Автомобилът бързо набра скорост. Над напрегнатото пухтене на двигателя и тежкото дишане на похитителите й Тами чуваше непрестанния вой на клаксона зад тях. Пастор Томас ги следваше, без да престава с опитите си да привлече внимание към това, което се случваше.

Благословен да е! За съжаление постъпката му накара шофьора на пикапа да стане още по-безразсъден. Автомобилът мина през няколко дупки и Тами изпъшка от болка, тъй като мъжете се тръшкаха върху нея и болезнено притискаха гърба й към металния под.

Ребрата и главата я боляха. Общата тежест на двамата смазваше белите й дробове и тя се бореше за глътка въздух. Ревът на клаксона ги преследваше и като че ли щеше да продължи да го прави вечно. Мъжете, които не преставаха да я затискат, започнаха да ругаят, когато друсането зачести. Изглежда водачът бе напуснал пътя и караше по трева, както предположи Тами според начина, по който превозното средство се плъзгаше силно и неравномерно и задницата му подскачаше. Звукът на клаксона заглъхна. Тя разбра, че нападателите й бяха достатъчно умни да напуснат шосето и да поемат по терен, където таратайката на пастора не може да се движи.

Младата жена почти бе припаднала от болка, когато от пикапа се чу остър стържещ звук и той намали ход, докато не спря. От кабината един мъж прокле високо. Тежестта на телата, които я затискаха, изведнъж олекна. Тами силно заби колене в стомаха на единия от похитителите и той издаде ужасен звук на гадене. Тя вкопчи длан в ръката на другия, който в този момент се опитваше да я хване за бедрото. Ноктите й се забиха в меката му плът, докато човекът не изкрещя и рязко се отдръпна на разстояние.

Тами размаха юмруци и зарита с крака, за да се измъкне от нападателите. Успя да им нанесе достатъчно удари, които ги накараха да се отдръпнат от нея. Тя седна, след което се хвърли в другата посока. Пръстите й стиснаха капака на автомобила. Отчаянието и страхът я принудиха да намери в себе си сили, да повдигне тяло и да се прехвърли през страничния борд на каросерията. Падна в пръстта до превозното средство и си удари хълбока. Остана да лежи за секунда, застинала от болка, докато до нея вратата на кабината се отвори с изскърцване и пред погледа й попаднаха нечии крака.

Лунната светлина й позволи да различи заобикалящата ги гъсто залесена площ. Тами се надигна и затича към тъмната плътна линия на дърветата, като се надяваше да се скрие там и знаеше, че това е единственият й шанс да се изплъзне от копелетата. Едва стигнала до първите дървета, чу мъжете да викат след нея. Това я насърчи да се движи по-бързо, а ужасът я мотивира да продължи, като пренебрегна болката в хълбока си.

Някой зад нея дишаше тежко, съкращавайки разстоянието. Обхвана я желание да изкрещи силно. Щяха да я хванат. Успя да заобиколи тъмното, неясно очертание и се надяваше преследвачите й да се ударят в това, което тя бе избегнала. Нещо се блъсна в гърба й. Ударът я запрати в мръсната листна маса и нещо тежко я притисна към нея. Болката я разкъса със сила, която накара всичко около нея да потъне в черно.



— Валиант? — извика отново Тайгър.

Валиант излезе от къщата, приближи портата на оградата и спря. Погледна към приятеля си.

— Има ли причина да крещиш в два през нощта? Спях.

Тайгър изглеждаше мрачен.

— Обадиха ни се преди няколко минути от местното шерифство. Нуждаят се от нашата помощ.

Валиант гневно присви очи.

— Ти знаеш, че не обичам хората. Идете да им помогнете, щом искате. Защо си дошъл да ме притесняваш?

Тайгър прехапа устни.

— Запази спокойствие, ясно?

Валиант почувства стягане в стомаха. Щом събратът му го предупреждаваше, значи това, което имаше да му казва, щеше да го ядоса.

— Защо? Да не би да има още хора, които искат да ни нападнат? Нуждаете се от мен, за да патрулирам из Дивата зона ли? Да не са нарушили защитната стена? Няма да охранявам отвън заедно с човешките патрули. Просто ще убия нарушителите, ако дойдат тук.

Тайгър се поколеба.

— От града е била отвлечена човешка жена, има свидетели. Мъжът, който е видял как са я отвели, е последвал автомобила на похитителите, но ги е изгубил, когато те са се отправили към гората, където неговата кола не е могла да се движи. Обадил се е за помощ по мобилния си телефон, но това е малък град. На ченгетата е отнело няколко минути, докато стигнат до мястото, където очевидецът ги е изгубил. Намерили са пикапа, но не и жената. Четиримата неизвестни са я хванали и са избягали с нея в гората. Местните полицаи не притежават инстинкта на животните за преследване на плячка. Ще трябва да изчакат дневната светлина, а тогава може да е твърде късно за жертвата. Шерифът се е сетил за нас. Организирал съм няколко от нашите офицери, с които под мое ръководство ще помогнем на властите. Помислих си, че и ти ще искаш да дойдеш.

Валиант ненавиждаше идеята която и да е жена да бъде във властта на човешките мъже. Те бяха неуравновесени и жестоки.

— Съжалявам за жената, но все още не разбирам защо си дошъл точно при мен. Губиш си времето в приказки, ако имате намерение да я търсите. Трябва веднага да тръгнете по следата.

— Сега идва най-лошото. Когато шерифът и заместниците му намерили пикапа, са го претърсили, за да идентифицират собственика и са открили, че похитителите са членове на една от онези екстремистки групи, мразещи Новите видове. В автомобила е имало няколко брошури, които са ги довели до това заключение. — Тайгър се поколеба. — Отвлекли са Тами.

Ужас разкъса Валиант.

— Моята Тами?

Тайгър кимна мрачно.

— Да. Твоята Тами. Мислех, че ще искаш да помогнеш да я намерим — замълча. — Реших, че все още достатъчно добре си спомняш нейния аромат, за да можеш по-бързо да откриеш следите й.

Злобен рев се изтръгна от гърдите на Валиант. Обхвана го ярост при мисълта как онези мъже нападат неговата Тами. Враждебно настроените групировки убиваха хората, свързани с Видовете. В съзнанието му веднага изплува красивото й лице. Задъха се, мъчеше се да разсъждава, обезумял при идеята за онова, което щяха да й сторят.

Тайгър трепна.

— Предполагам, че ще дойдеш.

Валиант бързо се обърна и хукна към къщата.

— Само да си взема някои неща — изръмжа силно. — Не тръгвайте без мен! Ще ги разкъсам с голи ръце, ако са й навредили по някакъв начин!

— Така си и мислех! — извика след него приятелят му.

Няколко минути по-късно исполинът изскочи отново навън. Тайгър забеляза, че си е обул обувки. Качи се в джипа, без да обели дума за зловещия вид на ножа, който висеше привързан към бедрото му. Валиант скочи на седалката на пътника. Тайгър махна с ръка, за да сигнализира на другите две превозни средства, спрели зад тях, да ги последват.

— Ще ги убия, ако я наранят — закле се огромният мъж.

Тайгър прехапа устни.

— Не забравяй, че няма да сме на територията на Резервата. Техният закон може да е в разрез с нашите действия. Онези типове са отвлекли жена. Имай предвид, че като ги заловим, те ще бъдат съдени строго. Искам да съм убеден, че си наясно с всичко това. Не става ли малко да ги поосакатиш, но да останат живи, а? Би било лоша реклама за нас, ако върнеш на властите онези хора на парчета.

Валиант се озъби.

— Всичко зависи от това дали са я наранили или не.

— Звучи ми достатъчно честно — и Тайгър настъпи педала на газта.



Шериф Купър, белокос мъж в средата на петдесетте, открито зяпна четирите същества от Новите видове, които слязоха от трите джипа. По пътя Тайгър бе казал на Валиант името на човека и го бе предупредил да се отнася вежливо. В отговор той му се бе озъбил.

Единственото му желание бе да намери Тами. Не му пукаше какво впечатление ще направят, нито че властите искаха те да се държат добре. Изглежда Тайгър смяташе молбата за помощ на хората за голяма работа, нещо като първа стъпка към приемането им от жителите на града. Но според него те молеха за помощ просто защото са много отчаяни.

Погледът му стрелна тримата му събратя. Тайгър, Брас и Райдър бяха с униформите си. Шерифът, с разширени от страх очи, сякаш най-много се взираше в него. Може би, защото вместо униформа, носеше спортни дънки и сив пуловер, които бе успял да надене на себе си, когато виковете на приятеля му го събудиха. Отправи директен поглед към очите на Купър и осъзна, че човекът не може да отмести взор от лицето му. С мъка устоя да не оголи зъби и да направи истинско шоу. Очевидно не дънките бяха смутили мъжа, а чертите на физиономията му.

Шерифът изглежда успя да наложи контрол над страха си и пристъпи към тях, когато го приближиха. Той прочисти гърло и протегна ръка към Тайгър, който бе поел инициативата да се срещнат край пътя с групата на хората.

— Аз съм шериф Грег Купър, а това са моите заместници. Благодаря ви, че се отзовахте на молбата ми. Пристигнахте много бързо, за което сме ви признателни.

Тайгър спря близо до мъжа и му стисна десницата.

— Аз съм Тайгър, а това са моите хора — пусна ръката му и посочи: — Брас, Райдър и Валиант. Радваме се да бъдем полезни, шериф Купър. Има ли някаква промяна, откакто ни се обадихте?

Възрастният мъж поклати глава.

— Не. Не ми е ясно как можа да се случи това. Познавам Тами Шаста от осемгодишна, когато се премести тук и не знам някой, който би искал да я нарани. Тя е едно мило малко момиче. Нашият пастор е този, който е видял как онези мъже са я хванали и е тръгнал след тях. Пикапът, който са използвали, за да я похитят, се е развалил на около километър и половина встрани от този път. Масленият картер се е пробил и двигателят е блокирал. Нападателите не са тукашни, тъй като пастор Томас знае всеки, който живее в този район и би ги познал.