— Аз съм все още ядосан. Неприятно ми е, че те е държал и някой друг, освен мен.

— Обичам те. Не бъди ревнив.

— Знам това. Ще отсъствам за кратко време. Ще летим до там и по тъмно ще атакуваме.

— Само вие ли ще бъдете?

— Не. — Поклати глава. — Ще има и отряд със специално предназначение. Така постъпват винаги. Джъстис каза, че познава хората и от двете команди, които ще работят с нас. Спомена, че са добри мъже, на които им е възложено да ни помагат. Действат по заповед на министерството на правосъдието. До сутринта ще се върна.

— Ще ми се обадиш ли, след като всичко свърши, за да ме уведомиш, че си добре? Много се притеснявам за теб.

— Ще ти се обадя. Джъстис винаги носи у себе си телефон. Наредено ми е да не се отделям от него.

— Да. — Тами се усмихна. — Той винаги носи със себе си телефон и лаптоп.

— Трябва да тръгвам. — Валиант се наведе и я целуна по устните.

Младата жена го сграбчи за фланелката и го придърпа към себе си, разтвори устните му със своите и задълбочи целувката. Езиците им се преплетоха. Валиант изръмжа и я притисна силно. Тами се усмихна вътрешно. Това беше едно от нещата, които обичаше у този огромен мъж — една целувка и беше готов да я отведе в леглото. Валиант се отдръпна. Присвитите му очи блестяха.

— Направи го нарочно!

— Направих нарочно кое? — Опита се да звучи невинно.

Той хвана ръката й и я притисна към предната част на черните си панталони.

— Това!

Тами потри твърдата му мъжественост. Той изпъшка и притисна слабините си по-близо до дланта й. Младата жена стисна ерекцията през панталоните му, посегна и със свободната си ръка свали ципа, след което разкопча горното копче.

— Тами! — изстена исполинът.

— Имаш още няколко минути. — Избута надолу дънките и бельото му. После вдигна полата, смъкна надолу бикините си и ги изрита. — Вземи ме!

Валиант я сграбчи за бедрата и я вдигна. Тя уви крака около голите му хълбоци. Тялото й бе вече готово, когато мъжът бързо проникна в нея. Стиснал здраво в шепи дупето й, затласка силно и бързо във влажната сърцевина. Тами притисна лице към гърдите му, стенейки високо срещу тениската му, като пожела това да бъде неговата кожа.

С помощта на ръцете си, които обгръщаха раменете му, тя задвижи бедра, като внимаваше членът му да се забива в нея така, че да й доставя най-сладкото удоволствие. В мига, когато кулминацията я връхлетя, изкрещя името му. В същата секунда със силен рев свърши и Валиант. После притисна отпуснатото й задоволено тяло до своето.

— Ето така трябва да си казваме довиждане, винаги. — Засмя се Тами.

— Съгласен съм. — Отвърна й с усмивка.

Младата жена вдигна лице и също му се усмихна.

— Просто се върни при мен невредим.

Огромният мъж отново я целуна по устата. Когато устните им се отделиха той допря нос до нейния и те се взряха в очите си.

— Притежавам всичко, за което си струва да живея. Имам теб. Ще бъда много внимателен.

На вратата се звънна. Валиант въздъхна. Тя отключи глезените си от хълбоците му. Той излезе от тялото й и я сложи да стъпи на крака. Тами се разсмя, докато наблюдаваше как Валиант оправя дрехите си и отива да отвори. Тя не трябваше да се притеснява за своето облекло. Пусна полата надолу и прикри липсата на бикините си. В коридора стоеше Тайгър.

— Да разбирам ли от силните шумове, които чух от асансьора, че вие двамата се сбогувате? — Ухили се доволно.

— Чул си ни? — Тами се изчерви.

— Всички в сградата чуха. С нетърпение очакваме деня, когато Джъстис ще ви разреши да заживеете в дома на Валиант. Къщата му е отделно в гората и достатъчно надалеч, за да не разбираме кога вие двамата правите секс. — Тайгър се вгледа в своя събрат. — Готов ли си сега, когато по подходящ начин каза довиждане на своята половинка?

Валиант се наведе и вдигна нещо от пода.

— Сега вече съм. — И се усмихна. Отиде до Тами и й подаде бикините, които бе изритала. — Пази ги, докато ме няма, така ще си мисля как ще ги разкъсам, когато се върна. Обичам те.

Тайгър се засмя.

Тами не му обърна внимание, беше много засрамена. Постави длан върху гърдите на Валиант, там, където биеше сърцето му.

— Аз също те обичам. Бързо се връщай вкъщи при мен.

Остана на място и изпрати с поглед мъжете. Пред вратата вече нямаше охрана на пост. Бяха хванали доносника, който предаваше информация за Джъстис и за ставащото в Резервата. Всички знаеха, че тя принадлежи на Валиант и никой нямаше да я притеснява. Освен това вярваха, че няма да напусне хотела без придружител, тъй като някои обитатели на Дивата зона представляваха опасност за нея поради нестабилното си психическо състояние.

Чарли Артцола никога повече нямаше да бъде проблем. Така й бяха казали. Затвори и заключи вратата, чудейки се за части от секундата дали адвокатът бе мъртъв. Мислено сви рамене. В действителност, изобщо не я интересуваше неговата съдба, след като нямаше повече да създава проблеми. Джъстис я бе уверил в това.



Минаваше полунощ, когато телефонът иззвъня. Тами се хвърли към него.

— Валиант?

— Откъде знаеш, че съм аз? — Дълбокият му глас прозвуча развеселено.

— Защото никой друг не би ме потърсил в този късен час, а и ти ми обеща, че ще се обадиш. Добре ли си? Как вървят нещата? Освободихте ли ги? Всички ли са добре?

— По-бавно. — Засмя се Валиант. — Добре съм. Имаме няколко ранени, но те ще се оправят. Спасихме всички. Не ни очакваха тук и тъй като беше през нощта, охраната бе малобройна. Човеците бягаха, вместо да се опитват да убият нашите хора преди да успеем да стигнем до тях. Спасяването им се оказа доста лесно.

Тами въздъхна с облекчение.

— Притеснявах се.

— Знам. Благодаря ти, че те е грижа, това означава много за мен. В рамките на следващите дванайсет часа ще ги транспортираме до Резервата. Разполагаме само с два хеликоптера и ще трябва да направим няколко курса. Джъстис не иска да ги травмира още повече с дълго пътуване, а и не искаме да ги излагаме на външния свят, като наемем по-голям самолет, за да ги транспортираме наведнъж. Прекалено много въпроси и твърде много бюрокрация. Оставам тук докато евакуираме и последната група. Лягай и си почивай, секси. Ще се прибера утре по обяд.

— Добре. Липсваш ми.

— И ти ми липсваш. Обичам те.

— И аз те обичам.

Тами затвори натъжена; отсъствието му й действаше зле. Би дала всичко сега да е изтегнат до нея, в леглото. Не можеше да повярва колко се бе пристрастила към него. Измъкна се от кревата и отиде до тоалетната.

На вратата се позвъни. Тами погледна към часовника и се намръщи, беше малко след полунощ. Навлече халата и през антрето се отправи към хола. Притесни се, тъй като знаеше, че отвън в коридора вече няма пазач. Пристъпи към вратата, прехапала устни.

— Кой е там?

— Брийз. Донесох сладолед. Знам, че Валиант не е тук и си помислих, че няма да успееш да заспиш. Може ли да вляза?

Тами отключи и отвори вратата. Усмихна се на високата брюнетка.

— Влизай! Радвам се да те видя. Сладолед ли каза?

Гостенката пристъпи вътре, в ръцете си държеше покрит поднос.

— Не какъв да е сладолед. Донесох двойно полети шоколадови мелби. Ели ме научи да ги правя. Вътре има и парчета брауни5. — Усмихна се на Тами от своята висота. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против късното ми посещение?

— Да. Наистина се радвам, че си тук. Съмнявам се, че ще заспя. Валиант току-що ми се обади.

— Как е минало? — Брийз остави подноса на масичката за кафе и вдигна капака. Седна на дивана и подаде на Тами лъжичка, увита в салфетка. — Все още не съм чула нищо.

— Валиант каза, че са ги спасили и всички са добре. Имало няколко ранени, но нямало опасност за живота им.

— Толкова съм щастлива да го чуя. Трябва да взема мерки за настаняването на половин дузина жени, които са били държани там.

Тами се поколеба, не беше сигурна дали е удобно да попита, но искаше и тя да направи нещо.

— Имаш ли нужда от помощ?

— С удоволствие бих я приела.

Тами повдигна мелбата и я разгледа. Очите й се разшириха.

— Благодаря ти много. Леле! Това просто е… Еха! Погледни всичкия този шоколад! Това орехи ли са?

— Да.

— Обичам орехи и брауни. И шоколадова глазура. — Опита я. — И с малки парченца шоколад. Много е вкусно! Благодарности също и на Ели. — Направи пауза. — Можеш ли да ядеш шоколад? Валиант каза, че му ставало лошо от него.

— На някои Видове им прилошава, на други — не. — Усмихна се и загреба пълна лъжичка, а по лицето й се изписа удоволствие. — Аз го обичам.



Валиант мълчаливо наблюдаваше как шестте жени минават покрай него, водени от дребна човешка жена. Погледът му я проследи.

Косата й веднага грабваше вниманието. Тя беше червена като пламък, вдигната на опашка, която стигаше почти до задника й. Непознатата заведе женските Видове до хеликоптера, който ги чакаше, и те се качиха вътре. Валиант се намръщи. Обърна се и погледна към Тайгър.

— Коя е малката човешка жена с огнената коса?