— Толкова се страхувах.

— Сигурен съм, че е било така. Аз бях ужасен.

— Да, така е. — Конър пристъпи напред. — Момъкът дори предложи да стане вампир, ако спрем процедурата.

Дарси ококори очи.

— О, не, Остин. Щях да съм ти толкова ядосана.

— Знам, но реших, че ще ти мине след век или два. И щяхме да бъдем заедно.

Тя се усмихна. И той бе погубен.

— Омъжи се за мен. Знам, че това не е най-романтичното предложение, но не мога да чакам. Моля те, кажи, че ще се омъжиш за мен.

Една сълза се спусна по бузата й.

— Ще се омъжа за теб.

Остин се ухили. Той се наведе по-близо, за да избърше сълзата й.

— Не плачи. Сега точно не съм добър улов. Дори нямам работа и…

— Почакай малко, момко — прекъсна го Конър. — Аз разказах на Ангъс Маккей за теб и той иска да те наеме. Нужна ни е помощ, за да открием Касимир. Той е някъде в Източна Европа.

Остин се изправи.

— Кой е Ангъс Маккей? И кой е Касимир?

— Касимир е водачът на Бунтовниците — обясни Роман. — Той е най-злият, най-поквареният вампир на света.

— Като смъртен ти имаш преимуществото да душиш наоколо през деня — продължи Конър. — А с психическите си умения и обучението ти в ЦРУ си най-подходящият човек за тази работа.

Остин преглътна. Това бе точно този род мисии, за които бе мечтал. Той хвърли поглед към Дарси.

— Трябва да го направиш — прошепна тя.

— Няма да те напусна.

— Ще дойда с теб. Винаги съм била добра в проучването и разследването. Ще ти помагам.

— Може да бъде опасно. — Остин се поправи. — Ще бъде опасно.

Дарси се усмихна.

— Винаги съм си мечтала да се занимавам с по-сериозни неща.

Остин се обърна към Конър.

— Двамата с Дарси сме екип. Ще трябва да наемете и двама ни.

Устата на шотландеца трепна.

— Да, може да направим това.

— Имам вила в Тоскана, която може да използвате като база — предложи Роман.

— Благодаря ти — отвърна Остин. — Това е много щедро.

Роман се усмихна.

— В добро настроение съм. Тъкмо разбрах, че ще ставам баща.

— Ох, това е чудесно. — Конър се здрависа с него. — Но аз си мислех, че спряхте с опитите заради… проблема.

Усмивката на Роман се стопи.

— Очевидно първият ни опит е бил успешен.

Вампир да създаде бебе? Остин погледна въпросително Дарси.

— Ще ти обясня по-късно — прошепна тя.

Остин погледна към Роман и Конър. Те изглеждаха по-притеснени, отколкото щастливи.

— Поздравления. — Остин протегна ръка.

— Благодаря ти. — Роман се здрависа с него и усмивката му се завърна. — Ще ти хареса да работиш за Ангъс.

— Кой е той?

— Той е собственикът на Маккей Секюрити енд Инвестигейшън — обясни Конър. — И господар на сборището в Обединеното Кралство.

— Ооо — преглътна Остин. Трябваше да се досети, че щеше да работи за вампирска организация.

Очите на Конър заблестяха.

— Колко скоро може да започнете?

— Ами, ще са ни необходими няколко седмици. Трябва да се оженим.

— Може да направите приема тук, без такса — предложи Роман. — А имам и един апартамент в Париж, който може да използвате за медения си месец, ако желаете.

— Благодаря ти. — Остин осъзна, че дори той и бъдещата му жена да бяха смъртни, животът им все още се въртеше около вампирите. — Двамата с Дарси първо ще направим няколко пътувания.

— Пътувания? — попита тя.

— Едно до Уисконсин, да видим моето семейство. И друго до…

Тя ахна.

— Моето семейство? — Тя хвърли поглед към Роман и Конър. — Нали няма проблем?

Конър сви рамене.

— Стига да имате добро обяснение.

— Не се притеснявай — увери я Остин. — Аз съм спец по историите за прикритие. Просто ще кажем, че си се крила от някакви лоши момчета и сега, когато те са мъртви, имаш възможността да се върнеш към стария си живот.

Тя изглеждаше скептична.

— Караш го да звучи толкова просто.

— Най-простите истории са най-добрите — каза Остин.

Тя се усмихна.

— Тогава ще им кажа също така, че ти си героят и си ме спасил.

— Ами, щом настояваш.

Тя пое дълбоко дъх.

— Вече всичко е перфектно. — Остин я целуна по челото. — Щом сме заедно. — Тя се усмихна на мъжете, които я заобикаляха. — Смъртни и вампири. — Дарси стисна ръката на Остин. — Имам най-доброто и от двата свята.