Изведнъж усмивката на устните му угасна, той се напрегна под нея, едрото му тяло сякаш се превърна в камък. Тами изпъшка, когато я претърколи заедно със себе си и бавно извади все още твърдия ствол от тялото й. Дари я с един последен страстен поглед, преди да се отдръпне и да стане от леглото.

— Те идват за теб, но аз няма да позволя на никого да те отнеме от мен.

Кой идва за мен? Младата жена седна на матрака. Осъзна, че блузата й е набрана над гърдите, а скъсаните чашки на сутиена са под мишниците й. Видя как мъжът бързо издърпа панталоните си, като през цялото време ръмжеше и проклинаше под нос.

Тя свали унищожения сутиен, смъкна блузата и изпълзя от леглото, за да застане до Валиант. Вгледа се внимателно в него. Изражението му беше страшно, когато се обърна към нея. Не го познаваше отдавна, но когато видя лицето му, разпозна изписаната там ярост.

— Остани в стаята, докато се справя с тях. Никой няма да те вземе. Сега си моя.

Наблюдаваше го с отворена уста как си облича ризата и закопчава дънките, а след това закрачи из стаята. Като затворено в клетка животно. Лъв. Ето на какво приличаше той. Само дето нямаше никакви решетки помежду им. Какво направих? О, да. Секс с човека — лъв. Изгарящ, разтърсващ, и „свърших толкова мощно, че щях да се разпадна“ секс. И той щеше да нарани някого, дори по-лошо, да причини болка на себе си, само за да я задържи.

Тами се отдръпна, стъпи върху нещо и погледна надолу. Панталоните й лежаха на пода в краката й. Обувките й също бяха там. Дори не си спомняше кога ги беше събула, те бяха тип „чехли“ и трябва да са се изхлузили, когато мъжът й дръпна дънките.

Валиант отиде до прозореца, погледна навън и изръмжа злобно.

— Шестима от тях приближават — изсумтя. — Мислят си, че шестима от Новите видове са достатъчни, за да се справят с мен. Това е обидно. Няма да се бавя много, секси. Защо не се върнеш обратно в леглото и да ме чакаш? Ще взема някаква храна, преди да се върна. Ти си дребничка и аз искам да те нахраня. Ще полагам много добри грижи за теб и ти ще поискаш да останеш при мен.

Тами погледна към близката нощна лампа, умът й трескаво работеше как да спре това, което се боеше, че може да се случи. Валиант беше едър, свиреп мъж, а тя не искаше да бъде убит или наранен от събратята си, които идваха да я спасят. Той щеше да се бори с тях, за да я задържи в спалнята. Забеляза до нощното шкафче контакта, в който бе включена лампата. После извърна поглед към мъжа и отбеляза, че е все още с гръб към нея, докато наблюдаваше през прозореца. Повторно ръмжене се откъсна от устните му.

— Преди да се опитат да те отнемат от мен, ще ги пребия така, че да плачат за милост. Но първо ще пробвам да ги изплаша, няма начин да им позволя да те вземат, Тами. Ще направя всичко, което е необходимо.

Тя нямаше да може да живее с мисълта, че са го убили. Наведе се и дръпна кабела. Вниманието й остана фиксирано върху Валиант, за да бъде сигурна, че няма да се обърне и да забележи движението й. Грабна лампата с трепереща ръка, поколеба се, но знаеше, че така ще му навреди по-малко, отколкото един куршум. Не можеше да позволи това да се случи. Придвижи се бавно напред, но мъжът не се обърна, твърде съсредоточен върху онова, което виждаше през прозореца.

— Идиоти — изръмжа той, наведе се леко напред, а ръцете му стиснаха перваза на прозореца с достатъчно сила, за да накара дървото да изскърца. — Искам да останеш в тази стая. Няма да ми отнеме повече от пет минути. Ако не си тръгнат, аз ще…

Тами замахна и стовари лампата върху тила му. Стъклената й основа се разби и парчетата се посипаха по пода зад гърба му. Той изсумтя и се обърна с лице към нея. О, свършена съм! Не го ударих достатъчно силно. Можеше да замахне и с по-голяма сила, но се притесняваше, че ще го заболи прекалено много. Той изглеждаше напълно изненадан, втренчен в нея се изправи в целия си ръст, но след това забели очи, олюля се и се срути върху килима. Тами впери поглед в него, в ръцете си все още стискаше счупената лампа.

На секундата я хвърли настрани и падна на колене до неподвижното му тяло. Провери пулса, беше силен и постоянен. После прокара пръсти през косата му и докосна мястото на удара. Усети лека подутина, но кръв нямаше. Гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно. Бързо се изправи на крака, уверена, че той няма да остане дълго в това състояние. Трябваше да напусне къщата, преди да се е събудил. Сигурна бе, че ще е изключително ядосан от постъпката й.

— Да му се не види — ръцете й трепереха, облече се набързо и пъхна крака в чехлите. Натъпка унищожения сутиен в предния джоб на панталоните си — нямаше желание да го оставя тук, а и искаше да го скрие от другите. Един поглед към Валиант й показа, че той все още е проснат на една страна на пода. Направи крачка към тялото му, поколеба се дали да го остави, заля я пристъп на съжаление. Може би трябва да остана и… Не! За какво си мисля? Той иска да ме задържи завинаги, а ние едва се познаваме. Това е лудост! И побягна.

Вратата на стаята бе заключена, трябваше да я отключи, за да излезе. Погледна надолу по коридора и видя още няколко затворени врати и стълби. Спусна се по тях. Когато дойдеше в съзнание, Валиант щеше да бъде наистина разстроен. Беше го нокаутирала хладнокръвно със собствената му лампа. Съмняваше се той да проумее, че го е направила, за да е сигурна, че няма да го наранят. Не искаше да е наоколо, за да разбере дали може да му обясни причината за постъпката си.

Тичайки надолу по стълбите, стигна до главния вход. Отключи двойната врата, бутна я и пристъпи навън от дома му.

Затръшна вратата след себе си и бързо пое по пътеката. Скръсти ръце пред гърдите си, за да скрие липсата на сутиена. Надяваше се никой да не обърне внимание, тъй като нямаше желание да обяснява. Забеляза зад оградата микробуса, с който беше дошла, четири джипа и другия транспорт на кетъринговата фирма. Мъжете вече бяха влезли през портата в двора.

Те бяха от Новите видове. Всички носеха черни униформи с бели надписи НСО на гърдите си. Заедно с оръжията, те имаха, както тя предположи, и пистолети с успокоително средство. Когато влезе в Резервата през главната порта, беше видяла от разстояние някои от офицерите на Видовете. Територията бе опасана от десетметрова защитна стена и мъже, облечени в същите униформи, патрулираха по горната й част. Тези в двора на Валиант спряха.

— Здравейте! — Тами извърна поглед, не смееше да ги погледне в лицата. — Добре съм — забърза към портата, като заобиколи мъжете, блокирали пътя й.

— Тами! — Тед се втурна напред. — Наред ли е всичко?

Тя продължи напред и едва не се блъсна в един от служителите на НСО, но той отскочи назад.

— Добре съм, Тед. Отивам си вкъщи. Имах напрегнат ден, но наистина съм добре. Поговорихме си и той ме пусна. Проблемът е решен — излъга безцеремонно.

Когато излезе през отворената порта и се запъти към паркираните автомобили, един човек й пресече пътя.

— Добре ли си?

Младата жена веднага разпозна дълбокия глас на мъжа, наречен Тайгър. Тя спря и вдигна глава, за да зърне странното му лице; не се шокира от факта, че то се оказа с котешки черти. Не само името му подсказваше за тях, но имаше и някои особености, които бяха близки до тези на Валиант.

Мъжът беше няколко сантиметра по-нисък и с не толкова широки гърди като Валиант, но въпреки това бе огромен. Котешките му очи бяха невероятно сини и имаше същите характерни скули и плосък нос като нападателя й. Косата му бе пясъчно-кафеникава с червеникави и руси кичури. Червеният цвят не беше толкова ярък и красив като при събрата му.

— Добре съм. Мисля просто да се прибера вкъщи и да се отпусна. Преживях странен ден.

Тайгър пое дълбоко въздух и очите му леко се разшириха.

— Ще те заведа в медицинския ни център.

Тами се напрегна, разтревожи се, че той ще каже нещо, което тя не искаше шефът й да чуе. Предполагаше, че мъжът долавя мириса на Валиант върху нея. Изглежда наистина имаха невероятно силно обоняние. Мълчаливо му хвърли предупредителен поглед, с надеждата да я разбере.

— Не съм наранена. Нищо не се случи.

— Какво ти направи това копеле? — Тед я хвана за ръката и я извъртя с лице към себе си. Шефът й беше около метър и седемдесет и три, само с пет сантиметра по-висок от Тами и изглеждаше необичайно блед. — Той докосна ли те? Причини ли ти болка?

Тя срещна притеснения поглед на Тед и се постара да му отговори спокойно.

— Добре съм. Нищо не се случи. Двамата само разговаряхме, той разбра доводите ми и каза, че мога да си ида у дома. Толкова е просто — излъга тя.

Лицето на Тед се отпусна.

— Благодаря на Бога. Точно се приготвяха да нахлуят вътре и да те изведат. Най-после донесоха оръжието с приспивателно и доста от мъжете им бяха готови да щурмуват къщата. Представих си най-лошото, когато те чух да крещиш и след това последва рев.

— Той е страшен — дръпна ръката си от хватката му. — Просто искам да се прибера вкъщи. Това беше тежко изпитание и имам пристъпи на мигрена — излъга отново.

Шефът й кимна.

— Разбира се. Ще ти платя за днес. Толкова съжалявам за погрешните указания и се радвам, че не си ранена.

— Съвсем добре съм — промърмори тя. Мълчаливо се запита дали трябва да запомни какви лъжи е изрекла, но бързо отхвърли тази идея. Истината щеше да доведе до голяма разправия, а тя не искаше това.