— Искаш ли да се раздвижа? – Притиска устни към моите. – Кажи ми какво искаш, бебче!

— Само теб. Както и да го направиш.

— Аз идвам с неконтролируема любов към теб. Това достатъчно ли е?

Повече от достатъчно. Целувам го, вместо да отговоря, но той се отдръпва. Натежалите му притворени очи търсят словесен отговор.

— Достатъчно е – съгласявам се с тиха въздишка. Струва ми се, че току-що одобрих предизвикателното му държане. Но няма проблем.

— Радвам се. – Залюлява хълбоци нагоре, което ме кара да въздъхна тихо, и мускулите му се напрягат. – Толкова е хубаво да те усещам. Не знам как съм оцелявал без теб. Аз просто съществувах, Ава. Не живеех. – Отдръпва се постепенно навън и лениво се притиска отново навътре. Долепва устни до моите, за да заглуши тихия ми вик на удоволствие, смесено с поредната порция студ, когато още една вълна ме изненадва. – Сега живея. Само за теб.

— Разбирам – казвам, защото знам, че това ще бъде следващият му въпрос. – Разбирам всичко това.

— Добре. Имам нужда да разбираш. – Вън и вътре отново. И двамата въздишаме и се напрягаме. – Обичам нашето нормално състояние.

Усмихвам се и се гърча под него при следващото потъване. Нашето нормално състояние. Аз също обичам нашето нормално състояние. То е Джеси да ме обича толкова свирепо, че да полудява. А аз да отвръщам на тази любов. И да го приемам с всичкото му предизвикателно държане. Вече съм го приела.

Вече дори не усещам студа на морските вълни, които се плискат около мен. Желанието пълзи във вените ми и стопля кожата ми. Посрещам всяко движение на члена му с всеки мускул на тялото си. Отвръщам на страстта му с моята собствена. Целувам го, докосвам го, дърпам косата му и стена. Той люлее хълбоците си напред и назад толкова прецизно и толкова ритмично, че всеки тласък ме приближава неотклонно към върха. Мекотата на езика му, който изследва всяка част на устата ми, и твърдото кадифе на члена му, който се плъзга навътре и навън в мен, както винаги, ми носят пълен екстаз.

Показвам недоволството си, когато Джеси прекъсва целувките ни, но той не ми обръща внимание, а се отдръпва, за да ме огледа, докато поддържа ритъма.

— Трябва да те видя – прошепва. – Трябва да видя как тези очи потъмняват, когато свършваш за мен.

— Джеси – пъшкам. Няма да чака много дълго. Всеки момент ще се взривя благодарение на моя господар и на изкусното му отношение към мен. Знам, че ще бъда наказана, ако затворя очи, затова се опитвам с всички сили да устоя на изкушението да отметна глава назад и да ги стисна. Трудно е, когато той ми причинява това.

Повдига тялото си и се подпира на юмруците си.

— Близо е – отбелязва тихо. – Овладей се, Ава! Не ме карай да спирам! – Ускорява ритъма, без да откъсва очи от моите.

— Моля те, не спирай! – С ръце стискам здраво задника му и го придърпвам към мен.

— Тогава знаеш какво да правиш. – Завърта таза си силно и дълбоко, почти нарочно прави нещата по-трудни за мен. Преглъщам вика си и събирам цялата си воля, за да забавя неизбежното, докато той бъде готов. Това изисква дълбоки, овладени вдишвания, затова преглъщам трудно и започвам поредица от упражнения за регулиране на дишането. Джеси знае, че се мъча. Знае, защото ме гледа с лека многозначителна усмивка и ударите му стават по-силни. Бицепсите му също се издуват, което показва, че премества юмруците си в пясъка, за да може да ме измъчва с изтощителното си любене. И действително успява. Става все по-лошо и по-лошо.

Лежа под него, буквално удавена от неговото внимание и захапала здраво долната си устна. Аз клокоча и умирам от желание да се освободя от напрежението. През дивата си сексуалност търся признак, че той самият е близо. Отчаяна съм, когато не откривам нищо, но тогава зелените му очи изчезват зад клепачите съвсем за кратко и хълбоците му потрепват. Той се бори. От страх, че може да забави темпото, за да се съвземе, бързо увивам крака около кръста му и използвам всеки мускул, за да го притисна по-плътно в мен. Това е неговото поражение. Той изсъсква, подскача отново и аз изкрещявам благодарно, придвижвам ръцете си до предмишниците му и стискам здраво.

— Ти, малка… МАМКА МУ! – Отмята назад глава, а плавният му ритъм преминава в твърди удари. Възползвам се, че очите му са далеч от моите, и ги притварям. Задържам и дишането си. – Очите! – не ме оставя той. Клепачите ми отново се отварят и погледът ми се насочва към влажното и сурово лице, изпълнено с безсилие. Безсилие от това, че не може да се овладее. – По дяволите, жено! – пъшка. – Искаш ли да свършиш?

— Да!

— Знам! – Движи се яростно в мен, крещи отново и отново, и накрая излайва: – Сега! – и аз свършвам, цялото ми тяло се разтърсва, обзето от свирепи спазми и последователни изригвания, които просто продължават да идват. Разгорещена съм до краен предел. Неговата сперма бликва в мен, а движенията му утихват и той стене.

Дишането му е накъсано. Моето дишане е подложено на изпитание. Джеси все още е подпрян на ръцете си и се поти обилно, докато главата ми се мята и съм почти дезориентирана от силата на собствения си оргазъм.

— Ти ме накара да загубя контрол, Ава – пъхти над мен. – Проклятие, жено, ти ме накара да откача.

Отпускам ръце над главата ми в мокрия пясък. Забелязвам още една отиваща си вълна, но тялото ми не я е усетило. Аз изгарям отвътре.

— Няма да ги нараниш – настоявам задъхано.

Той разтърсва глава, сякаш също е объркан, после измъква члена си от мен и се отпуска на лакти, за да поеме зърното ми между устните си. Едва осъзнавам горещината на устните му.

— Това е хубаво – въздъхвам. Най-после затварям очи за неограничено време, докато той пирува с гърдите ми. – Просто продължавай да го правиш!

— Толкова си сладка – мърмори. Долепва устни до мястото, на което е неговият белег, и засмуква дълбоко.

Оставям го щастливо на заниманието му, докато се опитвам да стабилизирам дишането си и препускащото си сърце, но все още горя.

— Отнеси ме до водата! – пъшкам. – Трябва да се охладя.

Поклаща глава и освобождава гърдата ми, за да ме погледне.

— Не може! – Отново поглъща едното зърно на гърдата ми, без повече обяснения.

— Защо? – настоявам.

Целува всяко от зърната ми, преди да вдигне лице към моето. Очите му са блестящи езера от дяволитост.

— Може да простудим бебетата.

Не се смея, но се ухилвам.

— Няма.

Избутва косата от лицето ми и ръцете му пропълзяват нагоре по моите, докато пръстите ни се сплитат над главата ми.

— Откъде знаеш?

Повдигам глава само колкото да допра устни до откачения обичлив задник.

— Дори това да е вярно, а не е, точно сега температурата на тялото ми е извън всякакви графики, така че вероятно опичам бебетата ти, докато говорим.

Той ахва в драматична проява на ужас и скача, като ме издърпва на крака.

— По дяволите, жено! Трябва да те охладим. – Мята ме на рамо и шляпва задника ми.

— Ох! – смея се, доволна от неговата игривост. – Върви бавно, за да мога да свикна!

— О, не. – Нагазва навътре бързо и ме оставя да изпитам най-лошото. – Нямаме време да се занасяме. Рискуваме да имаме чифт добре опечени бебета. – Хваща хълбоците ми, което предизвиква крясъци и гърчене от моя страна, но той ме държи здраво. Вдига ме над себе си, хълбоците ми са в големите му длани, а ръцете ми са на раменете му и аз гледам надолу към едно коварно лице, което се опитва да остане сериозно. Хиля се толкова широко, че бузите ме болят. – Здравей, красиво момиче!

— Здрасти! – Стягам се. Знам какво следва или се надявам, че знам.

Джеси губи битката и ме поразява с усмивката си. Свива ръце и ме отпуска, за да ме целуне силно по устните.

— Довиждане, красиво момиче! – Мощните му ръце се изправят бързо и ме изстрелват назад във въздуха. Аз пищя и размахвам ръце и краката във всички посоки в безумна наслада. Падам във водата, все още пищяща, но устата ми бързо се пълни с вода, докато потъвам. Заглушената неистова бъркотия под водата определено не е само мое дело, затова ритам с крака бързо към повърхността. Измъквам се с пъшкане и бързо се завъртам на триста и шестдесет градуса, за да намеря Джеси. Никъде не го виждам и освен накъсаното ми дишане цари мъртва тишина. Застивам, доколкото мога, и движа краката си съвсем леко, колкото да ме държат на повърхността. Проклятие, къде е Джеси? Тихи вълнички се отдалечават от мен и не мога да разбера дали аз причинявам движението на водата или нещо в дълбините отдолу – нещо високо, жилаво и красиво, нещо, което може да задържи дъха си адски дълго време. Не знам защо, но също задържам дъха си и тихо обмислям следващия си ход. Дали да остана неподвижна и тиха, или да се хвърля към брега?

Да се хвърля, да остана. Да се хвърля, да остана.

Изпускам складирания в дробовете ми въздух.

— Мамка му, мамка му, мамка му! – Напълно съм разкъсана. Сърцето ми препуска, докато се боря с нерешителността си, но тогава чувам плясък зад мен и без никакви указания краката ми се задвижват. Плувам, сякаш животът ми зависи от това, сякаш ме преследва акулата от „Челюсти”*. И врещя като момиче. – Ох, мамка му! – изскимтявам и пронизвам нощния въздух с мръсната си уста, когато някой хваща глезена ми и ме дръпва надолу. Превръщам се в търкаляща се купчина от подивели ръце и крака, вероятно ритам и удрям Джеси, но не мога да се удържа. И така му се пада. Уплахата ми се е превърнала в гняв и вече се боря с ръцете, които ме държат. Очите ми непрестанно се пълнят със сол всеки път, щом се опитам да ги отворя, а дробовете ми ще се пръснат. В този момент главата му се оказва между бедрата ми.

[* „Челюсти” – американски филм от 1975 г. на режисьора Стивън Спилбърг. – Б. пр. ]

Изтласквам се на повърхността и моментално изпускам въздуха от дробовете си с гневен вик.

— Джеси! – Намирам се на раменете му и той ме изнася от морето, и с ръце притиска глезените ми към гърдите си.