Докато се обличаше за вечерята, Лесли мислеше за трите основни правила на мадам Лорета, за да направиш един мъж щастлив.

„Правило първо: Открий нещо в него, което смяташ за най-прекрасното нещо на света, и постоянно го ласкай.

Правило второ: Постоянно му казвай, че той е най-страхотният любовник, който някога си имала.

Правило трето: Каквото и да казва, учудвай се на знанията му. Гледай го обожаващо и настоявай, че той казва най-интелигентните и умни неща, които някога си чувала.“

Лесли бе прилагала тези три правила на практика и беше открила, че действат всеки път. Разбира се, сега, след като вече беше известна кинозвезда, тя нямаше нужда да впечатлява никого — мъжете се стремяха дори само да имат шанса да й кажат, че са на нейно разположение. Не че имаше нужда да правят нещо повече от това, защото тя беше изключително взискателна. Да спи с кого ли не не беше за нея.

Това, което беше за нея, беше сериозна връзка.

Това, което беше за нея, беше венчален пръстен.

Това, което беше за нея, беше Купър Търнър.

Тя облече прилепнала към тялото дантелена рокля, която Ноулън Милър беше изработил специално за нея. Деколтето беше прекалено скромно, но дантелата обгръщаше тялото й отвсякъде, прилепвайки провокиращо към извивките му.

Наслаждавайки се на себе си в огледалото, тя се зачуди какво ли ще облече Винъс Мария. Вероятно нещо вехто. Лесли просто не можеше да разбере защо Купър се е оженил за Винъс. Жената не представляваше нищо с изсушената си руса коса и разпуснат вид. Лесли може някога и да беше била проститутка, но винаги беше успявала да изглежда като дама.

Е… Той нямаше да изкара още дълго с Винъс, защото когато Лесли желаеше нещо, тя обикновено го получаваше. А тя искаше Купър.

Тази вечер тя беше поканила Джеф Стоунър, привлекателен млад актьор, който имаше малка роля във филма. Преди Купър често я задяваше заради Джеф, казваше, че той много си падал по нея, така че сега тя се надяваше присъствието на Джеф в дома й да раздразни Купър и да го накара да ревнува.

Когато Купър беше споменавал Джеф, тя се беше засмивала и бе казвала, че той е просто поредният досаден актьор. Но тази вечер, когато Купър щеше да седи до мърлявата си жена, а тя и Джеф щяха да си пускат ръце под масата, тя знаеше, че това ще принуди Купър да вземе някакво решение за тяхното съвместно бъдеще. Едно сериозно обещание беше точно това, за което тя мислеше.

Доволна от себе си, тя се спусна в дневната, готова да посрещне гостите си.

ГЛАВА 9

— Да спрем някъде за по едно питие — предложи Алекс; нервите му бяха пред скъсване.

— Няма ли да закъснеем за майка ти? — възрази Тин Лий.

— Тя ще чака — каза Алекс. Гърлото му беше толкова пресъхнало, че трябваше да пийне нещо. Преди да напуснат апартамента му, той беше глътнал един валиум и изпушил половин цигара марихуана, но това нямаше да му помогне да издържи вечерта до края.

Тин Лий кимна.

— Както кажеш.

Алекс я смяташе винаги за съгласна. Бяха излизали няколко пъти и тя никога не беше се заяждала с него за нищо. Той харесваше това в жените: спокойно да приемат, че мъжът винаги е прав. Никакви феминистки боклуци.

В леглото тя се беше оставила той да я ръководи, без да я е грижа за собственото й удоволствие. Нямаше нищо по-лошо от жена, която очаква всичко да е равно, особено в спалнята.

Той остави мерцедеса си с четири врати на обслужващия паркинга в „Бевърли Риджънт“ и влезе в бара. Тин Лий го последва. Тази вечер беше оставил поршето си в къщи, за да могат да придружат майка му.

Седнаха срещу стената на плюшените банкетни столове. Тин Лий си поръча сок от боровинки, обяснявайки, че не й се пие алкохол. Алекс си поръча двоен скоч с лед и запали цигара. Той притежаваше всички пороци и го знаеше. Пушеше твърде много, пиеше твърде много, гълташе хапчета и пушеше трева. Добрата новина беше, че беше отказал да смърка и да се боде. Дори Алекс съзнаваше къде се крие истинската опасност. Лекарят му беше обяснил, че ако продължава да я кара така, не може да очаква да доживее до петдесетте. Голяма работа.

Тин Лий деликатно се прокашля. Той продължи да пуши.

— Алекс — каза Тин Лий, поставяйки ръка върху бедрото му. — Нещо безпокои ли те?

„Нищо не може да помогне, освен ако майка ми не се тръшне мъртва.“

— Да ме безпокои? Че какво да ме безпокои? — попита той и чувство на раздразнение пропълзя по кожата му.

— Не знам. Затова питам — последва сериозна пауза. — Да не е нещо, свързано с мене?

О, по дяволите, той не беше в настроение да говори за „тяхната връзка“, като че имаше такава. Но знаеше, че това наближава. Жените винаги приемаха всичко лично.

— Няма нищо общо с тебе — увери я той, надявайки се да звучи достатъчно искрено, за да я накара да не продължи.

— Тогава защо — попита Тин Лий жално, без да е достатъчно умна да остави нещата такива, каквито са — не сме правили любов след първия път?

Не беше по-различна от другите. Говори, говори, говори. Секс, секс, секс. Жените само за това ли мислеха?

— Не ти ли доставих удоволствие, Алекс? — попита тя, въртейки тънка златна гривна на тясната си лява китка.

Той сграбчи чашата си и отпи двойно по-голяма глътка скоч, докато обмисляше отговора си. Трябваше да бъде внимателен — имаше нужда от нея тази вечер.

— Не, скъпа. Няма нищо общо с тебе — повтори той най-накрая. — Аз съм виновен. Винаги съм напрегнат, когато се готвя да правя нов филм. Прекалено много неща се въртят в главата ми.

— Сексът е добро средство да се отстранят проблемите от ума ти — дръзко каза Тин Лий. — Може би по-късно тази нощ. Мога да те успокоя с масаж. Много… личен масаж.

Тя искаше да участва в неговия филм — това беше сигурно. И защо не? Всеки иска нещо.

Тъмнокоса жена влезе в бара. Той я забеляза да минава покрай него и за един несигурен момент си помисли, че е Лъки Сантейнджело. Нещо в начина, по който се движеше през помещението, му напомни за нея.

Не. Лъки беше много по-красива — по един див и интригуващ начин.

— Още едно питие и ще тръгваме — каза Алекс, махвайки на сервитьора.

* * *

— Какво прави той тук?

Ядният шепот на Купър беше достатъчен, за да е доволна Лесли.

— Защо пък да не бъде тук? — каза тя глезено.

— Знаеш, че той иска да те чука — избухна Купър.

— Това го искат повечето от мъжете — спокойно отговори Лесли. — Това не означава, че имам някакво желание да им върна комплимента.

Той се намръщи.

— Сигурна ли си?

— Положително — произнесе тя, докато махваше за поздрав на добре известен кънтри певец и на невзрачната му съпруга, докато те влизаха в дома й. — Извини ме, Купър — каза тя, тайно тържествувайки, че го е хванала. — Трябва да поздравя моите гости.

Той наблюдаваше как тя се движи с танцуващата си походка и с половината си тяло, изложено на показ, и не можеше нищо да направи срещу слабото жегване на ревността, макар да знаеше, че тя прави всичко целенасочено, опитвайки се да го накаже за това, че е с жена си.

Междувременно Винъс се беше установила на бара и мяташе погледи към чаровния Феликс Цимър, възрастен продуцент, известен с досадния си навик да казва на всяка жена, която срещне, че неговият специалитет е да яде катерички. Феликс беше огромен на ръст и без да е Мел Гибсън, неговите приятни приказки му помагаха да успява при много жени — това и фактът, че наистина беше преуспяващ продуцент.

— Хей, скъпи — извика тя, забелязвайки Купър. — Познаваш ли Феликс?

— Познавам го — каза Купър и едва се усмихна. — Научих го на всичко, с което се хвали!

Винъс се засмя. Купър си помисли, че тя изглежда изключително красива тази вечер в украсената със златно туника и с коса, събрана небрежно на върха на главата й. Той реши, че наистина трябва да започне да прекарва повече време в къщи.

Лесли беше събрала еклектична група: Феликс и Мюриел — съпругата му, за която „се носеха слухове, че е лесбийка“; кънтри певеца и съпругата му; Купър и Винъс; моден режисьор и изключително младата му приятелка, работеща като модел; жена с нацупено лице, която беше дизайнер на костюмите на номинирано за „Еми“ телевизионно шоу, и Джеф Стоунър.

Купър подозираше, че Лесли е организирала вечерята специално заради него. По някаква перверзна причина тя искаше да види Винъс в дома си.

За момент се почувства виновен. Как ли щеше да се чувства, ако Винъс постъпеше по същия начин с него? Но тя не можеше да направи подобно нещо. Винъс можеше да изглежда свръхсексуална и разпусната в своите видеоклипове и филми, но в истинския живот тя беше идеалната, вярната, подкрепящата го съпруга. Той можеше да й има доверие и й го имаше.

* * *

— Синът ми — обяви Доминик Уудс, размахвайки обкичените си с диамантени пръстени пръсти — беше най-красивият мъж на света — точно като баща си. Сега го погледнете — той е отпуснат, стар — времето не се е отнесло добре с моя Алекс.

— Моля? — каза учтиво Тин Лий, шокирана от острите думи на старата жена.

— Вярно е, скъпа — продължи Доминик по същество. — Той имаше достатъчно талант, за да бъде известен актьор като баща си. Трагедията е, че заряза всичко.

— Никога не съм искал да бъда актьор — каза Алекс мрачно. — Винаги съм искал да режисирам.

— Това е истински срам — рече Доминик, повишавайки глас. — Като актьор можеше да имаш достатъчно от всичко — и да постигнеш истинско признание.

Исусе Христе. Шест номинации за „Оскар“ не бяха достатъчни за нея. Тази жена искаше кръв.

— Все пак вече е твърде късно — продължи Доминик с жестоко свиване на устните. — Ти се раздели с добрия си вид преди години, скоро ще започнеш да оплешивяваш.

Всеки път едно и също. Какъв беше шибаният й проблем? Всеки можеше да види, че косата му е гъста, тъмна и къдрава — нямаше начин да е близо до оплешивяването.