Летата в Северна Каролина бяха особени. През деня беше горещо, а залезът на слънцето донасяше студен вятър, който сега се изви около Тами, докато вървеше към колата си. Младата жена се огледа, наслаждавайки се на тихата нощ. Винаги бе считала, че да израснеш в малко градче е страхотно. Познаваше кажи-речи всички и имаше пълна свобода, тъй като баба й беше почти изкуфяла. Тами се бе преместила при нея точно след осмия си рожден ден, но все още си спомняше живота в големия град. Провинцията й харесваше повече.

— Хей — провикна се някакъв мъж. — Вие ли сте Тами Шаста?

Почти беше извадила ключовете за колата си. Обърна се и се вгледа във високия непознат, облечен с дънки и зелена памучна риза с дълъг ръкав. Облеклото му завършваше с чифт очукани кафяви каубойски ботуши. Той определено не бе човек, който живееше в техния малък град. Беше в средата на тридесетте, с кестенява, късо подстригана коса. Тами веднага застана нащрек. Научила се бе никога да не се доверява на непознати, особено мъже.

— Кой иска да знае?

Мъжът мълчаливо пъхна палци в предните джобове на панталоните си.

— Казвам се Тери Бригс. Чух, че с вас се е случил инцидент в онова място на Новите видове, което откриха наблизо.

Сърцето й запрепуска лудо. Какво е чул? Кой е този човек?

— Не знам за какво говорите — излъга тя. — Приятна вечер. — Отключи вратата на колата, но задържа погледа си върху непознатия. Ужасен сценарий се заформи в главата й и й се прииска да изстене. С нейната любов към фантазиите би запълнила графика на всеки психиатър.

— Недейте така — рече той и пристъпи крачка напред. — Чухме, че сте имали спречкване с едно от онези експериментални животни и то е сложило лапите си върху вас.

Тами се напрегна, страх плъзна надолу по гръбнака й. Човекът се беше приближил и сега вече се намираше на няколко метра от нея. Той беше висок около метър и осемдесет и пет, но това не означаваше почти нищо. Обикновено всички стърчаха над нея, но този бе непознат и тя се почувства застрашена. Погледна нагоре към него и съвсем не й хареса факта, че бе нахлул в личното й пространство. Не можеше да отвори вратата на колата си, освен ако не се мръднеше по-близо до него, което нямаше намерение да направи.

— Виж — тя погледна надолу към ботушите му, после обратно към лицето му, — каубой. Не знам за какво говориш. Каквото и да си чул, слуховете не са верни. Сега трябва да се отдръпнеш, защото искам да си тръгна.

На лицето му се изписа отвращение и то стана грозно и грубо.

— Те са ви промили мозъка, така ли? Онези жалки животни го прилагат върху някои от хората. Всичко е наред, госпожо. Правили са го и преди, не сте само вие. Трябва да дойдете с нас и ние ще ви помогнем отново да мислите разумно. Искаме да участвате в пресконференция, на която да разкажете на всички какво са ви сторили болните животински копелета. Това ще покаже на света, че те не са нещо, с което ние, достойните хора, е необходимо да живеем. Ще се наложи всичките да бъдат унищожени.

Младата жена чу всяка дума, която той каза. Малко я смути очевидната му омраза към Новите видове, но най-притеснителната част от кратката му реч бе онази с „нас“. Извърна глава и забеляза тримата мъже, притаени в сянката на сградата, където се криеха. Това не е добре. Мамка му. Взря се във високия мъж до себе си, от страх сърцето й ускори ритъма си. Помисли. Не изпадай в паника.

— Чудесно. Така да бъде. Защо не ме последвате до дома ми и там да го обсъдим? — Ако успееше да влезе в колата си, можеше да кара до офиса на шерифа или да се докопа до мобилния си телефон и да повика помощ. Нямаше никакво намерение да им позволи да я следват до къщата й.

Непознатият примигна, изглеждаше малко изненадан, но стисна устни.

— Ще пътуваме с моя пикап.

Тя кимна, бързо прецени, че е нужно да го държи в неведение. Би било по-лесно да го изненада, ако той си мисли, че е пълна идиотка.

— Добре. Ами колата ми? Не мога просто да я зарежа тук. Ако остане на паркинга, първото нещо, което ще направи на сутринта Сам, той е собственикът, е да я изтегли на буксир. Аз ще карам пред вас, а вие ще ме следвате.

Една ръка се стрелна и я сграбчи за лакътя.

— Колата ти е най-малкият ни проблем. Ти ще ни помогнеш да настроим всички хора против онези животни.

Тами стисна в юмрук ключовете, така че върховете им да се подават между пръстите й. Шансовете й срещу четиримата мъже бяха почти минимални. Мълчаливо се помоли някой да излезе от бара и да й се притече на помощ, но това не се случи. Със свободната си ръка сграбчи дръжката на вратата.

— Не мога просто ей така да оставя колата си тук. Готова съм да изслушам онова, което имате да ми казвате, но нямам възможност да си платя, за да ми докарат колата обратно у дома.

С рязко движение тъпакът се опита да я отстрани надалеч от превозното й средство. Той я дръпна достатъчно силно и тъй като тя се беше вкопчила в дръжката на автомобила, вратата се отвори леко и вътрешното осветление в купето се задейства. Непознатият я дръпна още по-силно и дланта й се изплъзна от метала. Тами се завъртя и разбра, че за да се освободи е необходимо да атакува.

С върховете на ключовете, които стърчаха между пръстите й, силно удари мъжа в корема, след това го изрита. От удара ръката я заболя, с другата посегна към лицето му. Ноктите й се забиха в плътта точно под едното му око. Той изрева и я пусна в същия момент, в който тя нададе пронизителен писък в опит да привлече вниманието на някой върху затрудненото й положение.

Тами блъсна непознатия и побягна към бара, но успя да измине само няколко метра, преди някой да я сграбчи за косата. Тя отново изпищя, този път от болката, която опъването й причини в задната част на главата. Мъжът я дръпна, стисна я брутално и я запрати в някакъв паркиран пикап. Бузата й се удари в страничното огледало и болка прониза едната страна на лицето й в близост до ухото.

Нападателят пусна косата й, за да я обхване със силните си ръце през кръста. Те я задържаха да не се удари в земята, когато коленете й се огънаха. Изпищя отново и ритна идиота, докато я повдигаше във въздуха. Отдръпвайки се рязко назад, в неистов опит да се освободи от него, тилът й се удари в лицето му. Той изруга силно и я пусна.

Младата жена тупна тежко на земята и едва не падна на колене, но успя да се задържи, като залитна и се отдалечи на няколко крачки от мъжа. Двама от нейните нападатели препречваха пътя й към бара. Опита да се съпротивлява на световъртежа, причинен от болката в лицето и задната част на черепа, където грубо се бе ударила в тъпака. Блъсна се отново в пикапа, когато понечи да се шмугне край него. След това хукна към пътя. Успя да пресече паркинга и стигна до тротоара на улицата. Тогава забеляза фаровете на идващ срещу нея автомобил.

Тами се завтече към колата, уверена, че онези смотаняци ще хукнат да бягат в обратна посока. Трафикът по това време на нощта бе обичайно слаб, а всеки, който беше в превозното средство, приближаващо към нея, би бил по-добър човек от тези, от които бягаше. Тя размаха ръце и закрещя, за да привлече вниманието на водача и осъзна, че колата започна да намалява ход.

Когато съвсем приближи, младата жена позна автомобила. Очуканата таратайка на пастор Томас в този момент бе най-приятната гледка. Шофьорът натисна докрай спирачките и спря на няколко сантиметра от мястото, където стоеше Тами. Той се взря в нея през предното стъкло и тя забеляза шока, изписан върху лицето му. Изпълни я облекчение. Но тогава погледът му се премести, устните му се разделиха, а очите му се разшириха от тревога за нещо, което бе съзрял встрани зад нея.

Тами извърна глава, за да погледне през рамо и видя четиримата да бързат към нея. Всичко, което успя да види, преди да я достигнат, бе стичащата се по брадичката кръв от разцепената устна на непознатия с каубойските ботуши, който я бе повдигнал във въздуха. Отново изпищя, отскочи назад и размаха юмруци, но един от мъжете я сграбчи за лактите, а друг — за краката. Вдигнаха я на ръце и хукнаха заедно с нея към паркинга на бара. Пастор Томас изкрещя името й, като същевременно надуваше клаксона на таратайката си.

Когато стигнаха до техния автомобил, нападателите я вдигнаха високо и я хвърлиха, сякаш бе чувал с картофи, през страничния борд в каросерията на пикапа. Силата на удара изкара въздуха от дробовете й, а в главата й избухна болка, когато тялото й се приземи върху металния под. Опита се да си поеме дъх, заповяда си да се раздвижи, но когато се помъчи да седне, две тела се стовариха отгоре й. Вложи сетни сили, за да ги отхвърли и задраска с нокти по двамата мъже, но те без усилие я задържаха прикована под себе си. Двигателят изрева и вратите на превозното средство се затръшнаха секунда преди водачът да включи на задна скорост. След това колелата се завъртяха и всичко започна бързо да се мести покрай тях.

Внезапното и рязко потегляне на пикапа изтърколи двамата нападатели далече от нея и те се блъснаха в страничния борд на каросерията. Движението преобърна на една страна и Тами. Тя съзря нощното небе. Шофьорът наби спирачки и младата жена се търкулна в обратна посока, миг преди той да смени отново предавката. Скоростната кутия шумно запротестира, издавайки стържещ звук.

Тами посегна към ръба на каросерията, с надеждата да се измъкне, но водачът натисна газта, преди пръстите й да успеят да стиснат метала. Инерцията на пикапа напред я отхвърли към задния капак. Сграбчиха я ръце и тя отново се оказа затисната под двете мъжки тела. Успя само да изпищи.