Пъхвам ръце под тениската му и плъзвам ръце към твърдия му мускулест стомах и после настрани.

— Съблечи я – казва той. – Моля те, махни всичко, което е помежду ни.

Молбата му ме прави малко неуверена, но устните му се притискат по-твърдо към моите и аз възвръщам силите си. Това не е просто молба да махна дрехите му. Справям се бързо. Неотложността да почувствам допира на голата му кожа до моята се е превърнала в най-важната ми задача, така че се отдръпвам от устата му и изтеглям тениската нагоре, а после свалям дънките по краката му и той ги изритва. Вдига ме от плота, маха тайландските ми панталони и смъква дантелените ми боксерки. Не пропускам факта, че той проверява дали има кръв. Няма. Бебетата са добре. Повдига ме към себе си, вплитам ръце в косата му и леко и нежно го целувам, докато той пристъпва във ваната с мен и се отпуска на колене.

— Водата добра ли е? – мърмори той, докато се намествам в скута му.

— Чудесна е. – Притискам се към твърдата му гръд, отпускам лакти върху раменете му и прокарвам ръце по главата му, а устните ми се слепват с неговите нежно, но неотстъпчиво.

— Всичко е чудесно – шепне той.

— Всичко е чудесно, щом те имам.

— Имаш ме. – Пръстите му се вплитат в косата ми, стискат я и той ме отдръпва назад. Дишам в лицето му. – Знаеш това, нали?

— Ти се ожени за мен, разбира се, че го знам.

Той поклаща глава, хваща ръката ми, сваля халката ми и я повдига.

— Мислиш ли, че това олицетворява любовта ми към теб?

— Да – признавам тихо.

Той се усмихва леко, все едно не съм разбрала. И аз не съм.

— Тогава трябва да махнем диамантите и да сложим сърцето ми на тяхно място. – Той бавно връща халката на пръста ми.

Аз се разтапям в скута му, протягам се и отпускам ръка върху гърдите му.

— Харесвам сърцето ти точно където е в момента. – Навеждам се и го целувам по гърдите. – Харесва ми как то тупти, когато ме гледаш.

— Само за теб, бебче. – Той притиска устни към моите и известно време само ме целува. – Нека те изкъпя – мърмори, докато прокарва устните си по шията ми. – Завърти се!

Неохотно го оставям да ме премести от скута си. Освобождава коленете си и сяда, след което ме намества между краката си и започва да ме къпе. Въздишам доволно, но не казвам нищо. Нямам намерение да предизвиквам разговор във ваната. Не и този път. Оставям го да води. Разбира се, моят любопитен ум вече е претоварен, но няма аз да съм тази, която ще прекъсне удобната тишина. Освен това, поглъщам жадно обичта, с която съм обгърната на Седмото небе на Джеси и й се наслаждавам. Миналото на моя бог няма никакво значение за нашето бъдеще. Той го каза преди и сега повече от всякога знам какво е имал предвид.

— Добре ли си? – пита той, като прокарва гъбата по основата на врата ми.

Усмихвам се с уста близо до водата.

— Прекрасно.

Наблюдавам как водата се къдри и вълничките започват да се диплят около мен, когато той се приближава още по-близо и отпуска устни върху ухото ми.

— Безпокоя се леко за моята непокорна малка изкусителка – шепне той.

Не искам в крайна сметка да се окажа възбудена и трепереща, но това е нещо, което не мога да избегна, когато той е наблизо, камо ли пък когато диша в ухото ми.

Притискам буза към него.

— Защо?

— Защото е твърде тиха, а предполагам е любопитна, защото има информация, която би трябвало да научи. – Той целува слепоочието ми и се отпуска назад, като ме придърпва със себе си.

— Ако искаш да ми я дадеш, ще го направиш.

Гърдите му се стягат малко под мен от мълчалив смях.

— Не съм сигурен, че ми харесва начинът, по който бременността влияе върху моето малко момиче. – Ръцете му се отпускат върху корема ми. – Първо, тя разви непоносимост към члена ми в устата й. – Той повдига бедра към задника ми, все едно за да демонстрира какво изпускам. Знам точно какво изпускам и това не ми харесва. – И, второ, вече не ме удостоява със своите категорични искания за информация.

Повдигам рамене незаинтересовано.

— Моят господар не ме удостоява със своето разнообразно майсторско чукане, така че сме квит, не мислиш ли?

Той се смее и аз съм леко обезпокоена, че не виждам очите му, защото ако ги виждах, щях да съзра искрите в тях, както и малките бръчици в ъглите им.

— Но тя все още не е изоставила мръсния си език. – Той ме стисва леко над хълбоците и аз подскачам и изпищявам, но след миг се успокоявам и тишината се възстановява. Знам, че мислите му препускат буйно, почти мога да ги чуя. Изглежда сякаш му се иска да го принудя да говори, но няма да го направя. Ние седим в мълчалива готовност.

Най-накрая той въздиша и започва да описва малки кръгове от двете страни на пъпа ми.

— Казваше се Джейк – той не казва нищо повече. Съобщава ми името на близнака си и замълчава, а аз просто лежа тихо върху него и го чакам да продължи. Той трябва да го направи, без да го подтиквам. Знам, че иска да го разпитвам, но аз имам нужда той да ми разкаже всичко доброволно.

— Правиш това нарочно, нали? – пита Джеси. Наясно е, така че аз оставам смълчана. И тогава той въздъхва отново, а тялото ми се повдига и отпуска с неговото. – Той ме боготвореше. Искаше да бъде като мен. Никога няма да го разбера – звучи ядно и внезапно ме обръща с лице към себе си. Вече лежа по корем и цялата изпъната върху него се взирам в тъжните му зелени очи. – Не мога да се справя сам, бебче. Помогни ми!

Всичките ми инстинкти се включват и аз се притискам към него и се избутвам нагоре, така че лицето ми да е в основата на врата му.

— Приличахте ли си? – питам. Близнаците са еднакви в повечето случаи.

— Той беше пълна моя противоположност. Както визуално, така и като характер.

— Той не беше ли бог? – питам тихо и се упреквам, че въпросът ми звучи все едно допускам, че брат му е бил грозен. Нямах това предвид, но единствено така би бил пълна негова противоположност.

Ръцете му галят нежно гърба ми.

— Той беше гений.

— И защо това да е пълна твоя противоположност? – питам.

— Джейк имаше невероятен ум. А аз имах външността си, която, както много добре знаеш, използвах добре. Той не използваше ума си. Ако го беше използвал, нямаше да е мъртъв.

Нима? Всичките ми досегашни мисли остават на заден план, заменени от въпроси, които нахлуват в ума ми и които не мога да удържа.

— Как умря той?

— Беше блъснат от кола.

— Какво общо има това с използването на ума му.

— Защото беше пиян, когато залитна на пътя.

Прозрението ме удря, и то много бързо. Аз изскочих на пътя в петък. И също бях пияна.

— Кармайкъл не е единствената причина да не говориш с родителите си, нали? – питам.

— Не, фактът, че съм виновен за смъртта на брат ми, е основната причина – той го казва без каквото и да било чувство, почти саркастично. Усещам обида в гласа му. – Кармайкъл и имението дойдоха след това и просто добавиха няколко пирона в ковчега.

— Джейк е бил техният любимец – мразя се, че го казвам. Ядосвам се дори при мисълта, но бавно се съвземам. Не познавам семейството на Джеси и нямам никакво желание да го опозная, след като той ми каза, че близките му се срамуват от него и от начина му на живот. Но вече разбирам, че пукнатината не е само в резултат на имението и на това, което произхожда от него.

— Джейк беше всичко, което те искаха от един син. Аз не бях. Опитах се. Учех, но не ми се удаваше така естествено, както на Джейк.

— А той е искал да бъде като теб?

— Той искаше малко от свободата, която аз получих, след като бях заклеймен като този с по-малките възможности. Цялото им внимание беше съсредоточено върху Джейк, гения – този, с когото можеха да се гордеят. Джейк трябваше да отиде в Оксфорд. Джейк щеше да направи първия си милион, преди да навърши двайсет и една. Джейк щеше да се ожени за някоя англичанка с добър произход и да създаде учтиви и умни деца – той прави пауза. – Само че Джейк не искаше нито едно от тези неща. Той искаше сам да избере посоката на живота си, а най-трагичното е, че щеше да направи добър избор.

— И какво се случи? – Заинтригувана съм. Джеси вече е събрал сили.

— Имаше някакъв купон. Знаеш, пълен с пиене, момичета и възможности.

Да, знам и се обзалагам, че Джеси е бил редовен гост на тези купони.

— Ние наближавахме седемнайсет. Подготвяхме се за финалните изпити и попълвахме формуляри за Оксфорд. Идеята беше моя, разбира се.

— Какво? – Не съм сигурна, че ми харесва посоката, в която се насочва разказът, но знам, че скоро ще науча края.

— Да излезем и да бъдем тийнейджъри, да зарежем ученето за малко и да спрем да живеем според очакванията на родителите ни – това искахме тогава. Знаех, че ще се наложи да си платя, но бях подготвен да посрещна гнева на родителите ни. Просто щяхме да пийнем по няколко заедно като братя. Исках да прекараме известно време като нормални младежи. Това беше просто една нощ. Никога не съм очаквал, че ще платя толкова жестока цена.

Сърцето ми се къса за него. Измъквам лице от най-любимото ми място във врата му и сядам. Трябва да го погледна.

— Напи ли се?

Веждите му отскачат.

— Аз ли? Не. Аз пийнах няколко, но Джейк се наливаше все едно повече никога нямаше да види алкохол. Буквално го изнесох от онази къща. И тогава той ми каза колко потиснат се чувства и че не иска да ходи в Оксфорд. Договорихме се – Джеси се усмихва нежно, доволно – да им кажем заедно, че повече няма да им се подчиняваме. Искахме да взимаме решения съобразно нашите мечти, а не на база това какво ще впечатли наглите копелета, с които родителите ни общуваха. – Сега той вече наистина се усмихва. – Той искаше да кара мотор, но това беше забранено като твърде примитивно и обикновено занимание. Безотговорно… – Очите му се затварят, но той ги отваря отново и вече не се усмихва. – Никога не съм го виждал толкова доволен при мисълта, че ще въстане с мен, че поне веднъж ще направим това, което искаме, а не това, което ни е казано. И тогава той излезе на пътя. – Джеси ме поглежда в очакване на моята реакция. Той иска да знае дали го обвинявам.