— Кой ще победи? – пита и допира носа ми със своя.

— Ти.

— Правилно – съгласява се. – Жаден съм.

Разтърсвам леко врата му, което го разсмива.

— Ще донеса вода.

— Не може да избираш кога да изпълняваш съпружеските си задължения. – Избутва ме от тялото си и се повдига леко, за да шляпне задника ми, докато се отдалечавам. – Вода, жено!

— Не си насилвай късмета, Уорд! – предупреждавам. Дръпвам чашките на сутиена си обратно на гърдите и отнасям почти голото си тяло в кухнята.

— Дори не си помисляй да се връщаш тук, ако смяташ да криеш гърдите си от мен, жено! – извиква след мен.

Отварям хладилника с огромна усмивка на лицето и вадя две бутилки вода. Намествам ги така, че да не дразнят кожата ми, и грабвам още нещо, което седи съвсем самотно на най-долния рафт. Отново се хиля.

— Не ме ли чу? – Оскърбеният тон на Джеси е първото, което чувам, щом се появявам отново в голямото отворено пространство на панорамния апартамент. Съпругът ми зяпа покритите ми със сутиен гърди.

— Чух те. – Пускам бутилките на дивана и държа изненадата на Джеси зад гърба си.

Той все още лежи по гръб и ме гледа с подозрителни зелени очи.

— Моята съпруга има лукаво изражение на красивото си лице. – Очите му вече са присвити. Бавно се изправя до седнала позиция, подпира гръб на дивана и потупва скута си. – И крие нещо от мен. – Бръква зад себе си и хваща бутилка вода, отпива дълга глътка и завинтва бавно капачката.

— Малко лукаво. – Настанявам се в него и се премествам напред, когато пуска бутилката с водата и обхваща задника ми с големите си длани.

— Няма нищо малко в това. – Маха едната си ръка от дупето ми, но само за да дръпне чашките на сутиена отново надолу. После отново я слага там. – Какво криеш?

— Нещо – дразня го и се премествам настрани, когато се опитва да надзърне. – Не! – предупреждавам и той пухти, но после се обляга отново на дивана. Отварям капачката зад гърба си и я пускам, преди да представя буркана на моя бог, чиито любопитни очи току-що са се разширили от наслада от гледката пред него.

— Аз командвам – ухилвам се.

Очите му се разширяват още повече, но този път от възмущение.

— О, не! Не и когато става дума за това. Забрави! Няма начин! Никога! – Опитва се да сграбчи буркана, но аз го измъквам изпод носа му.

— Спокойно! – смея се и го притискам към дивана. Поривът да го гушна надвива желанието ми да го дразня, когато виждам тревожната бръчка да се настанява на челото му. Боже, обичам този мъж. Долната устна изчезва между зъбите му, докато гледа как ръката ми се движи бавно към буркана и пръстът ми изчезва в дълбините на лепкавия крем. Правя гримаса, докато пръстът ми жвака обратно навън, и знам, че носът ми е сбръчкан от погнуса при вида на огромната буца по показалеца ми.

— Не ме дразни с това, бебче! – Очите му са фиксирани върху пръста ми и го следят, докато го смъквам надолу и избърсвам лепкавата каша по цялото си зърно. Усещането е студено и отвратително, но истинското оживление по лицето на моя

калпазанин е достатъчно поощрение, за да продължа напред.

Поглежда ме.

— Опа! – ухилвам се, докато той спокойно протяга напред глава, съвсем бавно и небрежно, което е абсурдно, защото знам, че си умира да го оближе, и то не само защото иска гърдата ми в устата си.

Щастливото му мънкане ме кара да се кикотя и да се гърча под горещия му език.

— По дяволите! – Засмуква и прави истински спектакъл от унищожаването на гърдата ми с езика си, после се отпуска назад и облизва устните си. – Не мислех, че може да е по-вкусно. Още!

Хиля се като идиот, докато бъркам отново във фъстъченото масло. Задържам пръста си нагоре.

— Дясната гърда ли иска господинът или лявата?

Той се разкъсва от колебание, докато прехвърля очи от едната гърда към другата.

— Нямам време за губене. Мажи и двете!

Смея се, но изпълнявам спешната му заповед. Той се нахвърля върху мен в момента, в който намазвам първата гърда.

— Успокой се, Боже! – Заравям нос в косата му, докато Джеси пирува с мен и хапе зърното ми за наглостта ми. – Ох!

— Сарказмът, жено!

— Вкусно ли е?

— Никога повече няма да го ям по друг начин, така че сега наистина трябва да напуснеш работа, защото трябва да си ми на разположение да те облизвам, когато искам. – Изправя се с петно на носа и аз го засмуквам. – Мислех, че мразиш фъстъчено масло.

— Да, но обичам носа ти. – Целувам върха и се връщам на позицията си. – Ще направиш ли нещо за мен?

Изражението му се променя значително. Отново е предпазлив, но този път аз не крия нищо, само молба, която скоро ще чуе. Отпуска се малко и гали тялото ми отстрани.

— Какво искаш, бебче?

— Искам да кажеш „да”, преди да попитам – настоявам тихо и много неразумно, но зачеквахме темата преди и аз не постигнах нищо.

— Опитваш се да ми се мазниш. – Усмихва се широко. Изкривявам ядосано лице и оставям буркана зад нас.

— Това е тъпа шега.

— Вземи буркана, жено! – Вече не се усмихва. – Още не сме свършили.

Извъртам очи, бъркам отново и размазвам.

— Щастлив ли си?

— В екстаз съм! – Гърдата ми е облизана за нула време. – Сега ми кажи какво искаш!

— Трябва да кажеш „да”. – Притискам го без никаква вяра в стратегията си. Дори да се съгласи, бързо ще се отметне, ако иска.

— Ава – въздиша, – няма да се съглася с нищо, без да знам с какво се съгласявам. Край.

Цупя се.

— Моля те! – провлачвам думата и плъзгам прясно намазания си пръст в устата му.

— Прелестна си, когато се цупиш – мърмори. – Просто ми кажи!

— Искам да отмениш членството на Сам и Кейт в имението – изричам бързо и задържам дъха си. Отчаяно искам Джеси да ми помогне. Знам, че Сам и Кейт сякаш са стигнали до решаваща точка във връзката си и се надявам да се разберат, но без изкушението на имението имат много по-добър шанс. Подготвям се за речта „не е наша работа” от Джеси, но тя не идва. Всъщност нищо не идва. Не ми се присмива и не отказва. Просто ме гледа с лека усмивка.

— Добре – свива рамене и пъха в буркана собствения си пръст, за да го размаже по гърдата ми.

— Какво? – Знам, че изражението ми е крайно объркано, аз наистина съм объркана. Дори няма нужда да преминавам към режим на изкусителката.

— Казах „добре”. – Отново се нахвърля на гърдите ми, а аз гледам тила му.

— Така ли? – Би трябвало да показвам благодарността си, а не да се съмнявам в разумността му.

Съвършеното му усмихнато лице се появява в зрителното ми поле и с длани обгръща бузите ми.

— Сам вече го прекрати.

Ахвам.

— Мислех, че най-накрая ще направиш това, което ти се казва. – Трябваше да се досетя, но недоволството ми не ме отклонява от задоволството ми от факта, че ще опитат традиционна връзка. Доволна съм.

Джеси става, слага ме на дивана и ляга до мен за секунда.

— Винаги правя каквото ми се каже. Ела тук! – Взима буркана от ръката ми, поставя го на пода до дивана и ме придърпва към гърдите си. – Гушкане! – въздиша доволно.

Изсумтявам в знак на неверие, после се сгушвам право във врата му и започвам обичайното плъзгане на пръста си по белега му.

— Достатъчно топло ли ти е? – пита. Преплита крака в моите и напълно ме обгръща със силните си ръце.

— М-хм – въздишам и затварям очи. Наслаждавам се на всяка част от неговата прелест – на миризмата му, на докосването му, на пулса му и на тялото му под моето.

Обичам Седмото небе на Джеси все повече и повече.

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Сладките ми сънища са прекъснати от кашляне. Мисля, че е кашляне. Звучи като кашляне, но нито мозъкът ми, нито тялото ми са готови да поздравят деня, затова пропускам стържещото давене и се притискам по-плътно към твърдостта под мен.

Ето го отново и става трудно за пренебрегване. Всъщност ме дразни адски. Отлепвам очи и първото нещо, което виждам, е чистата красота на Джеси. Раздразнението ми се стопява и протягам ръка, за да докосна ден трети без бръснене.

Отново това кашляне. В ума ми не минава никаква мисъл, докато се обръщам, за да открия източника на шума, излагайки челно голотата си пред… Кати.

— Мамка му! – пльосвам се отново върху гърдите на Джеси. Рязкото движение го размърдва. – Джеси! – прошепвам, сякаш тя няма да ме чуе. – Джеси, събуди се!

Усмихва се, преди да е отворил очи, а дланите му обгръщат бузите на дупето ми и стискат.

— Ако отворя очи, ще видя големи, шоколадови очи, които казват „чукай ме”, нали? – гласът му е дълбок и дрезгав, а съчетан с тези думи обикновено би накарал корема ми да се сгърчи от сексуално очакване. Но не и тази сутрин.

— Не. Ще видиш големи, широко отворени и разтревожени очи – прошепвам. – Отвори очи!

Прави го. Разкрива зелените си очи със смръщено чело и поглежда над рамото ми, когато криввам глава.

— О! – Очите му вече са широко отворени и измъчени. – Добро утро, Кати!

— Вие, гълъбчета, трябва да си вземете пижами – веселият тон на Кати ме кара да се присвия още повече. – Или поне да стоите с бельото. Ще бъда в кухнята, да приготвям закуска.

Чувам как бързите й стъпки я отвеждат далеч от изложението на голотата ни и въздишам отчаяно, отпуснала глава на гърдите на Джеси. Той се смее. За него няма проблем – аз го покривам благоприлично.

— Добро утро, бебче! – разтваря крака и тялото ми попада между тях. – Нека видя лицето ти!

— Не. Яркочервено е. – Заравям се още по-дълбоко във врата му, сякаш срамът ми може да изчезне, ако го крия достатъчно дълго.

— Тя е толкова свенлива! – хили се, знам го. С радост бих останала да размишлявам върху подозрението си, но той не ми позволява и ме измъква от скривалището ми. Имам потвърждение. Той наистина се хили. – Да те кача ли горе?

— Да – мърморя. Знам съвсем добре, че времето напредва, след като Кати е тук, но изобщо не ми пука напоследък. Сякаш несъзнателно се опитвам да си докарам уволнение, за да не доставя на Джеси удоволствието да напусна, защото той е настоял.