Брийз тихо изруга и се пресегна. Пръстите й стиснаха пуловера на Тами отпред и я бутна към асансьора. Тропотът на обути в ботуши нозе привлече общото внимание. Във фоайето се втурнаха много Нови видове, облечени в черните униформи на НСО. Те бързо прецениха двамата мъже, които се обикаляха един друг. Тами също ги погледна и разбра, какво са видели — щяха да се бият. 927 щеше да я пази и защитава.

— Този в червеното е примат — извика високо Брийз. — Той преследва половинката на Валиант.

Мъжът в червено, 861, се нахвърли върху 927 и борбата започна. Офицерите от НСО се втурнаха напред, избутвайки всеки от пътя си. Само след секунди бяха сграбчили 861 и го притискаха към пода.

Тами се успокои. Хватката на Брийз върху пуловера й се отпусна и високата жена обърна глава, изучавайки приятелката си.

— Добре ли си?

— Да. Какво беше това?

927 приближи. Ръката, с която бе ударил противника си по лицето, кървеше. Един от острите зъби на мъжа беше срязал кожата му. Той спря на метър от тях.

— Извинявам се. Тези мъже са от същото място, където бях заключен. Те не се доверяват на хората. Когато 861 се успокои, ще говоря с него разумно.

— Всичко е наред — въздъхна Тами. — Мисля, че разбирам поведението му. Искаш ли да почистя и да превържа раната?

Един от офицерите на НСО приближи до тях.

— Ще го оставим да се успокои и ще говорим с него. — Той погледна към Тами. — Невредима ли си?

— Добре съм.

Офицерът вдиша дълбоко.

— Само си уплашена. — Обърна се и срещна погледа на 927. — Благодаря ти, че я защитава, докато го хванем. Нека да те заведа до клиниката, където ще се погрижат за раната ти.

— Става — съгласи се 927. После се усмихна на Тами. — Извинявам се още веднъж. Ще говоря с всеки един от тях. Ще бъдеш в безопасност. Няма да навреди, ако и Валиант поговори с всички. Той ще ги сплаши, ако аз не успея.

— Той е добър в това — засмя се високата брюнетка. — Казвам се Брийз. Благодаря за защитата.

927 я изгледа внимателно и се усмихна.

— Аз съм 927. За мен е удоволствие да се запознаем.

Усмивката на брюнетката се разшири.

— Ти си чаровник. Май също си от новите. Ела да ме потърсиш, ако имаш нужда от помощ при адаптирането.

— Ще го направя.

Офицерът се усмихна.

— Хайде да вървим в клиниката, герой.

Брийз хвана Тами за ръка и я изведе от фоайето до мястото, където ги чакаше бял микробус. Един от охраната седна зад волана, за да ги закара. Веднага след като влязоха вътре и вратата се затвори, Брийз се обърна към Тами.

— Познаваш този мъж? Великолепен е! Видя ли тъмните му очи?! — Брюнетката повя с ръка пред лицето си. — Трябва да си сменя панталоните. Сигурна съм, че са мокри. Когато си избира име, трябва да е нещо толкова секси и горещо, също като самия него.

— Да разбирам ли, че го харесваш? — Ухили се Тами.

— Определено изпитвам страст. Смяташ ли, че го привличат високите жени?

— На мен ми изглеждаше заинтригуван от теб.

— Сериозно? По-късно, след като се наспя, ще си направя труда да го потърся. Ще ми се да съм добре отпочинала, когато го намеря.

За минути стигнаха до хеликоптерната площадка. Машината току-що бе кацнала и вече я зареждаха с гориво. Страничната врата се отвори, когато микробусът спря, и жените започнаха да излизат. Тами остана до автомобила, от страната на Брийз, за да приветства новодошлите. Надяваше се никоя от тях да не я нападне. Изобщо не бе си представяла, че някой ще я намрази от пръв поглед или ще иска да я нарани. 861 със сигурност имаше такива намерения.

— Леле! — прошепна Тами, съзряла червената като пламък коса на жената, която първа слезе от хеликоптера. — Тя е най-дребният Нов вид, който съм виждала. Какво мислиш, че използва, за да получи подобен цвят? Изглежда като ярък пламък. Великолепна е!

— Тя е една от вашите — разсмя се Брийз. — Бих казала, че ползва боя за коса. Не е възможно цветът да е естествен.

— Може би черният панталон и черната риза правят косата й още по-впечатляваща. — Тами сви рамене.

— Бихме могли да я попитаме. — Новата й приятелка се усмихна и също сви рамене.

— Не! Никога не питай жена за възрастта й, както и дали цветът на косата й е естествен. Човешките жени се вбесяват от това.

— Наистина ли? — Брийз попи думите веднага. — Ще се постарая да го запомня.

Червенокосата приближи. Кимна и спря пред Брийз. Сведе поглед, а след това и глава. Изчака така няколко секунди, преди да погледне нагоре.

— Аз съм Джеси Дюпре. Исках лично да придружа вашите жени до тук. Човешки представител съм на правителството на Съединените Щати и част от екипа със специално предназначение, разпределен към Новите видове, който се занимава с търсенето и спасяването на изчезналите ви жени. Моля за разрешението ви да ги придружа до новите им домове и да остана, за да помогна с интегрирането им в обществото ви. Те ми се доверяват. — Погледът й стрелна Тами и очите й се разшириха. Жената се намръщи леко. — Не те познавам. Кой те доведе тук?

— Валиант. — Тами примигна към нея.

— Нима мислите, че тя е Нов Вид, така ли, Джеси Дюпре? — засмя се Брийз. — Тя не е от спасените жени — подаръци, а е човек и е половинка на един от нашите мъже. Името й е Тами Шаста.

Червенокосата примигна, яркосините й очи съвсем се окръглиха.

— О! Извинявам се. Бях останала с впечатлението, че в Резервата не живеят човешки същества. Заради ръста ви и липсата на лицевите белези предположих, че сте една от малкото жени — подаръци. Някои са били така добре възстановени, че докато не видиш зъбите или ушите им, не можеш да кажеш, че не са изцяло човеци.

— Валиант ми е разказвал какво са им сторили. Толкова е ужасно, че чак ми се гади. Но аз съм човек. Съжалявам за объркването.

Джеси кимна. Вниманието й се насочи отново към Брийз.

— Ще разрешите ли да им помогна при настаняването? Наистина бих оценила това. Знам, че не са жени — подаръци, но разполагам с време и съм много опитна в подпомагането на жените ви да се справят с внезапната промяна в начина им на живот.

Брийз погледна Тами, която сви рамене.

— Тя има опит.

Широка усмивка цъфна на лицето на брюнетката.

— Разбира се. Възложиха ми тази задача и, да ви кажа честно, нямам идея какво да правя. Ние не можем да се справяме с такива неща. Обикновено изпращат новоосвободените някъде другаде, но Джъстис настояваше този път да ги доведат тук. Ще ви бъдем благодарни за помощта.

— Благодаря. — Джеси се усмихна. Беше наистина красива жена, в края на двайсетте или началото на трийсетте. — С удоволствие ще направя всичко, което е по силите ми.

Тами изучаваше жените Нови видове, които излизаха от хеликоптера. Всички бяха високи и яки — с мускулести тела и в отлична физическа форма. Дрехите им бяха почти бели, а панталоните им точно като онези, които носеше 927. Дори забеляза същите дебели странични ръбове на облеклото им, когато една от жените мина покрай нея. Новият вид я погледна, после и Брийз, но никой не възрази срещу присъствието й.

— Що за дрехи са това? И защо са облечени по този начин? — прошепна Тами, вперила очи в приятелката си.

Брийз показа признаци на гняв и ноздрите й се разшириха.

— Държаха ни оковани, като всичките ни крайници бяха с вериги. Така беше по-лесно за надзирателите да ни събличат и да сменят облеклото ни — дърпат ръбовете и те се разтварят. Там има зашито велкро, което се отлепва и после при натискане отново се залепва. Така не се налага панталоните да се събуват надолу по краката или блузите — през главата.

Отговорът отврати Тами и тя доби съвсем нова представа за ада, който бяха изтърпели оцелелите. Грозните дрехи имаха своето предназначение и то не й хареса. Тя избута мрачните мисли назад в съзнанието си и опита да изглежда по-благосклонна към освободените жени.

Микробусът побра цялата група. Тами се усмихваше на жените, но нито една не отвърна на приятелския жест. Пет от шестте все пак открито се бяха вторачили в нея. Някои изглеждаха объркани, докато една имаше съвсем уплашен вид. Две бяха успели напълно да скрият емоциите си. Тами се фокусира върху изплашената жена, която седеше на седалката зад нея.

— Аз съм Тами. Тук си в безопасност. Всичко ще бъде наред.

— В шок са — обясни тихо Джеси. — Ще са нужни няколко дни, докато осъзнаят, че в рамките на няколко часа целият им живот драстично се е променил завинаги.

Тами тъжно се усмихна на тази, която все още я гледаше със страх.

— Наистина, всичко ще бъде наред. Това е едно чудесно място за живеене. Сега и аз живея тук и много го обичам.

Жената облиза устните си.

— Какво си ти?

— Човек.

— Повече си. — Тя поклати глава.

— О! — Тами бавно се размърда и протегна ръка към нея. — Подушваш Валиант. Нося неговия пуловер. Той е Нов вид и ние живеем заедно.

Жената я изгледа с празен поглед.

— Нов вид е името, с което всички вие се наричате — обясни Джеси. — Това го измислиха хората ви, тъй като сте комбинация от различни породи.