Плъзва карта към мен все така усмихнат.

— Всичко това е част от нашето нормално състояние, жено. Заповядай!

— Благодаря! – отговарям учтиво, дръпвам картата от пода и я поставям до другите. Осмица. Драматично пухтя и ги хвърлям между нас. – Горя – оплаквам се.

Джеси се усмихва и обръща собствените си карти. Вале и девятка.

— Мисля да пропусна – размишлява. – Ти губиш. – Поклащам глава, докато гледам как оставя картите и бавно пълзи към мен. Очите му прогарят моите възхитено. Пулсът ми се ускорява при вида на приближаващото се дебнещо тяло. Щом стига до мен, бавно вдига ръце до тила ми. – Да разкараме роклята! – прошепва и дръпва връзките, за да разхлаби възела. – Изправи се!

Принуждавам се да се изправя, когато единственото, което искам, е да се срина по гръб и да позволя на Джеси да ме обладае още сега. Може да си задържи властта. Не я искам. Никога няма да я поискам. Гледам изпълнените му с желание очи, докато хваща ръба на роклята ми и я вдига над главата. Изправя се и я хвърля на дивана.

Навежда се над ухото ми и захапва месестата част.

— Дантела – мърмори и топлият му дъх облива кожата ми. Напрягам се въпреки усилията ми да не се поддам, той ме оставя в това състояние на копнеж, за да заеме отново позиция на задника си. – Седни!

Затварям очи и събирам разсъдъка си. Трябва да бъда силна, защото за него това е само игра. Сядам долу, облечена в дантелено бельо, и като истинска изкусителка, каквато съм, разтварям широко крака и се облягам назад на ръцете си. Ако той ще играе игрички, тогава и аз ще играя.

— Раздавай отново, господарю!

Многозначителната усмивка, изпълзяла на красивото му лице, издава мислите му. Неговата изкусителка е оправдала репутацията си. Той раздава картите, аз поглеждам предпазливо и моментално заявявам намерението си да пропусна. Той кимва замислено и обръща картите си. Има деветка и дама.

— Пропускам – поглежда ме. Аз се ухилвам и хвърлям моите два попа наперено, после на ръце и колене се отправям към него.

Възсядам бедрата му и хващам ръба на тениската.

— Разкарай я! – прошепвам и я дръпвам нагоре. Джеси вдига ръце с готовност и аз я хвърлям зад него. Въздишам и се навеждам, за да целуна гърдите му. – Ммм, твърди са. – Извъртам се порочно в скута му, като изтръгвам остро вдишване от него, но после слизам от него и отново сядам на килима. – Раздавай!

Съвсем очевидно е, че се бори с порива да ме тръшне на пода. Познавам по дискретното наместване в зоната на слабините му и по свирепото дъвчене на устната му. Наистина се съсредоточава и това много ми харесва. А и гледката се подобрява с всяка ръка, която печеля. Само още една и той е мой – с властта и всичко останало.

Раздава отново и аз вдигам картите си. Бързо смятам сбор от четиринайсет.

— Карта, моля – махвам с ръка. Двойка. Общо шестнайсет. По дяволите, наистина не знам какво да правя сега. – Пас! Не, карта! – подава ми още една карта с усмивка. – Не! Не, ще пропусна. – Избутвам картата, а той започва да се смее.

— Нерешителна си? – пита. Изправя се, като изпъчва прекалено гърдите си.

Примигвам с любопитните си очи, решена да не губя концентрация. Няма да се оставя да бъда разсеяна, но е истински ад да устоя на порива да го погледна бързо. Или дори да го зяпам.

— Ще пропусна – потвърждавам високомерно.

— Добре. – Той отчаяно иска да потисне усмивката си, докато обръща картите си. – Хм, шестнайсет – размишлява. – Какво да правя?

Свивам рамене.

— Ти решаваш! – Не използвам думите му от пробната игра. Умирам си да го направя, но се сдържам. Искам да видя как господин Удивителен във всичко ще изиграе тази ръка.

— Ще взема – казва и обръща една карта.

Не знам как, но успявам да запазя лицето си безизразно, когато се оказва шестица.

— Боже – прошепвам. Откъсвам очи от картите му и ги плъзвам нагоре по гърдите, по врата му и накрая по прекрасното му лице. – Ти рискува – хвърлям картите си към него. – Аз не. Разкарай шортите!

Той изучава картите ми с лека извивка на устните и поклаща глава.

— Ти ме би, бебче.

— Властта е в мен! – Започвам да пълзя към него. Не искам да се бавя, трябва да бъда властна. Това беше най-дългата игра на карти. – Как се чувстваш? – разкопчавам ципа на шортите му.

Не се опитва да ме спре. Подпира гръб на дивана и повдига задника си, за да мога да смъкна шортите надолу по бедрата му. Разкривам възбудения му член и едва се сдържам.

— Аз ще ти задам същия въпрос – мърмори ниско и гърлено, а гласът му е толкова секси.

— Чувствам се могъща. – Хвърлям шортите през главата му, взимам картите от ръката му и ги оставям грижливо на една страна.

Джеси прокарва палец по долната ми устна, устните му се разтварят и втренчено ме гледа в очите.

— Какво е планирала моята малка изкусителка?

Би трябвало да избутам ръката му, но не го правя.

— Тя ще предаде властта – прошепвам. Поставям ръце на бедрата му и се навеждам напред, докато носовете ни се допират. – Какво ще каже моят бог на това?

Усмихва се с онази божествена усмивка.

— Твоят бог казва, че неговата изкусителка е научила добре урока си. – Свива големите си ръце около китките ми и ги дръпва, така че ръцете ми се озовават на раменете му. – Твоят бог казва, че неговата изкусителка няма да съжалява, че му е предала властта. – Притиска устни към моите и езикът му минава бавно през устата ми. – Но и този бог, и неговата изкусителка знаят как действа нашата нормална връзка. – Хваща ме през дантелените ми боксерки и полага чело върху моето. – И връзката ни е просто идеална.

Вцепенявам се, но се плъзвам надолу по дланта му, за да ме погали.

— Ти си идеален. – Целувам го и автоматично вплитам пръсти в косата му. Отново я дърпам. Просто не мога да се спра.

— Знам – мърмори, докато аз го целувам настойчиво, и плъзга ръка през кръста ми върху дупето ми. – Мислех, че отстъпи властта.

Не бих могла да спра, дори животът ми да зависеше от това. Моля се наум във всичко свято той да не наложи властта си, защото съм отчаяна, копнееща и разкъсвана от желание.

— Моля те, не ме спирай! – Нямам никакъв срам и все още прокарвам език през устата му.

Той изстенва и ме придърпва към себе си, без да показва намерение да ме спре. Ще ме остави да получа своето.

— Знаеш, че не мога да ти откажа, бебче.

— Напротив, можеш – споря, докато прониквам дълбоко с език в устата му. Глупаво е от моя страна да му го напомням точно сега. Често ми отказва, когато съм уморена или когато е решил да ме прегази.

— Не и сега. – Той се изправя, а аз съм усукана около него, но дори не разбирам, че е станал. Прекалено съм погълната от целувката. Едва когато хладният нощен въздух докосва голия ми гръб, се притискам към тялото на Джеси, притискам го по-силно и го целувам по-здраво. В ума ми няма място за въпроса къде отиваме. Не ми пука.

Звукът на вълните през нощта, които нежно галят брега, е първото нещо, което чувам. После долавям соления аромат на Средиземно море. Във въздуха има хлад, но топлината на тялото на Джеси, притиснато плътно към моето, премахва всякакво неудобство. Аз горя и не мисля, че дори Антарктика би ме охладила. Джеси слиза по дървените греди внимателно, докато ме носи надолу към морето, но не ме вкарва във водата. Коленичи и ме поставя на мекия влажен пясък, без да откъсва устни от моите нито за миг. Ръцете ми се плъзгат по цялото му мускулесто тяло, а краката ми са под него. Бързо се задъхвам. Не се чувствам по-добре дори когато една нежна вълна се разбива около изпънатото ми тяло и ме обгражда с плитка локва хладна, солена вода. Шокираният ми тих писък не може да бъде удържан, ноктите ми се забиват в бицепсите на Джеси и извивам гръб в опит да избягам от водата. Покритите ми с дантела гърди се притискат в неговите. Набързо съм охладена.

— Шшш! – успокоява ме. – Тихо сега! – нежно изречените думи ме успокояват веднага. Не знам как или дори защо. Все още ми е студено, но той винаги успява да ме успокои. Целува врата ми, хапе и засмуква, после отново целува лицето ми. – Обичам те – прошепва. – Мамка му, обичам, обичам, обичам те.

Сърцето ми се пръсва.

— Знам. – Докосвам устните му. – Знам, че ме обичаш. Нека да се любим! – Точно от това се нуждаем сега. Не от чукане. Не грубо. Просто любов.

— Дори не планирах да правя нещо друго. – Дръпва дантелата и избутва бикините ми надолу по краката. – Ще наречем това сънлив сумрачен секс.

Плъзвам длани нагоре по ръцете му, по врата и накрая обгръщам бузите му. Виждам лицето му съвсем ясно въпреки мрака около нас. Сънливият сумрачен секс може да стане моят нов любимец.

— Дадено – мърморя и премествам крака, за да му помогна да махне бельото ми.

Плъзга ръка под кръста ми и ме повдига леко, за да може да стигне до сутиена ми.

Маха го с една ръка, плъзва го надолу по ръцете ми и го оставя да виси на китките ми, след като отказвам да пусна лицето му. Искам да задържа устни върху неговите. Нежните ласки на езика му върху моя ме пращат право на най-високото ниво на Седмото небе на Джеси. Зърната ми щръкват още повече и изтръпват донякъде от студа, но най-вече от желание. И тогава той се измъква от ръцете ми със стон и се отдръпва. Изучава ме няколко мига, после потъва в мен точно, напълно и съвършено. Спира едва когато е влязъл до половина.

Лицето му е неразгадаемо, но зелените му очи са съвсем друго нещо. Те достигат до най-дълбоките кътчета на душата ми. Заливат ме с възхищение и преданост.

— До края ли? – пита толкова тихо, че почти не го чувам от лекия шум на вълните.

Кимвам и вирвам хълбоци нетърпеливо. Моята тактика успява. Джеси вдишва колебливо и бързо ме повдига, когато друга вълна изпълзява към нас. Отново извиквам, но внезапното му пълно проникване е по-вероятната причина от студа. Джеси ме държи до себе си, а аз притискам лице към шията му, после водата се оттегля и той отново ме връща на пясъка. Обгръщам с ръце раменете му, а той се подпира отстрани на главата ми. И просто се гледаме. Това е повече от удоволствие. Той ме изпълва изцяло и усещам как пулсира. Дори моите мускули се свиват около него, но никой от нас няма спешна нужда да ускори темпото. Хладно е, и двамата сме мокри, но сме абсолютно щастливи. Нищо около нас не съществува, точно както ни харесва.