* * *

Гостите за вечерта са пристигнали. Докато си проправяме път към бара, ни спират, целуват ни и ни пожелават щастие на всяка крачка. Когато най-после стигаме до бара, Джеси ме поставя на моя стол и ми подава чаша вода. Вода? Поглеждам към прозрачната чаша и отново към Джеси, който адски добре се справя, като пренебрегва учудването ми. Вода?

Теса пристига под пара. Изглежда също толкова ядосана, колкото и горката Елизабет.

— Къде бяхте? – пита изумена и погледът й прескача от мен към Джеси и обратно. – Трябва да разрежете тортата!

Джеси отваря бутилка вода и отпива дълга глътка, абсолютно незасегнат от загрижеността на Теса.

— Добре.

Теса поклаща глава невярващо и тръгва към изхода. Може и да си тръгне. Изглежда, услугите й вече не са нужни.

— Не искаш ли да срежем тортата? – питам. Джеси повдига китката ми, докато завинтва капачката на бутилката. – Кейт промени цялата си програма, за да я направи толкова бързо.

Джеси протяга ръка и оправя диаманта ми.

— Тогава нека не я обиждаме! – казва сериозно.

— Невъзможен си. – Въздъхвам и поглеждам през бара. Забелязвам, че Сам и Дрю забавляват баща ми, който леко е зачервил бузите. Мама се наслаждава на вниманието и несъмнено предлага на всички да ги разходи из имението. Кейт изглежда пияна. Том размахва мека китка към мен, Виктория ми махва по момичешки, после поглежда през бара към Дрю и приглажда русите си къдрици, а горката Сал просто изглежда така, сякаш се опитва да се впише, въпреки че все още блести, но новият й приятел не е тук. Усмихвам се и отново се обръщам към Джеси точно когато Теса връхлита отново в бара.

— Добре. Говорих с Елизабет – пухти Теса. – Скоро ще разрежем тортата и ще танцуваме първия танц, така че не ми изчезвайте пак! – Изхвърча и аз се усмихвам. Определено съжалява, че е приела работата.

— Добре ли си, бебче? – Топлата му длан се плъзга по бузата ми.

— Да, добре съм – отговарям, но не съм. Скарах се с брат си, а това не се е случвало никога.

— Не изглеждаш добре. Казах, че искам да се наслаждаваш на днешния ден.

Смешно ми е. Тогава трябва да ми позволи едно питие и не трябваше да отваря

темата, която тормози ума ми най-много в момента.

— Добре съм – въздъхвам и отпивам дълга глътка от водата си. Шибана вода.

Приближават Патрик и Айрин. Моят шеф мечок размахва огромна чанта за

подаръци в цвят слонова кост. Съпругата му е облечена в материал с животинска щампа. Мисля, че може да е рокля. Изключително разсейващо. Бързо отправям поглед към Джеси.

— Патрик е тук. Ти каза понеделник, помниш ли? – Трябва да проверя това бързо.

Джеси поглежда през рамо.

— Да, Ава. Но само до понеделник.

— Цвете! – Патрик ми бута подаръка, целува бузата ми, а после подава ръка на Джеси. – Господин Уорд! – поздравява. Челото му се смръщва, щом забелязва белезниците.

— Благодаря, че дойдохте. – Джеси поема ръката на Патрик.

— Да, Джеси. – Шефът ми отклонява поглед от китките ни. – Това е Айрин. – Дава знак на жена си, докато тя се клатушка към нас с огромна усмивка на лицето. Усмихвам се на себе си. Тя е превзета.

— Приятно ми е да се запознаем – направо се кикоти.

— И на мен. – Джеси я поразява със своята усмивка, запазена само за жени, и Айрин се разтопява. Невероятен е. – Моля, служителите на бара ще се погрижат за вас.

— Благодаря – казва възторжено тя. – Този хотел е просто чудесен.

— Здравей, Айрин! – казвам с усмивка. Тя отмества алчните си очи от съпруга ми и ги насочва към мен. Съпругата на шефа ми е плашеща жена, но не и в момента. Сега е твърде заета да държи гръбнака си изправен и да гълта корема си. – Как си?

— Възхитително – изпява в лицето ми. – Ава, изглеждаш зашеметяващо.

— Благодаря – изтърсвам напълно изненадана. Никога не ми е отправяла комплимент, изобщо, и не го очаквах от нея сега. Тя обикновено дърдори за социалния си живот и клюкарства приятелките си, които не работят.

Патрик грабва лакътя на съпругата си и я повежда настрани.

— Ще си вземем питие – извърта очи и аз се усмихвам топло на шефа си. Знам, че намира жена си за дразнеща.

— Интересна жена – размишлява Джеси. Гледа леко разтревожен към тялото й в леопардова шарка, което се отдалечава с клатушкане от нас.

Смея се.

— Тя създава неприятности в живота на Патрик.

— Мога да си представя.

— Ето го и Джон – казвам, като поглеждам покрай Джеси. Голямото момче крачи наоколо с тъмните си очила и с обичайното заплашително изражение на лицето. Поглежда втренчено белезниците, преди да ми кимне. Кимвам в отговор.

Джеси бърка в джоба си, вади ключа за белезниците и аз гледам, докато го приближава до китката ми.

— Какво правиш? – питам и дръпвам китката си.

— Джон иска да поговорим – казва през стиснати зъби.

— О, не – смея се. – Няма да ме освобождаваш, когато ти изнася. Няма начин, Уорд. – Поглеждам към Джон, който все още е с безизразно лице.

— Ава, ще се върна бързо. – Дръпва китката ми обратно към себе си.

— Не! Къде отиваш? – Поглеждам към Джон. – Къде отива?

— Всичко е наред, момиче.

— Не. Не е добре, по дяволите! – извиквам малко прекалено силно и заплашително смръщвам лице към Джеси. Не ми пука. Няма да направи това. Няма да ме разкарва, когато му изнася. Това е моята сватба.

— Внимавай с езика! – изсъсква и се обляга към мен. – Ще се забавя само няколко минути. Стой на мястото си, Ава!

Свивам се от враждебността му, напълно смаяна, докато той бързо отключва белезниците и се отдалечава с Джон. Кацнала съм на бар стол – булката в зашеметяваща рокля, накичена с диаманти. Всичките ни гости се смеят, бърборят и пият, а аз искам да се прибера у дома. Плаче ми се, чувствам се слаба и много, много наранена. Смъквам се от стола, решила да се възползвам от свободата си и да се изпишкам. Може и да поплача малко. Трябва да се измъкна от тези хора, преди сълзите да са потекли свободно. Какво ми става?

— Къде отиваш, скъпа? – пита мама, докато си проправя път към мен.

Лепвам си фалшива усмивка на лицето. Прекалила е с „Гордостта на Марио”.

Косата й не е идеална, но, изглежда, не й пука – явен показател, че е малко пийнала.

— В тоалетната. Няма да се бавя.

— Искаш ли помощ? Не съм сигурна къде отиде Кейт. – Оглежда бара.

— Не, ще се справя. – Оставям мама и се отправям към тоалетната. Тъжно е, че чакам с нетърпение да остана за малко насаме.

Избутвам вратата и заставам пред огледалото, за да огледам жалкото си лице. Вече не съм румена булка. В очите ми няма блясък, на лицето ми не грее щастлива усмивка. Чувствам се обидена и прекалено емоционална. Въздишам тежко и щипя бузите си в опит да върна малко цвят в тях. Изглеждам малко отпаднала.

— Ооо, Боожее!

Вирвам глава и се извръщам към източника на дългия стон. Застивам и сдържам дъха си, щом чувам шумолене и тътрене от едната кабинка. Някой прави секс в тоалетната? Не! Бързо събирам роклята си, за да се махна. Може да се получи неловко. Правя първата забързана крачка, но замръзвам, когато вратата се отваря и Кейт излиза със запъване.

Ахвам и изпускам роклята от ръцете си.

— Какво правиш? – изтърсвам невярващо. Знам, че Сам се беше нацупил малко заради това, че премахнахме и складирахме временно всички перверзни атрибути, но можеха да почакат.

Кейт се сковава от глава до пети. Червената й коса като дива грива от къдрици наполовина покрива шокираното й лице.

— О, мамка му! – казва тя тихо и оправя роклята си.

— Не можахте ли да почакате? – питам ужасена, но и малко облекчена, че не съм хванала някой от другите ни гости в действие.

— Ава… – започва тя, но тогава иззад нея излиза мъж. И това не е Сам.

Отварям уста от изненада.

— Дан! – Не мога да повярвам. – Какво правиш, по дяволите?

Той свива рамене, като отказва да ме погледне. Вниманието му е насочено изцяло към оправянето на панталона му. Погледът ми се стрелка между двамата. Чакам обяснение, но не получавам нищо от тях. Те просто стоят там и гледат навсякъде другаде, но не в мен.

Хвърлям вбесен поглед към Дан.

— Казах ти да оставиш това в миналото! – крещя, а после обръщам гнева си към Кейт. – А ти си пияна! Какво ви става на вас двамата? Не се ли научихте?

— Не е твоя работа, Ава – казва равно Дан и излиза от дамската тоалетна, като ме оставя насаме с виновната ми приятелка.

— Кейт? – притискам я, но тя отказва да срещне погледа ми. Знае, че току-що е направила огромна грешка. – Ами Сам? – питам. Горкият човек е някъде навън, напълно в неведение. – Не мога да повярвам. – Плясвам с длан челото си. Мозъкът ми пламва от претоварването с информация.

Кейт хлъцва и се изкикотва, после се хваща за мивката, за да закрепи своето олюляващо се тяло.

— Забавлявам се – казва надменно. – И това няма нищо общо с теб.

— О, добре – възкликвам и вдигам роклята си. – В такъв случай ще те оставя да се забавляваш. – Обръщам се и излизам от тоалетната. Отправям се право към кабинета на Джеси.

В лятната стая вече няма маси и тя е пълна с хора. Групата примамва всички на дансинга с класически мелодии. Минавам между гостите, усмихвам се и се опитвам с всички сили да приличам на ликуваща булка. Пресичам дългите разговори. Скарала съм се с брат си, а сега и с Кейт. Искам да избягам с Джеси и да останем насаме, защото тогава сме най-щастливи, защото тогава светът и проблемите му остават зад стените на нашия малък мехур на доволство, в който трябва да се борим само със собствените си проблеми.

Бързам по коридора и нахлувам в кабинета му. Сърцето ми спира още щом осъзнавам какво виждам.

Има само двама души.

Джеси… и Корал.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Денят ми току-що стана още по-лош. Седят в противоположните краища на дивана и обръщат глави към мен, а аз просто стоя там и изпитвам недоумение. Целият ми гняв, цялото ми безсилие от деня вече са се преобразили в болезнена емоция. Усещам, че очите ми се пълнят с изгарящи сълзи и сърцето ми думти в гърдите. Чувствам се напълно смазана.