— Какво е това? – Въпросът, който не искам да задам, просто се изплъзва. Джеси не отговаря.

Но Корал го прави.

— Това е снимка от ултразвук на неговото бебе.

Знам, че се олюлявам назад, и знам, че Джеси се е обърнал да ме закрепи, но всичко е размазано.

— Мамка му! – Разтревоженият му глас е просто удавен звук, защото всичката кръв се е оттеглила от главата ми. Чувствам се замаяна. – Мамка му, Ава! – Краката ми сякаш се огъват, но не падам на пода. Не съм припаднала. Вдигната съм и за част от секундата вече седя на дивана, а главата ми е притисната между краката ми. – Дишай, бебче! Само дишай! – Сложил е длан на главата ми и я движи в успокояващи, бързи кръгове. – Каква игра играеш, мамка му? – извиква той настрани от мен. – Шибана тъпа жена! Не съм спал с теб от месеци!

— Четири месеца. Бременна съм от четири месеца – отговаря тя бързо и гордо. – Сам сметни!

Знам, че коварното изражение ще бъде изписано на лицето й, но не мога да я погледна, защото ще искам да й се нахвърля. Трябва да започна да контролирам дишането си, защото още ми се вие свят и започва да ми причернява пред очите. Ако се изправя, ще падна по лице.

— Не може да си – сопва се тревожно Джеси, но гласът му е прекалено несигурен. – Мамка му!

Ето това е. Това бебе ще се роди преди моите и като знам колко отчаяно иска бебе Джеси, той ще вземе първото, което може да пипне. И ще ме изостави. Аз ще остана сама с две пищящи бебета и без помощ. Моите бебета ще бъдат с мен, но без баща. Кой ще разтрива краката ми, когато се подуят? Кой ще ме обича в дантела, когато съм покрита със стрии? Кой ще ме кара да ям, когато не съм гладна, и кой ще ми дава фолиева киселина? Кой ще ближе фъстъчено масло от гърдите ми и ще лакира ноктите на краката ми, когато вече не мога да ги стигам? Започвам да се паникьосвам, но очите ми попадат върху малкото листче, което Джеси е изпуснал на пода, за да се погрижи за мен. Той не гледаше тази снимка така, както снимката на нашите бебета. Не падна на колене и не грабна Корал, за да я прегърне. Какво ми става? Чувствам се като чувал, пълен с преувеличени смесени емоции. Объркана съм. Навеждам се и вдигам черно-бялата снимка. И двамата ме наблюдават, но аз не бързам. Забелязвам първо името на Корал. Значи снимката определено е нейна. Но това, което го няма на снимката от ултразвука, е дата. Нито има приблизителна гестационна седмица. Изучавам я по-внимателно.

— Ава, какво правиш? – пита Джеси и се опитва да привлече погледа ми, но не му обръщам внимание.

— Да, какво правиш? – съска Корал.

Соча снимката.

— Опитвам се да разбера дали си в четвърта или пета седмица – размишлявам, без да отделям очи от снимката. – Предполагам четвърта.

— В четвърти месец съм. Не седмица.

— Не, не си – поглеждам към Джеси. Той не диша. – Кога за последно си спал с нея?

— Преди четири-пет месеца – поклаща глава, а бръчката танцува тревожно през челото му. – Ава, не мога да мисля толкова назад. Не съществувах преди теб – отпуска ръце върху бедрата ми и стиска. – Винаги съм използвал презерватив, знаеш го.

— Знам – съгласявам се, но има една друга възможност. Убива ме, че трябва да попитам, особено пред тази досадница. Стискам очи. – Тя беше ли от… – преглъщам трудно. – Ти…

Той спира мъките ми.

— Не – казва думата нежно и хваща тила ми в дланта си. – Погледни ме! – настоява също толкова нежно и го правя. Сключваме погледи и той поклаща глава съвсем леко. – Не – повтаря.

Кимвам с тиха въздишка и му се усмихвам в знак на доверие. Няма нужда от признание, защото няма какво да признава. Тихата ни размяна на разбирателство почти ме кара да забравя Корал, която стои наблизо.

— Ще останеш с него, когато той чака дете от друга жена? – пита тя със смях. – Къде е самоуважението ти?

— Сега ще я прегазя – казвам му тихо и този път го поглеждам за разрешение.

Той се усмихва и ме целува по бузата.

— Както желаеш, бебче! Но, моля те, нека този път е само вербално! – Кимва към корема ми и обръща презрителен поглед към безочливата уличница, но не казва нищо. Оставя това на мен.

— За какво говорите вие двамата? – Самодоволството й се топи с всяка секунда. Няма представа как да разбира това.

Изправям се до Джеси и поглеждам към него.

— Дай ми твоята снимка!

Въпросът ми го кара да обърне укорителния си поглед от Корал към мен. Той е напълно объркан.

— Каква снимка?

Извъртам очи.

— Тази, която носиш навсякъде. Не съм глупава. Къде е?

— В джоба на сакото ми – признава смутено.

— Иди и я донеси!

— Не. Няма да те оставя с нея. – Този път дори не я удостоява с поглед.

— Нея? – изтърсва Корал невярващо. – Така ли ще говориш за майката на детето ти?

Джеси се обръща свирепо.

— Ти не си шибаната майка на детето ми, заблудена кучко! – Гневът му отново се надига. Трябва да реша това веднъж завинаги.

Оставям ги и се отправям към кабинета на Джеси. Намирам сакото му там, където го пусна снощи. Ровя бързо в джобовете му и намирам грижливо подредена пачка банкноти и телефона му, преди да открия снимката във вътрешния джоб. Малко е износена, несъмнено от прехвърлянето от джоб в джоб. Излизам бързо, въоръжена с доказателство Б, и откривам, че разстоянието между Джеси и Корал е намаляло. Джеси е на все същото място, но Корал бавно тръгва към него.

— Имахме нещо специално, Джеси – опитва се да го докосне, но той дръпва ръката си.

— Специално ли? – смее се той. – Чуках те известно време. Шибах те и после те зарязах. Какво му е специалното на това, мамка му?

— Ти се върна за още. Това трябва да значи нещо – тонът й е пълен с надежда. Наистина е заблудена. – Ти ме накара да се нуждая от теб.

От тези думи ми настръхва кожата. Искам да ги прекъсна, но изчаквам да чуя как ще отговори той на това.

— Не, ти сама си го направи. Аз почти не съм говорил с теб, докато те чуках. Ти беше парче месо, което беше удобно. – Пристъпва напред и се навежда, което я кара да отстъпи леко. Тонът на Джеси е пълен с отрова, и то умишлено. Доста добре се справя с прегазването и сам. – Ти си точно като останалите, дори още по-отчаяна. Получаваш добро чукане и решаваш, че животът ти зависи от това.

Едва не се разсмивам.

Моят живот наистина зависи от това, още повече сега, когато съм бушуваща торба хормони.

Джеси я оглежда от горе до долу и зървам надутия мъж, който се е отнасял с жените като с предмети безкрайно дълго време – мъжът, който е пиел, чукал и захвърлял всички тях.

— Какво те кара да мислиш, че ще напусна жена си заради теб?

— Защото аз нося твоето бебе. – Самодоволството й вече напълно е изчезнало. Тя знае, че губи битката.

— Ти лъжеш – отвръща той, но определено има елемент на несигурност в тона му.

— Тя действително лъже – намесвам се. Неудобно ми е да виждам Джеси толкова близо до нея дори когато се е озъбил в лицето й и наистина не се чувствам удобно той да е толкова разтревожен от нещо, което не би трябвало изобщо да го тревожи.

— Не лъжа. Държиш доказателството – сочи снимката в ръката ми.

— Да, така е – обръщам се и я бутам в лицето й. – Това е снимка на шест седмици.

Корал се мръщи.

— Не, това е снимка на четири месеца.

— Това не е твоето бебе, Корал.

— Чие е тогава? – пита тя бавно. Започва да схваща накъде духа вятърът.

— Това е моето бебе – поглеждам нежно към раздърпаното парче хартия. – И на Джеси.

— Какво?

— Ами, казвам бебе, но всъщност имам предвид бебета. Виждаш ли, ние чакаме близнаци и знам, че се опитваш да ни измамиш, защото твоята снимка е на бебе, което е на не повече от шест седмици. Тук има два фъстъка – показвам моята снимка, – по-малки са от твоята топчица, но съм сигурна, че бебетата на двете снимки са на приблизително еднаква възраст. Не знам. Може би е майчински инстинкт – свивам рамене. – Това ли е всичко?

Устата й е леко зинала и въпреки че вътрешно все още кипя, съм повече от горда със себе си, задето запазих самообладание. Джеси е прав. Не мога да се търкалям по пода с нея, независимо колко силно ми се иска да изтръгна косата й.

— Освен ако по някакво чудо не можеш да доставиш липсващата лента, която потвърждава датите ти, мисля, че приключихме! – Поглеждам я с очакване, но не казвам нищо повече. Хвърлям нейната снимка между нас. – Сега се разкарай оттук и върви да намериш истинския баща на твоето изчадие! – Не откъсвам очи от нея и няма да ги откъсна, докато не затворя вратата здраво зад нея. – Тръгваш ли си, или трябва да те извлека навън? – питам и правя крачка напред.

Тя се навежда и вдига снимката си, после тръгва назад през вратата. Очите й прескачат нервно от Джеси към побеснялата му бременна жена и още щом тялото й минава прага на апартамента, тръшвам вратата в лицето й, после се обръщам към моя съпруг – бивша курва. Той дъвче нервно долната си устна и може би не трябва, но съм бясна и на него. Профучавам покрай изумения Джеси и се качвам по стълбите. Горе заварвам водата още да тече от душа. Събличам се и мия зъбите си, после заставам под струята, без да бързам. Будна съм от по-малко от половин час, а вече се чувствам така, сякаш това трябва да е краят на деня ми.

Плакна косата си със затворени очи, но усещам, че той е зад мен. Не ме докосва, но знам, че е там. И е притеснен. Усещам тревожните вибрации, излъчвани от него, в мокрия ми гръб. Доказателството за неговата несигурност при твърдението на Корал само усилва моята тревога. Трябва ли вече да добавя към списъка с неща, които могат да ни създадат проблем, и потенциални бременни мамчета? Върнали сме се от Рая едва преди два дни, а вече съм психически изтощена. Живот в мир и удобство. Това искам и от това се нуждая, но всеки път, щом реша, че сме близо до спокойствието, нещо се появява и го заличава.

Усещам познатия допир от гъбата по гърба си и дланта му докосва корема ми. Предпазлив е и така трябва да бъде. Единственото, което ме побърква, са той и гадното му минало с жените.