Нежелана тръпка премина по гръбнака му.

— Заповядай — каза Конър. Той се усмихна леко. — Идваш точно навреме за вечеря.

Те всички се хранят от бутилка, напомни си Остин, докато влизаше в слабо осветеното фоайе. Конър просто се опитваше да го уплаши. Или може би копелето се забавляваше като си играеше с храната си.

Във фоайето имаше трима шотландци, облечени в килтове. Конър бе по средата, отдясно имаше вампир, който изглеждаше доста млад. Отляво стоеше шотландец с черна коса. Зад тях имаше огромно стълбище и още шестима шотландци, облечени в килтове.

Конър кръстоса ръце и го изгледа любопитно.

— Е, момко. Голям кураж трябва да имаш, за да дойдеш тук.

— Трябва да поговоря с теб. Насаме.

Конър наклони глава към чернокосия шотландец.

— Дугъл, претърси периметъра. Убеди се, че малкият ни приятел от ЦРУ е дошъл сам.

— Да, сър. — Дугъл и още двама от другите пазачи излязоха навън през предната врата и я затвориха след себе си. Други двама се изнесоха бързо през задната.

— Сам съм — каза Остин. — И вече не съм от ЦРУ.

Конър повдигна вежди със съмнение.

— Вдигни ръце, ако обичаш, за да може Иън да те провери за оръжие.

Остин го направи и младоликият вампир го заобиколи.

— Имам един нож в сакото си. — За по-малко от секунда последните двама пазачи бяха насочили мечовете си към гърдите му.

Остин примигна. Това беше бързо. Иън извади найлоновата торбичка, съдържаща окървавения нож и я подаде на Конър.

— Нямаше да го използвам — измърмори Остин.

— Нямаше да ти се отдаде тази възможност. — Конър обърна торбичката и разгледа ножа. — Тази кръв е стара.

— От четири години е. На Дарси е. — Остин забеляза несъзнателното трепване на ръцете на Конър.

По лицето на шотландеца за миг се изписа угризение преди той да възвърне обичайното си равнодушно изражение.

— Някакви други оръжия?

Иън приключи с проверката на краката на Остин.

— Не. Чист е.

— Насам. — Конър се запъти към една врата зад стълбището.

Остин тръгна след него, все още под мушката на двамата пазачи и следван от Иън. Той премина през една врата и се озова в кухня.

— Седни. — Конър посочи към масата. Погледна към Иън и пазачите. — Може да вървите.

Остин се приближи до масата, но не седна. Конър постави ножа върху нея.

— Значи това е ножът, който е убил Дарси?

— Не, той я е ранил. Ти си този, който я е убил, копеле. — Той заби юмрук в челюстта на Конър. Остин се ухили, когато шотландецът се препъна назад. Челюстта на вампира бе твърда като камък, но болката си струваше, само за да види шока, изписан на лицето на Конър.

— Защо, по дяволите, направи това?

Остин прегъна наранената си ръка.

— Заслужи си го.

Конър седна на масата и посочи стола срещу него.

Остин седна. Очевидно нямаше нужда да се притеснява от контраатака. Конър трябваше да е съгласен, че е заслужил удара.

— Значи напусна ЦРУ? — попита Конър.

— Напуснах преди седмица, след голям спор с Шон Уилън. Аз исках да се съсредоточим само върху Бунтовниците, но той все още смята, че всички вампири са зли.

— А ти вече не вярваш в това?

— Не. Опознах някои вампири, докато участвах в риалити шоуто. Те са безобидни. — Остин въздъхна. — Шон ми нареди да ги намушкам през деня, докато са беззащитни. Аз отказах.

— Колко спортсменско от твоя страна.

Остин бе изненадан от веселите пламъчета в очите на шотландеца.

— Така реших и аз.

Конър се облегна назад в стола си.

— Носи се слух, че ти в действителност си спечелил състезанието и всички пари, но си дал чека на дамите.

Остин сви рамене.

— Те се нуждаеха от него.

— Да. Но ти също, ако си безработен.

— Възнамерявам да си намеря друга работа.

— Известно време си работил в Източна Европа.

Остин преглътна.

— От къде знаеш за това?

— Иън проникна доста надълбоко в Лангли. Говориш свободно унгарски и чешки?

— Да. — Остин изведнъж се почувства все едно бе на интервю за работа. — Бих желал да продължа борбата срещу Бунтовниците, ако знаеш организация, която…

— По-късно — прекъсна го Конър. — Известен брой от Бунтовниците, бяха убити напоследък в Сентрал парк. Какво знаеш за това?

Остин пое дълбоко въздух, но остана мълчалив.

— Руснаците обвиняват нас, но аз мисля, че е някой от проклетия ви отряд. Тъй като вече не си в ЦРУ, няма да имаш нищо против да ми кажеш, нали тъй?

Остин се поколеба.

— Бунтовниците заслужават да умрат. Те нападат невинни.

— Да. — Конър кръстоса ръце. — Тъй като двамата с Гарет бяхте заети с риалити шоуто, се обзалагам, че убиецът е или Шон Уилън или някоя от женските в екипа.

По дяволите. Трябваше да се обади на Ема и да й каже да спре.

— Значи е една от дамите, а? — тихо каза Конър. — Нямаше да изпитваш нужда да предпазваш Шон.

Остин се размърда в стола си. Този вампир бе прекалено умен.

Конър посочи към ножа.

— И защо донесе туй нещо тука? Да не би да се надяваш да измъчваш гузната ми съвест?

— Значи признаваш вината си? Защо не я заведе в някоя болница? Или пък в Роматех? Там имат тонове синтетична кръв. Можеше да я спасиш.

Очите на Конър помръкнаха от болка.

— Тя бе толкова смела девойка. Не заслужаваше да умре.

— Но ти си я убил.

Той поклати тъжно глава.

— Един вампир може да подуши колко кръв има един смъртен. Може да чуем биенето на сърцата им. Ножът бе улучил главната артерия. Тя имаше вътрешен кръвоизлив. Още няколко удара и щеше да е мъртва.

— Мислел си, че няма достатъчно време?

— Знаех, че няма. — Конър въздъхна тежко. — Знам, че тя ме мрази. Но повярвай ми, нямаше друг начин да я спася.

— Вярвам ти. — Болката в очите на вампира бе истинска.

Конър докосна найлоновата торбичка.

— Как се сдоби с това?

— Откраднах го от полицията.

Веждите на шотландеца се повдигнаха.

— Впечатлен съм.

— Дарси ми каза за експеримента на Роман за обратната трансформация на вампир в човек. Спомена, че не се е получило, защото са се нуждаели от оригиналната човешка ДНК.

— Да. — Конър повдигна ножа и очите му се разшириха. — А това е човешката кръв на Дарси.

— С човешката й ДНК. — Остин се наведе напред. — Мисля, че е възможно експериментът да проработи при нея.

— Казал ли си й?

— Не. Приятелите й я пазят от мен.

— Защо? — намръщи се Конър. — Какво си й направил?

— Заради мен загуби работата си. И се влюбих в нея.

— Ох. И би предпочел да обичаш смъртна вместо вампир?

— Ще съм щастлив с нея по всякакъв начин, но тук не става въпрос за мен. А за Дарси и нейното щастие. Това трябва да е нейното решение.

Конър отново постави ножа на масата.

— Трябва да го обсъдя с Роман, за да видя дали той смята, че може да проработи.

— Тогава ще й кажеш, нали? Мисля, че трябва ти да го направиш.

Конър въздъхна.

— Преди не можех да й предоставя избор.

Остин му подаде ножа.

— Този път можеш.



В полунощ Ванда и Маги завлякоха Дарси във всекидневната, за да гледат още един епизод от „Най-сексапилният мъж на планетата“. Слай продължаваше да излъчва шоуто в сряда и събота. Вампирската публика настояваше. Според Корки Кърант, това бе най-популярното предаване от основаването на ДВК.

През седмицата, в която бе уволнена Дарси, се поддържаше заета, като помагаше на дамите да започнат новия си бизнес и да си намерят собствена градска къща. Засега всички те бяха отседнали в тесния апартамент на Грегори. Дамите бяха твърде щастливи, за да се притесняват от малкото място. Те дори поканиха Дарси да вземе участие в техния клуб за стриптийзьори, но тя отказа.

Сега стоеше, свита на дивана между Ванда и Маги. Дамите обичаха да се гледат по телевизията, но да гледа шоуто и да вижда Остин бе мъчение за Дарси. Фактът, че не може да го има, не намаляваше любовта й към него. Само увеличаваше горчивината от копнежа. До края на шоуто, тя бе напълно депресирана. Тържествуващи, дамите напълниха чаши с Газирана кръв.

— Развесели се. — Маги й подаде една чаша. — Поне Слай ни остави да задържим парите.

Грегори изсумтя.

— Той нямаше друг избор. Роман бе този, който ни спонсорира и той настоя да задържите парите.

— Значи господаря все пак го е грижа за нас — ухили се Кора Лий. — Трябва да си щастлива, Дарси. Шоуто ти постигна небивал успех.