Приятелят му погледна към хеликоптера, непознатата се виждаше ясно, тъй като вратите все още бяха отворени. Тя провери предпазния колан на всяка една от шестте Видове, преди да заеме място на последната седалка. Пилотът затвори страничната врата и се качи в кабината.

— Това е Джеси Дюпре. Обикновено участва в акциите, когато открием някоя от нашите жени — подаръци. Част е от човешкия екип със специално предназначение, отпуснат ни от правителството. Успокоява жените ни, когато ги намерим. Изненадан съм, че е тук. Обикновено се занимава само с онези, които са били продадени.

— Човек би си помислил, че тя ще се бои от нашите жени. Толкова е дребна в сравнение с тях.

Тайгър вдигна рамене.

— Не знам каква е задачата й, но я изпращат винаги, когато открием жена — подарък. Нямам представа защо сега е тук, тъй като тези не са били продадени, а само държани за тестове. Повикахме хората от екипа, а решението да я вземат със себе си бе тяхно.

Валиант кимна.

— Ще лети с тях до Резервата? И останалата част от екипа й ли ще идва?

— Не. Само тя. Настоя лично да ги съпроводи и да ги настани. Писна ми да споря с нея, така че се съгласих да дойде. Може да е дребна, но устата й е голяма.

— Джъстис не е ли против?

— Не знам. — Сви рамене Тайгър. — Все още е вътре с човешките екипи, за да им благодари за помощта и да изгладят подробностите. Още не е успял да се срещне с нея, късметлия. Безпощадна е като си отвори устата. Той ще хване последния полет с нас. — Погледна часовника си. — Искаш ли храна? Човеците доставиха пици за всички. Имат невероятен вкус!

— Бих хапнал. — Кимна Валиант. — Иска ми се да науча повече за храната на хората. Не мисля, че на Тами й доставя удоволствие да ме наблюдава как ям. Забелязал съм, че избягва да ме поглежда по време на хранене.

— Нека позная. — Засмя се Тайгър. — Полусурово месо? Да, повечето човешки същества се отвращават от него. Ще се насладиш на пицата. Много е вкусна. Половинката ти също ще я хареса. Мисля, че всички хора я предпочитат, както ние месото. — Повдигна рамене. — Всичко върху нея е нарязано на малки парченца, за да могат по-лесно да я ядат с плоските си зъби.

Валиант тръгна след приятеля си.

— Когато имаме бебе би било добре да го храня с това.

— Да. Те вероятно са нарязали всичко на ситно, заради малките си усти.

— Непременно трябва да опитам тази храна. Тами ще бъде доволна, че се подготвям за бащинството.

Тайгър го потупа по гърба.

— Ти си добър съпруг, мой човек.

— Ще се постарая да бъда.

Валиант тъгуваше за Тами. Беше нетърпелив да се върне у дома, за да се ожени за нея и да й свали бельото.

Можеше и в обратен ред.



В 5.10 сутринта джоба на Брийз иззвъня. И двете жени подскочиха. Точно гледаха филм на ужасите по телевизията. Тами се засмя. Ухилена, гостенката й бръкна в джоба си и извади мобилен телефон.

— Тук е Брийз. — Заслуша се. — Тръгвам веднага. Благодаря. — Затвори, изправи се и се обърна към приятелката си.

— Трябва да тръгвам. Хеликоптерът ще кацне след двайсет минути. Транспортира освободените ни жени. Постигнахме договореност да живеят тук, в хотела. Очертава се дълга сутрин. Не знам колко е зле състоянието им. Бях избрана за тази работа, а не съм много добра в общуването с жени, изпаднали в шок. И аз бях така, когато ме спасиха. Не сме подготвени да се справяме с току-що освободените. Обикновено ги изпращаме на друго място, но сега нещата се случиха твърде бързо и Джъстис реши, че тук ще бъдат по-щастливи. Навярно е прав. Ще ми се да имах известен опит в тази дейност. Всичко, на което мога да разчитам, са спомените ми от хората, които се грижеха за мен.

Тами също се изправи.

— Още ли се нуждаеш от помощ? Не ти я предложих просто от любезност.

— Ти ни съдейства за списъка с дрехи, които трябваше да поръчаме за тях. Искаш ли да помогнеш при посрещането и при настаняването им?

— С удоволствие. И без това няма да спя. Вече е сутрин. — Тами се усмихна. — Мога ли да дойда с теб? Нямам какво да правя, освен да чакам Валиант да се върне. А и няма да заспя докато не си дойде.

— Да. Ще се радвам.

— Дай ми две минути да облека някакви дрехи, да прекарам четка през косата си и да си измия зъбите.

— Може ли да използвам тоалетната?

— Чувствай се като у дома си. До тази стая има още една баня. Последвай ме.

Тами се разбърза. Нахлузи един от захвърлените пуловери на Валиант, който миришеше на чисто. Искаше да носи аромата му и се надяваше жените да я приемат по-лесно. Обу черни памучни панталони. Използва тоалетната, изми си зъбите и си среса косата.

Гостенката й я подуши и се засмя.

— Умна си.

— Заради пуловера ли? Хрумна ми, когато го съзрях захвърлен върху облегалката на един стол. Мисля, че Валиант го носеше преди два дни. Да приема ли, че все още усещаш миризмата му върху него?

— Слабо, но достатъчно. Миришеш на Валиант. Те ще видят, че си човек, външността ти те издава, но ще те възприемат като по-малка заплаха.

— Добре. И така, къде отиваме? — Тами обу еспадрили и взе ключа за апартамента. Мушна го отпред в сутиена си, тъй като нямаше джобове, а чантата само щеше да й пречи.

— Ще ги посрещнем на хеликоптерната площадка. Разполагаме с микробус, готов да ни откара до там.

— Разнесохте ли по стаите дрехите, които поръчахме?

— Да. Направихме го веднага. Облеклата и храната ще ги чакат. Напълно окомплектовахме всяко помещение, поставихме също и почистващи препарати за телата им.

— Звучи добре. Хайде да вървим!

Тами никога преди не бе виждала толкова много мъже от Новите видове на едно място. Те почти бяха изпълнили старото фоайе на хотела. Когато двете излязоха от асансьора, всички разговори секнаха. Тами направи няколко крачки и спря, когато Брийз стори същото.

Младата жена погледна към по-високата си спътничка.

— Какво става?

Високата брюнетка внезапно изръмжа и се обърна. Тами видя един мъж бързо да се приближава към тях. Други двама го следваха по петите. И тримата Нови видове изглеждаха разгневени. Брийз пристъпи и застана между идващите насреща мъже и Тами.

— Какво искате? — звучеше ядосано.

— Отмести се! — озъби се единият в отговор.

— Назад! — изръмжа дълбоко Брийз. — Тя е с мен.

Тами нервно загледа тримата мъже. Осъзна, че помещението бе потънало в мъртва тишина. Там имаше най-малко тридесетина Нови видове, но никой от тях не проговаряше. Огледа се, но не забеляза нито едно познато лице. Погледът й се върна обратно върху този, който бе най-агресивен.

— Има ли някакъв проблем? — Брюнетката се намръщи.

— Тя е човек! — Острите му зъби блеснаха към Тами, когато пристъпи още една крачка.

Брийз застана на пътя му с вдигнати напред длани.

— Тя е човек, който живее тук с един от нашите мъже. Тя му принадлежи и той ще те направи на пихтия, ако се приближиш още малко към нея. Джъстис Норт я покани да живее с нас. Тя е една от нас, въпреки, че е човек. Давам си сметка, че като примат, обонянието ти не е толкова силно, но тя му принадлежи.

Мъжът изръмжа отново, същото сториха и двамата зад него. Тами усети опасност. Пое си дълбоко дъх и опита да успокои страха си, защото Валиант винаги й казваше, че неговият вид може да го подуши. Вдигна брадичка.

— Успокойте се. Не съм враг. — Беше горда, че гласът й прозвуча силно и не се разтрепери както ръцете й.

— Какво става тук? — проговори внезапно 927. Той безшумно приближи зад двете жени.

Тами се обърна, погледна го и му се усмихна, чувствайки малко облекчение да го види там.

— Предполагам, че не ме харесват.

927 изръмжа гневно към мъжете. Пристъпи напред и застана редом до Брийз. Брюнетката изглеждаше притеснена, когато погледна към новодошлия и тялото й се напрегна още повече. 927 дори не я удостои с поглед. Продължаваше да се взира предизвикателно в тримата.

— Тя е причината вие да сте свободни. Доктор Зенлит я беше отвлякъл и половинката й я проследи до мен. Не е като хората, които познаваме, 861. Разкарайте се! Жената е от нашето семейство. — 927 огледа помещението, срещна любопитните погледи на всеки един от присъстващите и гласът му се извиси: — Тя е от семейството и е приятел.

— Човеците никога няма да са ни семейство — изръмжа 861. — Чувствам се обиден, щом я погледна.

— Преодолей го! — озъби му се Брийз. — Тя няма да се махне. Живее тук. Същото важи и за още една човешка жена, която е половинка на един от нашите. Ето, подуши я! Тя принадлежи на мъж от Видовете.

861 пристъпи по-близо и вдъхна дълбоко. Намръщи се и приближи още. Високата брюнетка отстъпи назад, за да предпази Тами да не я докосне. Мъжът подуши отново и се дръпна назад.

— Това не ми харесва.

— Не е и нужно. Тя е тук и нищо лошо няма да й се случи. Къде е вашата благодарност? Щяхме да бъдем все още заключени в клетките, ако не беше любовта на половинката й към нея и нашия народ не му беше помогнал да я намери. Покажете уважение! — нареди грубо 927.

— Към хората, никога! — изръмжа 861.