Има ли значение? По дяволите, не! Той е тук!

Това би трябвало да е Валиант, освен ако имаше други от Новите видове, които да реват по същия начин като него. Съществуваше такава възможност. Така или иначе, не знаеше, че съществата дошли да живеят в тази област, можеха да издават подобни звуци. Трябваше да е някой от тях. Никога през живота си не бе била по-благодарна, че ги има за съседи.

Новият вой, нарушил тишината, стресна Марк. Нед тихо изруга, обърна се към другата част на гората и вдигна пистолета си.

— Мамка му!

Марк беше ужасен, рязко въртеше глава на всички страни.

— Вълк ли беше това?

— Вълк и лъв? — Тери изсъска някакво проклятие. — По дяволите! Това не са истински зверове. Това са те — проклетите двукраки животни!

Още един рев разтърси нощта и друг се присъедини към него. Тами опита да се извие надалеч от глупака, който продължаваше да затиска устата й, но той внезапно я сграбчи за гърлото и силно я стисна. Изгледа я свирепо.

— Ако се поместиш дори на сантиметър, ще те удуша! И недей да крещиш отново!

Тя му повярва. Той беше изпаднал в ужас, по челото и над горната му устна беше избила пот. Тогава освободи шията й и повдигна бедрата си достатъчно, за да не я притиска. Погледна я предупредително.

— Не мърдай или ще те убия! Разбра ли?

Тами кимна много внимателно, като се постара да държи устата си затворена. Беше ги чула да казват, че онзи, за когото работеха, я искал жива, но ако се съдеше по заплахите им, те вече не мислеха трезво. Премести поглед върху оръжията, които държаха. Дори Нед и Пол стискаха пушки в ръцете си. Разтревожи се за безопасността на Валиант. Или ако не е бил той — за другите Нови видове, които я бяха последвали в гората.

— Хей, вие там, чувате ли ме? — изкрещя Марк. — Ако ни нападнете, ще убия кучката!

Нед пристъпи още по-близо до огъня.

— Какво ще правим?

Тери насочи пистолета, взрян в непрогледната гора.

— Ще изчакаме до сутринта, за да можем да виждаме по-добре, защото те имат предимство в тъмнината. Докато държим оръжията си насочени към жената, те няма да се осмелят да ни атакуват. Очевидно е, че я искат. Поддържайте огъня буен, така ще ги държи надалеч.

— Дали да не я облечем с дрехите й, за да не разберат, че сме се гаврили с нея — прошепна Нед.

— Не мърдам оттук — поклати глава Марк. — Хич не ми пука, дали ще се ядосат, че сме я съблекли гола. Достатъчно близо съм, за да й пръсна мозъка, ако ни нападнат.

— Бихме могли да ги накараме да се втурнат насам и да ги повалим. — Тери държеше в едната си ръка пистолет, а в другата — нож. Бавно се завъртя в кръг, за да огледа зорко гората извън светлината на пламъците. — Един от нас ще я нарани, за да ги принудим да се покажат, и тогава ще имаме предимство. Те са само трима и ще успеем да се справим с двукраките животни.

— Откъде знаеш колко са? — изрече тихо Нед. — Възможно е да са десетки и да ни наблюдават в момента. Може би са ни обкръжили?

— Различих два вълчи воя и един рев на друго животно — заяви Пол. — Съгласен съм с Тери. Ако бяха повече, щяха и другите да се обадят, за да ни сплашат. Предполагам, че по този начин си комуникират. Това е основна ловна тактика при зверовете. Използват я, за да си сигнализират един на друг мястото на плячката, така че да не се изпозастрелят, ако участват повече екипи.

— Те имат оръжие? — изскимтя Нед. — Никой не ми е споменавал.

— Да, мамка им! — кимна Тери — Видях ги, когато участвах в демонстрациите пред Хоумленд преди няколко месеца. Поставили са върху защитните зидове снайперисти, които пазят територията, в случай че отново се опитаме да нахлуем.

Тами бе убедена, че тези идиоти ще стрелят по Новите видове. А знаеха ли нейните спасители, че мижитурките са въоръжени? Погледът й повторно се стрелна към изнервения тъпанар, после бавно и дълбоко си пое въздух. Беше готова да се обзаложи, че нямаше да я убият веднага. Знаеше, че е единственото им средство, с което държаха омразните им същества настрана от лагера си.



Валиант се втурна към лагера на врага, когато миризмата от страха на Тами изпълни ноздрите му. В желанието си да я защити, да й помогне, стана толкова смъртоносен, че дори не можеше да оформи правилна мисъл в главата си.

Неочаквано на гърба му се метна нещо тежко и коленете му се подкосиха. Две силни ръце се увиха около него, едната го стисна за гърлото, за да му спре въздуха, а другата се провря под мишниците и притисна гърдите му. Той сграбчи мъжкото тяло, но думите, просъскани в ухото му, го спряха да налети на бой.

— Тя ще умре, преди да я достигнеш. Успокой се! — настоя Тайгър. — Разсъждавай, приятелю! — Ръката около гърлото на огромния мъж отслаби хватката. — Направи няколко дълбоки вдишвания и овладей инстинктите си. Довери ми се! — Валиант засмука въздух през устата си и преглътна рева. Знаеше, че Тайгър има право. — Хората ще я убият! Трябва да стигнем до нея! — продължи да му говори тихо, за да не го чуят от лагера. — Трябва да стигнем до нея, преди да я убият. Разбирам и усещам гнева ти. Мога да го подуша. И аз, също като теб, искам да я спасим. Но сме длъжни да постъпим правилно. Погледни! Виждаш ли огъня? Забелязваш ли мъжа с пистолета, седнал върху нея? Там е, за да я застреля, ако прибързаме.

Валиант забеляза много повече от човека, възседнал неговата Тами. Бяха я съблекли, бледата й кожа бе изложена на хладния нощен въздух и пред погледа на похитителите. Прониза го убийствена ярост, цялото му тяло се разтресе от емоцията.

— Знам — тихо изрече Тайгър. — Мога да помириша колко силно желаеш да им изтръгнеш сърцата и да им откъснеш главите. Това ще я убие. Контролираш ли се вече?

Той поклати глава, преди да кимне и се озъби.

— Да.

Хватката на Тайгър около гърдите му се отпусна и той се претърколи наляво, когато Валиант се изправи. Тогава от другата страна на лагера прозвуча воят на Райдър. Събратът им беше заел позиция. Фактът, че враговете са обградени, накара Валиант да се успокои малко. Райдър щеше да атакува от противоположна посока, за да привлече вниманието на човеците. Просто бе необходимо да изчака няколко секунди, преди да стигне до Тами. Щеше да я защити и да убие мъжете, които я бяха отвлекли.

Тайгър се отпусна на пети до него.

— Ще ти позволя да неутрализираш мъжа върху нея. Използвай ножа! Ще открием огън, когато го удариш. Тя е в по-голяма безопасност на земята, Валиант. Остави я да лежи там и не излизай на светло, защото ще стрелят по теб. Мъртъв няма да можеш да й помогнеш. Ти си огромен кучи син, но половин дузина дупки в тялото ти ще те повалят. Разбираш ли ме?

— Да — макар че не искаше.

— Приготви се, но изчакай перфектната възможност.

Валиант се изправи. Ръката му посегна и извади ножа, привързан към бедрото. Опита тежестта му в дланта си. Вниманието му се фокусира върху мъжа, седнал разкрачен върху бедрата на Тами. Яростта му кипна, знаеше, че няма да пропусне.

— Давай, иди до нея, когато никой не гледа! Отведи я, ние ще почистим.

— Искам ги всичките мъртви! И искам аз да го направя!

— Жената, Валиант! Съсредоточи се върху нея! Отведи я на секундата, щом започнем да стреляме и онези се наведат, за да се предпазят от куршумите, но не и преди това. Не можеш да й помогнеш, ако си мъртъв. Не забравяй това, по дяволите!

— Ще го запомня! — Очите му се присвиха, бореше се с надигащия се в гърдите му рев. Нямаше търпение да убие копелето, което седеше върху неговата Тами.

— Те имат оръжия! — изкрещя младата жена. Искаше Новите видове да бъдат предупредени пред какво ще се изправят, ако нападнат лагера.

Марк стисна гърлото й, но беше твърде късно. Успя да предупреди своите спасители. Поне се надяваше да са я чули. Погледна нагоре към идиота, седнал върху нея. Ако можеше да се убива с поглед, то той би сложил край на живота й с лешниковите си очи.

— Много е тъжно, когато някой предпочете зверовете пред собствената си раса. — Пол изсумтя. — Гръб до гръб, момчета! Стреляйте по всичко, което се движи!

Тами отчаяно се бореше с колана, стегнал китките й. Но не постигна никакъв резултат, тъй като ръцете й бяха завързани отзад и всяко движение предизвикваше болка. Стараеше се Марк да не усети шаването й там, където я беше приклещил с бедрата си. Все още не бе разхлабил желязната хватка върху шията й и тя не можеше да диша. След като изминаха няколко дълги секунди, осъзна, че изобщо нямаше намерение да я пусне.

Обхвана я паника и рязко вдигна нагоре двете си колена. Почувствал силния удар в гърба, мъжът изруга, политна напред и за да предотврати падането с цялата си тежест върху пленницата, трябваше да освободи ръцете си — предпочете да пусне гърлото й, вместо да хвърли пистолета. Тами с мъка пое въздух и остави краката си да паднат обратно на земята.

— Не трябваше да го правиш, кучко!

— Не можех да дишам — изрече задъхано.

Насилникът я изгледа кръвнишки.

— Шибана куч…

Младата жена се вторачи в него, когато думата му остана наполовина недоизказана. Очите му се разшириха, устата му зина отворена, сякаш щеше да закрещи, но от нея излезе само тих хрип. Погледът му бавно се спусна и се прикова в дръжката на ножа, който стърчеше от гърдите му. Изведнъж от устата му бликна кръв и я опръска — топла и ярка, червената течност потече по голата й кожа.