— Лека нощ, мамо!

— Да, скачай в леглото! Трябва да ставате рано – казва тя и включва чайника.

— Пожелай лека нощ на баща си! – нарежда Джеси, докато минаваме покрай дневната.

— Лека нощ, татко!

— Лека нощ и на двама ви! – Татко дори не обръща глава от телевизора.

Избутва ме нагоре по стълбите и ме повежда по коридора, докато стигаме до гостната, където започва да ме съблича.

— Това беше мило – разсъждавам, докато сваля роклята ми през главата.

— Беше, но майка ти все още е трън в задника – отговаря Джеси сухо. – Подай ми китката си!

Протягам ръка към него и гледам как сваля моя „Ролекс” и го поставя на нощното шкафче.

— Ти отново я прегази – усмихвам се.

Той вдига ръце към врата ми и започва да развързва кремавия ми дантелен шал.

— Накрая ще се научи. – Шалът ми е свален и диамантът вече се вижда. Джеси се

усмихва и го оправя. – Очакваш ли с нетърпение няколко дни постоянен контакт?

— Нямам търпение – отговарям, без да се поколебая. Вдигам ръце, за да разкопчея ризата му. Наистина нямам търпение. Тази вечер беше чудесна, но ще бъда на Седмото небе на Джеси, когато успеем да се усамотим. Избутвам ризата от раменете му и въздъхвам. – Ти си просто прекалено идеален! – Навеждам се и целувам гърдите му нежно и бавно.

— Знам – съгласява се той без следа от хумор или сарказъм. Наистина знае, арогантният задник.

Пускам ризата му и започвам да разкопчавам копчетата на панталона му, после пъхвам ръце отзад и ги прокарвам по твърдия му задник.

— Обичам това. – Забивам нокти в плътта му.

— Знам – съгласява се отново и аз се усмихвам. Стигам до бедрата му, плъзвам ръка напред и хващам леко члена му. Твърд е, както предполагах.

— И знаеш колко много обичам това.

Той изсъсква през зъби и се дръпва назад, но аз не го пускам.

— Ава, бебче, няма никакъв начин да те обладая под покрива на майка ти.

— Защо? – цупя се. – Мога да бъда тиха! – Правя се на изкусителка.

Той ме поглежда съмнително и би трябвало. Изобщо не мога да гарантирам, че ще бъда тиха.

— Не мисля, че можеш.

Отпускам се на колене, за да развържа обувките му, а той повдига крака един след друг, за да ги сваля, заедно с чорапите. Хващам колана на дънките му и бавно ги дръпвам надолу по краката му.

— Мисля, че ще се изненадаш от това какво мога да правя. Вдигни! – потупвам глезена му.

— Имаш предвид, че ще се изненадам от това, което мога да те накарам да правиш. – Повдига поред краката си, за да махна дънките и боксерките му. – И никога не се изненадвам, че имам такъв ефект върху теб.

Разбира се, той е наперен, но е сто процента прав, не че ще му кажа. Няма нужда. И няма да му го кажа. Вместо да галя прекалено издутото му его, се навеждам и целувам горната част на стъпалото му, после премествам устните си върху глезена му, правя кръгове с езика си и прокарвам пътя си нагоре по краката му с целувки. Не бързам. Поставям длани отпред на бедрата му, за да го усетя, докато устните ми се плъзгат по всеки сантиметър гола плът, но съвсем скоро се озовавам при врата му въпреки решението ми да удължа времето за съблазняване.

Вдишвам аромата му и се повдигам на пръсти, за да достигна брадичката му, която е по-високо от обичайното, защото той гледа нагоре към тавана. Не мога да я достигна.

— Какво има?

— Опитвам се да се владея – гласът му е гробовен.

— Не искам да се владееш.

— Не казвай това, Ава! – предупреждава.

— Не искам да се владееш – повтарям с нисък гърлен глас и хапя врата му.

Реагира бързо. Обвива кръста ми с ръка и ме притиска към най-близката стена с ръмжене. Аз съм в екстаз и се опитвам да запазя спокойствие, но устните ми се разтварят и пъшкам тежко.

— Изглежда, издаваш звуци – отбелязва той тихо. Държи лицето ми от едната страна и притиска уста към ухото ми. Затварям устни, стискам очи и отпускам глава на стената. Трябва да се съсредоточа, за да бъда тиха, дори да не иска да ме обладае грубо. – Сега слушай много внимателно! – Разкопчава сутиена ми, докато продължава да държи бузата ми и устата си до ухото ми. – Родителите ти, изглежда, ме харесват. Не проваляй това!

Мили Боже, самоувереността ми гасне бързо. Защо не нае стая в хотел, по дяволите! Прехапвам болезнено долната си устна, решена да запазя тишина. Джеси дръпва дантеления ми сутиен от тялото ми и го пуска на пода, после се навежда и поема зърното ми в устата си. Засмуква го нежно, докато то изтръпва и се втвърдява. Удрям глава в стената и лицето ми се изкривява, докато се опитвам спешно да задържа стенанието от удоволствие.

Провалям се.

— Ооо, Боже! – стена и отново удрям глава в стената.

— Боже! – Той веднага притиска устните ми. – Ти просто не можеш да се контролираш, нали?

Поклащам глава и безсрамно се съгласявам с него.

— Не.

— Което само потвърждава това, което и двамата знаем, нали? – Притиска голите си хълбоци към мен и ме принуждава да се изправя на пръсти в опит да избегна триенето, което ще ме накара да изгубя контрол още повече.

Отново се провалям.

— Да – казвам задъхано и сграбчвам голите му рамене.

— И какво е то, Ава? – Захапва устната ми и задържа, докато чака да му дам отговор – отговор, който и двамата знаем.

— Ти командваш – потвърждавам тихо. Очите му проблясват одобряващо и аз протягам надолу ръка, за да го погаля, но едва съм докоснала главичката му и той се дръпва от мен.

— Мисля, че току-що изяснихме кой командва – избутва ръката ми. – И аз трябва да пазя сегашното благоразположение на родителите ти към мен, затова ти ще пазиш тишина! – Взира се в мен, очевидно очаква потвърждение, че разбирам. Разбирам, но изобщо не мога да гарантирам тишина. – Можеш ли да пазиш тишина, Ава?

Лъжа.

— Да. – Прикована съм от него и от силата му и не бих казала истината, ако това значи той да ме отмъкне в леглото за гушкане. Бременността ми влияе много силно. Искам го по-отчаяно от всякога, ако това изобщо е възможно.

Очите му проблясват лениво и почти незабележима усмивка просветва през лицето му. Пресяга се и дръпва ръката ми от косата.

— Изглежда, имаме проблем – прошепва. – Не мърдай! – Обръща се, а аз искам да му крещя, но тогава той вдига нещо и вниманието ми е отклонено, докато бавно се връща към мен и крие зад гърба си това, което държи.

Започвам да шавам и да се въртя на място в опит да разбера какво може да крие, но той не ме оставя да любопитствам дълго. Премества ръце отпред и вдига дантеления ми шал, после го усуква около юмруците си и го изпъва. Стискам зъби, а бедрата ми сами се свиват. Всъщност всеки мой мускул се стяга значително в момента, в който си представям възможностите какво може да ми направи с този шал, а аз знам, че няма да го използва, за да ми върже очите.

— Мисля, че ще наречем това тихо чукане. – Вдига шала до устата ми и го плъзва между устните ми. – Отпусни си езика! – нарежда ми нежно, после прокарва шала около главата ми и го връзва здраво, но не стегнато. – Ако имаш нужда да крещиш, захапи! Разбра ли?

Кимвам. Очите ми проследяват как се навежда, за да свали бикините ми. Наистина няма значение, че не мога да говоря, защото не мога и да мисля. Не мога да измисля какво да кажа, единственото, което ме владее в момента, е очакването. И може би малка част от мен се чуди дали е връзвал устата на друга преди мен. Възможно е. Много е вероятно. Мисълта е нежелана, но покорното ми състояние ми пречи да я последвам. Усещам горещия език, който се плъзга по вътрешната страна на крака ми. Не искам да крещя, но все пак захапвам шала. Очите ми се затварят, а сърцето му тупти равномерно в гърдите. Чувствам се изненадващо спокойна.

Диша тежко в ухото ми, докато сплита пръсти с моите и вдига ръцете ми нагоре към стената, после целува чувствителната плът от вътрешната страна на ръката ми нежно и болезнено бавно. Скоро започвам да се страхувам, че ако крещя, ще бъде от нетърпение. Джеси ще го направи, без изобщо да бърза.

— Мисля, че ще направим това легнали – ниският му и сигурен глас ме кара да се моля за самоконтрол. Джеси смъква надолу ръцете ни, все още със сплетени пръсти, и тръгва назад, като ме насърчава да вървя с него. Нямам нужда от насърчаване. Ще следвам този мъж, където и да отиде, независимо дали в леглото или до края на света.

Навежда се и ме хваща, после изправя крака, коленичи на малкото двойно легло и ме полага нежно. Целува върха на носа ми, приглажда косата от лицето ми и ме обръща леко настрани. Вдига крака ми и го свива, за да възседне другия на леглото. Намества се напред, като се държи с една ръка и придържа крака ми нагоре с другата. Наблюдава какво прави през цялото време, докато приближава и накрая допира сърцевината ми. Ако можех, щях да изскимтя, но той ми подсказва да вдигна ръце и да хвана таблата на леглото. Гърбът ми се извива, въпреки че Джеси просто си стои там. Мъчително е.

— Ава – целува стъпалото ми, – нищо не може да победи това. – Потъва бавно в мен и отмята глава назад. Трябва да погледна. Преборвам съкрушаващата нужда да затворя очи в пълно блаженство, за да мога да наблюдавам лицето му. Челюстите му се напрягат, натискът на пръстите му върху глезена ми се увеличава, свободната му вече ръка е върху кръста ми, а торсът му се стяга и всеки мускул по гърдите му е отчетливо видим. Толкова искам да го докосна, но съм обездвижена от удоволствие, което ме прави негодна да помръдна. Той е прав. Нищо не може и никога няма да може да победи нашето съединение. То е агонизиращо хубаво и аз съм прикована към Джеси, напълно пленена от него. Толкова невероятно много го обичам.

— Харесва ли ти какво виждаш? – пита той и се изтегля бавно. Толкова съм омаяна от движението на мускулите му, че дори не съм забелязала, че главата му се е отпуснала и той ме наблюдава. Джеси запушва устата ми, доставя ми невероятно удоволствие, а после очаква невъзможното. Иска да отговоря ли? Не мисля, че е необходимо, той знае отговора много добре, но все пак кимвам. Той не се усмихва, нито показва някакво одобрение. Просто постепенно навлиза дълбоко в мен, сякаш ме награждава за мълчаливия отговор. – Аз също харесвам това, което виждам! – Благословена съм с едно точно извъртане на хълбоците му. Може да не съм в състояние да крещя от удоволствие, но мога да стена. Това и правя.