Поглеждам към стената и се усмихвам, все още замаяна от това, пред което съм изправена. Пристъпвам напред и свалям капачката на маркера, докато търся празно място, където да надраскам името си, но тогава забелязвам първата снимка, която ми е направил Джеси, и приближавам, въоръжена с маркера. Усмихвам се на себе си и пиша под снимката, на която се вижда как бягам от имението.

Днес те срещнах.

Това беше началото на остатъка на живота ми.

От този момент аз бях твоята Ава Х.

После отивам до снимката, на която седя на пейка на доковете вечерта на откриването на „Луссо”.

Днес осъзнах колко дълбоко съм затънала.

И исках да затъна още по-дълбоко с теб.

Продължавам по стената до снимката, на която съм пияна в колата на Джеси, и се усмихвам, докато пиша:

Днес научих, че можеш да танцуваш. Също така признах на себе си, че съм влюбена в теб, и мисля, че може да съм ти го казала.

Вече съм набрала скорост. Бързо откривам снимката, на която съм в огромния пуловер, след като Джеси ме е натъпкал в проклетото нещо.

Днес разбрах, че съм само за твоите очи.

После пиша под снимката, на която излизам гола от спалнята, след като съм го намерила припаднал в „Луссо” и след като ми е показал как той се справя с говоренето.

Днес научих, че съм създадена само за твоето докосване и само за твоето удоволствие. Но любимата ми част от деня беше, когато ми каза, че ме обичаш.

Стигам с маркера до снимката, на която съм вързана с белезници.

Днес ме запозна с наказателното чукане.

Бързо оглеждам стената и откривам снимката, на която вървя пред него през фоайето на „Риц”.

Днес открих на колко си години… и че не ти харесва да те връзват с белезници.

Не мога да спра. Всяка снимка навява мисли и скоро откривам, че бележа снимка след снимка с моите спомени в думи. Джеси не ме спира. Аз продължавам, сякаш описвам в дневник последните няколко месеца от живота си. Няма нужда да ги записвам, защото всеки миг, добър или лош, е гравиран в ума ми, но всички тези снимки са спомени за нещо хубаво. И има толкова много от тях. Понякога е твърде лесно да забравя какво споделяме, когато нещо лошо се изпречи на пътя ми. Краткото ни време заедно е разкъсвано от проблеми, но всички тези хубави моменти многократно натежават над всичко останало. Той ми го напомня.

Ръката ме боли, когато стигам до последната снимка – последна засега все пак. Сигурна съм, че ще измисля още обяснения, които да добавя. Това е снимката, на която стоя на верандата в Рая. Притискам маркера към стената.

Днес реших, че си прав. Всичко ще бъде наред. И да, имам коремче… малко. И те обичам за това, че ми го даде.

Винаги ще те обичам.

Край.

Слагам капачката на маркера, поемам дълбоко въздух и най-после се обръщам с лице към моя господар, като се сблъсквам с гърдите му и поемам от свежия му ментов аромат. Поглеждам го и виждам безизразно лице и притворени зелени очи.

— Свърших – прошепвам тихо, но той не ме гледа. Изучава всички мои обяснения, а очите му се движат по стената и спират начесто, за да прочетат какво съм написала.

Взима маркера и отива към снимката, на която бягам от имението, после застава близо до стената. Не мога да видя какво пише и се премествам, за да надникна, но той е прекалено близо. Най-накрая се дръпва и виждам надрасканото през горната част на снимката.

Днес сърцето ми започна да бие отново.

Ти стана моя.

Стисвам устни и гледам как отива до снимка, на която седя във високата трева на имението в сватбената си рокля, от глава до пети в дантела с цвят на слонова кост, а слънчевите лъчи блестят от дърветата зад мен. Гледам настрани, вероятно към фотографа. Джеси отново се приближава до стената и когато се отдръпва, дъвче края на маркера. Нарисувал е перфектен ореол около главата ми и е написал:

Моето красиво момиче.

Моята непокорна изкусителка.

Моята жена.

Моят ангел.

Моята Ава.

Усмихвам се и пристъпвам до него, взимам маркера от устата му и го изтръгвам от бляновете му. Слагам му капачката и го пускам на пода, после грациозно се покатервам в Джеси и се увивам около тялото му.

Дланите му обгръщат дупето ми, а очите му прогарят моите.

— Ава, днес беше най-дългият шибан ден от живота ми.

— По-дълъг от последния най-дълъг ли?

— Всеки ден става все по-дълъг. Свикнах да те имам на разположение двайсет и четири часа в денонощието. Вярвам, че ти дължа малко специално време. – При тези думи избутвам сакото от раменете му и залепвам устни към неговите лакомо. – Полека! – предупреждава ме нежно и премества ръцете си, за да го отърва от сакото. – Закъде бързаш?

Принуждавам се да забавя темпото. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Не съм го имала цели два дни.

— Мина толкова много време – мърморя. Дърпам вратовръзката и вероятно го душа, но не пускам устните му, за да разбера дали е така.

— Хей! – Опитва се да ме отстрани от себе си. Не го улеснявам, но не след дълго отново съм на крака, дишам тежко и не мога да го докосна. Джеси отстъпва и издърпва вратовръзката през главата си, после изритва обувките и чорапите си. Очите му пламтят и буквално изгарят роклята върху тялото ми. – Свали си роклята! – нарежда. Разкопчава ризата си, а после минава на ръкавелите, без да откъсва очи от моите. Не ми помага изобщо, нуждата ми от него е прекалено силна, но това е неговият начин да вземе властта, неговият начин да ме накара да се владея – глупаво очакване, когато се съблича пред мен.

Нужни са ми точно три секунди, за да разкопчея ципа на роклята и да я изхлузя през главата си. Оставам по дантела и бързо поглеждам към корема си, за да видя дали е пораснал през деня. Вдишвам, докато се опитвам да преценя, като леко се отклонявам от съпруга ми, който стои само на няколко стъпки от мен. Определено е прав и черната ми тясна рокля го доказва. Оттук насетне започва спускането по наклонената плоскост. Вдигам ръка и я плъзгам към корема си. Пръстените ми проблясват, докато правя бавни кръгове около пъпа си. Връзката расте, и то бързо. Част от мен и част от Джеси, всъщност две части растат в мен и от самата мисъл ме залива внезапна топлина, каквато не съм усещала преди – топлина, която се задълбочава, щом ръката на Джеси ляга върху моята и той се навежда, за да достигне до устата ми.

— Невероятно, нали? – пита, като ме прилепва отново към тялото си с едно дръпване на бедрата ми.

— Да – съгласявам се от все сърце. – Точно като теб.

— И като теб.

— Повече като теб – споря. – Покажи ми колко си невероятен! Забравила съм – провокирам дързостта му с тези думи и извивам гръб, като се повдигам по-високо, така че той трябва да надигне глава, за да не прекъсне целувката ни. Ниското ръмжене, което се изтръгва от него, минава през слепените ни усти и ме стопля още повече.

Излиза от кабинета и отива към голямото отворено пространство, където ме полага върху огромния ъглов диван. Дръпва гърба ми към края, така че долната част на тялото ми е подпряна на страничната облегалка. Сваля панталоните и боксерките си, разкривайки красотата на члена си – твърд, готов и много близо до мен, но коленичи в края на дивана и го скрива от погледа ми. Нямам време да се оплаквам. Джеси събува бикините ми, разтваря краката ми и устата му бързо се озовава от вътрешната страна на бедрата ми, целува нежно едното, после другото и ме дразни нежно. Напред и назад, от едната до другата страна, като с всяка целувка се озовава все по-високо, а ръцете му ме разтварят още повече, докато прокарва пътя си към пулсиращия ми център.

— Джеси! – поемам дъх. Не мога да се мръдна. С едната ръка стискам кожената облегалка на дивана, а с другата обгръщам задната част на главата му.

— Припомни ли си колко съм невероятен? – пита сериозно, отдръпва се и духва върху голата ми плът.

— Да! – Ръцете ми потръпват, когато хладният му дъх се разнася по мен. – Мамка му! – Краката ми са разтворени и се опитвам да събера, когато усещам първия допир на езика му по клитора ми, но Джеси само ме дразни, като само ми показва какво ме очаква. Той държи здраво краката ми и ми е ясно, че мога да ги преместя само в посоката, в която той иска. А това значи по-настрани, което ме прави по-чувствителна, по отворена и по-обезумяла.

— Езикът, Ава! – Неговият влиза в мен и после, облизвайки, прави възхитителна линия през средата ми. Извиквам. Отмятам глава назад. – Невероятен ли? – Той е наперен и сигурен и си е заслужил тази привилегия. – Кажи ми какво е усещането, бебче!

Свитата ми в юмрук ръка, която стиска косата му, както и едва доловимото мънкане трябва да му казват всичко, което иска да знае. Виждам звезди, коремът ме боли и горките ми крака са неспособни да помръднат. А после пръстите му вече са в мен и ме карат да отделя ръце от дивана и от косата му и да обхвана собствената ми глава. Коремните ми мускули са сковани, докато повдигам горната част на тялото си, за да утоля устремния прилив на напрежение, което се спуска от корема към сърцевината ми. В трескавото си блаженство решавам, че искам да виждам Джеси, затова се подпирам на лакти и се взирам надолу по тялото си. Ръката му е върху корема ми, а пръстите му ме чукат бавно.

— Кажи ми! – настоява и ме помита с агонизираща точност.

— Усещането е, сякаш си създаден, за да ме изпълваш – думите ми са равни и толкова убедителни, колкото изражението на лицето му. Той също мисли така.

Джеси се усмихва, навежда се и нежно целува чувствителната ми кожа, после се изправя на крака. Хваща ме под бедрата и повдига долната част на тялото ми, за да се намести. Откривам, че цялата се повдигам. Подпирам се на ръце, за да гледам отблизо как навлиза в мен. И това е най-добрата гледка. И двамата се съсредоточаваме върху твърдия му член, докато той се приближава към мен, без Джеси да си помага с ръце, сякаш има насочващо устройство, което ще го отведе точно там, където му е мястото. Достига входа на влагалището ми и се задържа там, като едва ме докосва, а това е дразнещо. Изгарям от нетърпение, обвивам с крака кръста му и го придърпвам към мен, но той не помръдва. Няма да го направи, докато сам не реши. Не прави нищо. Просто се усмихва самодоволно и почти недоловимо, свел очи надолу, и все още ме дразни с неравномерни и мъчителни потърквания на хлъзгавата си глава през върха на моя свръхчувствителен малък възел от нерви. Направо ме убива и умирам да се отпусна отново назад, но съм прекалено завладяна от жестокото му удоволствие.