Отново мога да разсъждавам и после поглеждам Джеси в очите.

— Какво правиш? – питам тихо.

Той се навежда и ме целува нежно по устните, след което се придвижва по бузата до ухото ми.

— Изглеждаш само като за чукане.

Ахвам тихо и лицето ми пламва.

— Джеси, хората чакат.

— Тогава ще почакат. – Отново ме целува по устните. – Много, много, много харесвам тази рокля.

Разбира се, че я харесва – чиста дантела. Хвърлям поглед към майка ми и виждам, че гледа служителя с извинение. Напушва ме смях. Вдигам ръка, прокарвам пръсти през тъмнорусата му коса и дръпвам. Би трябвало вече да съм свикнала с това.

— Господин Уорд, карате ме да чакам.

Усещам устните му до моето ухо.

— Готова ли си да ме обичаш, да ме почиташ и да ми се покоряваш?

— Да. Ожени се за мен сега!

Отдръпва се и ме поразява с усмивката си, запазена само за мен.

— Да се оженим, красиво мое момиче! – Съединява свързаните ни с белезници ръце и ме повежда по пътеката.

* * *

— Ето. – Подава ми пълна чаша с шампанско. – Полека, госпожо Уорд! – Неохотата му да ми позволи да пия пенливата течност е очевидна.

Взимам чашата със свободната си ръка, преди да е оттеглил предложението си. Държи се още по-неразумно за пиенето ми напоследък и знам точно защо.

— Ще свалиш ли сега белезниците? – питам.

— Не – отговаря бързо. – Няма да се отделиш от мен цял ден. – Дава сигнал на Марио за бутилка вода и това внезапно ми напомня, че никога няма да се радвам на питие с Джеси, дори в деня на сватбата ни.

Оглеждам бара и виждам, че гостите бърборят, хапват хапки с хайвер и пият шампанско. Всички са спокойни и отпуснати, точно както се чувствам аз. След като Джеси потъпка всички традиции, изрекохме клетвите си, а после, без да чака разрешение от свещеника, ме задуши с целувката си. След това ме вдигна и ме изнесе от лятната стая, карайки горката ми майка да ни преследва и да настоява, че трябва да изчакаме музиката. Никакъв шанс. Бях поставена грижливо на стол на бара и обсипана с целувки, докато събраните хора влизаха след нас.

Дан привлича вниманието ми от другия край на помещението. Той е изключително тих, а вниманието му постоянно е насочено към Кейт, което значи и към Сам. Знаех, че това ще стане – знаех, че щом се видят, нещата ще станат трудни, а със Сам в картинката няма как да не станат още по-трудни.

— За какво мислиш?

Обръщам внимание на Джеси и му се усмихвам.

— За нищо.

Обгръща ме напълно, поставя длан на тила ми и ме разтрива.

— Щастлива ли си?

— Да – отговарям бързо. Не съм на себе си. И той го знае.

— Добре, тогава моята работа тук е свършена. Целуни ме, съпруго! – навежда се и ми предлага устните си.

— Ти разстрои майка ми – обвинявам го безгрижно.

— Ще го преживее. Казах да ме целунеш.

— Не мисля, че ще го преживее. Ти съсипа големия й ден – хиля се.

— Не ме карай да те моля отново, Ава! – предупреждава и аз го придърпвам към себе си, за да му дам точно това, което иска.

— Достатъчно! – пискливият глас на мама пронизва тъпанчетата ми. – Свали тези белезници от дъщеря ми! – започва да си играе с китката ми. – Джеси Уорд, ти би поставил на изпитание търпението и на светец. Къде е ключът?

Джеси се отдръпва и присвива очи към мама.

— Някъде, където ти никога няма да посмееш да търсиш, Елизабет.

Мама ахва и обръща ядосан поглед към мен.

— Твоят съпруг е заплаха.

— Обичам го – заявявам и виждам, че тя се мъчи да скрие топлата си усмивка. Отчаяно иска да запази изражението си на недоволство, но аз знам, че и тя го обича. Знам, че й харесва това, че той ме обича, и въпреки че я вбесява, той също така я очарова. Това е ефектът, който Джеси има върху всички жени. А Елизабет не е имунизирана срещу въздействието му само защото е моя майка.

— Знам, скъпа. – Докосва бузата ми и обръща поглед към бара, за да си поръча „Гордостта на Марио”.

— Така. – Теса се втурва към нас и взима чашата от ръката ми. – Фотографът е готов. Мислех първо да направим снимките със семейството, после само с вас двамата. Ще трябва да свалите тези белезници.

Наблюдавам как поставя чашата ми на бара, след това посяга за водата на Джеси, но той я измъква и Теса хваща въздуха.

— Ние не искаме снимки, казах ти – обяснява Джеси.

— Не искаме ли? – изтърсвам, напълно шокирана. И тази традиция ли ще пренебрегне?

— Трябва да искате снимки – настоява Теса. – Какви спомени ще имате? – Изглежда ужасена. Обзалагам се, че й се иска да не се беше захващала с нас. Или с Джеси – аз нямах нищо общо с този ден.

— Теса, изведи семейството навън за снимки! – нарежда Джеси. Това е онзи глас. – Аз нямам нужда от снимки за спомени.

Поглеждам го с ужас.

— Няма ли да се снимаме със семейството? – Боже, още една причина мама да се отчае.

— Не – отговаря той решително.

— Не можеш да й откажеш снимка с дъщеря й! – Той не ми отговаря, просто свива рамене равнодушно. Извъртам очи. – Правиш го нарочно – оплаквам се. – Ще се снимаме.

— Не, няма – отвръща кратко.

Гледам свирепо моя възхитителен съпруг с присвити и решителни очи. Няма да го направи.

— Ще се снимаме. Това е и моята сватба, Уорд.

Свива устни и не отпива и глътка от бутилката.

— Но аз искам малко спокойствие. Само ти и аз.

— Ще се снимаме – казвам, изпълнена с властност. Усещам, че се задава цупене, но няма да му позволя да спечели този път.

Намръщва се леко, но не спори с мен. Вместо това дава знак на Теса да събере гостите и да ги заведе в задните градини на имението. Гледам я как поема ролята на командир и приканва всички да се отправят към градините.

— Ела тогава! – мърмори Джеси, вдига ме от стола и ме поставя да стъпя. Поздравявам се наум. Той се учи или може би аз се уча как да се справям с него. Не съм сигурна, но имаме огромен напредък. Той знае кога да отстъпи, както и аз.

Повежда ме навън под слънчевата светлина и към събиращите се гости. Теса насочва хората в различни пози, но майка ми бързо ги пренарежда, докато се приближаваме. Поглеждам и виждам, че Кейт е в обятията на Сам. Очите ми веднага се стрелват към Дан и откривам това, което бях сигурна, че ще открия. Мръснишки поглед. Тя нарочно ли прави това?

Поглеждам към Джеси.

— Моля те, просто прави това, което ти се казва! – Колкото повече той се инати, толкова повече време ще отнеме и толкова по-стресирана ще бъде майка ми.

— Ако ми обещаеш малко спокойствие след това.

— Обещавам ти – казвам през смях.

— Добре. Мразя да те деля – оплаква се и аз се усмихвам. Знам, че мрази да ме дели.

През следващия час Джеси е абсолютно отзивчив. Мести се, когато го помолят, усмихва се, когато е нужно, и дори ме освобождава от белезниците, без да се оплаква, когато трябва да позирам за няколко снимки сама. На последното щракване ме грабва бързо и ме отнася обратно в имението.

Не след дълго сме сами в един от апартаментите – същият, в който ме причака и се опита да ме прелъсти, и същият, в който се подготвих за сватбата ни. Джеси затваря тихо вратата след нас и ме отвежда до голямото, покрито със сатен легло. Вдига ме и изпълзява на леглото над мен. Настанява ме под себе си и вече виждам похотливите зелени очи да се взират в мен.

— Спокойствие – прошепва, целува нежно устните ми и заравя лице право във врата ми.

— Искаш да се гушкаш ли? – питам, леко изненадана.

— Да – сгушва се още по-плътно. – Искам да се гушкам със съпругата си. Ще ми откажеш ли?

— Не.

— Добре. Значи бракът ни започва с най-доброто начало – казва, напълно сериозен.

И го оставям да се сгуши в мен. Поемам тежестта му, миризмата му и туптенето на сърцето му. Харесвам спокойствието, но докато се взирам във високия таван, умът ми се отклонява към мислите, които се спотайват от седмици. Мисли, които се опитвам с всички сили да прогоня. Невъзможно. Съвършенството на този миг, на нашата любов е замъглено от реалността на предизвикателствата, които ни очакват.

Микаел не ми се е обаждал, затова допускам, че още е в Дания. Засега това предизвикателство ми е спестено, но той скоро ще се върне и очаквам да поиска среща. Няма никакъв знак и от Корал, а Сара беше изритана навън по задник, след като призна всичко, което бях сигурна, че е направила. Задавах въпроси, исках да науча повече, но бях озаптена от един суров поглед, който казваше да не си насилвам късмета. Джеси не беше доволен, но аз бях. Нея я няма. Не ми трябва повече. Не съм чувала и Мат, явно е схванал посланието, но все още съм много любопитна откъде е научил за проблема на Джеси с пиенето. И накрая моят цикъл, който трябва да дойде в понеделник. Никога не съм си пожелавала нещо толкова силно. Бебе? Дори не мога да мисля за това, а съм съвсем наясно, че съм си заровила главата много дълбоко в пясъка. Много, много дълбоко.

Джеси не го е споменавал отново, но знам, че иска да забременея. Знам също, че действа тайно и подмолно. Започнах да проумявам моя предизвикателен и невротичен властен маниак – пиенето, проблемите с контрола и предизвикателното му държане. Но точно това не бих могла да разбера. Или може би разбирам. Той с радост би ме заковал за себе си – даде ясно да се разбере, и може би смята, че едно бебе ще постигне тази цел. Това ще бъде идеалното извинение да настоява да напусна работа – още нещо, което даде ясно да се разбере. Но аз обичам работата си. Обичам да прекарвам дните си в проектиране и в контакти с клиенти. Ще се боря с него по този въпрос. Ще се боря много здраво… ако не съм бременна. Нямам представа какво ще правя, ако съм. Знам, че той ще търси признаци за цикъла ми, а не мога да скрия това от него. От две седмици го карам да слага презервативи и той ясно демонстрира отвращението си, но ако не съм бременна, бих искала да си остане така.