Изпълнявам и плъзвам един пръст, като в същото време поемам дълбоко въздух.

— Помни, това е мое. – Той вдига очи към моите. – Така че бъди нежна.

Думите му, начинът, по който ги казва, и фактът, че наистина вярва в казаното, ме карат да затворя очи и да събера сили.

— Очите, Ава!

Опитвам се да се успокоя с упражнения за дишане и изпълнявам заповедта му.

— Добро момиче! – Той посяга надолу и хваща леко члена си. Сърдечният ми ритъм се увеличава неколкократно. – Опитай!

Не чувствам срам. Никога не съм чувствала, независимо какво прави или иска да направя аз. Мозъкът ми винаги отчита някаква лека нервност, може би дори малко колебание също така, но само един поглед в тези очи и това е забравено. Ръката ми се плъзга нагоре по тялото ми бавно и изкусително и аз закачливо пъхам пръста в устата си и стена, докато го правя.

— Добре ли е? – Той движи леко ръка по члена си, докато ме гледа. Аз буквално се влудявам от желание, но знам, че не трябва да мърдам от тази страна на ваната. Знам кой командва.

Гледам го с натежали, изпълнени с желание очи, докато облизвам и смуча пръста си и се превръщам в отчаяно тресящо се от нерви кълбо.

— Ще приема това за да. – Той спира да се докосва, изглежда, се опитва да събере собствените си сили. – По дяволите, Ава!

Разбирам, че самоконтролът му се изплъзва, и се възползвам от предимството, като отправям ръка към сърцевината си, сплитам пръсти и започвам да се самозадоволявам с точни и премерени движения. Извивам гръб, разтварям още по-широко краката си и отпускам назад глава със стон. Чувствам как се разпадам и започвам да дишам накъсано, докато удоволствието ми нараства благодарение на ритмичните ми докосвания.

— По дяволите, Ава! Погледни ме! – съска той. Подчинявам се на командата му. Той също е на ръба. Тялото му се е стегнало и ръката му се движи по члена му по-стегнато и по-бързо. Това само ме окуражава, започвам да движа пръстите си все по-бързо и тялото ми се стяга. – Близо си, бебче.

— Да – губя контрол.

— О, Боже, още не! Овладей се!

— Не мога – крещя аз. Мисълта, че той ще ме спре, ме кара да се паникьосам леко. Аз съм на ръба. Не мога да спра. – О, Боже!

— Ава, мамка му, овладей се! – Ръката му сега се движи ужасно бързо, а главата му се олюлява, но той ме пронизва със зелените си очи.

Опитвам всичко. Стягам се цялата, а краката ми разплискват водата в момента, в който спирам и се опитвам да потисна конвулсиите в утробата си.

— Джеси! – крещя отчаяно. Напрежението в слабините ми вече е почти неконтролируемо.

— Ава, изглеждаш дяволски поразително. – Бясното движение на ръката му го кара да стене, той пада на колене във водата и изпуска потиснат вик.

Отдръпвам ръката си, щом главата му се оказва между краката ми и устата му поема контрола, докато той продължава да се самозадоволява пред мен. Топлината на устните му ме изтласква и изпадам в екстаз. Сграбчвам косата му и го притеглям към себе си. Ще се пръсна от удоволствие.

И го правя.

Бедрата ми се стягат около главата му и аз свършвам, разтърсена от удоволствие. Поемам дълбоко въздух. Дробовете ми се взривяват. Отпускам се. Той се върти и ме поглъща нежно, а после с бавни движения на езика си поема нагоре по тялото ми,

докато най-накрая открива устните ми. Издърпва ме на колене, хваща ръката ми и я поставя на мястото на своята върху твърдия си член. Все още не е свършил.

— Мой ред е – шепти. – Дръж го срещу себе си!

Мократа му главичка докосва клитора ми и се притиска навътре, а неспирният трепет в утробата ми започва да намалява. Поемам контрола и го хващам нежно, като го повеждам към оргазъм. Ръцете му, които вече са свободни, обхващат врата ми и държат здраво главата ми, а устните му ми носят същото удоволствие, което ръката ми носи на него. Джеси не е обезумял от възбуда, а по-скоро е спокоен и отпуснат. Той се владее много по-добре от мен.

— Само продължавай така – мърмори. – Мога да остана така завинаги.

— Обичам те. – Не знам защо изпитвам нужда да кажа това точно сега, но го казвам въпреки всичко.

Езикът му се плъзва нежно в устата ми, отдръпва се, спира се на устните ми и нахлува, като се заиграва с езика ми. През цялото време поглъщам неговото внимание и продължавам да изкушавам кадифената му твърдост, притисната към сърцевината ми. Това ми въздейства невероятно, въздейства невероятно и на него.

— Знам – прошепва той, изпуска лек вик, впива по-силно устни в мен и свършва. Горещото му семе се излива в мен, а той пулсира в ръката ми и стене в устните ми.

— Работата ми тук е свършена – въздишам, отпускам го, плъзвам пръсти в мократа му коса и го придърпвам леко.

— Ти си дивачка, жено. – Той сяда върху петите си и ме придърпва в скута си. – Водата е изстинала.

До този момент не я усещах, но сега, след като го спомена, потрепервам.

— Малко. – Вдигам рамене и се притискам към него, за да търся топлината му.

— Нека те измия. – Той се опитва да ме отдели от себе си, но аз мърморя недоволно и впивам нокти в гърба му. – Ще бъда бърз. Не искам да настинеш. – Полага още усилия да ме отдели от тялото си и докато се усетя, вече ме сапунисва. – Моята жена е уморена. – Целува ме по носа. – Гушкане?

Кимвам и той ме изнася от ваната. Изсушаваме се един друг мълчаливо и се отправяме към леглото. Не ни отнема много време да заемем обичайните си пози – той по гръб, а аз простряна върху гърдите му с лице във врата му, обгърната здраво от ръцете му.

— Никога няма да обичам едното повече от другото – заявява той тихо.

Не му отговарям. Вместо това целувам врата му и се сгушвам още по-плътно до него.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Бих могла да лежа тук завинаги и само да го гледам как спи. Спокойният му ментов му дъх гали лицето ми и укрепва дълбокото ми чувство на принадлежност. Нежният допир на дланта му до моя корем засилва любовта ми към този мъж. А близостта с идеалното му тяло увеличава желанието ми за неговото докосване. Има милиони неща, свързани с него, които ме водят до отчаяние, но има и безкрайно много, които ме карат да го обожавам. Някои от тях са и в двата списъка.

Неспособна да устоя, се протягам и прокарвам палец по небръснатата буза и по разтворените му устни и се усмихвам, когато той се намръщва леко, а после въздиша и се успокоява отново. Ръката му върху корема ми несъзнателно започва да описва кръгове. Безупречността на красивото му лице ще ме смайва до последния ми ден – леко почернялата му от слънцето кожа, по момичешки дългите му мигли и почти незабележимата бръчка между веждите му са само част от зашеметяващите му черти. Би ми отнело цял живот, за да ги опиша. Моят невъзможен мъж с всичките му предизвикателства.

Галя лицето му, после с върховете на пръстите си преминавам по опънатата кожа на врата му и дланта ми се плъзга по здравата му гръд. Въздишам замечтано и доволно, докато се възползвам от спокойния момент, за да изследвам тялото и лицето му, и почти ми се иска той да остане така цяла вечност, за да мога да го гледам и да му се наслаждавам необезпокоявана. Но тогава никога не бих чула гласа му, не бих видяла тези очи, не бих изживяла неговото преследване, нито пък обратното броене.

— Приключи ли с докосването? – грубият му глас ме изтръгва от мечтанието, а ръката ми застива върху белега. Очите му все още са затворени.

— Не, стой тихо и неподвижно – нареждам тихо и продължавам с ласките.

— Както желаеш.

Ухилвам се и се навеждам напред, като прокарвам устни по неговите.

— Добро момче.

Затворените му устни потрепват и той очевидно потиска усмивката си.

— Ами ако искам да бъда лошо момче? – пита той.

— Ти говориш! – Посочвам и едно от очите му се отваря нахално. Нищо не може да ме възпре да се усмихна, без значение колко сурова и сериозна се опитвам да бъда.

— Добро утро!

Той се раздвижва изключително бързо. Аз съм по гръб, притисната под тялото му за една наносекунда, а ръцете ми са приковани над главата ми. Не успях дори да разбера кога ме атакува, камо ли да издам изненадано писък.

— Някой си мисли за сънлив секс – заключава той и се накланя напред, за да ме хапне по носа.

— Не, мисля си за Джеси Уорд, което означава, че си мисля за различни видове чукане.

Вдига вежди замислено.

— Ти си ненаситна, красиво момиче. – Той ме целува силно. – Внимавай с езика!

Бързо отговарям на целувката му, но той ме спира, като се отдръпва. Намръщвам се. Той се усмихва. Това самодоволство ли е? Мръщя се по-силно, но съм пренебрегната.

— Мислех си… – заявява той.

Спирам да се мръщя незабавно. Мислите на Джеси са почти толкова тревожни, както и преследването.

— За какво? – питам подозрително.

— За това колко драматичен е нашият семеен живот.

Той е прав. Не мога да споря с него, но какво цели с това?

— Добре? – произнасям думата бавно, изобщо не съм сигурна, че е добре.

— Позволи ми да те заведа някъде! – моли се той. Зелените му очи ме умоляват, а Джеси дори започва да се цупи. Дали е осъзнал, че тази физиономия има почти същото въздействие върху мен, колкото и чукането? – Само двамата, никой друг.

— Никога повече няма да сме сами – напомням му.

Той се повдига и поглежда към корема ми, а аз виждам как се усмихва. После се навежда, целува корема ми и връща този умолителен като на малко кученце поглед към мен.

— Позволи ми да те обичам! Позволи ми да те отведа за няколко дни!

— Ами моята работа? – Напоследък не изпълнявам задълженията си много съвестно.

— Ава, ти претърпя катастрофа вчера.

— Знам – отстъпвам. – Но имам ангажименти, а Патрик…

— Аз ще говоря с Патрик – прекъсва ме той. – Той ще поеме твоите ангажименти.

Очите ми се присвиват.

— Ще говориш с Патрик или ще прегазиш Патрик? – питам. Той прави физиономия на обиден, но не му обръщам внимание.