Майка му беше луда — изглежда, че изпитваше перверзно удоволствие да го унижава. Всичко, което можеше да направи, е да не забелязва тъпите й коментари. Психоаналитикът му му беше казал, че борбата с нея е безсмислена.

— Алекс има хубава коса — Тин Лий се хвърли да го защитава.

— Засега — рече Доминик злобно. — Както и да е — многозначителна пауза, — плешивостта в семейството е наследствена. Дядо му беше плешив като маймунски задник.

— Когато беше на осемдесет и пет — промърмори Алекс, поръчвайки си ново питие.

— Не можеш да избегнеш движението на времето — каза майка му. — Аз се боря с него всеки ден — сега тя стана скромна. — И печеля — добави, насочвайки вниманието си към Тин Лий. — Не можете ли да видите, че печеля, скъпа?

Тин Лий кимна, твърде зашеметена, за да може да каже нещо друго. Алекс се вгледа в майка си студено, продължително и твърдо. Тя беше слаба и много елегантна. Модно облечена. Носеше къса черна къдрава перука над изтънялата си коса. Проблемът й беше твърде многото тежък грим за жена на нейната възраст. Кожата й беше бяла като алабастър, устните й — червени като кръв. А очите й бяха очертани с черен молив — това й придаваше изключително драматичното изражение на Норма Дезмънд. Отдалече тя можеше да мине за жена в края на петдесетте си години, но отблизо играта свършваше. Знаейки това, тя беше ходила да опъват кожата на лицето й поне два пъти. Дори на седемдесет и една годишна възраст външният вид означаваше всичко за Доминик.

Алекс често се беше опитвал да си представи от какво е толкова огорчена и защо си го изкарва на него. Дали не беше, защото баща му беше починал и я беше оставил сама да отгледа детето? Или защото никога не се беше омъжила повторно? Според нея никой мъж не беше готов да поеме отговорността за жена с дете. През годините тя постоянно му беше напомняла:

— Кой ще ме вземе, щом трябва да отглеждам син на твоята възраст? Твоя е вината, че сега съм сама. Запомни това, Алекс.

И как можеше да го забрави, след като тя му го напомняше постоянно? За щастие, тя винаги беше притежавала достатъчно пари. Не че някога му беше дала някакви. Не че и той някога й беше искал.

Тин Лий се изправи.

— Ще отида до тоалетната — каза тя.

Майка му имаше благоразумието поне да изчака, докато Тин Лий вече не можеше да чуе, преди да се впусне в обичайния си поток от критицизъм.

— Не познаваш ли никакви американски момичета, Алекс? Със сигурност някоя от актрисите в твоите филми би била подходяща да излизаш с нея. Защо винаги си с тези азиатски жени? Те пристигат тук, за да търсят по-добър живот. Както и да е, сигурна съм, че ти добре знаеш, че в своите страни повечето от тях не са нищо повече от обикновени улични проститутки.

— Нямаш представа за какво говориш — каза той, опитвайки се да не се вбеси прекалено от глупостите й.

— Определено имам — отговори Доминик, почуквайки с нокътя на пръста си по масата. — В немилост съм пред моя дамски клуб по бридж заради тебе.

— Заради мене?

— Да, Алекс, заради тебе. Те четат за тебе в онези таблоиди. Разказват ми ужасяващи неща.

— Какви неща?

— Защо не можеш да се установиш при едно обикновено американско момиче?

Вече колко пъти бяха водили този разговор? Колко пъти я беше ругал и й беше крещял? Беше научил, след дългогодишна терапия, че просто вече не си струва. Каквото и да кажеше тя, то изобщо нямаше значение, и той отказваше да си взема бележки от жестоките й приказки.

В края на вечерята беше пиян. Когато си тръгнаха от ресторанта, Тин Лий автоматично се плъзна зад кормилото на мерцедеса.

— Мога да карам — протестира той, олюлявайки се по тротоара.

— Не, не можеш — каза тя твърдо, но мило. — Сядай отзад, Алекс.

— Хубаво малко сладурче е тази — промърмори майка му, качвайки се на мястото до шофьора.

Сякаш можеше да знае. Доминик не знаеше нищо. Нищо. Глупости. Тя беше гадна, лицемерна и омразна жена. Но тъй като му беше майка, следователно той трябваше да я обича, нали?

Той се просна на задната седалка на колата, напълно мълчалив, докато закараха Доминик в дома й в Доъни.

— Беше такова удоволствие да се запозная с вас, госпожо Уудс — каза Тин Лий, все още шофирайки. Това момиче имаше безупречни маниери.

Доминик кимна царствено.

— За мене също, скъпа — пауза. — Всъщност приеми един съвет от една по-възрастна и по-мъдра жена. Алекс не е за тебе — прекалено е стар. Бъди умно момиче и си намери някой на твоята възраст.

„За Бога, мамче, благодаря ти. И ти върви по дяволите.“

Доминик се вмъкна в сградата, без да погледне назад.

— Тя е… ъъъ… много приятна — каза Тин Лий, едва процеждайки думите.

Алекс се засмя гръмогласно.

— Много приятен е задникът ми. Тя е бясна кучка и ти го знаеш.

— Алекс, моля те, не говори така за майка си. Кармата ти няма да е добра.

— Хич не ми и пука за кармата — каза той, пиянски опипвайки малките й гърди изотзад. — Закарай ме в къщи, скъпа. Смятам да ти покажа как го прави един плешив грозник, за когото вече всичко е минало. Ще подпаля шибания ти свят!

* * *

Джеф Стоунър обикаляше стаята, сумирайки ставащото. Купър го наблюдаваше, схващайки всяко движение. И той беше такъв някога — амбициозен, жаден да удари големият му час. Джеф имаше вид, който Купър познаваше толкова добре и не го харесваше, защото беше наясно, че ако не го предотврати, Джеф Стоунър определено щеше да свали Лесли. Тя изглеждаше толкова възхитителна, толкова великолепна, за да бъде оставена сама, след като всички се приберат по домовете си.

Купър знаеше как точно ще действа Джеф. Той щеше да остане за едно последно питие, бомбардирайки я с комплименти, ще я накара да заговори за себе си и след това — бум! — ще удари големия джакпот. Наред с всичко останало, извън цялото си великолепие, Лесли беше звездата във филма, режисьорът се вслушваше в думите й, следователно — със съвсем малко усилие — тя можеше да убеди режисьора да разшири малката роля на Джеф.

— Нещо не е наред ли? — Винъс прекъсна мисловния му процес, поставяйки обкичена с пръстени ръка върху неговата. Тя беше приключила разговора си с Феликс, чиито сексуални истории й бяха досадили.

— Няма нищо — отговори колебливо Купър.

„Копеле — помисли си Винъс. — Въшливо, лъжливо, похотливо копеле.“

— Къде е тоалетната? — попита тя.

Майсторски въпрос. Но той знаеше достатъчно, за да не падне в капана.

— Откъде да знам? — отговори й спокойно. — Никога не съм бил тук преди.

Голяма лъжа. Беше прекарал няколко горещи следобеда в дома на Лесли, когато снимките бяха свършвали по-рано.

— Ела с мене да я намерим — каза тя, избутвайки го в хола.

Заедно откриха кокетно помещение близо до входната врата.

— Ела с мене, скъпи — притисна го тя.

Той я последва в изпълнената с огледала стая. Тя се обърна и заключи вратата зад него. Купър се взря в огледалото. Да, изглеждаше уморен. Когато приключат снимките, определено щеше да му е необходимо време за възстановяване на здравето.

Винъс не се поколеба, обгърна с ръце врата му, притисна гърба му към мраморния умивалник и провокиращо започна да облизва устните му с език. Той направи слаб опит да я отблъсне.

— Много съм отегчена — прошепна тя перверзно. — Развесели ме, скъпи. Има нещо дребно, което цяла нощ си представям, че ти правя.

Той реагира веднага след като ръцете й се спуснаха надолу, разкопчаха панталоните му и бързо започнаха да го освобождават от сковаващите го дрехи на Калвин Клайн.

— Хубаво… — промърмори тя с гърлен смях, спокойно предизвиквайки положителната му реакция. — Много хубаво…

Винъс можеше да възбуди и каменна статуя!

Внезапно той забрави за Лесли и Джеф, след като тя се отпусна на колене. Жена му беше много способна. Много…

— Господи! — изръмжа той, извивайки гръб, когато езикът й започна леко да се движи напред-назад по главичката на пениса му.

— Шшт… — накара го тя да млъкне, като се протегна и постави пръст на устните му. — Не бихме искали някой да ни чуе, нали?

След това, след като още малко го раздразни, цялата й уста пое втвърдения му член и вече нищо друго нямаше значение, когато той се отпусна върху вълната на удоволствието, докато тя го смучеше, пресъхнал от желание, и го остави изтощен и изключително удовлетворен.

Цялата история отне по-малко от три минути. Бързият секс, както и бързата закуска, можеше да направи повече от всички изискани ястия на света.

— Исусе! — възкликна той, напълно доволен. — Това наистина е нещо!

Винъс се изправи, измъкна хартиена кърпичка от една кутийка в дамската си чантичка и старателно избърса устните си.

— Сметнах, че изглеждаш като изпъната струна, Куп. Мисля, че те накарах да се отпуснеш.

— Ти си невероятна! — засмя се той.

— Опитвам се да ти доставя удоволствие — каза тя, вглеждайки се в отражението си в огледалото.

— И го правиш — отговори той, протягайки ръце високо над главата си.

— Щях да ти липсвам, ако не бяхме женени, нали, Куп? — подразни го тя, взирайки се в неговия образ в огледалото.

Той я обърна и я дръпна към себе си.

— Липсваш ми всяка минута, когато не сме заедно — каза той съблазнително с целия съживен чар на Купър Търнър.

„Лъжлив, похотлив кучи син.“

Тя нежно го отблъсна.

— По-добре да се връщаме. Сигурна съм, че Феликс има още много да ми разказва за талантливия си език.

— Да ти разказва за талантливия си език… — започна Купър. — Когато се приберем тази нощ у дома…

— Да?

— Ще видиш — каза той поверително.

— Ще видя?

— О, да, ще видиш. Имам само тебе — той се закопча, хвърли последен поглед в огледалото и отключи вратата. — Нека да си тръгнем рано тази вечер, скъпа, нямам търпение да остана насаме с тебе.

— Както искаш — отговори Винъс, услужлива докрай. — Каквото ти хрумне.