— Кажи ми истината — обади се Лъки, леко полюлявайки се на високото столче. — Това единствената причина ли е да си с мене тази вечер? Да се срещнеш с Джино?

— А ти как мислиш?

— Мисля, че сме заедно, защото и двамата имаме нужда от нещо различно — тя се втренчи в него дълго и уверено. — Права ли съм?

— Разбира се.

— О, да, така е. Толкова шибано се разбира, че наистина ще повярвам, че Лени ми е бил верен.

— А не е ли бил?

— Не искам да говоря за това — отряза тя, съжалила, че е споменала нещо толкова лично.

Нисък мъж, облечен в твърде тесен официален костюм, скочи на сцената.

— Добре, народе — обяви той с бузи, зачервени от усилието. — Идва моментът, който всички ние очакваме — звездата на нашето шоу! Да й подадем голямата си ръка — всички знаем къде е! — кикот и пак кикот. — Ето я — нашата истинска кралица на нощта — Шофиращата мис Дейзи4!

Изключително грозна чернокожа жена с невероятно тяло излезе на сцената под взрив от аплодисменти. Беше облечена с бял сутиен с ресни, бикини и шофьорска шапка. От музикалната кутия се понесе музиката на Ролинг Стоунс и Шофиращата мис Дейзи веднага започна да танцува в ритъма на песента „Жената от бара“5. Публиката полудя.

Алекс одобри почти голото й абаносово тяло.

— Трябва да й намеря роля в „Гангстери“ — замисли се той. — Тя изглежда страхотно.

— Защо не? — студено отговори Лъки. — Какво би бил твоят филм без задължителни стриптийз-сцени?

Тя имаше готов отговор за всичко.

— Хей, става това, което става, Лъки — каза той, знаейки, че тя веднага ще му намери аргументи.

— Може и да е така, но защо всички филмови автори са толкова предсказуеми? Винаги става така, че двама актьори седят в стриптийз-бар, докато камерата хваща цялата сцена, давайки близък план на гърдите и задника на стриптийзьорката. Кога вие, момчетата, ще осъзнаете, че тези сцени са били снимани до безкрайност?

— Ама какво ти става? Първия път, когато се срещнахме, ти можеше да говориш само за това, че и актьорите трябва да се събличат.

— Това засяга ли те?

— Жените не искат да го виждат. Това е мъжки свят.

— На тебе ти харесва да е мъжки свят — бързо отговори тя. — Харесва ти да си остане мъжки свят. Но днес жените правят каквото си искат и нямат нищо против да хвърлят поглед и на някой гол мъж. Защо мислиш, че Ричард Гиър днес е звезда? Защото показа ташаците си в „Търсенето на господин Гудбър“ и жените го обичат за това, че е бил толкова честен.

Шофиращата мис Дейзи бързо се беше освободила от дрехите си. След като хвърли сутиена си сред публиката, тя завъртя двете плочки с ресни, които едва прикриваха възбудените й зърна. Бикините й бяха изчезнали отдавна, заместени от съвсем оскъдна препаска. Покрита почти плътно с фини капчици пот, тя се движеше като мускулеста газела.

— Чудя се как е попаднала тук — промърмори Лъки. — В този западнал битнически бар в средата на никъдето.

— Това е моя работа — каза Алекс. — Да откривам историите на хората.

— И след това да пишеш за тях и да ги превръщаш във филми.

— Направо уцели десетката.

Шофиращата мис Дейзи се плъзгаше надолу, умно хващайки доларови банкноти между бедрата си. Двойникът на Джон Траволта от лявата страна на Лъки извика възхитено.

— Педал — измърмори Лъки.

— От това, което чувам, твоята история е твърде интересна — осмели се да произнесе Алекс, любопитен какво още има да каже тя.

— Казах ти… — бях диво дете — рече тя тихо. — Не съм ти разказала за мъжа, когото застрелях. При самозащита, разбира се.

Исусе! Тя настина беше дива.

— Не, това не си ми го казвала — отговори той меко.

— Енцо Бонати — той беше мъжът, отговорен за убийствата на майка ми и на брат ми и… Ъъъ… Имаше още няколко дребни инцидента по пътя, който ме направи такава, каквато съм днес.

Всъщност тя седеше тук спокойно и му разказваше как е убила някого. Може би те двамата имаха много повече общи неща, отколкото той си беше мислил. Беше убивал във Виетнам. Но той имаше извинение — войната беше убийствена.

Зачуди се дали и тя страда от същите кошмари, които го нападаха често и без предупреждение. Посред нощ го обземаше паника.

— Ти си много необикновена жена, Лъки — каза той, прочиствайки гърлото си.

За момент тя се вгледа в него внимателно. Той не знаеше и половината. Може би тя говореше твърде много. Вероятно трябваше да смени темата, преди да го заинтригува прекалено.

— А ти, Алекс? Бил ли си някога женен?

— Не — отговори той предпазливо.

— Никога? — произнесе тя, клатейки недоверчиво глава. — На колко си години?

— На четиридесет и седем.

— Хмм… Това означава, че или си прекалено умен, или имаш фатален чар.

Той вдигна чашата си.

— Ти каква си? Да не би да си психиатър?

Тя се вгледа твърдо в него.

— Мъжете, които не са женени на твоята възраст, обикновено имат тежки емоционални или психологически проблеми. В противен случай някоя жена отдавна би те вързала.

— Това е много прост отговор. Никога не съм срещал някоя, с която да съм готов да прекарам остатъка от живота си.

— Аз съм го правила три пъти. След първия път вече не ти опъва нервите толкова много.

— И първият път беше с…?

— Крейвън Ричмънд. Малкото синче на сенатора Питър Ричмънд. Господи, той беше такъв досадник! А аз бях вързана за него. Джино ме омъжи, щом можа. Питър му дължеше услуга.

— Голяма трябва да е била.

— Беше.

— Мога ли да чуя каква?

— Не, докато не те опозная по-добре.

— А след Крейвън?

— Димитри Станислопулос, мъж достатъчно възрастен, за да ми бъде баща. — Тя спря за момент. — Всъщност той беше баща на най-добрата ми приятелка, Олимпия — изкиска се, докато си спомняше необузданата си младост. — Бяхме две малки лоши момичета, които бягаха заедно от училище.

— Наистина трябва да си била голяма работа.

— О, да. Придадох съвсем ново значение на понятието „малолетно момиче“.

— Бас държа.

— Както и да е, докато бях омъжена за Димитри, го хванах в леглото с Франческа Ферн, оперна певица. Тя беше съперничка на Мария Калас и много настоятелна. Той не искаше да ме напусне, но със сигурност не искаше и да живее без нея.

— Този мъж очевидно е бил луд.

— След Димитри беше Лени — тя спря да говори, очите й се замъглиха. Настъпи дълго мълчание. — С Лени имахме духовна връзка — каза най-сетне. — Бяхме всичко един за друг. Толкова го обичах — взря се дълбоко в очите на Алекс. — Имал ли си някога такава връзка с друг човек?

— Не — отговори той, желаейки да е имал.

— Това е най-великото чувство — каза тя с копнеж. — Това е онази невероятна химия…

— Трябва да е било много трудно за тебе, Лъки… — обади се той. — Катастрофата… Загубата на Лени…

— Някои неща наистина бяха — отвърна тя, рязко посягайки към чашата си. — На никого не съм казвала, но открих, че Лени ми е изневерявал. В хотелската му стая имаше снимки с някаква блондинка, плътно притисната към него. Голи снимки на всичките й прелести в чекмеджето на нощното шкафче. Очевидно е бил с нея в нощта, преди да пристигна. Не знам защо не е прикрил следите си — може да си е помислил, че камериерката ще почисти всичко, докато ме посреща на летището — тя си пое дълбоко въздух. — Както и да е, беше много трудно, защото… Ъъъ… Предполагам, че вярвам във верността. Нали знаеш, можеш да чукаш когото си искаш, докато си сам, но когато сключиш брак с някого — е… за мене това е окончателен ангажимент.

— Ах… — въздъхна Алекс. — Тя има старомодни разбирания.

— Че какво лошо има в това? — произнесе тя буйно; вече съжаляваше, че е разкрила толкова много от себе си. — Намирам, че е пълна лудост да живеем в страна, където всеки казва, че е нормално един мъж да изневерява, и всичко му се прощава само защото е мъж. Аз пък не съм съгласна. Обичах Лени, а той ми изневери. Това не е честна игра — тя спря да говори и си запали нова цигара, ядосана на себе си, че реагира толкова емоционално. Алекс щеше да си помисли, че е голяма неудачница, ако продължаваше така. — Хей… Започвам да се просълзявам — каза тя, вземайки се бързо в ръце. — Хайде да пийнем още по едно.

— Ама ти си почти пияна, Лъки.

Тя го погледна студено.

— Някой път просто ще го издухаш, Алекс.

Тя щракна с пръсти, призовавайки бармана. Възрастният човек се приближи. Тя размаха двадесетдоларова банкнота под носа му.

— Дай това на Шофиращата мис Дейзи. Кажи й, че бихме искали да се присъедини към нас, и ми донеси още едно двойно.

— Какво правиш? — попита Алекс, хващайки се за главата.

— Любопитна съм да узная как тази грозна жена с това невероятно тяло е стигнала дотам да прави стриптийз, за да живее. А ти не си ли?

— По-заинтересован съм да се срещна с Джино.

— Ще стигнем и дотам. Не се притеснявай.

Двойникът на Джон Траволта се включи в техния разговор. Той носеше жълта риза и кално-кафяви панталони.

— От Лос Анджелис ли сте? — попита той, докосвайки върха на носа си с мръсния си нокът.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Лъки и наклони глава.

Той постави бутилката си бира на бара, услужливо избърсвайки с пръст мокрия й ръб.

— Защото със сигурност не изглеждаш, като да си оттук.

— О, по дяволите — провлече Лъки, почти флиртувайки. — Пък аз си мислех, че чудесно пасвам на това място.

Младежът се разсмя високо.

— Казвам се Джед. Това тук е най-хубавото място наоколо — похвали се той. — Хубава си.

— Наистина ли? — каза Лъки, докато тъмните й очи го изучаваха.

Джед се наклони по-близо, гледайки я похотливо.

— Да не си някоя от онези холивудски актриси?

Алекс можеше да помирише, че на оня му е станало.

— Тя е с мене — прекъсна го той. — А ние не търсим трети да се присъедини към нас.

„Така че си го задръж в гащите, копеле, и върви на майната си.“