Тайгър кимна.

— Ние поемаме оттук. Вие сте повече от добре дошли да дойдете с нас, ако искате. Моите събратя и аз можем да проследим всичко, нали сме две котки и две кучета.

— Настоявам за това — заяви шерифът, като им метна нервен поглед, сякаш неуверен в техните действия. — Сблъсквал съм се с много неща в моя живот и когато намерим Тами, имам ужасното предчувствие, че ако все още е жива, ще иска да види познато лице. Не мога да се сетя защо четирима мъже ще отвлекат хубава жена, освен ако не е за най-лошото. Осигурил съм линейка в режим на готовност, ако са я изнасилили или са се гаврили с нея. — Той спря и се намръщи. — Две котки и две кучета?

Валиант изръмжа и стресна всички човешки същества около себе си. Те уплашено се отдръпнаха и се вторачиха в него. Ако някой от хората беше докоснал интимно Тами, то той щеше да му откъсне пръстите. Докато жертвата пищеше от болка, щеше да му изтръгне ръцете от раменете, след което да го пребие със собствените му крайници. Щеше…

Тайгър проговори и сложи край на плановете му за насилие. С поглед мълчаливо го предупреди, че трябва да държи под контрол гнева си.

— Аз и Валиант сме от котешкия вид, а Брас и Райдър — от кучешкия.

— О! — белокосият мъж бе изумен от думите му.

Валиант не можеше да овладее яростта си. Приятелят му искаше от него да се отнася учтиво към хората, а той просто желаеше да чуе какво знае шерифа, което да му помогне да проследи Тами. Мразеше да губи време. Мълчаливо отправи упрек към Тайгър, като повдигна устна, при което острите му зъби блеснаха. Не беше от търпеливите, затова събратът му трябваше да престане с тези глупости. Ахването, което дойде от хората наоколо, го накара да насочи вниманието си към шериф Купър, който залитна назад, втренчил ужасен поглед в устата му.

— Това ли са…

— Зъби — потвърди Тайгър. — Не се притеснявайте за Валиант. Той е много ядосан, че жената е отвлечена и иска веднага да тръгне по следата.

Шерифът най-сетне отмести поглед към Тайгър.

— Изпратих човек до колата й пред бара, където са я похитили, за да потърси нещо нейно с миризмата й. Знам, че когато използваме кучета, те се нуждаят да подушат някаква вещ, принадлежала на жертвата. Заместникът ми всеки момент трябва да се върне, обади се по радиостанцията, че е намерил якето й.

Тайгър посочи към Валиант.

— Няма да е необходимо. Ние я познаваме. Тя бе част от обслужващия персонал на едно парти в Резервата и те двамата станаха приятели. Точно затова е тук. Прекарал е повече време с нея, отколкото аз. Много добре познава аромата й и лесно ще я проследи.

Възрастният мъж потресено стрелна с поглед Валиант.

— Е, предполагам, че това е добре. Тогава вие, момчета, знаете какво хубаво момиче е тя и че трябва да я намерим преди похитителите да успеят наистина да й сторят зло.

— Тръгвам след нея — изръмжа Валиант, напразно си губеше времето да ги слуша, когато Тами се нуждаеше от него. — Вие стойте тук, глупаци. Аз сам ще я върна обратно — и на бегом се изстреля към гората.

— По дяволите, той се движи много бързо. — Шерифът звучеше изумено. — Не съм в състояние да поддържам такова темпо. Вървете! Намерете Тами! Те имат преднина от един час.

— Чакай, Валиант! Идвам с теб! — изрева Тайгър.

Очите на Валиант привикнаха към тъмнината и той последва дълбоките и ясни следи на автомобилните гуми, оставени във високата трева. Знаеше, че Райдър и Брас го следват плътно. Те вероятно действаха по заповед, за да се убедят, че няма да заколи похитителите, когато ги открие. Двама от събратята му нямаше да бъдат достатъчни да предотвратят това да се случи, ако човешките мъже бяха сторили нещо лошо на Тами. Ако Тайгър имаше такова намерение, трябваше да вземе със себе си поне една дузина Видове.

Намери пикапа и подуши аромата й в каросерията. Скочи отзад и видя по пода кръв. Наведе се, помириса я и малко се поуспокои, когато разбра, че не е от нея. Затвори очи и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да запомни миризмата на нападателите. Прониза го убийствена ярост, когато заедно с мириса на непознатите, усети и аромата на страха й. Изправи се и скочи от автомобила. Тримата му събратя се взираха в него, чакаха преценката му.

— Двама от тях са били в задната част на пикапа. Има кръв, но не е нейна.

Тайгър кимна. Валиант приближи до отворената врата на водача. Спря и подуши, наведе се към счупеното странично огледало. Изръмжа, цялото му тяло се напрегна.

— Какво има? — Тайгър приближи и получи отговор, когато вдъхна. — Кръв!

— Нейната! — Валиант отметна назад глава и изрева. — Кръвта по счупеното огледало е нейна, значи са я наранили! Ще ги убия заради това!

Брас се покашля.

— Паднала е тук, после е побягнала, но те са я последвали. — Той стоеше на около три метра от возилото, близо до началото на гората.

Валиант се спусна напред. И четиримата подушиха района и изследваха стъпките по земята. Малките отпечатъци бяха по-трудни за откриване през нощта.

— Съвсем са пресни.

— Така каза и шерифът — потвърди Тайгър. — Похитили са я преди около час. Смятате ли, че е успяла да се измъкне от преследвачите си? — Вгледа се в съвсем малките следи, приличащи на женски стъпки. Хвърли поглед към приятеля си. — Издръжлива ли е физически? Мислиш ли, че може да надбяга нападателите си?

— Не! — озъби се Валиант. — Тя е дребна и не може да се справи с четирима мъже.

— По-добре да ги намерим бързо — изръмжа Брас.

Впуснаха се в бяг. Спряха, когато откриха ясни белези, че Тами е паднала на земята. Валиант отново изрева, когато откри още петна от нейната кръв.

— Спокойно! — изръмжа ниско Тайгър. — Позволяваме на животинската ни страна да ни води, но ние си имаме работа с хора. Озаптете инстинктите си, докато трае издирването. Те не са елени. Имайте го предвид.

Райдър изруга, когато приклекна и разгледа смачканите окапали листа.

— Някой от мъжете я е взел да я носи. Едните отпечатъци от стъпки показват добавено тегло.

— Мъртъв е, когато се добера до него! — обеща Валиант — Да вървим!



Тами се събуди и тихо изруга. Рамото, ръката, гърбът и главата я боляха. Спря изброяването на болежките и опита да се концентрира върху местата, които не й причиняваха страдание. Краката и дупето й бяха добре, но това бе всичко. С усилие отвори очи и се взря в ярък лагерен огън. Лежеше на една страна, с лице към него, на няколко крачки от пламъците. Извърна глава, но съжали незабавно.

Четиримата мъже седяха на паднал дънер и гледаха към нея. Един от тях, Тери, с каубойските ботуши, имаше засъхнала по брадичката и фланелата си кръв от удара с главата й. Втори бе напъхал в носа си ивици плат, откъснати от ризата му, за да спре силното кръвотечение. Трети притискаше длан към рамото си, където личаха червени следи, оставени от ноктите й. Белезите му й подсказаха, че той е бил единият от гаднярите в каросерията на пикапа. Четвъртият мъж изглеждаше невредим.

Тя отмести поглед от нападателите си и огледа дърветата наоколо. Бяха я оставили да лежи на тревата. Когато опита да се вдигне нагоре, усети, че не може да движи ръцете си. Дръпна ги силно и осъзна, че са завързани зад гърба й. Втренчи се отново в мъжете.

— Китките ти са пристегнати с моя колан, малка хулиганке. Остани да лежиш долу! — Това бе човекът, останал невредим. Тонът му беше гневен. — Аз все още настоявам, че трябва да я убием. Виж в какви лайна се натресохме заради нея. Ритна в лицето Нед и му счупи носа, когато се опитваше да избяга от пикапа.

Тами бе изненадана. Не си спомняше да е направила подобно нещо, но скри усмивката си, щастлива, че го е сторила. Смътно си спомни как с помощта на краката оттласна тялото си нагоре и се прехвърли през капака на каросерията. Бе си помислила, че използва пода на автомобила за това. От факта, че в действителност това е било неговото лице, й стана по-добре.

— Мисля, че два зъба ми се клатят. Тя блъсна главата си в устата ми — каза Тери и изсумтя, забил поглед в жената. — Аз предлагам да й нашаря задника с колана си.

— Спрете да хленчите! — нареди непознатия с издраното рамо. — Имаме нужда от помощта й. Нали чухте какво ни каза нашият информатор от Резервата. Едно от онези животни я хванало и я отнесло. За да спечелим подкрепа за нашата кауза, трябва да я убедим да застане пред обществеността и да разкаже на всички какво й е сторило.

— Сякаш тази кучка ще го направи. — Нед замълча. — Точно така. Тя ми счупи носа. Женската е животно, също като тях. Тръгна ли мирно и тихо с нас като истинска дама? Не, по дяволите! Бореше се, сякаш е звяр. И ето сега сме заседнали в гората без автомобил. Онази кола ни следваше и аз съм сигурен, че човекът е извикал помощ. Най-вероятно е запомнил номера на пикапа. Сигурно вече ни търсят из целия щат.

— Трябва да изчакаме, Пол. — Тери се намръщи към другаря си. — Шефът ни заповяда да го чакаме, за да я отведе, когато пристигне. Ти беше този, който си мислеше, че е много лесно да я хванем. Каза, че ще бъде толкова просто, колкото яденето на пай. Той ще бъде тук след няколко дни и ще ти съдере задника. А и нашите заедно с твоя, заради това че бяхме достатъчно тъпи и се вслушахме в откачения ти план. Нали знаеш, че шефът я иска в добро състояние; заяви, че има големи планове за нея. Каза, че може да я убеди да направи всичко, от което имаме нужда, но сега нещата се обърнаха с главата надолу.