Тя се усмихва с онази нейна усмивка и аз се втвърдявам още повече.

— Престани да се държиш неразумно! – смее се. – Това е денят на твоите бебета.

— Няма нищо неразумно в това да искам теб и бебетата ми само за себе си. – Опитвам се да се съсредоточа върху охлаждането на бясната си ерекция, но докато тялото ми е притиснато в Ава и очите й ме молят да я обладая, това е напълно невъзможно. – Не мога да те гледам – мърморя. Отстъпвам и излизам от кухнята рязко, преди да съм я навел върху плота.

На път съм да приключа купона.

Направо изритвам последните гости навън. Оказват се родителите на Ава. Те ще вземат децата за през нощта, затова съм почти деликатен. Навеждам се над задната седалка на колата на Джоузеф. Сърцето ми тупти щастливо от кикота на моите бебета, когато ги обсипвам с целувки едно по едно.

— Да не слушате нана! – намигам. Получавам още едно колективно кикотене и хокане от Елизабет, после затварям вратата и тичам обратно в къщата.

— Ава? – крещя и мушкам глава през вратата на кухнята. – Ава?

— Ще трябва да ме намериш – смее се тя, но не мога да разбера откъде идва коприненият глас.

По дяволите, тя играе игри с мен!

— Ава, не ме вбесявай до лудост! – предупреждавам. Къде е, мамка му? – Ава? – сега мълчи и така ще си го отнесе, когато я докопам! – За Бога! – крещя. Прескачам стъпалата по четири наведнъж и връхлитам в спалнята ни. – Ава?

Нищо.

Стоя по средата на стаята и обмислям следващия си ход. Не ми отнема много време.

— Три – казвам го спокойно и с максимална увереност. Аз съм самоуверен. Тя не може да ми устои. – Две – стоя на място и се ослушвам за признаци на движение. Нищо. – Едно – казвам тихо, а членът ми подскача диво. Знам, че е близо.

— Нула, бебче – прошепва тя зад мен. Прелъстителният й глас ме кара да се усмихна. Обръщам се и едва не се олюлявам назад, когато виждам да стои пред мен само по малки дантелени бикини. Мамка му, тя става все по-красива с всеки изминал ден. Въпреки неотложната ми потребност отделям време да погълна с поглед моята съпруга в цялото й съвършенство. Очите ми се плъзгат по твърдите й идеално оформени гърди, по нелепо плоския корем и надолу по прекрасните крака. Членът ми пулсира, докато я гледам как плъзга дантелата по бедрата си. После разкопчавам бавно ризата и свалям дънките. Ава, изглежда, не възразява. Големите й кафяви очи

са омаяни от моята жилавост. Нищо не се променя.

— Харесва ли ти това, което виждаш? – гласът ми е нисък и изкушаващ, въпреки че тази жена не се нуждае от изкушения, щом става дума за мен.

Устните й се разтварят и езикът й се плъзва по пълната й долна устна. Твърд съм. Навсякъде.

— Свикнала съм – прошепва, а очите й се стрелкат по гърдите ми.

Нахвърлям се върху нея за миг. Устата ми напада нейната с груба сила. Ава не ме спира и никога няма да го направи. Увива крака около хълбоците ми, а ръцете около врата ми и цялата отново е моя.

— Колко силно мислиш, че ще крещиш, докато те чукам? – казвам, докато я притискам грубо в стената и дишам в лицето й.

— Доста силно бих казала – пъшка тя. Вкопчва се в твърдия ми гръб, после премества ръце в косата ми и дръпва силно.

Усмихвам се. Отдръпвам се назад и набивам члена си в нея. Отмятам глава с вик, който е удавен в нейните крясъци.

Вече не настоявам да виждам очите й. Нямам нужда да проверявам дали е истинска.

Докато сърцето ми бие, ще знам, че е.

КРАЙ

Благодарности

Вече благодарих многократно на семейството и приятелите ми, сега е ред на хората, които се появиха в живота ми след това.

На Джени и Гите, казвала съм го и преди, ще го кажа отново и отново. Проклятие, обичам ви много силно.

На агентите ми Андреа Барзви и Кристън Кийн от „Ай Си Ем Партнърс”. Още щом влязох в офиса ви, разбрах, че съм се озовала точно там, където ми е мястото. За първи път се почувствах развълнувана вместо смазана и причината бяхте вие. Вечно ще съм ви благодарна.

На Бет и Селина от „Гранд Сентръл Пъблишинг” за вашата вяра в мен като дебютиращ автор. Поразена съм от възможностите, разкриващи се в бъдещето ми, бъдеще, което вие предложихте да подкрепите и да поддържате. Благодаря ви.

На блогърите, които се трудят неуморно, за да рекламират и подкрепят авторите, и на моите луди, обсебени от Джеси дами, които придадоха изцяло ново значение на думата „ентусиазирани”. Страхотно е, че сте тук, затова, моля ви, никога не си отивайте! Планирам да пленя живото ви въображение за години, години напред и нямам търпение.

Много неща се случиха след издаването на „Този мъж” и „Под този мъж”. Прекалено много неща, за да бъдат разбрани напълно, но те се случиха и се случиха с мен – малкото британско момиче, което имаше натрапчива идея, от която просто не можеше да се отърве. И аз много се радвам, че не се отървах от нея, защото в противен случай нямаше да има Джеси Уорд и нямаше да има прегазване, обратно броене или пръсти, потопени във фъстъчено масло. Това са само някои подробности от пристрастяващото му поведение, които повлияха на моите прекрасни читатели не по-малко от страстната любов на моите герои.

Напрежението да издам „Изповядан” беше огромно, но се надявам, че съм се справила. Това е заключението, последната част от историята на Джеси и Ава.

Наслаждавайте се!

Джоди

Британската писателка Джоди Елън Малпас е родена и израснала в Нортхамптън – град от централните графства на Великобритания, където живее със семейството си и работи на пълен работен ден в строителната фирма на баща си. Тя дълго време се опитва да пренебрегва зараждащата се идея за „Този мъж”, докато накрая това става невъзможно и Джоди намира време и смелост да освободи своята творческа страна и да пусне на бял свят своя герой – господаря на имението Джеси Уорд.

Джоди рискува с история, пълна с ярки характери, и взривява сцената на самоиздаващите се писатели в края на октомври 2012 година. Книгата й подпалва невероятна реакция у жените по целия свят.

Втората част от трилогията „Този мъж” – „Под този мъж”, е публикувана през януари 2013 година и бързо става бестселър в „Амазон”, като се задържа на първа позиция в жанра в продължение на много седмици едновременно във Великобритания и в САЩ. Джоди се озовава в Ню Йорк едва няколко седмици след като сама издава „Този мъж” и подписва договор с „Ай Си Ем Партнърс” – една от най-големите световни агенции за таланти, която скоро й осигурява голяма сделка за издаването на трилогията „Този мъж” с „Гранд Сентръл Пъблишинг”, част от „Хачет Бук Груп”.

Джоди вече се занимава единствено с писане и се наслаждава на новата си и много неочаквана кариера като писател.

Можете да откриете Джоди тук:

Всичко в тази книга – имената, героите, местата и случките, е плод на фантазията на автора или е използвано произволно. Всяка прилика с истински събития, места или хора, живи или мъртви, е съвпадение.

Jodi Ellen Malpas – This Man Confessed (2013)

Джоди Елън Малпас - До този мъж

Книга трета от поредицата „Този мъж”

Превод Ирина Ценкова

Редактор Надя Калъчева

Коректор Милена Братованова

Издател: „Егмонт България“ (2016)