с която бях? — попита Алекс.

— Казах ви — отвърна барманът. — Не сте добре дошли тук.

Алекс бързо губеше търпение.

— Къде е дамската тоалетна? — зададе въпрос.

— Навън, на паркинга — отговори барманът. — И не се връщайте.

Като че на него му се искаше.

* * *

Външната дамска тоалетна беше разширена с гримьорна за стриптийзьорките. Те се втурваха вътре със своите пластмасови несесери и куфари-гардероби и се преобличаха в навалицата.

Когато Лъки влезе, чернокожата стриптийзьорка, позната като Шофиращата мис Дейзи, тъкмо се беше преоблякла в алена туника, прилепнала плътно по нея.

— Здрасти — каза Лъки. — Приятелят ми и аз искахме да те почерпим едно питие, само че, изглежда, тук не бяхме добре дошли.

Стриптийзьорката се взря в отражението си в напуканото огледало над някога белия умивалник.

— Момиче, това място е дяволски диво — отбеляза тя, докато бързо изтриваше червилото от зъбите си. — А ти за какво си тук?

— Заедно сме с Алекс Уудс, филмовия режисьор — обясни Лъки. — И двамата сме много любопитни да разберем защо хабиш в тази дупка най-хубавото тяло, което някога сме виждали.

Шофиращата мис Дейзи нагласи на главата си дългокоса червена перука.

— Слушай, момиче, всеки има периоди, когато няма избор. Аз работя на много места — на частни партита, другарски срещи, в разни глупави клубове и дупки като тази. Това, което има значение, момиче, е какво ти плащат.

— Ние бихме ти платили…

— О, не, не, не — каза Шофиращата мис Дейзи, размахвайки кокалест пръст срещу Лъки. — Аз не участвам в нито една от онези перверзни сцени, затова да не ти хрумват разни глупави идеи само защото аз се събличам.

— Без абсолютно никакви перверзни сцени — увери я Лъки. — Всичко, което искаме, е да чуем твоята история. Алекс се интересува дали може да те включи в новия си филм.

— Неговият филм, а?

— Сто долара дали ще ни осигурят двадесет минути от твоето време?

— Това е твърде странно — каза стриптийзьорката, разклащайки дългата си червена перука.

— Че какво му е странното? Това е просто възможност. Използвай я.

Жената прехапа устни.

— Никога не съм имала възможности — произнесе тя замислено.

— Тогава не я изпускай — настоя Лъки.

— Трябва да вървя за друго изпълнение.

— Ще дойдем с тебе.

— Не знам…

— Къде е това?

— Игрална зала… На около двадесет минути оттук — тя млъкна и се замисли. — Предполагам, че може да дойдете — каза неохотно.

— Става — бързо се обади Лъки, преди стриптийзьорката да е променила мнението си.

Излязоха навън и се озоваха право пред сърдития Алекс.

— Казах ти да стоиш в колата — рече той свирепо.

— Не си падам по инструкциите.

— Това е очевидно!

— Алекс, това е Шофиращата мис Дейзи… Или ъъъ… — тя се обърна към стриптийзьорката: — Предполагам, че си имаш име, нали?

— Защо искате да знаете името ми? — попита жената подозрително.

— Защото се чувствам малко глупаво, като продължавам да те наричам Шофиращата мис Дейзи. Не е, за да съобщя за тебе на Обществената сигурност или нещо подобно.

Стриптийзьорката присви очи.

— Само защото съм чернокожа, вие си мислите, че тъна в нищета? Това са глупости!

— Това ли казах?

— Лъки — прекъсна я Алекс нетърпеливо. — Може ли да тръгваме?

— Ще отидем да видим… Ама как е истинското ти име?

— Дейзи — промърмори жената.

— Хубаво. Ще видим как ъъъ… Дейзи танцува на друго място и след това тя ще пийне по едно с нас.

— Няма да ходя в още една такава бърлога — процеди Алекс все още доста свирепо.

— Обещавам — каза сладко Лъки. — Няма да има повече проблеми.

Алекс не повярва.

— Да, като че ли можеш да го контролираш — каза той.

— Мога — увери го тя.

Той поклати глава.

— Ти си нещо съвсем различно, Лъки.

— Както и ти, Алекс — каза тя. — Но нека да се върнем към това друг път — и тя се обърна към стриптийзьорката. — Дейзи, ние ще те следваме. Къде е колата ти?

— Ама вие сте наистина странни хора — рече Дейзи, въртейки очи.

— Можеш пак да го кажеш — измърмори Алекс.

— Аз съм с жълтия шевролет ей там — каза Дейзи и посочи остатъка от кола.

— Ще сме точно зад тебе — каза Лъки.

— Луда ли си? — попита Алекс, когато седнаха в поршето му. — Защо го правим?

— Ако не искаш да участваш, остави ме пред следващия бар и аз ще повикам кола — каза тя; мърморенето на Алекс й беше омръзнало.

— Не мога да те оставя тук — рече той безизразно.

Тя отчаяно се нуждаеше от поредното питие.

— Хайде, пали — каза тя. — Ще има купон. Още текила. Игрални маси. Какво му е лошото? — тя го побутна с лакът, опитвайки се да го съблазни с това, което изброяваше. — Хващам се на двадесет долара, че ще те надмина.

Той я изучаваше известно време.

— Мислиш си, че ме превъзхождаш във всичко, нали?

— Може би — отговори тя и си помисли, че наистина би могла.

— Егото ти си има собствен живот.

— Пък аз предполагам, че твоето вече е само малка бледа сянка, а? — контрира тя и посегна към цигарите.

Той не можа да не се засмее.

— Обзалагам се, че винаги си пробиваш свои собствени пътища.

— А ти да не би да не го правиш? — рече тя и се зачуди защо изпитва това постоянно желание да го уязви.

Той я погледна твърдо.

— Съдрал съм си гъза от бачкане, за да съм в състояние да вървя по собствения си път.

— А какво мислиш, че съм правила аз? — отвърна тя и погледите им се срещнаха.

— Тогава предполагам, че си приличаме повече, отколкото осъзнаваме.

Жълтият шевролет излезе от паркинга.

— Да вървим — каза Лъки. — Да последваме приключението, което е на път да се случи!

ГЛАВА 20

Мортън Шарки се срещна с Дона Ландсман в наподобяващата й испански замък къща. Докато караше по дългия ветровит път, той се опита да не мисли за това, че е предал Лъки. Знаеше, че това, което прави, не е хубаво, но низходящата спирала, в която се бе оказал хванат, беше твърде силна, за да я спре. Наред с това го изнудваха, така че той също беше жертва.

И сега… Въпреки всичко още беше обсебен от Сара. Когато беше с нея, нищо друго нямаше значение.

Иконом ориенталец му отвори входната врата и през баровския хол го въведе в гранда — дневна с висок таван. Мортън забеляза по стените много портрети на чужди предци.

Дона стоеше в средата на стаята, облечена в дрехи на Ескада. Лицето й беше безупречно гримирано, в ръката си държеше чаша мартини.

— Мортън — произнесе тя официално и студено, без да му предложи питие.

— Дона — отговори той.

Тя не го покани да седне.

— Разбирам, че ми носиш добри новини — каза тя.

— Това са новините, които очакваш — отвърна той равно. — Всички акционери са на местата си. От утре ти ще контролираш студиите „Пантър“.

Тя се усмихна с тънка, почти зла усмивка.

— Очарована съм, че реши да работиш заедно с мене.

Като че ли беше имал избор. Той се опита да не я гледа. Под лявото му око започна да пулсира нерв.

— Кога ще получа записите, Дона?

— В момента, когато седна зад бюрото в офиса на Лъки Сантейнджело.

— И кога точно смяташ да поемеш студиото?

— Утре — отговори Дона с напълно безизразно лице. — Надявам се, че ще бъдеш там, за да ме поздравиш.

— Това не съм го планувал.

— Няма да постъпиш много приятелски, Мортън — упрекна го тя. — Сигурно искаш да бъдеш свидетел на моя триумф?

— Всъщност — не.

— Твърде зле — гласът й стана твърд. — Защото ти ще бъдеш там. Убедена съм, че на този последен етап няма да пожелаеш видеозаписите с тебе и с онова изобретателно младо момиче да станат публично достояние.

Кучка! Безсрамна кучка! Защо го правеше? Защо студиите „Пантър“ бяха толкова важни за нея? Тук имаше нещо, което той не можеше да разбере.

— Много добре, Дона. Ще съм там.

Поредната зла усмивка.

— Добре.

Тя почака, докато Мортън си тръгна, след това отиде до бара, наля си ново мартини и вдигна тост. Изпи го бавно, наслаждавайки се на мисълта, каква радост ще й донесе утрешният ден. Отмъщението беше сладко. Толкова, толкова сладко.

* * *

Веднага след като напусна замъка на Дона, Мортън подкара право към апартамента на Сара — апартамент, за който плащаше той. Когато за първи път беше срещнал Сара, тя живееше на едно толкова ужасно място, че той винаги си беше представял как го удушават по пътя за там. Сега я беше преместил в луксозно жилище и беше съвсем спокоен, когато тръгваше с асансьора от подземния частен гараж.

Отвори си със своя ключ. В началото тя беше възразявала Мортън да има ключ, но той беше отбелязал, че има пълното право, след като той плаща наема.

Сара не беше сама. Това го вбеси. Постоянно й беше повтарял, че когато идва, не желае наоколо да се мотаят приятелите й.

Въпреки че й се беше обадил, че тръгва към нея, приятелката й Руби беше там — нацупено момиче с гъста черна коса и лоша стойка. Двете седяха на пода в дневната, заобиколени от долнопробни списания, сладки неща и цяла армия разноцветни лакове за нокти. И двете бяха боси и се кикотеха, докато си лакирваха една на друга ноктите на краката.