Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

— Здравей, прекрасна — каза Купър Търнър, докато влизаше в луксозната баня на Винъс Мария.

Тя седеше пред тоалетката и решеше дългата си коса, Той се промъкна зад нея, плъзна ръце по гърдите й, докосвайки зърната им, и я целуна по платиненорусата коса. Тя не трепна и с един мускул. Това беше нейното шоу и смяташе да го изиграе по своя си начин.

— Как мина днес? — попита тя спокойно.

— Доста добре — отговори Купър, отдръпна се и застана пред друго огледало. — Изглеждам ли уморен? — попита той, завъртайки се, за да получи нейното одобрение.

— Хмм… Малко — отвърна тя — знаеше, че тази дума го влудява. Купър умираше за комплименти.

— Наистина ли мислиш така? — попита той намръщено.

— Не може да ти се помогне, скъпи — каза тя с фалшиво съчувствие. — Работиш твърде много. Искам да кажа, за Бога — ти си в студиото сутрин, обед и вечер. Обзалагам се, че едва ли имаш време да обядваш. Какво яде днес?

„Жена“ — изкушаваше се да отговори той. Но се контролираше. Нямаше нужда Винъс да открие, че е бил в леглото с Лесли Кейн. Жена му имаше ужасен темперамент, а Лесли беше сегашната му лудост.

— Ъъъ… Само салата — отговори той колебливо. — А ти?

— Обядвах с Лъки.

— Как е тя?

— Супер. „Пантър“ ще финансира следващия филм на Алекс Уудс.

— Исусе! — възкликна Купър. — Алекс напълно подхожда на Лъки. Те ще се убият един друг.

Винъс продължи да реши косата си.

— Познаваш ли го?

— Прекарахме няколко безумни нощи заедно. Алекс е много див.

— Мм… — започна Винъс, усмихвайки се лукаво, защото се насочваше към целта. — С един от най-големите пениси в Холивуд.

Тя привлече вниманието на Купър.

— Откъде знаеш? — попита той насмешливо.

— Защото аз знам всичко.

Купър беше напълно удовлетворен от отговора й.

— По-голям от моя?

— Толкова си самонадеян.

Той направи физиономия.

— Не, просто съм реалист, скъпа, само реалист.

„Да — помисли си Винъс, — нека да видим колко реалистично ще се почувстваш след малкото ми представление на вечерята у Лесли тази нощ. Да видим как ще се справиш с това.“

Бриджит пристигна на приема на Уебстърови, сякаш че вече беше най-известният супермодел в света. Достатъчно дълго беше наблюдавала елитните момичета по подиумите, за да знае как да върви, как да изглежда. Видът й казваше: „Аз притежавам света, а всички вие сте кучета.“ Походката й го потвърждаваше. Бриджит ги беше усвоила и двете.

Тя беше използвала времето си, за да се облече за приема, пробвайки няколко тоалета, преди да се спре на убийствено късата черна рокля на Ерве Леже и доста високите ботушки на Маноло Бланик. Тя знаеше, че изглежда върховно без сутиен и с меднорусата си коса, небрежно спусната върху раменете.

Намерението й бе някой да я открие тази вечер, защото беше убедена, че всеки момент кариерата й на модел ще започне.

Родителите на Нона я поздравиха на вратата, сепнати от нейното преображение. Те си я спомняха като хубава скромна блондинка. Сега тази изключителна красавица се движеше сред техния прием, изпълнена с наглост и поза. Тя спря на вратата на дневната.

— Скъпа моя, изглеждаш чудесно — възхитено каза ексцентричната майка на Нона.

— Ти също, Ефи — отговори Бриджит, докато светлите й сини очи обхождаха гостите, търсейки правилните хора, които да впечатли.

— Нона ми каза, че сега си модел — каза бащата на Нона Юл, висок и импозантен мъж.

— Ъъъ… Да.

— Сигурно е много вълнуващо.

— Така е — излъга тя.

— Е — рече Юл, повеждайки я през огромното помещение, претъпкано с еклектични групи гости. — Сигурен съм, че ще видиш десетки хора, които познаваш.

— Благодаря. И аз съм сигурна, че ще стане така — каза тя, докато се огледаше наоколо. Истината беше, че не познава никого. Дори не можеше да види Нона. Чудничко. Беше влязла така забележително, а сега стоеше там като градския идиот.

За момент се паникьоса, но после си помисли за това, как ли би действала Лъки в тази ситуация — Лъки, която никога не губеше контрол. „Мисли като Лъки! Мисли като Лъки!“ Тя вдигна високо глава, когато се отправи към бара.

— Бриджит?

Първият човек, на когото наскочи, трябваше да бъде Пол. Братът на Нона и нейният бивш приятел. Не го беше виждала най-малко няколко години. Изглеждаше различен. Преди ходеше с дълга коса, небръснат и с една златна обичка. Сега носеше респектиращо синьо сако, сиви панталони, бяла риза и консервативна вратовръзка. И ако това не беше достатъчно, косата му беше подстригана изключително късо. Беше направо жив кошмар!

— Пол! — възкликна тя.

— Изглеждаш фантастично — каза той, докато се отдръпваше назад с одобрителна усмивка.

— Хмм… А ти изглеждаш различен — отговори тя, мразейки това, което вижда.

— Ъъъ… Това е жена ми Фенела — рече той, прегръщайки със собственическа ръка дребна брюнетка и включвайки я в разговора. — Скъпа — каза той, — запознай се с Бриджит Станислопулос. Спомняш ли си, че съм ти говорил за нея? Най-добрата приятелка на Нона.

Той сигурно не беше казал на скъпата си женичка, че някога почти бяха гаджета.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Фенела с тежък бостънски акцент. — Значи, вие сте приятелка на Нона?

— Точно така — произнесе Бриджит, връщайки вниманието си към Пол. — Между другото, сега съм Бриджит Браун. Моля те, не споменавай онова другото име.

— Извинявай.

— Всичко е наред — настъпи неловка тишина. Тя я наруши. — Чух, че имаш дете.

— Момче — каза Пол гордо.

Фенела се облегна собственически на рамото му.

— Да, малкият Милитъри изглежда съвсем като баща си.

Бриджит се насили да не се разсмее високо.

— Милитъри2? — попита тя, хвърляйки на Пол поглед, който означаваше „не говориш сериозно, нали?“.

— Искахме някакво необичайно име — отговори Фенела.

„Толкова е странно — помисли си Бриджит. — Някога бях готова да направя всичко за този мъж, а сега стоя тук и говоря с напълно непознат. Непознат, който е кръстил детето си Милитъри! В какъв глупак се е превърнал Пол!“

— Е, хубаво е, че ви видях — каза тя, опитвайки се да изчезне бързо. — Предполагам, че по-късно ще се видим отново.

Тя тръгна през помещението, усещайки очите на Пол върху гърба си. Неколцина мъже се опитаха да я заговорят. Тя се усмихваше и продължаваше да върви.

Най-сетне забеляза Нона да разговаря до прозореца. Продължи нататък, като се стараеше да запази походката и вида си. От вниманието, което привличаше, изглеждаше, че успява.

Нона скочи към нея и я прегърна.

— Толкова се радвам, че си тук — каза тя, усмихвайки се тайнствено. — Големи неща се случиха от обяда насам.

— Например? — полюбопитства Бриджит.

Нона изправи на крака красив чернокож, облечен в свободна африканска роба.

— Запознай се с годеника ми! Зандино — представи го тя триумфално.

Зандино се поклони и се усмихна. Зъбите му проблеснаха.

— Зандино — повтори Бриджит, малко изумена.

— Да. Зан долетя днес и ме изненада — каза Нона щастливо. — Запознахме се, когато посетих Африка. Бащата на Зан е племенен вожд, но Зан е ходил в колеж тук, така че не е точно чужденец в Америка.

— Ау! — Бриджит поклати глава. — Това е голяма изненада.

— Знам — рече Нона, правейки овча физиономия.

Бриджит се обърна към Зандино:

— Ще искате ли да живеете тук?

Широката зъбата усмивка на Зандино беше неустоима.

— Така и ще направя — каза той на много прецизен английски. — Надявам се да следвам право.

Нона й намигна.

— Не е ли най-добрият? — прошепна тя, доближавайки се до ухото на Бриджит. — И… има най-големия пенис, който някога съм виждала!

— Нона! Говориш за бъдещия си съпруг!

— Вярно е — засмя се щастливо Нона. — Разбира се, това не е единствената причина да се омъжа за него. Зан просто е най-нежният и най-сладкият младеж, когото някога съм срещала.

— Страхотно — каза Бриджит, докато се оглеждаше из залата. — Знаеш ли, Нона, трябва да завържа някои връзки тази вечер. С кого мислиш, че бих могла да се запозная?

— Е… Предполагам, че бих могла да те представя на шефката си от „Мондо“. Тя може би ще може да ти помогне. А там пък има неколцина модни фотографи. И… Чакай… Хмм… Мишел Ги — той е онзи френски сваляч, който ръководи агенцията за модели „Старбрайт“. Той е истински гадняр с невероятно его, но пък „Старбрайт“ е една от най-добрите агенции.

— Искам да се запозная с всички — каза Бриджит и в очите й проблесна видима светлинка.

— Добре, добре, само не се стягай. Сега ще направим едно кръгче и ще се спрем при всеки, до когото можем да се доберем.

Бриджит кимна.

— Какво чакаме тогава?

Лесли Кейн живееше в малка, но кокетна къщичка на Стоун кениън роуд в Бел Еър. Беше я купила веднага след като бе започнала да печели пари, наела беше интериорен дизайнер и бе повече от доволна от резултатите. За първи път в живота си тя имаше дом, място, което наистина беше нейно. Сега всичко, от което имаше нужда, беше мъж, който да го запълни, а Купър Търнър беше идеалният кандидат.

Малка подробност: той беше женен.

Още по-малка подробност: Лесли беше напълно уверена, когато ставаше въпрос за мъже. Наред с всичко друго тя беше обучена от великата мадам Лорета, а мадам Лорета беше уредила някои от най-преуспелите в бизнеса момичета — момичета, които се бяха омъжили за филмови звезди и магнати.

Лесли знаеше, че е на вярна следа с Купър. Той определено беше достатъчно ентусиазиран — през всяка почивка, която имаха, се нагорещяваше до червено. Господин На-когото-постоянно-му-ставаше. Много впечатляващо за мъж на неговата възраст.