— Какво си намислил, Марк? — преди да погледне към приятеля си, Пол пристъпи по-близо до Тами, за да я огледа още веднъж. — Нямаме право да я нараняваме. Док я иска здрава. Нарича я „шанс за печелене на пари“. Знаеш, че е закъсал финансово.

Усмивката на Марк стана по-широка, когато и той се взря в пленницата им.

— Има много неща, които могат да се направят с една жена, без да й се причинят дълготрайни увреждания или вътрешни наранявания. Хем ще я накараме да каже каквото искаме, хем ще зарадваме шефа в същото време.

Тами изхлипа при вида на порочния му поглед; усещаше, че онова, което е планирал, трябва да е ужасяващо. Опитваше се да изплъзне китките си от колана, с който я бяха вързали, но той беше толкова стегнат, че не й позволяваше дори да ги помръдне. Когато Марк коленичи до нея и ръцете му сграбчиха ризата й, младата жена извика от страх — нападателят й я бутна по гръб и така прикова китките под тялото й. Той се наведе, лицето му застана на сантиметри от нейното и тя ясно различи лешниковите му очи на светлината на огъня.

— Не по лицето! — нареди Пол. — Ще я заснема отблизо, ако ще я биеш, направи го от шията надолу.

— Не ми причинявайте това — помоли Тами. — Няма да повдигна обвинение. Ще се закълна, че мои приятели са се пошегували, като са ме хванали или нещо подобно. Просто ме пуснете.

Мъжът дръпна ризата й, материята се скъса и дрехата се разтвори широко. Шокът я накара да ахне, когато студеният въздух лизна кожата й. Ръцете му не спряха до тук. Напълно разкъсаха плата и хвърлиха парцалите надалеч, след като ги издърпа изпод нея.

— Аз все още държа на предложението си да я изнасилим — изръмжа Нед и пристъпи по-близо, за да гледа. — Има хубави цици.

— Млъквай! — сгълча го Марк. — Обичам да е тихо, докато работя. — Наведе се напред, в юмрука си стискаше джобно ножче. Отвори го с щракване, мушна пръст между гърдите й и разряза сутиена.

Сълзи заслепиха очите й, пое си дълбоко дъх. От гърлото й се откъсна писък, когато бруталните ръце продължиха да я разголват. Похитителят отряза презрамките, издърпа парчетата на сутиена и ги хвърли в огъня. Когато тя опита да се извърне, той я възседна през талията и хвана с една ръка гърлото й, за да я държи на място. Ужасена, Тами се втренчи в него, не можеше да диша.

— Мразя писъците — изсъска той. — Млъкни! Пред камерата на Пол ще кажеш, че животното, което те е отвлякло, те е изнасилило брутално и те е нахапало навсякъде. Изобщо всичко, което можеш да се сетиш, за да се отврати обществеността.

Тами кимна, без да отговори, просто искаше да си поеме въздух.

— Съгласна е — засмя се Пол. — Дръпни се, да я снимам!

Ръката отпусна гърлото й толкова, колкото да си поеме дъх.

— Не й вярвам! — Неочаквано Марк стисна с два пръста едно от втвърдените й зърна и жестоко го завъртя. Болката изтръгна повторен писък от гърлото й. Страданието й намаля, когато мъжът отпусна порочната си хватка. Тогава се засмя. — Това е забавно! — Ръката му се плъзна от гръдния кош към стомаха й. Потупа я по него, преди да вдигне дланта си.

Тами зарида. Зле нараненото й зърно туптеше. Заради болката, излъчвана от мястото, се запита дали все още е жива. Чудовището, седнало върху нея, внезапно силно удари с длан корема й. Звукът от плесницата отекна по-високо от плача й и тя изстена.

— Забавляваш ли се? — Нед пристъпи по-близо. — Дай и аз малко да я помъча. Тя счупи проклетия ми нос.

Онзи върху нея се повдигна, премести се леко напред и отпусна цялата си тежест върху корема й, с което й причини нови болки. Посегна с ръце назад, докато погледът му се взираше в напрегнатите й очи. Убеден, че тя не може да се измъкне, бръкна в дънките й.

— Смъкнете ги. Ако си мислите, че циците й са чувствителни, почакайте да видите какво ще стане, като й свалим бельото. Няма да я изнасилваме, но малко синини по онази област няма да разстроят док. Това, което го интересува, е вътре в нея.

Тами се опита да изкрещи, когато обувките и панталоните се изхлузиха от краката й, но Марк се наведе напред и затисна с длан носа и устата й. Не можеше да диша, очите й се разшириха, изглежда борбата й за въздух доставяше удоволствие на чудовището.

— Ето! Свалих ги! — изкиска се Нед. — Обула си е сини прашки. Тя е курва. Знаех си аз! Точно затова не си признава, че е била изнасилена от животното! Вероятно го е искала, молела го е да я чука. — Веселието му стихна. — Мислите ли, че шефа ще го е грижа, ако я чукам отзад? Това не се брои, нали?

— Млъкни, кретен такъв! Никакво изнасилване! Откажи се! Когато свърша с нея, тя ще е изпаднала в истерия, а това ще бъде наистина по-добре за видеото. Записът, който ще изпратим на новинарските станции за излъчване, ще покаже, че все едно е била травмирана от онези животински копелета. — Марк освободи устата й, за да може да си поеме въздух, премести се надолу по тялото й и седна отново върху бедрата й. Тогава се пресегна и ощипа, стисна и усука другото й зърно.

Викът, който се откъсна от Тами, раздра гърлото й. Не можеше да избяга от болката, но по-лошото беше, че те се смееха, което я накара да осъзнае, че много се забавляват от нейното страдание.



Отчаян, Валиант се свлече на колене, притисна нос към земята и се опита да улови миризмата на врага. Мъжете бяха навлезли в скалиста местност и вятърът я беше отвял. Въпреки че бе изгубил аромата, нямаше намерение да се отказва. С присвити очи огледа района за някакви признаци на движение.

— Разпръснете се! — нареди на своите събратя. — Открийте мириса!

— Спокойно, Валиант — рече кротко Тайгър. — Започваш да полудяваш!

Исполинът рязко обърна към него глава и го стрелна с поглед.

— Те държат моята Тами!

— Ясно. — Тайгър отстъпи назад и кривна вляво, в опит да намери пътеката.

Валиант се съмняваше, че приятелите му разбират как се чувства. Младата жена бе непрекъснато в мислите му, тъгуваше за нея. Уханието й бе изчезнало от леглото му и той скърбеше за загубата. Да не я открие бе неприемливо.

— Тук! — извика тихо Райдър. — Открих следа!

Валиант бързо скочи на крака, подуши района и усети слабата воня на потни хора. Един от тях се бе отъркал в дънера на отсрещното дърво. Младият мъж пристъпи напред и огледа тъмнината, търсеше най-лесния път, по който можеше да мине човек, носещ жена през рамо.

— Следвайте го! — прикани останалите Тайгър. — Не го изпускайте от поглед!

— Ще ги убия! — Валиант изруга.

— Ето защо сме като залепени за теб. Толкова си превъзбуден, че докато я спасяваш, могат да ни убият. — Тайгър съкрати разстоянието, следвайки го по петите. — Помисли, преди да действаш!

— Ще направя всичко възможно, за да я освободя.

— Точно от това се боим — въздъхна Райдър. — И ние искаме да спасим жената, но трябва да действаме умно.

— Остави го на мира — озъби се Брас. — Напълно разбирам желанието му да я защити. Нали съм в непосредствена близост до Триша. Те не са силни като нашите жени, затова Тами няма да бъде в състояние сама да се отбранява. Ето защо дойдох с вас. Харли и Муун също пожелаха да ни придружат, но знам, че не искаш да притесняваш хората с голяма група. Ако онези мъже са навредили на женската на Вал, той е длъжен да ги хване и да ги убие. Те са тъпанари, които трябва да умрат.

Валиант изръмжа в знак на съгласие.

— Чудесно! Наистина, много ми помогна, Брас! — Тайгър му хвърли яден поглед.

Брас сви рамене.

— Това е истината.

Пронизителен писък, идващ от изток, раздра въздуха и Валиант откликна на болезнения призив на своята жена — отметна глава и се втурна напред, за да я намери.



— По дяволите, тя ще каже всичко, което искаш от нея, Пол! Виждаш ли? — Марк се засмя. — Въпросът е в убеждаването…

Силен рев неочаквано раздра нощта. Ушите на Тами закънтяха от звука. Беше чувала този вик и преди. Валиант беше някъде наблизо.

Безмълвно изгледа кретена, който я притискаше. Той трескаво завъртя глава към гората, търсеше източника на гласа.

— Какво, по дяволите, беше това? — Нед пристъпи до огъня, взирайки се в тъмнината.

— Не знам — прошепна Тери. — Но беше недалеч от нас.

— Това не беше ли лъв? — попита тихо Нед. — Те срещат ли са в тази част на Северна Калифорния?

— Нямам понятие — също шепнешком отвърна Марк. — Знам, че в тукашните планински райони има пуми и рисове. — Ръката му остави гърдите на жената и бръкна зад гърба в колана на дънките му. — Все пак дойде някъде отблизо. Подгответе се за атака! Вероятно крясъците й са го привлекли насам, като си е помислил, че тук има храна — и той извади пистолета изпод ризата си.

— Не ми прозвуча като лъв. — Тери се пресегна, повдигна крачола на джинсите си и откри прикачения там кобур. Извади оръжието и се изправи. — Каквото и да е, чу се някъде оттук.

Въпреки болките в гърлото, Тами пое дълбоко въздух и изпищя отново. Искаше Валиант да я намери и прецени, че по този начин би го улеснила.

— Я млъкни! — Нед бе изпаднал в паника.

Марк стисна челюстите й, за да я принуди да си затвори устата и я погледна ядосано.

— Направи го пак и ще те удуша.

Нед и Тери се отдалечиха от нея. Тя си отдъхна, тъй като вниманието им беше насочено вече към друго. Застанаха около огъня и заоглеждаха гората. Сърцето на Тами заби с надеждата, че Валиант ще я спаси. Откъде е разбрал, че съм в беда? Защо е дошъл за мен?