— Добре, скъпа — обърна се той към Бриджит. — Махни си обувките и застани пред апарата ето там.

Тя изскочи от ботушките си на Бланик и се изправи на светлосиния фон.

Люк включи стереото и гърленият глас на Ани Ленъкс изпълни студиото.

— Най-важното нещо е да се отпуснеш — каза той, зареждайки филми в два апарата. — Ще направя няколко черно-бели снимки и няколко цветни и ще видим какво ще излезе. Не е голяма работа. Само не ме нервирай.

Това, че най-сетне беше пред обектива, накара увереността на Бриджит да понамалее. Внезапно тя се почувства неудобно и не беше сигурна какво да прави. Беше си се представяла как дефилира на ревю в Париж, пристъпвайки самоуверено, облечена в тоалет на някой от най-големите дизайнери, и хвърляйки на всички онзи отработен поглед, който трябва да ги накара да паднат мъртви само защото тя е толкова велика. Но истинското заставане пред обектива я беше объркало напълно.

— Представи си, че апаратът е твоят любовник — каза Люк, заставайки зад него. — Имала си любовник, нали?

— Разбира се — отговори тя възмутено.

— Добре. Тогава направи го с апарата, накарай тези хубави очи да се включат. Косата ти да падне върху лицето… Това е… Сега наведи глава. Ще видим дали тук можем да направим магия.

Тя започна да позира, все повече потъвайки в работата, сякаш музиката я беше погълнала. Докато тя правеше всичко, което Люк искаше от нея, той започна да мърмори.

— Бъди естествена — извика той. — Естествена! Естествена! Става ли?

Той изщрака няколко пози, след това взе своя „Полароид“ и продължи да снима. Нона и Зандино стояха отстрани и я окуражаваха.

След един час непрекъсната работа Люк най-сетне беше готов да спре. Той се прозина и се протегна.

— Мисля, че стана… — каза той. — Каквото и да е.

— Кога ще можем да видим снимките? — попита Нона.

— Обадете се на помощника ми утре сутринта.

Адреналинът на Бриджит се беше покачил. Тя отново започна да броди из студиото, все още спирайки се пред всички фотографии по стените. Наред с тези на моделите имаше и снимки на знаменитости — Силвестър Сталоун с каубойска шапка. Уинона Райдър с червено бюстие. Джон Бон Джоуви гол до кръста.

— Познаваш ли всичките тези хора? — попита тя Люк.

— Разбира се, че ги познава — отговори Нона, хващайки огромна снимка на Робъртсън и Нейчър — друг известен модел; и двете не носеха нищо друго освен по чифт плътно прилепнали сини джинси и примамливи усмивки и прикриваха гърдите си с ръце.

— Каква снимка — възкликна Нона.

— Да — съгласи се Люк. — Това е част от рекламната кампания на джинсите „Рок-енд-рол“. Чувала ли си за тях?

— Не.

— Ще чуеш. Те ще станат по-известни от „Гес“ и „Калвин Клайн“, взети заедно.

— Сигурно — каза Нона с растящ интерес. — Единственото нещо е… — продължи тя, изучавайки фотографията. — Няма нищо необичайно в тази реклама. Две момичета… — мечтата на всеки мъж. Само това е било правено милиони пъти. Това не е кой знае какво, Люк. Робъртсън и Нейчър са се появявали на всяка корица от „Вог“ до „Ейлър“. Използването им в съвсем нова рекламна компания прилича на — нали знаеш — нещо като стари новини — тя млъкна, гледайки го невинно. — Нали нямаш нищо против, че казвам това?

— Напротив, имам — отговори Люк, недоволен от критиката й.

— Просто бях искрена.

Той намести очилата на носа си.

— Направи ми една голяма услуга, Нона — отиди другаде с твоята искреност.

— Не ми се връзвай. Аз съм точно момичето, което смята да си купи новата стока.

Той я погледна объркан.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не би си купила джинсите само защото тези модели са се появявали в рекламни кампании на други стоки?

Тя сви рамене.

— Не е нещо, което да не съм виждала преди.

Той изсумтя отегчено.

— Голяма досада си, Нона — винаги си била такава.

— Ама съм честна досада — каза тя, правейки дълга пауза, преди да продължи. — Виж, ако Бриджит носеше тези джинси…

— Предполагам, че искаш да я снимам в тях, такава игра ли играеш?

— Има ли нещо за губене? — произнесе Нона с широко отворени очи.

Люк въздъхна.

— Добре, Бриджит, отиди в съблекалнята. Там ще видиш камара джинси. Намери твоя размер и ги облечи, след това се върни тук. Без горнище.

— Няма да правя голи снимки — протестира Бриджит. Люк Казуей може и да беше много известен фотограф, но тя нямаше да се съблича за всекиго.

— Ще прикриеш гърдите си с ръце — каза Люк. — Ще направиш това, което онези момичета правят на снимката.

Нона кимна одобрително.

— Давай.

О, да, лесно й беше на Нона да каже „давай“. Тя не трябваше да се съблича. Тя отиде в съблекалнята, намери джинси със своя размер и ги облече. Почувства се като идиот, когато закри гърдите си с ръце, след това убеди сама себе си, че всички модели са правили по някоя и друга гола снимка и какво от това. Не беше като да позираш за „Плейбой“.

Тя се появи, прикрила гърдите си с ръце, и зачака инструкциите на Люк.

— Добре, застани ей там — каза той, показвайки друг декор — този път фонът беше тухлена стена. — Обърни се към стената, разтвори крака. Когато ти кажа, се залюлей насам-натам.

Люк я следеше през обектива, издавайки грухтящи звуци.

— Добре, Бриджит. Наведи глава, вдигни очи, оближи устните си. Това е.

Зандино, стоейки встрани, се обади:

— Изглежда добре.

Люк се втренчи в него.

— Ти правил ли си си някога снимки? — попита той.

Зандино засия.

— Само портретни, когато се дипломирах.

— Имам друга идея — каза Люк и спря да щрака. — Има ли хубаво тяло, Нона?

Тя завъртя очи.

— Дали има хубаво тяло!

Люк направи физиономия.

— Трябваше да се сетя. Ние винаги сме имали еднакви вкусове — дори когато ти беше на дванадесет! — той отново се обърна към Зандино. — Отиди в съблекалнята и си намери джинси с твоя размер.

Нона видя възможностите.

— Да, Зан, направи го — окуражи го тя, побутвайки го леко. — Само ще се посмеем.

— Наистина ли? — попита Зандино несигурно.

— Наистина — увери го Нона.

След няколко минути Зандино се появи. Той наистина имаше страхотно тяло — хармонично, стегнато и с прекрасен тъмно шоколадов тен. Джинсите му стояха като излети.

— Ау! — възкликна Нона, посочвайки щастливо към него. — Панталонките ти стоят великолепно!

Зандино се намръщи.

— Усмихни се — изкиска се тя. — Най-малкото са върхът!

— Добре, хайде да отиваме там — каза Люк, прокарвайки ръка през къдравата си коса. — Там, при Бриджит. Да видим как ще си взаимодействате вие двамата. Застанете пред обектива.

— Как да застанем? — попита Бриджит, нервирана от това, че Зандино беше навлязъл в пространството й.

— Не знам… гръб о гръб, лице в лице. Зан, можеш например да поставиш ръце на гърдите й. Имаме нужда да пробваме нещо различно.

— Чакай малко — възрази Нона. — Ръцете му върху гърдите й? Забрави!

— Слушай, не ми ли каза ти, че си неин импресарио? Това може да свърши работа.

Нона кимна.

— Хрумна ми една идея — каза тя. — Черно и бяло — джинсите „Рок-енд-рол“.

— Точно така! — рече Люк ентусиазирано. — Какво е рок-енд-ролът? Черна музика. Бяла музика. Пасва точно!

В началото бяха нерешителни, сковани.

— Работете заедно — извика Люк. — Отпуснете се, за Бога!

Лесно му е да го каже, помисли си Бриджит, той не стоеше там, а някакъв чужд мъж не беше хванал гърдите му. Не че той имаше гърди… О, Боже, толкова беше объркана!

Стинг се лееше от тонколоните, докато те постепенно започнаха да се отпускат и да заработват заедно.

Люк се движеше бързо, използвайки няколко апарата, докато правеше снимка след снимка.

След като се отпусна, Бриджит откри, че започва да й харесва — позирането беше трудна работа, но забавна.

В края на сеанса всички бяха изтощени.

— Ох! — въздъхна Бриджит, грабвайки хавлиена кърпа. — Умирам, но пък каква работа. Красота!

— Не се въодушевявай толкова — предупреди я Люк. — Това може да се окаже за всички само загуба на време.

— Не — каза Нона много сигурна. — Това ще стане новата ти кампания. Ще видиш, Люк. Аз никога не греша.

ГЛАВА 12

Лъки спа по време на почти целия полет до Европа, не се събуди дори когато спряха, за да презаредят. Тя беше запланувала да прочете няколко сценария, да прегледа какво пише пресата за двата нейни филма, които се въртяха в момента — всъщност да свърши много работа.

Но не би. Вместо това тя хапна нещо леко, отпусна се назад с чаша „Коантро“ и заспа дълбоко.

Последните й мисли, преди да се унесе, бяха за това, че тези дни трябва да забрави за бизнеса и да се концентрира върху чудесното време, което ще прекара с Лени. И двамата го заслужаваха.

* * *

След като беше прекарал целия ден на плажа, Лени не беше уморен, така че вместо да отиде направо в стаята си, той се присъедини към неколцина от екипа, заседна с тях в бара на хотела и изпи няколко бири.

Не можеше да спре да мисли за пристигането на Лъки. Боже, колко я обичаше. За него не съществуваше никой друг в света — и това за мъж, който някога беше голям женкар. Нещата определено се бяха променили. Сега той беше господин Жененият и обичаше жена си всяка минута.

— Трябва да вървя — каза той на Ал, първия помощник-режисьор. — Искам добре да поспя тази нощ.

— Хвърли едно око на тази малка красавица! — отговори Ал, обръщайки го към една блондинка с тяло, което не можеше да мине незабелязано.

Лени й хвърли поглед. Беше същата блондинка, която се беше разхождала пред очите му в бански костюм по-рано днес. Вместо рязания бански сега тя носеше изключително къса пола и скриващо само гърдите й бюстие.

Тя дойде право при него.

— Здрасти, Лени — измърмори с мекия си и с акцент глас. — Ще имаш ли нещо против да се присъединя към тебе?